Публикувана: 11 дек. 2008, 09:41 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2009, 11:44 ч.

Как се резведрявате като ви дойде за пореден път

3 458
49
1

Отговори

# 15 12 дек. 2008, 19:37 ч.

Мнения: 620

Аз също излизам и си купувам нещичко Blush

Или отивам на фризьор-даже кичури си направих Crazy

Варианта с масажа също е страхотна идея-много добре действа на тялото и душата Flutter

А друго малко забавление за теб-купи опаковъчна хартия и опаковайте с малкия всички подаръци и ги сложете под елхата,може да си вземете от хубавите ленти и да им направите панделки-ей такива неща Hug

# 16 12 дек. 2008, 20:00 ч.

Мнения: 390

аз не успявам! целия ден ми е тъжно, наревавам се /понякога отива два дни/. после надеждата отново се появява поради предстоящата ову. повреме на ову пак рева, че съм много чувствителна. следва чакането, което ме убива. и така цикъла се завърта. опитвам да изляза да си харесам нещо, да си изхарча парите... но или не се наканвам да изляза, или бързичко се прибирам, че ми е тъпо. особено като видя майки с бебета и се сривам.

# 17 12 дек. 2008, 22:11 ч.

София
Мнения: 102

Планирам си следващата екскурзия в чужбина,ако не ми стигат време и пари,просто си разглеждам сайтовете за пътешествия.Само това ме успокоява и помага,поне до някъде.
Hug

# 18 12 дек. 2008, 23:08 ч.

Прави неща,които не би могла да правиш,ако беше бременна или с бебе. Всякакви физически натоварвания действат разпускащо.Аз например много обичам да танцувам. newsm68

# 19 12 дек. 2008, 23:51 ч.

Мнения: 3 695

гледам да не го мисля много Tired

# 20 13 дек. 2008, 22:17 ч.

Мнения: 67

М,да това с физическото натоварване е добра идея, утре ако се организирам ще ида на фитнес. Да си призная чесно и аз си поплаках, ходих на църква,сега съм по-добре. И аз мисля вече за следващата овулация, точно по Коледа се пада,дано чудото стане.
За опаковането на подаръците това е мисия невъзможна Grinning

Моят син е такъв подреждач,че всичко ще подреди,после ще го развие и така до безкрай. Панделките обикновено си го слага по врата за ужас на татко си, че гейско му се вижда Simple Smile

А и ни е шубе да не се нарани. Благодаря,на всички за добрите идеи bouquet

# 21 13 дек. 2008, 22:21 ч.

минах през различни идеи за успокоение. след 4 години чакане вече нямам представа и кога ще ми дойде. идва, факт и живота продължва до следващия път.
Stop

# 22 15 дек. 2008, 10:23 ч.

Мнения: 1 351

Здравейте момичета !
След единадесет години чакане и разочарование по дванадесет пъти годишно ми е трудно да кажа всеки път с какво се разведрявам. Едно е сигурно плача първите дни , постепенно ми олеква , а после започвам да разглеждам къщи за гости , за да си помечтая че разпускам .И така идва ред на надеждата , която всеки месец идва и си отива с гръм и трясък.
Напоследък си намерих една тима в бг мама " Подсъзнанието може всичко " и чета книги на тази тематика .

# 23 15 дек. 2008, 11:22 ч.

Мнения: 67

Като чета какво сте написали и ми става още по-мъчно. Аз имам едно слънчице вече, блгодаря ви на всичките,че не казахте,ама ти вече имаш какво искаш още. Вярно е,че имам,но желанието не е по-малко,а и разочарованието също. Прати моляте линк към темат аза подсъзнанието,много ми стана интересно.

# 24 15 дек. 2008, 12:18 ч.

Мнения: 1 351

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=352479.new#new

# 25 15 дек. 2008, 13:44 ч.

Мнения: 19

Първо си поплаквам защото вече 3 год.се опитваме.После започвам да чакам следващото уво и така вече 3 години.Този месец декември се надявам на чудо все пак по коледа стават чудеса Peace

.Дано да не е като предния декември много повече се надявах.Прегръщам ви всички и УСПЕХ.

# 26 15 дек. 2008, 13:48 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: pisss в пт, 12 дек 2008, 20:00

Абсолютно същите усещания...Надежда ли,чудеса-НЕ,и на това не разчитам повече.Пак излизам понякога с приятелки и се разведрявам,НО чувствам празнота,болка и апатия... Confused

# 27 15 дек. 2008, 13:55 ч.

Мнения: 67

Клемче,благодаря.

# 28 15 дек. 2008, 20:22 ч.

Мнения: 666

Много добре те разбирам и аз така се чуствах, моето лекарство беше да звънна на най-добрата ми приятелка и да си побъбря с нея. Разочарованието преминава трудно, но споделената мъка не тежи толкова много както ако държиш всичко в себе си. Тук сме именно за това да се подкрепяме и като видим, че не сме сами малко или много е по-леко да се върви напред.