Темата е за всички онези жени и момичета, които са били от другата страна на медала. В живота на много жени има някакъв такъв период, в който са били за кратко или не толкова кратко другата, втората жена, любовницата или просто тази, която има вързка с обвързан мъж.
Може би темата ми ще се стори твърде дръзка на повечето тук, защото в настоящия момент те са съпруги и майки и другите са лошите, но моля да не се обсипва с нападки и излишни укори. Защото животът никога не е само бяло и черно. И да, сигурно, всичко се връща и някогашните любовници някой ден ще се превърнат в жените, на които им изневеряват. Ето затова не искам тази тема да става бойно поле.
Ще ми се тук тези, които са били от другата страна да споделят своите чувства и преживявания. Защото и в тези връзки има любов, има страст, има ревност, има копнеж, има и болка, понякога много повече болка отколкото щастие, но пак не можеш да си тръгнеш, защото обичаш. Защото ти се струва, че по някакъв нелеп начин някой друг живее твоя живот, някой друг заспива до мъжа, до който ти копнееш да заспиваш и да се събуждаш....а дали ако това стане усещането се запазва, дали тези силни чувства не са плод само на невъзможността да изживееш любовта до край. Дали това не е просто илюзия....и ако е така, защо не може да се осъзнае и да се каже "Край", за да потърсиш истинско щастие и истинско споделено и пълноценно чувство....
И не, не казвайте и не отваряйте темата за парите, не винаги връзките са между 20 годишна мацка и чичко-паричко...Има и любов, необвързана с пари или каквото и да е друго като облга, безусловна такава, която все пак остава неживяна...а как се преодолява това....