Здравейте може би тази тема не е за този форум но искам да споделя мъката си да излея насъбралата си мъка.На 26 г. и винаги съм гледала на живата като на забавление, но ми се случи най-ужасното сега ми е много трудно да продължа напред.Миналият месец на 16 ноември разбрах, че съм бременна отначало много се изплаших, отидох на преглед,но още не се виждаше нищо, а теста ми беше положителен,доктора ми каза да изчакам 2 седмици и да дойда пак,казах на приятелят ми а реакцията му беше много непрятна за мен думите му бяхя "не ме занимавай с глупости",споделих с родителите си незнаех какво да правя, опитах се да говоря пак с пприятеля си но без успех не отговаряше на обажданията или си изключваше телефона.През тези 2 седмици усетих промяна в тялото си гърдите постоянните миризми гаденето от някои храни и постоянният апетит.Знаех, че в мен започва да расте нов живот, но нямах друг избор на 3 декември направих аборт,сега много съжалявам,немога да се съвзема постоянно мислия за това,но сама нямаше да мога да се справя.Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си
- Публикувана: 16 дек. 2008, 13:47 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2008, 23:21 ч.
Загуба
на 18г. така бих постъпила,но 26г. може би не бих постъпила така.Но е факт,че бебето вече го няма.Не се самообвинявай,защото няма излизане от този кръговрат.
Постъпила си както си сметнала за добре
и дано следващия път го оставиш-най-голямата човешка радост
бих те посъветвала да поговориш с партньора ти-интереси.....т.н.
Постъпила си както си сметнала за добре
и дано следващия път го оставиш-най-голямата човешка радостбих те посъветвала да поговориш с партньора ти-интереси.....т.н.
знам,че няма връщане назад, след преживяното последствията са много тежки особено психически, немога да го превъзмогна може би след време ще ми е по леко казват че времето лекува, а за пратньора човек който не отговаря за постъпките си за мен не съществува вече, та той когато разбра,че съм бременна се покри все едно съм престъпник, след аборта усещам само празнина, след месец ще ставам леля това е моята утеха и малкото ангелче ще го обичам много
Доста бързичко решение.
Не знам това дали го лекува времето според мен не.
На тези години си готова да станеш майка и не биваше да бързаш да прекратиш един невинен живот заради безотговорността на един мъж.
Малко грубо от моя страна,но това мисля аз.
Освен това има много майки който макар и да им е много трудно се справят сами в живота.
Не знам това дали го лекува времето според мен не.
На тези години си готова да станеш майка и не биваше да бързаш да прекратиш един невинен живот заради безотговорността на един мъж.
Малко грубо от моя страна,но това мисля аз.
Освен това има много майки който макар и да им е много трудно се справят сами в живота.
Kakьв е този твой приятел? 
Първо направил детето, а след това "Не ме занимавай с глупости". 
Я се стегни и вземи, че ти спреш да се занимаваш с глупости, т.е. с него. Не вдигал телефона и прочие... и ти това го намираш за нормално? Този ли искаш да бъде бъдещият баща на детето ти? Този дето бяга от отговорност и се крие кат сива мишка? Помисли добре с какъв човек си се захванала.
Аборта няма да го коментирам. Това е бил твоят избор.Добър или лош _ направен е. Няма връщане назад.
Деба, че се ядосах
Първо направил детето, а след това "Не ме занимавай с глупости". Я се стегни и вземи, че ти спреш да се занимаваш с глупости, т.е. с него. Не вдигал телефона и прочие... и ти това го намираш за нормално? Този ли искаш да бъде бъдещият баща на детето ти? Този дето бяга от отговорност и се крие кат сива мишка? Помисли добре с какъв човек си се захванала.
Аборта няма да го коментирам. Това е бил твоят избор.Добър или лош _ направен е. Няма връщане назад.
Деба, че се ядосах
Според мен, не е редно да търсиш съвет тук дали си сгрешила или не. Това е твоето решение, преценила си и това е. Оттук-нататък горе главата и гледай напред. Ако се обвиняваш и измъчваш, ще стане по-зле.
Желая ти един ден, когато си готова, да си имаш едно прекрасно бебенце заедно с любим човек, който го желае също колкото и ти.
Желая ти един ден, когато си готова, да си имаш едно прекрасно бебенце заедно с любим човек, който го желае също колкото и ти.
Така си решила, така си постъпила. Питаш дали си направила грешка? Никой не може да ти каже. Предполагам се надяваш да ти кажем, че си взела правилното решение, но ще чуеш и двете неща - че си сгрешила и е трябвало да дадеш шанс на бебето да се роди, ще чуеш и че така е било по-добре. Каквото и да ти се каже, стореното, сторено, връщане няма. Лошото е, че си взела решение в което не си била сигурна. Опитай се да се убедиш, че си направила това, което е трябвало, защото иначе ще ти тежи винаги. Ти сама трябва да намериш вътрешния си мир, тук е по-вероятно да се разстроиш повече. Аз лично съм против аборта без медицински причини, но аз не съм на твоето място, както и всички други тук.
Хубавото в случая е,че тази бременност ти е отворила очите за човека,който си избрала за интимен партньор....Добре,че си си направила вярните изводи и си отписала този "мъж"!Вярно е,че е трудно решението,което си взела,но и трудно се живее сама...Така че продължавай напред!Аз на 25 год също направих аборт,но не се чувствах готова нито за дете,нито за семейство!Всеки сам си преценява и тези остри критики ме озадачават.Сега очаквам второто си детенце!И теб това те очаква,така че не драматизирай излишно...и без друго не можеш да промениш вече нещата!
Хубавото в случая е,че тази бременност ти е отворила очите за човека,който си избрала за интимен партньор....Добре,че си си направила вярните изводи и си отписала този "мъж"!Вярно е,че е трудно решението,което си взела,но и трудно се живее сама...Така че продължавай напред!Аз на 25 год също направих аборт,но не се чувствах готова нито за дете,нито за семейство!Всеки сам си преценява и тези остри критики ме озадачават.Сега очаквам второто си детенце!И теб това те очаква,така че не драматизирай излишно...и без друго не можеш да промениш вече нещата!
Не очаквам подкрепка нито съчувстние достатъчно се критикувам, аз също съм против аборта но за мен едно дете трябва да има двама родители които да го желаят и обичат, при мен не се получи така, затова взех това решение, не ми беше лесно,знам,че има много самотни майки имам такива приятелки, не съм споделяла с никого за това как се чувствам след аборта нито с приятелки и нито с родителите си макар,че те ме подкрепят и са до мен, затова реших да я споделя с вас, знам също,че аз сама трябва да го превъзмогна.
Благодаря на всички!.....
Благодаря на всички!.....
.Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си
Моят съвет е да не съжаляваш за нито едно решение което си взела в този живот.Вярно........не се чувстваш добре.Знам защото съм го изпитала.Боли............много((не физически а вътре..........там някъде из дълбините на душата и съвестта).Но помисли след време заслужава ли на този свят да се появи едно невинно същество за което баща му не е искал да чуе.Проблема не е в теб.Вярвам че ако приятеля ти беше ЧОВЕК щяхте да си оставите бебето,но не си струва да раждаме и гледаме сами децата на някой който не го ... за нас.Горе главата.Успокой се.Много е трудно но ще ти мине.Никога няма да забравиш това но когато срещнеш човека който ще те дари с щастие ще претъпиш старата болка.Пожелавам ти и ти като мен след време да очакваш своето бебче и да разбереш защо е трябвало да минеш по този черен път.Струва си повярвай ми.
Успех!!!!!!
Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си
Няма какво да те съветвам ти вече си направила своя избор.
Всяко зло за добро.
Като се има предвид цялата ситуация, аз лично споделям решението ти. Трудно е да приемеш и поемеш отговорност за такова нещо, и то нещо, което изначало идва без ничие одобрение и подкрепа. Просто не се връщай към това, което в миналото. Иначе то ще те преследва непрестанно. Затвориш ли една врата, не я отваряй. Послушала си сърцето си, инстинкта си. Това е. На 31.12.2009 просто си пожелай новата година да ти донесе нова истинска любов и от нея да се появи желано, обичано дете.
Защо смяташ, че това може да е най-голямата грешка в живота ти? Страх те е, че няма да можеш да имаш деца ли? Нали нямаш усложнения след аборта? Ако беше с някакви установени проблеми, които да правят забременяването ти чудо, щях да ти кажа, че си сбъркала. Но ако всичко е нормално, най-вероятно ще забременееш пак когато си готова за това. Така че не виждам защо чак толкова трябва да се драматизира случката.
Явно не си готова да си самотна майка, в което няма нищо необичайно. Много жени не биха поели по този път. От ясно, по-ясно е, че тоя приятел трябва да го зарежеш! Направи ли го вече? Ако не, какво чакаш? Ако не го направиш, това със сигурност ще е голяма грешка в живота ти!
Явно не си готова да си самотна майка, в което няма нищо необичайно. Много жени не биха поели по този път. От ясно, по-ясно е, че тоя приятел трябва да го зарежеш! Направи ли го вече? Ако не, какво чакаш? Ако не го направиш, това със сигурност ще е голяма грешка в живота ти!
Аз пък смятам, че решението е взето прибързано и сега единствено ти си носиш последствията от него.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.
Aми не знам какво да ти кажа...От една страна те разбирам защо си постъпила така. Много е трудно сам да отглеждаш детето си. Казвам това не защото децата ми нямат баща, а защото ми се е налагало дълго време да се справям съвсем сама. Също сблъсквала съм се с подобна студенина, каквато е проявил бившият ти и знам колко боли и въобще колко шокиращо е. Първата мисил, която ти минава през главата в подобна ситуация е по-добре това дете никога да не се ражда,щом баща му не го иска. Никога няма да мога да проумея подобно поведение към собственото си дете и към жената, която го носи. От друга страна на твое място нямаше да посмея да направя аборт и щях да си нося кръста цял живот и този живот нямаше да е нито лек, нито весел.
Едва ли някога ще успееш да се пребориш с вината си, но единственото което можеш да направиш е за в бъдеще да внимаваш много в избора и в преценката, което не означава, че след n-години пак няма да се озовеш сама и с две деца на ръце например. Надявам се с времето да станеш по- мъдра за да разбереш, че само на нас жените е дадено да решаваме дали да родим и отгледаме деца и това решение не може да зависи от отношението на нито един мъж към нас, защото по същата логика трябва да убиваме и вече родените си деца, щом на някой му скимне да ни зареже.Ние носим, ние раждаме, ние отглеждаме и нас жените най- ни боли за децата ни. Без мъж може,но без дете.....
Едва ли някога ще успееш да се пребориш с вината си, но единственото което можеш да направиш е за в бъдеще да внимаваш много в избора и в преценката, което не означава, че след n-години пак няма да се озовеш сама и с две деца на ръце например. Надявам се с времето да станеш по- мъдра за да разбереш, че само на нас жените е дадено да решаваме дали да родим и отгледаме деца и това решение не може да зависи от отношението на нито един мъж към нас, защото по същата логика трябва да убиваме и вече родените си деца, щом на някой му скимне да ни зареже.Ние носим, ние раждаме, ние отглеждаме и нас жените най- ни боли за децата ни. Без мъж може,но без дете.....
Здравейте може би тази тема не е за този форум но искам да споделя мъката си да излея насъбралата си мъка.На 26 г. и винаги съм гледала на живата като на забавление, но ми се случи най-ужасното сега ми е много трудно да продължа напред...Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си
Включвам се най-вече за да ти обърна внимание. Вярно изборът ти е бил нелек (вероятно за първи път си била изправена пред отговорност, различна от начина, по който си била свикнала да възприемаш живота), но онова, което ти се е случило далеч не е най-ужасното.Има толкова невъзвратими и ужасни събития, които понякога догонват хората- били те ние самите или други...
Знам, че сега боли, дали решението ти ще бъде най-голямата грешка в живота ти ще покаже бъдещето: ако създадеш щастливо семейство с читав човек и имате деца много е вероятно този спомен да избледнее и да остане зад гърба ти...
Ако абортът ти попречи за в бъдеще да можеш да имаш деца, родени от теб, вероятно да-настоящия избор ще е голяма грешка...
Но станалото-станало: правим онези избори, които в даден етап от живота ни са изглеждали най-добри, единствени възможни или може би са отговаряли на зрелостта ни...
Казваш, че си споделила с родителите си. Мисля, че ако си имала тяхното разбиране и подкрепа изборът ти би бил различен!?
Пожелавам ти да успееш да се съвземеш и да продължиш напред...
на 18г. така бих постъпила,но 26г. може би не бих постъпила така.Но е факт,че бебето вече го няма.Не се самообвинявай,защото няма излизане от този кръговрат.
Постъпила си както си сметнала за добре
и дано следващия път го оставиш-най-голямата човешка радост
Постъпила си както си сметнала за добре
и дано следващия път го оставиш-най-голямата човешка радостТочно. И бих те посъветвала да се замислиш за смяна на партньора. Щом веднъж не те е подкрепил, малко вероятно е да го направи следващия път.
Успех! Горе главата!
При такъв партньор - това е най-логичния избор. Не се измъчвай, защото е безсмислено, времето назад няма да върнеш. По-добре така, отколкото цял живот малкото човече да страда, защото някакъв пумяр не го е искал.
Помисли си добре и знай, че този човек щом така е постъпил, вече няма място в живота ти.
Успех и горе главата
Помисли си добре и знай, че този човек щом така е постъпил, вече няма място в живота ти.
Успех и горе главата
Първо зарежи пича . Този , който прави секс и не знае къде се хвърля , а после пък изобщо не поема отговорност , според мен не става за нищо . Ще си намериш някое свестно момче , с което заедно ще решите да си имате семейство и бебче . Относно аборта - си взела правилното решение . Още си много млада и можеш сама да диктуваш правилата . Успокой се , приеми го като нещо , което е трябвало да се случи и да се преживее .
Много правилно си постъпила! Понякога е по-добре човек да не се роди.
Сега знаеш какъв баща да търсиш за бъдещите си деца. Подкрепям те напълно!!
(времето не лекува, каквото и семейство да имаш след това, просто притъпява болката)
Сега знаеш какъв баща да търсиш за бъдещите си деца. Подкрепям те напълно!!
(времето не лекува, каквото и семейство да имаш след това, просто притъпява болката)
но се замисли дали това е човекът с който искаш да продължиш живота си
При такъв партньор - това е най-логичния избор. Не се измъчвай, защото е безсмислено, времето назад няма да върнеш. По-добре така, отколкото цял живот малкото човече да страда, защото някакъв пумяр не го е искал.
Помисли си добре и знай, че този човек щом така е постъпил, вече няма място в живота ти.
Успех и горе главата
Помисли си добре и знай, че този човек щом така е постъпил, вече няма място в живота ти.
Успех и горе главата
.Аз забременах на 20 непланувано,но с разликата,че мъжа ми е отговорен и се обичаме,аз също се замислих за абор защото ми е рано,но всички бяха зад гърба ми и ме подкрепиха и няма по гоямо щастие от това.Вярвам,че при теб ще дойде такъв ден,но с човек който е готов за това.Бъди силна живота продължава и аз бих постъпила така.
преди време бях в подобна ситуация-имаше вероятност да съм бременна от човек,който ме уверяваше,че би искал дете,но не сега.аз,обаче усещах,че не желая да съм бременна от този човек и точно този случай ми отвори очите,че не искам да съм с него и бих направила аборт.за щастие спешната контрацепция ми помогна тогава 
мился си,че ти самата също не си готова за това дете-ако беше обратното,щеше да го задържиш при всички обстоятелства
а сега започни живота си отначало
мился си,че ти самата също не си готова за това дете-ако беше обратното,щеше да го задържиш при всички обстоятелства
а сега започни живота си отначало
Няма да те съдя. Избора вече си го направила. Важното е в момента да си извадиш изводите и да не правиш същите грешки. Преценявай по-добре хората с които решаваш да имаш връзки и изпитвай всичко преди да направиш решителната крачка. Трябва да познаваш много добре партньора си преди да решите да имате деца, да си виждала как реагира в различни ситуации, дали имате еднаква ценностна система, дали имате едни и същи мечти... И има достатъчно много контрацептиви на пазара!
Успех ти желая!
Успех ти желая!
Направила си това, което си сметнала за нужно в момента. Никой освен теб самата не може да ти каже какво е било най-доброто решение. Най-голямата ти грешка ще бъде, ако постоянно се връщаш назад и се измъчваш за нещо, върху което вече нямаш контрол. Нормално е се чувстваш зле, но си дай прошка и продължи напред. Дано от случилото се извлечеш необходимите изводи.
Според мен си постъпила правилно.Продължи напред и не се обръщай назад.Човекът,с когото си била,явно не заслужава привилегията да бъде баща на детето ти.Дано осъзнаеш това и намериш мъж,който истински да те обича и с него да изградиш бъдещто си.Да се роди едно дете е лесно,трудното идва после,когато трябва да поемеш отговорността да бъдеш самотна майка.Уважавам решението на жени като теб.Ако повечето постъпваха така,домовете за изоставени деца щяха да са празни.Знам,че много потребителки ще скочат срещу мен,но на тях само ще кажа."На чужд гръб и сто тояги са малко".
Бъди щастлива и дано намериш любовта-онази,истинската.
Бъди щастлива и дано намериш любовта-онази,истинската.
Деца се правят с любов и се гледат с любов.Подкрепям те за решението и за действията ти-не е лесно да направиш този избор и болката остава(и дори и след време ще си мислиш как е могло да бъде),но децата не заслужават да страдат заради нашите грешки!
Доколкото разбрах аборта е бил в самото начало и е на принципа на вакуума и едва ли би имал някакви последици за в бъдеще,по скоро избора на правилния ТАТКО ще е важен.Подкрепям те,защото съм била самотен родител и ако не бяха майка ми и баща ми,не знам как бихме оцелели.Знам колко е трудно,тежко и тъжно да си сам,но когато и две очички са вперени и питат"защо,мамо?",болката е мнооого по-голяма.Много жени се оправят и сами,много деца растат в семейство с един родител и,но най-добре и за тях е когато са с МАМА и ТАТКО...Не подкрепям аборта,но и не мога да приема да изоставиш детето си,да го лишиш от грижи и любов!
Тежко е,но така един ден ще оцениш многократно подаръка,който съдбата ще ти поднесе
.И това ще дойде,сигурна съм:)
Доколкото разбрах аборта е бил в самото начало и е на принципа на вакуума и едва ли би имал някакви последици за в бъдеще,по скоро избора на правилния ТАТКО ще е важен.Подкрепям те,защото съм била самотен родител и ако не бяха майка ми и баща ми,не знам как бихме оцелели.Знам колко е трудно,тежко и тъжно да си сам,но когато и две очички са вперени и питат"защо,мамо?",болката е мнооого по-голяма.Много жени се оправят и сами,много деца растат в семейство с един родител и,но най-добре и за тях е когато са с МАМА и ТАТКО...Не подкрепям аборта,но и не мога да приема да изоставиш детето си,да го лишиш от грижи и любов!
Тежко е,но така един ден ще оцениш многократно подаръка,който съдбата ще ти поднесе
.И това ще дойде,сигурна съм:)
Бях гледала едно научно издание за абортите. Ако детето не е родено или пометнато по естествен път, в матката оставали някакви нишки, носещи генната информация на това дете и дори след аборт, то можело да бъде родено. Не знам дали е вярно, но даже да има такова откритие, не вярвам да се практикува, още повече в България. Пък и дори да стане, мисля си, че все пак това няма да е същото дете, а само дете със същата генна информация. Даже се чудя дали не сбърках, като ти казах за това. Както и да е.
Погледни реално на нещата - няма защо да се обвиняваш, защото просто няма смисъл и най-много да си навредиш психически. От цялата история изводът е само един - не бива да оставаш с този човек, той не е за теб, не е половинката ти. На твое място, ако още бях с него, просто щях да се махна. Това е единственото правилно решение за мен. Когато аз разбрах, че съм бременна (бях почти на 20, а той почти на 24 години), приятелят ми ми каза, че ме обича. Аз първо го питах какво ще правим, а той отговаряше: "Ами ще си го гледаме, какво." Сега сме семейство с бебе на 6 месеца и сме щастливи. При теб нещата е нямало да се развият така и може би всичко е трябвало да стане, за да разбереш преди да е станало късно кой стои до теб. Както се казва - всяко зло за добро!
Ти решаваш всичко, но той едва ли държи истински на теб на теб, щом е изрекъл онези думи ... Едно е заедно да обмисляте аборт, а съвсем друго е да ти каже да не го занимаваш с глупости!
Не се отчайвай, ти си най-важната в случая!!!
Погледни реално на нещата - няма защо да се обвиняваш, защото просто няма смисъл и най-много да си навредиш психически. От цялата история изводът е само един - не бива да оставаш с този човек, той не е за теб, не е половинката ти. На твое място, ако още бях с него, просто щях да се махна. Това е единственото правилно решение за мен. Когато аз разбрах, че съм бременна (бях почти на 20, а той почти на 24 години), приятелят ми ми каза, че ме обича. Аз първо го питах какво ще правим, а той отговаряше: "Ами ще си го гледаме, какво." Сега сме семейство с бебе на 6 месеца и сме щастливи. При теб нещата е нямало да се развият така и може би всичко е трябвало да стане, за да разбереш преди да е станало късно кой стои до теб. Както се казва - всяко зло за добро!
Ти решаваш всичко, но той едва ли държи истински на теб на теб, щом е изрекъл онези думи ... Едно е заедно да обмисляте аборт, а съвсем друго е да ти каже да не го занимаваш с глупости!
Не се отчайвай, ти си най-важната в случая!!! 
бих те посъветвала да поговориш с партньора ти-интереси.....т.н.
Бих те посъветвала да смениш партньора си, щом е направил дете и казва да не го занимаваш с глупости, какво да коментирам повече.
Здравейте може би тази тема не е за този форум но искам да споделя мъката си да излея насъбралата си мъка.На 26 г. и винаги съм гледала на живата като на забавление, но ми се случи най-ужасното сега ми е много трудно да продължа напред.Миналият месец на 16 ноември разбрах, че съм бременна отначало много се изплаших, отидох на преглед,но още не се виждаше нищо, а теста ми беше положителен,доктора ми каза да изчакам 2 седмици и да дойда пак,казах на приятелят ми а реакцията му беше много непрятна за мен думите му бяхя "не ме занимавай с глупости",споделих с родителите си незнаех какво да правя, опитах се да говоря пак с пприятеля си но без успех не отговаряше на обажданията или си изключваше телефона.През тези 2 седмици усетих промяна в тялото си гърдите постоянните миризми гаденето от някои храни и постоянният апетит.Знаех, че в мен започва да расте нов живот, но нямах друг избор на 3 декември направих аборт,сега много съжалявам,немога да се съвзема постоянно мислия за това,но сама нямаше да мога да се справя.Моля посъветвайте ме, дали не съм направила най-голямата грешка в живота си
Аз те подкрепям, според мен си постъпила правилно. Може би и аз бих постъпила по същия начин, ако приятеля ми реагира така. (Но слава Богу, понеже сме от сума ти време заедно, съм сигурна в него).
Пожелавам ти да намериш скоро точния човек и бързо да се съвземеш от травмата.
Имаш подкепата ни тука
п.п. Видях, че някои много смело обвиняват момичето - да била помислила преди това и т.н. Станалото - станало и освен това едва ли го е направила нарочно - да попадне на мъж -> лайно, така че по-леко с обвиненията. Че е много лесно зад клавиатурата.
Аз не обвинявам - просто съжалявам много за отнетия живот и за това, че не е дала шанс на това създание, което не е виновно за нищо!
Не мога обача да оправдая по никакъв начин тази постъпка! На тази възраст ми се вижда безотговорно да допуснеш да забременееш при положение, че явно не искаш това! За въпросния приятел - нямам думи . . .
Не мога обача да оправдая по никакъв начин тази постъпка! На тази възраст ми се вижда безотговорно да допуснеш да забременееш при положение, че явно не искаш това! За въпросния приятел - нямам думи . . .
Много съжалявам за избора, който си трябвало да направиш. Една моя приятелка роди след като приятеля й избяга от нея след като тя забременя. Просто си събра багажа и се изнесе, даже в чужбина замина. И тя сега самотна майка, дори с нейното име е записано детето. А той му е подарил една плюшена играчка и шоколад.
Категорично си взела правилно решение, не се обвинявай.
Времето няма да излекува, но ти трябва да намериш своето щастие.
И не смятам, че има връзка между избора който правят някой майки за аборт и репродуктивното здраве. Всеки си взема решенията сам. Едно е да си на 18 и да не мислиш, друго е да си на 26, да живееш с някого и да забременееш.
Категорично си взела правилно решение, не се обвинявай.
Времето няма да излекува, но ти трябва да намериш своето щастие.
И не смятам, че има връзка между избора който правят някой майки за аборт и репродуктивното здраве. Всеки си взема решенията сам. Едно е да си на 18 и да не мислиш, друго е да си на 26, да живееш с някого и да забременееш.
Аз не обвинявам - просто съжалявам много за отнетия живот и за това, че не е дала шанс на това създание, което не е виновно за нищо!
Не мога обача да оправдая по никакъв начин тази постъпка! На тази възраст ми се вижда безотговорно да допуснеш да забременееш при положение, че явно не искаш това! За въпросния приятел - нямам думи . . .
Не мога обача да оправдая по никакъв начин тази постъпка! На тази възраст ми се вижда безотговорно да допуснеш да забременееш при положение, че явно не искаш това! За въпросния приятел - нямам думи . . .
Теб те разбрахме правилно. Или поне аз.
Иначе наистина мисля, че на авторката вмомента й трябва подкрепа и не бива да допускаме темата да се превръща в спор.
Аз подкрепям авторката с две ръце!
От около седмица-две влизам редовно тук и стигнах до извода, че никога не бих си изплаквала болката във форума, че ще ме нападнат и ще ми стане още по-гадно. Това съветвам и всички. Пък и за какво да разправям лични неща на непознати. Иначе и аз обичам дечицата (и неродените, че също са дечица!), но не съм аз тази, която да съди, да критикува и да казва, че не й е жал за авторката, защото съзнавам, че вмомента й е много тежко и има нужда от подкрепа!
Това съветвам и всички. Пък и за какво да разправям лични неща на непознати. Иначе и аз обичам дечицата (и неродените, че също са дечица!), но не съм аз тази, която да съди, да критикува и да казва, че не й е жал за авторката, защото съзнавам, че вмомента й е много тежко и има нужда от подкрепа! Павлина,гледам нова си.Още нищо не знаеш ти ,мила.Ама не се отказвай от нашия форум.Тук има наистина страхотни хора,ще видиш.Тези,дето все критикуват и недоволстват също не са малко,но скоро ще се научиш и да не им обръщаш много внимание.
Твоето не е загуба, а избор. Съзнатален избор, който си направила и всичко вече е приключило. Не се обръщай назад.
Така е, няма смисъл.
не съм против абортите.
Пък вие се надявам живот и здраве като възпитавате децата си да не бъде с обяснението, колко добре е всъщност да се убиват деца като се правят аборти
Пък вие се надявам живот и здраве като възпитавате децата си да не бъде с обяснението, колко добре е всъщност да се убиват деца като се правят аборти
Наистина ти трябва курс по елементарна логика.
Прочети си какво си написал пак, пък барем разбереш. Аз ако смятам, че даден акт е убийство, при всички случаи ще съм против него.
Ти, иначе, не си против убийствата, така ли??
Интересна позиция.
здравей!съжалявам че се включвам късно!аз преживях същото преди няколко години,бях на 18!само че аз реших да родя детето и родителите ми ме подкрепиха!но болката от това че приятелят ми не беше много сигурен дали го иска беше ужасна!но съдбата знае какво да направи-загубих бебето в третия месец!и след няколко месеца се разделихме с приятеля!сега 2 год и половина по-късно аэ имам 2 деца и прекрасен мъж!
така че сега ще ти е мъчно за бебчо но трябва да продължиш напред!успех!
така че сега ще ти е мъчно за бебчо но трябва да продължиш напред!успех!
Четях написаното от вас и сълзите просто си тръгнаха, ОТЪРВАХ СЕ ОТ БОКЛУКА НАРЕЧЕН МОЙ ПРИЯТЕЛ, дори не заслужава да го споменавам, единственно остава болката, благодаря за подкрепата!..
Браво! Сега с помощта на родители, роднини и приятели, давай смело напред и подреди наново живота си. На 26 години имаш достатъчно време пред себе си да намериш свестен мъж и да изградиш семейство с него. Приеми тази травма, която си изживяла сега за житейски урок.
Успех ти желая!
Мацка, успокой се, вдигни глава и продължи напред Не е хубаво, това което се е случило, имам предвид постъпката на приятеля ти, но в случая това е бил логичният изход. Може би това е било предизвикателство за теб, но е нормално да се изплашиш, така че не съжалявай, нама какво да направиш вече
А много хубаво, че си разкарала боклука, щото от такива много се вмириса положението у нас Това сигурно е боли знак, че този човек не е за теб - съдбата си знае работата
Мисли положително и по-философски, това не значи че си лош човек
Не е хубаво, това което се е случило, имам предвид постъпката на приятеля ти, но в случая това е бил логичният изход. Може би това е било предизвикателство за теб, но е нормално да се изплашиш, така че не съжалявай, нама какво да направиш вече А много хубаво, че си разкарала боклука, щото от такива много се вмириса положението у нас
Това сигурно е боли знак, че този човек не е за теб - съдбата си знае работата Мисли положително и по-философски, това не значи че си лош човек
Не съм прочела другите мнения, но предполагам, че в много от тях те обвиняват. Все пак, моето мнение е, че си постъпила правилно. Щом като човекът до теб не се е зарадвал, то е ясно, какво е щяло да бъде неговото мнение. Едно дете може да се гледа от двама, може да се гледа само от един, може да се гледа от баба или от дядо, може да се гледа и от дом за изоставени деца. Все пак, кое е най-доброто знаят всички! По-добре сега да направиш аборт, но един ден, когато имаш подходящият човек и се чувстваш готова да родиш тогава, отколкото да родиш сега и после да не можеш да се справяш. Никой не знае какво щеше да бъде ако беше родила и как щеше да се чувстваш тогава.
Хора всякакви, мнения - бол. Има хора, които не могат да имат деца, но има и такива, които раждат на по 40. Така че мненията ще бъдат в двете крайности. Относно евентуални бъдещи проблеми, искам да те успокоя, че в днешно време медицината е доста напреднала и почти не се срещат усложнения след това.
На мен самата ми се наложи преди седем месеца да направя аборт. Беше по собствено желание. Въпреки че дъщеря ми беше на 2г и 6м тогава и можеше да родя, аз разбрах че не съм готова и досега не съжалявам за избора си. Чувала съм обаче, че след аборт по желание на много жени след това им се ражда майчинският инстинкт и много скоро след това се решават да родят.
Гледай по-ведро на нещата. Желая ти успех и никакво самосъжаление. Все пак не можеш да върнеш нищо и така няма ди се помогнеш. Човек живее живота си така, както си го направи. Щом така е подсказало сърцето ти, значи това е било правилното в момента.
И не си мисли, че си убила дете, защото това е било едва зародиш, дори не е било плод.
Хора всякакви, мнения - бол. Има хора, които не могат да имат деца, но има и такива, които раждат на по 40. Така че мненията ще бъдат в двете крайности. Относно евентуални бъдещи проблеми, искам да те успокоя, че в днешно време медицината е доста напреднала и почти не се срещат усложнения след това.
На мен самата ми се наложи преди седем месеца да направя аборт. Беше по собствено желание. Въпреки че дъщеря ми беше на 2г и 6м тогава и можеше да родя, аз разбрах че не съм готова и досега не съжалявам за избора си. Чувала съм обаче, че след аборт по желание на много жени след това им се ражда майчинският инстинкт и много скоро след това се решават да родят.
Гледай по-ведро на нещата. Желая ти успех и никакво самосъжаление. Все пак не можеш да върнеш нищо и така няма ди се помогнеш. Човек живее живота си така, както си го направи. Щом така е подсказало сърцето ти, значи това е било правилното в момента.
И не си мисли, че си убила дете, защото това е било едва зародиш, дори не е било плод.
Благодаря!... Pavlina Nikolova за думите, и на всички, които разбират, защото съм взела това решение, вашите думи ми помагат да мислия за напред, защото бях попаднала в дупка, болката няма да отшуми, но вашите думи, подкрепата ви ми е достатъчна, не очаквам всички да ме подкрепят Tatko Barbara има различни хора, различно мнение, и знам също, че живота ни поднася много изненади хубави и лоши, само аз знам как се чувствам и какво преживявам, ти няма как да разбереш това Татко Barbara
PS:Благодаря мнго за подкрепата отново!...
за думите, и на всички, които разбират, защото съм взела това решение, вашите думи ми помагат да мислия за напред, защото бях попаднала в дупка, болката няма да отшуми, но вашите думи, подкрепата ви ми е достатъчна, не очаквам всички да ме подкрепят Tatko Barbara има различни хора, различно мнение, и знам също, че живота ни поднася много изненади хубави и лоши, само аз знам как се чувствам и какво преживявам, ти няма как да разбереш това Татко Barbara PS:Благодаря мнго за подкрепата отново!...
Не плачи , миличка. Станалото, станало. Гледай напред. Ти си силно момиче, сигурна съм. Радвам се, че си разкарала т.нар. ти приятел. Вярвай в себе си и всичко ще се промени. Казваш, че можеш да разчиташ на родителите си - довери им се, сподели болката си.Вместо да търсиш утеха във форума ( където винаги ще се намери някой да се изкаже неподготвен), потърси я при тях. Точно сега нямаш нужда от проповеди дали аборта е убийство или не.
Аз лично изобщо не те обвинявам за решението ти. Всеки сам за себе си решава дали иска да е самотна майка или не - не може някой да живее твоя живот. След като си преценила, че не си готова сама да гледаш дете, значи е по-добре да направиш аборт, отколкото да оставиш детето в някой дом или цял живот да го премяташ при баби и дядовци, които да го гледат докато ти работиш, за да го издържаш.
Не мога да разбера хора, които са твърдо против аборта. Ако някои хора се замислят малко повече над тия неща сега нямаше да има хиляди деца изоставени в домове. Разбира се , най-добре е да не се стига до аборт, но ...някой път се случва, дори и като се използват контрацептивни средства. А и все пак никой от нас не знае как авторката е забременяла и не може да я обвинява, че е виновна за това, че е забременяла, пък след това е абортирала.
Станалото, станало. Гледай напред. Ти си силно момиче, сигурна съм. Радвам се, че си разкарала т.нар. ти приятел. Вярвай в себе си и всичко ще се промени. Казваш, че можеш да разчиташ на родителите си - довери им се, сподели болката си.Вместо да търсиш утеха във форума ( където винаги ще се намери някой да се изкаже неподготвен), потърси я при тях. Точно сега нямаш нужда от проповеди дали аборта е убийство или не. Аз лично изобщо не те обвинявам за решението ти. Всеки сам за себе си решава дали иска да е самотна майка или не - не може някой да живее твоя живот. След като си преценила, че не си готова сама да гледаш дете, значи е по-добре да направиш аборт, отколкото да оставиш детето в някой дом или цял живот да го премяташ при баби и дядовци, които да го гледат докато ти работиш, за да го издържаш.
Не мога да разбера хора, които са твърдо против аборта. Ако някои хора се замислят малко повече над тия неща сега нямаше да има хиляди деца изоставени в домове. Разбира се , най-добре е да не се стига до аборт, но ...някой път се случва, дори и като се използват контрацептивни средства. А и все пак никой от нас не знае как авторката е забременяла и не може да я обвинява, че е виновна за това, че е забременяла, пък след това е абортирала.
Благодаря!... Pavlina Nikolova за думите, и на всички, които разбират, защото съм взела това решение, вашите думи ми помагат да мислия за напред, защото бях попаднала в дупка, болката няма да отшуми, но вашите думи, подкрепата ви ми е достатъчна, не очаквам всички да ме подкрепят Tatko Barbara има различни хора, различно мнение, и знам също, че живота ни поднася много изненади хубави и лоши, само аз знам как се чувствам и какво преживявам, ти няма как да разбереш това Татко Barbara
PS:Благодаря мнго за подкрепата отново!...
за думите, и на всички, които разбират, защото съм взела това решение, вашите думи ми помагат да мислия за напред, защото бях попаднала в дупка, болката няма да отшуми, но вашите думи, подкрепата ви ми е достатъчна, не очаквам всички да ме подкрепят Tatko Barbara има различни хора, различно мнение, и знам също, че живота ни поднася много изненади хубави и лоши, само аз знам как се чувствам и какво преживявам, ти няма как да разбереш това Татко Barbara PS:Благодаря мнго за подкрепата отново!...
От подкрепа имаше нужда и ти я дадохме, защото винаги съм защитавала позицията, че това, което си направила, е правото на избор на всяка жена според мен. Успех и занапред!
Zdravei mn sageliavam.Vseki abort e grehka no kogato niamah izbor poniakoga se dopuska.Kolkoto i da ti e tegko nemogeh da go varneh nazad,gledai napred i mn vnimavai sledvahtiat pat kogato zabremeneeh koi hte stoi do teb,zahtoto smiatam 4e vinata ne e samo tvoia a i na priateliat ti.Ako toi te e bil podkrepil mogebi niamahe da vzemeh tova rehenie.
Аз пък смятам, че решението е взето прибързано и сега единствено ти си носиш последствията от него.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.
Аз съм на същото мнение, важното е да има човек който да го обича. С мен се случи така че, бившият искаше да ме остави бременна още в 3 месец, не бях готова да го отгледам сама, но пък не исках и нямах право да прекъсна нечий живот. Господ е дал на жените най хубавото нещо в живота да даряват живот. Така или иначе оженихме се, но ни остави на 1 месец. Сега след 5 години, а и не само сега, това е най прекрасното нещо което съм могла да направя. Да я родя и гледам как разхвърля и какво ли още не. Дано да имат повече сили майките и да няма такива мъже. Но те просто не осъзнават до какво са могли да се докоснат. Помоли се за себе си и неродената душичка.
И не си мисли, че си убила дете, защото това е било едва зародиш, дори не е било плод.
[/quote]
Това е ужасно, и чак ме заболя като го прочетох!
Но наистина мнения бол, всеки има глава и мисли с нея. Не обвинявам авторката, просто не мога да я съдя, не съм Господ, никоя не съм дори.
[/quote]
Това е ужасно, и чак ме заболя като го прочетох!
Но наистина мнения бол, всеки има глава и мисли с нея. Не обвинявам авторката, просто не мога да я съдя, не съм Господ, никоя не съм дори.
По принцип да, зависи как ще погледнем, но на фона на това че имам дете, пък и знам ли преди това, страшно грубо ми прозвуча наистина. За мен това е живот, плод или зародиш, то просто е живот. Наистна съм далеч да провокирам вина или нещо друго у авторката, защото очевидно майчинското чувство се е обадило и и е много трудно да го преглътне.
Аз пък смятам, че решението е взето прибързано и сега единствено ти си носиш последствията от него.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.
Трябвало е да обсъдите по-сериозно това с приятелят ти.
А и не съм на мнението, че едно дете е по-добре да живее с двамата си родители и т.н. Важното е да има човек, който го обича, грижи се за него и го подкрепя, дали е един, или двама не е чак толкова важно.
Следващият път, когато забременееш поне да е планирано и от точният човек.
Може би ако имах шанса да поговоря с него нямаше да взема това решение, той просто нямаше смелостта да отговаря за постъпката си, а бяхме заедно 1 г., не мога да повярвам, че не съм разбрала какъв човек е за това време, много се обвинявам, съжалявам за всичко може би никога нямя да си простя.
Не знам дали е правилно решение, защото това е нещо, което е лично и нито съвети могат да се дават нито оценки. Но знам, че най-прекрасното нещо е да имаш детенце с правилния човек. За щастливо семейство и щастливо дете трябват двама всеотдайни родители. Пожелавам ти много скоро да срещнеш някой, с който да нямате и капка колебание и да изпиташ вълшебството наречено родителство. 
Salzi, за мен независимо на колко си години най-добре е бременността да е планирана и желана. При мен така се получи - планирано. Това разбира се не ни предпази от дребните и по-големи проблеми, които идват с детето и т.н. И така понякога се чудя, дали бяхме достатъчно готови за дете, а ако не е и планирано съвсем. Не съм привърженик на идеята да се ражда на всяка цена, независимо от обстоятелствата. Млада си, ще намериш другарче в живота и тогава когато го пожелаеш вече истински ще си имате свое детенце. Не се вини за избора си, понякога правилните решения са най-трудни. Желая ти много късмет и здраве!