Моят син не е привързан чак толкова към някоя играчка
- Публикувана: 11 дек. 2008, 15:51 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2008, 22:04 ч.
На старите приятели с любов
Вчера мъжът ми и свекър ми,разчистваха мазето.Намериха на зълва ми(сестрата на мъжа ми) единствената кукла от детството си,която е кръстена на съпруга ми.Той е Петър а куклата е Пепина.
Куклата беше мръсна,леко разпокъсана и те я хвърлили в кофата за боклук.
Свекърва ми се разплака.Каза,че се е разделила с приятел,който дълги години е живял с тях.Много ми домъчня.
Такива кукли имат значение и души.
Моите деца имат много играчки и не уважават нито една така.
Но повече няма да хвърлям.
Куклата беше мръсна,леко разпокъсана и те я хвърлили в кофата за боклук.
Свекърва ми се разплака.Каза,че се е разделила с приятел,който дълги години е живял с тях.Много ми домъчня.
Такива кукли имат значение и души.
Моите деца имат много играчки и не уважават нито една така.
Но повече няма да хвърлям.
Пъзели, колички, мозайки и всякакви такива неща изхвърляме без колебание, но плюшковци и кукли - не. Преди време направих опит да изпроводя по живо и по здраво една оранжева парцалена кукла, която живееше злочесто без ръка, без крак и с половин коса. Аз я пускам в кофата за боклук, децата я вадят и така, поне три пъти. Купихме абсолютно същата кукла, но в телесна цялост, те обаче не я щат, играят с хромата старица. Тогава ми хрумна, че всъщност тъжат за нея като за приятел. Навремето много страдах, когато майка ми ми изхвърляше играчките, та сега съм решила да предоставя тази дейност на децата - сами изхвърлят ненужните си вещи. /с много, мнооого, мнооооооого малка помощ от моя и на баща им страна/ 
Играчките, които детето ни хареса, дори след бегъл поглед върху тях, изглеждат ужасно. Лоша направа, кофти цвят, неприятен материал или пък просто – но най-редовно – неразпознаваем вид животно със съвършено антипатично лице, на което очите са кривогледи, усмивката е крива (ако въобще я има), носът – нещо средно между зурла и трактор, а някъде вътре има батерия, която произвежда неприятен и твърде дълъг звук, неуспял да се превърне в мелодия или фраза на английски. И детето казва: „Искам я, искам я!“, и обръщайки се към нас, добавя „Много е сладка, нали?!“
Голямата ми дъщеря сякаш си няма любима играчка. Но малката си обожава плюшеното зайче. Още щом отвори очички и започва да нарежда: "Ще гуша зайчето", "Ще взема зайчето", "Ще храня зайчето" и т.н. Гушка го и спи с него.
Аз самата си пазя едно плюшено слонче от моето детство. Не е така пъстро и красиво като сегашните играчки, но в него има живот! И спомени! Връща ме в страната на моето детство... Не бих го изхвърлила за нищо на света!
Аз самата си пазя едно плюшено слонче от моето детство. Не е така пъстро и красиво като сегашните играчки, но в него има живот! И спомени! Връща ме в страната на моето детство... Не бих го изхвърлила за нищо на света!
Плюшени играчки вкъщи няма-заради алергиите.Имаме парцалени кукли, с които играят с удоволствие, но не са привързани към никоя играчка.Всяка година приготвяме коледен колет с играчки, които вече не са подходящи за нашите деца и ги пращаме на "бебенца", за да си играят с тях, т.е. даряваме ги на дом или на друг нуждаещ се.Досега не са страдали за играчка.Аз също.Мисля, че е много по-добре да зарадвам някого, отколкото да събират прах някъде играчките, които вече са неизползваеми от нас.НО, аз нямам усещането за живот у играчките, а гледам на тях като средство за развитие и когтао си изиграят ролята, вече са нужни на някого другиго, по-малък от нашите деца... 
Някой, който ще ги обича повече от нас.И аз играчки не изхвърлям, освен, ако не са станали опасни, заради счупване. Философии всякакви... 
Някой, който ще ги обича повече от нас.И аз играчки не изхвърлям, освен, ако не са станали опасни, заради счупване. Философии всякакви... p.mariana, кликни върху цитата и ще видиш! 
За мен това също е проява на любов към старите играчки, но по-различна.
И двете момчета (на 8 и 6г.) са привързани много към плюшените си приятели. Нямаше сигурно да пиша в тази тема, ако не бях видяла случайно под елхата редом с другите опаковки и две малки пакетчета в саморъчно рисувана хартия - едното за Гап, другото за Макс (това са рошавият гущер и рошавият саламандър, които ги придружават къде ли не, в леглото - непременно). И ми стана едно такова мило, и любопитно какви ли подаръци са получили Гап и Макс. 
Моето дете май не е особено привързано към плюшковците си. Редовно намирам по някой лъв, обесен на колан, защото бил "испанско куче" и му се полага да увисне на мачтата. Не им говори като на живи, но пък си има въображаем приятел, на име Глистец, няма да ви казвам каква е неговата суперсила.
Моята щерка си обича една-две плюшени играчки от многото, които има. Другите не ги поглежда. Аз съм малко против да са толкова много, ама те май са повече слабост на майка и. Какво да се прави. Аз по принцип не обичам да търся душа в материални неща, има доста нематериални, в които да я намеря.
Какво да се прави. Аз по принцип не обичам да търся душа в материални неща, има доста нематериални, в които да я намеря. 
Абе да. Обаче все някъде трябва да се държат всички тези играчки.
Много ясно, че не съм садист и любима играчка не бих махнала. На няколко пъти обаче правих обиколка на детската и всичко, което ми се стори излишно и незабелязвано (неиграно с него през последната година) замина кое по баби, кое по други деца, според шансовете да се присети. На боклука не хвърлям, освен ако не е тип настъпана панаирджийска свирка.
Имахме ужасно много повтарящи се неща, три вида кубчета, пет вида кучета и т.н. Сега има по едно. През последната година почти не съм купувала играчки, защото е на предела детската.
Иначе още помня как майка ми ме прати да си изхвърля част от детските играчки САМА. Била съм на дванайсет-тринайсет, тя е правила прочистване някакво на килера и ме прати да хвърля едни гумени патета, запазвайки само едно. Не че, реално погледнато, сега целият комплект би ми бил по-мил от това едно пате (а и всъщност има много играчки запазени), но си спомням колко обидно ми беше да ми хвърлят играчките, бях си скрила патетата из къщи, та ме пратиха втори път.
Много ясно, че не съм садист и любима играчка не бих махнала. На няколко пъти обаче правих обиколка на детската и всичко, което ми се стори излишно и незабелязвано (неиграно с него през последната година) замина кое по баби, кое по други деца, според шансовете да се присети. На боклука не хвърлям, освен ако не е тип настъпана панаирджийска свирка.
Имахме ужасно много повтарящи се неща, три вида кубчета, пет вида кучета и т.н. Сега има по едно. През последната година почти не съм купувала играчки, защото е на предела детската.
Иначе още помня как майка ми ме прати да си изхвърля част от детските играчки САМА. Била съм на дванайсет-тринайсет, тя е правила прочистване някакво на килера и ме прати да хвърля едни гумени патета, запазвайки само едно. Не че, реално погледнато, сега целият комплект би ми бил по-мил от това едно пате (а и всъщност има много играчки запазени), но си спомням колко обидно ми беше да ми хвърлят играчките, бях си скрила патетата из къщи, та ме пратиха втори път.
Никога няма да го изхвърля.
Рая има такъв приятел, плюшена глава на тигър с кърпичка отдолу , викам му парцалчо. 
Захабен, със скъсано уше, на нищо не прилича вече, много го обича. Неразделни са! Има абсолютно същата играчка, чисто нова, не и обръща внимание. Иска тигъра със скъсаното уше. Преди това любима и беше една патешка глава от същата серия, пак докарана до същия парцалив вид, загубихме я. Много и беше мъчно, още се сеща за нея. Този който я е намерил, я е пратил в кофата 100%
, без да знае, че парцалчето е ценно за някого !
Може и случая с Мечето да е такъв.
Захабен, със скъсано уше, на нищо не прилича вече, много го обича. Неразделни са! Има абсолютно същата играчка, чисто нова, не и обръща внимание. Иска тигъра със скъсаното уше. Преди това любима и беше една патешка глава от същата серия, пак докарана до същия парцалив вид, загубихме я. Много и беше мъчно, още се сеща за нея. Този който я е намерил, я е пратил в кофата 100%
, без да знае, че парцалчето е ценно за някого ! Може и случая с Мечето да е такъв.
И двете момчета (на 8 и 6г.) са привързани много към плюшените си приятели.
Дино и Кроки са съответно големи динозавър и крокодил, имат ги от бебешка възраст. Винаги са в леглата им, макар и цял ден да не ги забелязват, вечер лягат с тях .... Когато се скарат, най-гадното отмъщение е единия да тръшне на земята животното на другия Веднъж с баща им се бяхме ядосали, че не си подреждат стаята и ги накарахме да съберат всичко в чували, като си оставят само по 1 любима играчка. Естествено - избраха тях, за сметка на скъпите и модерни рожби на високите технологии, с които ги зариваме, уж да ги зарадваме... това, че са големи, а обичат така едно плюшено животно, хич не ме тревожи. Даже се радвам - щом могат да обичат и да се грижат за играчка , ще успяват да ценят и приятелството между хората.