Хронология на изгубените Коледи

  • 7 298
  • 142
  •   1
Отговори
17 дек. 2008, 00:02 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Има хора, които не понасят коледните празници. Шумотевицата ги уморява, а задължителността на празника им докарва задух. Казват, че по Коледа и новогодишните празници, нараствал процента на депресираните самотници.
Аз обичам Коледа. Като се замисля, много от Коледите ми са били различни от смисъла, който се влага, други пък са били самотни. Но винаги съм имала коледен дух. До тази година.
От ден на ден с ужас установявам как Коледата наближава и е на път да мине покрай мен и да ме отмине. Опасявам се, че има опасност да загубя тазгодишната Коледа..Какво да сторя?
И дали утехата, че факта е резултат на конкретни обстоятелства, свързани с ангажираност и натовареност и умора, не е самозаблуда?
Може би всъщност с годините вярата става все по-миниатюрна, докато настъпи момента на нашата зрелост в който нищо не остава от нея. И тогава спираме да се вълнуваме...а?
Искате ли да поговорим за това как да спасим Коледата?
Тази в нас, живяла под формата на детско очакване и вълнение. Как да не допуснем умората, работата, сивотата да ни направят обръгнали и безчувствени. Ще ми се все още да мога се вълнувам, поне заради децата ми. За да им създавам онова настроение, което кара очичките им да блестят от щастие. Помня едно време, когато самата аз бях дете, как се вълнувах...
Знам, че и при тях е същото сега.
Защото колелото се върти, но от как свят светува малките радости не стават по-различни.

# 1 17 дек. 2008, 00:26 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
За тази Коледа нямам идеи.
Дори не зная след колко дена е.
Първата ми забравена Коледа.
Не искам да я спасявам, защото предпочитам да не мисля за нея.

# 2 17 дек. 2008, 00:30 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Ехххх Додо, това казвам на колегите ми цяла
седмица като ме питат "Защо не си украсила още ?
Миналата година беше украсила още Ноември"
Ами защото нещо нямам ищах тази година  ooooh!
А за мен, както не веднъж съм споменавала, Коледа
е най-прекрасния празник - празника на празниците !
Тази година обаче духът на Коледа ме подмина.
И аз не искам това да се случва и ще направя всичко
възможно да го върна. Все още не знам как, но имам малко време  Hug

Последна редакция: ср, 17 дек 2008, 00:52 от Мама Куин Коледната

# 3 17 дек. 2008, 00:39 ч.
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Може би прекаленото комерсиализиране на този иначе свят празник (за мен поне) доведе до загубата на коледното настроение у много хора.

Моят син тепърва открива коледната магия, вълнение, емоциите, свързани с украсяването на елхата, запалването на светлините, направата на коледния венец.
Тези негови емоции се пренасят и върху мен, забравям ядове и проблеми.

# 4 17 дек. 2008, 00:51 ч.
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Миналата година си отдъхнах, като отмина Коледата...
Тази година съм решила Коледата да се състои пък каквото ще да става. След всичкия зор в офиса, простотията около нас, по улиците, по ТВ, бездушието на всякакво ниво, остава да се лишим от Коледата, как пък не?! И не е нужно да е нещо кой знай какво - пълнени чушки, елха, малко подаръци и това е. Заради децата трябва да я има, моля ви, мобилизирайте силите си. Peace Wink

# 5 17 дек. 2008, 01:08 ч.
  • Мнения: 3 034
надявам се това с изгубената Коледа да не е някаква зараза, пренасяща се в меджуфорумското пространство.
тази вечер най-накрая извадих украсата за Коледа. и то след няколкодневни молби от страна на дъщеря ми.
но нямах желание да украсявам. оставих я тя да го прави. радва се детето, а на мен ми е едно такова пусто и празно.

не знам как да я спася. ще го направя, заради дечковците, но ми е тегаво.

въпреки адвентния календар, който в къщи е повод за радост всяка вечер.

# 6 17 дек. 2008, 01:12 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Аз само тук да поясня, че се разграничавам от всички, загубили коледното си настроение заради служебна заетост, проблеми с шефа, тягостни чувства от финансовата криза, бездушието на хората, мизерия, бездуховност, нещастието на другите, което не зависи от нас, и всичко от този вид.

Моята Коледа липсва в емоционалния ми календар без връзка с реалността извън мен самата.
Просто не ми е коледно.

# 7 17 дек. 2008, 01:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
От това са опасенията ми. Че привидно причините са извън мен, а на практика може би това е само удобното оправдание. Ако е така, съществува риск от трайни загуби, неподвластни на обстоятелства и външни фактори....
Не ми е приятно да го напиша и призная, но да, не ми е коледно.

# 8 17 дек. 2008, 01:37 ч.
  • Мнения: 6 323
До преди няколко години аз изненадвах офиса, в който работех с ранна подготовка за Коледа. Украсявах, беше ми празнично, с нетърпение очаквах момента, в който да вземем елхата вкъщи и да я накичим с играчки, да нашарим прозорците с фигурки с ясното съзнание, че миенето им после е ужасно, но пък празникът си заслужава, да запалим лампичките и да се радваме как се виждат отвън... до преди няколко години.

Не знам кога изгубих моята Коледа... преди 2-3 години може би...
Неприятно ми е да го призная, но като наближат празници и се изнервям. Ужасно ме дразни комерсиализацията им. Дразни ме и показността. Може и да не е това основната причина, която да предизвика загубата на Коледния ми дух, но това е нишката, която мога да "хвана". Не, не мисля, че е от забързаното ежедневие, проблеми и грижи... имала съм много, много по-тежки години и въпреки това Коледата е била празник за мен.

Сега добре, че се наложи да извадим играчките, за да занесе част от тях Ади в училище, та поукрасихме малко и вкъщи, но настроението определено го няма.

# 9 17 дек. 2008, 01:44 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 681
На мен пък едничка тя ми остана от всички еуфористичности, та ще гледам здраво да я държа за панделките!
Запретупвах рожденните си дни, то купона като стане, се развеселявам, ама мисълта, че идват, ми носи тежест, свързана не само с километража (дето даже и български майстор не може да го върне назад  Wink), ами най-вече с тегоба от подготовката за събитието.
Та - Коледната звезда свети за мен все още със същия блясък.

Липсват ми онези Коледи, с онези хора, които никога няма да се върнат.
Но това е от друга приказка. Няма да ви я разказвам, тя е тъжна.
А сега е време усмивки да греят  Grinning

# 10 17 дек. 2008, 01:48 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Моите детски Коледи (те тогава не бяха съвсем Коледи) , бяха свързани с низането на ошаф и аромата на домашни курабии, в чието приготвяне и аз участвах. Също и елхичките, направени от сладки, изрязани с три формички, после слепени и поръсени с пудра захар. Simple Smile Фунийките, които се правеха с помощта на капачките от кисело мляко също бяха част от празника. Аромата на бор влизаше в дома ни непосредствено преди Нова Година. Изкуствените елхи ми отнеха тази радост, накичваме ги в началото на декември и до Коледа са ми омръзнали всички украси. Свикнахме да получаваме всичко наготово - и сладките, и украсите, използваме понякога подаръците, за да замажем отчуждението. Изгубих Коледата наскоро, но мисля да направя нещо по въпроса newsm78

# 11 17 дек. 2008, 02:12 ч.
  • Мнения: 3 271
Цитат на: ljuboznatelna в ср, 17 дек 2008, 01:48
Свикнахме да получаваме всичко наготово - и сладките, и украсите, използваме понякога подаръците, за да замажем отчуждението.

Това е разковничето според мен!
Аз пък тази година се стегнах. Не е кой знае какво, но си наложих и сега ми е по-Коледно спрямо предните години. Мисля, че е защото се опивам да компенсирам пред децата и пред нас това, че не сме с близките си. Засега върви добре - украси, сладки, уикенда ще правим джинджифилова къщичка, вярно купих готови нарязани форми, този път няма да ги пека аз, за да спестя усилия. Но няма да лиша децата от това занимание и емоция.
Малко усилие заради тях, но се изплаща после.

# 12 17 дек. 2008, 07:50 ч.
  • Мнения: 5 940
Снегът обикновено ми я връща. При много бяло, хората също стават по-светли. Природата често е щедра и около Коледа и новогодишните празници ни дарява с вълнението да се стоплиш вкъщи с чай или чай и коняк /според предпочитанията/  след дълга разходка навън. Краката оставят топящи се снежни следи.
Може бавно да си я поканиш. Настроението идва с всяка нова играчка върху елхата, след всяка разказана дори и заради друг коледна приказка. Ставането рано сутринта на 24 декември и приготвянето на постните ястия. Спомняш ли си, че те никога не са били по-вкусни от на Бъдни вечер?
Коледа е специално време. Време за прибиране. Можеш просто да звъннеш на роднини и приятели, които все забравяш, заради напрегнатото делнично ежедневие. Така, да ги чуеш. Не, за да им поднесеш подарък от лъскав магазин, а за да им подариш нещо, което не се купува.
Хубава музика, красиви хора. Разходка вечер по любимата ти улица, този път показно украсена. Уникален бял пуловер и пухкава шапка. Ботуши, с които спокойно можеш да си позволиш да бродиш по пътеките на детството. Хижа в планината. Все начини за връщане. Моите си, но може пък и при друг да вършат работа.
Вчера събрахме паднали шишарки. Украсихме ги, внесохме вкъщи още малко уют.
И все пак по задължение не можем да бъдем коледни. Всеки има право на своите пропуснати коледи.

# 13 17 дек. 2008, 08:05 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Отдавна смисълът на коледните празници не ми е близък.
Чакам ги с нетърпение само защото тогава има повече почивни дни, в които всички сме вкъщи и имаме повече време един за друг.

Всъщност, като се замисля единствено преди около две години ми беше наистина вълнуващо, покрай експериментите ми с Андините коледни меденки:)
Онзи ден бях приклещена натясно и се наложи да призная кой носи подаръците. Купихме жива елха, за да я засадим пред блока след празниците и като че ли чака засаждането с по-голямо нетърпение, отколкото подаръците (които вече уточнихме, след като така или иначе изяснихме откъде идват).

Не изживявам това като нещо тъжно.
Важно ми е, че има с кого да споделя почивните дни приятно и това е всичко, което ме вълнува.

Додо  Hug
Стискам палци да намериш коледният си дух скоро.

# 14 17 дек. 2008, 08:12 ч.
  • Мнения: 6 993
И аз си мисля, че основното е това, че получаваме всичко на готово.
Дори на мен не ми беше Коледно до вчера, а аз съм голям ентусиаст по принцип за украси и прочие коледни дейности.
Тъй като ще си разменяме подаръци в офиса и аз не знаех какво да подаря на моя колега,
реших да са ръчно изрисувани шишарки за украса на елха.
Много ми беше приятно, докато ги рисувах...и някак си се замислих за моята неукрасена елха, за меденките, които искам да направя, ама като се знам каква съм готвачка, и ме е страх...И някакви такива неща.
Рекох си, че не трябва да изпускам тази Коледа.
Че трябва да започна да създавам някакви малки мои си традиции, които после да предам на децата си...
Снегът също ми липсва, да. Rolling Eyes

# 15 17 дек. 2008, 08:14 ч.
  • Мнения: 1 813
Откакто не съм дете, Коледата ми е най-депресиращият празник. Не зная защо. Имам хубаво и здраво семейство,обичаме се и се уважаваме,но просто тази идея,че "днес е празник и сега всички трябва да сме мили и добри,пък после всеки по старо му" ме изнервя. Миналата година на Бъдни вечер едвам изчаках да минат всички не знам си колко четни,безчетни ястия,майка ми винаги прави максимума /11 /, уважих я и в 21:30 се събрахме няколко коли народ и забихме да пием коктейли. Никой нямаше настроение, всеки гледаше просто да изчезне от вкъщи.
Тази година сме украсили като никога абсолютно всички стаи и то подобаващо рано,но какво от това. Не очаквам нищо кой знае какво /за разлика от миналата и поне няма да съм разочарована колкото и детски да звучи/. Не искам нищо. Мисля си единствено всички да сме здрави и да си останем семейството в този състав - нито повече,нито по-малко хора искам към него.

Последна редакция: ср, 17 дек 2008, 08:21 от Gilraen Faelivrin

# 16 17 дек. 2008, 08:35 ч.
  • Мнения: 54
  Изненадана съм колко много хора не се вълнуват от настъпването на Коледата,а аз си мислех, че малко са като мен.Не ми е празнично и не мога да повярвам,че остават толкова малко дни до празника. Самозалъгвах се, че има доста време и за това нямам празнично настроение, но вчера фризьорката като ми пожела весели празници чак се учудих, че наистина са само след няколко дни. Чувствам се подтиснато. Елхата не е извадена, играчките и лампите също. В офиса украсих едва преди два дни. За мен причината не е в изкуствената елха и купените сладки. Мога да сложа наколко борови клона и до направя домашни сладки, но това няма да помогне. За мен празника е празник, когато е споделен с любимият човек,а не се чувстваш предаден, когато очакваш Новата година да ти донесе здраве и щастие,а не да виждаш зловещата сянка на финансовата криза. На планина да отидем, за да си върнем празничното настроение. Аз по-скоро бих се затворила сама.

# 17 17 дек. 2008, 08:38 ч.
  • Мнения: 5 877
Аз Коледа като малка не съм празнувала, от здраво атеистично семейство съм Simple Smile
За Нова година обаче, виж, голяма радост падаше - а днес празнувам всичко, просто защото обичам празници и няма вариант да ги откажа на детето.

Ето обаче ти сама си противоречиш - от една страна не си от тези, дето не обичат задължителните празници, от друга страна тази година ти е като задължение, просто така го чувстваш. Значи малко им влизаш под шапката на тези хора.
Един от факторите е комерсиализацията на този празник; той се е превърнал в КупиКупиКупи. И колкото повече буквализъм струи от медиите и откъде ли не, толкова повече олеква.
Защо например трябва да има наглед на дядо Коледа (убийте ме, но дядо Мраз си звучеше по-на място, поне като окончание за род). Това, което чакаш, кулминацията, не бива да ти е непрекъснато пред очите в различни двойници. Разбирам да се вестне веднъж на Бъдни вечер - но да ми се клатушка навсякъде, не. В един оставен под елхата подарък има повече магия - а една съфорумка беше предложила големи следи от стъпки, направени с изкуствен сняг. Ще крадна идеята.
И друго. В детските градини се пишат писма до дядо Коледа. Децата се съревновават едно с друго кой ще поиска по-голям подарък или подаръци. Така се оказва, че трябва да подариш голям подарък още преди празника, за да не е само твоето дете получило не каквото си ще. Отделно на деня.
Включиш телевизора, радиото, отвориш пощенската кутия, хладилника - навсякъде Коледа воглаве с блестящия спрей и някоя червенобуза физиономия. Стани идеалната майка, купикупикупи. И колкото и да купиш, все няма да стига.

Така че аз не мисля, че многотията помага на празника. По-скоро обратно - малкото, на което ще му обърнеш внимание.  Детето да направи фенерче и да го окачи някъде. Да украсите елхата с подръчни средства - аз взех жива елха, ще ме прощавате. Цяла година съм рециклирала хартия и съм ходела с градски транспорт, няма да съм с изкуствена. Снощи миришеше на смола, отново счупихме една играчка, където не достигнаха златните топки, накачихме кълбета прежда, разни лепени от детето неща, баща й също ряза и лепи Simple Smile Сложих едни звънчета за глезен и няколко хартиени снежинки.
Подаръкът не е голям, но е достатъчен. Купила съм го миналия месец, когато го харесах. Не обичам да ходя по коледните магазини. Правих къщичка, само защото ме помолиха изрично.


П.С. Точно  като домъкнах снощи елхата и мислех, че съм приключила със задълженията си по празника, девойката ми обяви нов, измислен от нея празник - "Ден на силата на децата". Празнувало се всеки вторник  ooooh! Поне не трябва да правя нищо, освен да седя на канапето и да ръкопляскам, докато ми изнася програма. И това е уморително, да знаете.

# 18 17 дек. 2008, 08:41 ч.
  • Мнения: 5 370
Додо, не можеш да си представиш колко добре си формулирала това, което усещам и аз. Точно подобно мнение споделих в "Споделете" точно снощи!!!!
При мене има едно наслагване, умора, и доза апатия. Някакси усещам подготовката като поредните досадни семейни задължения . НА всичко отгоре Коледата я усетих и я изпразнувах преди няколко дена, на едно друго място. И сега....някак ми е пусто.
А човек може просто на този ден да отиде в църква, да помълчи със себе си и Това, в което вярва, и да си даде равносметка за отиващата си година.

# 19 17 дек. 2008, 08:52 ч.
  • Мнения: 940
Това ми е първата Коледа в новото ни жилище с бъдещия ми съпруг. За мен е много празнично. Макар да имаме проблеми, се взехме в ръце, украсихме, правихме сладки и ни е много Коледно и празнично.
От друга страна ме дразни прекаленото пазаруване. Аз не купувам много подаръци за Коледа. Миналата година изтеглихме гооолям гоооооолям "подарък" от една банка и сега не вземаме големи подаръци за роднини и приятели. А по-миналата година напълнихме здраво торбите. И после какво...Неблагодарност от свеки, приятелите спряха да ни говорят, защото "ние сме се оправили" и подобни филми.
Сега си вземаме малък подарък само двамата. Чакаме премиите, за да си купим нещо за дома.
Аз искам да си дам равносметка за изминалата година, искам да пренебрегна това, че шефовете на мъжа ми използват финансовата криза за извинение да не направят коледно събиране за тях и семействата им. Използват я и за да не им дадат големи премии. А като си помисля колко много пари са изкарали...
Та така де, колкото и да ми е коледно и весело, има малки неща които ме дразнят. Ще видим дали ще продължавам да се държа...

# 20 17 дек. 2008, 08:56 ч.
  • Мнения: 14 493
така е защото всички свързват празника с украсяване, готвене, ядене, купуване на подаръци и изтърпяване на близки и не толкова близки хора.
така се получава като липсва усещането за същността на това, което се празнува  Peace

# 21 17 дек. 2008, 09:10 ч.
  • Мнения: 4 187
Цитат на: Еовин в ср, 17 дек 2008, 08:12
И аз си мисля, че основното е това, че получаваме всичко на готово.
...
Снегът също ми липсва, да. Rolling Eyes


И на мен ми липсва! Иска ми се да завали, всичко да побелее.... Първият сняг ми действа пречистващо, по - това време на годината го свързвам с Коледа, която за нашето семейство тази година няма да същата  Tired... Иначе съм украсила отдавна, искам да дойдат празниците, но за първи път няма ясно виждане как ще протекат  Rolling Eyes.

# 22 17 дек. 2008, 09:21 ч.
  • Мнения: X
Аз не понасям Новогодишната еуфория и изобщо преекспонирането и на всички уж важни празници. Всички "трябва", всички "къде ще празнуваш?" отдавна са ми станали адски банални, може би защото в България се опитваме да живеем и да бъдем само по време на празниците. Започват да ми се губят нещо пълнежът на Коледната пуйка и мехурчетата на шампанското в цялото това изнасилване на празниците. Питам се, не може ли да бъдем непринудено приятно весели и малко по-спокойни за сметка на  гръмките фрази, пиянските оливки и гърменето с пиратки. Предполагам, че сигурно ще се разрева на химна и тази година и този път няма да ми е никак чудно защо.

# 23 17 дек. 2008, 09:21 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: Алегра в ср, 17 дек 2008, 08:56
така е защото всички свързват празника с украсяване, готвене, ядене, купуване на подаръци и изтърпяване на близки и не толкова близки хора.

Точно това щях да напиша. Моята Коледа не притежава скала за украсеност или празничност - веднъж имам повече време и фантазия за украси, друг път - не. Понякога подаръците ми са хубави, идейни и прекрасно опаковани, друг път - не. Винаги обаче чакам дните около смяната на годините с трепет, защото някак съм приела, че само тогава се отваря вратата, която ме води там, където аз искам. Прекарвам 365 дни в размисъл, какво желая и защо, и около Коледа заставам на прага, пристъпвайки от крак на крак като свенлива мома.  Mr. Green Не може да не се вълнуваш, когато ти предстои пътешествие из непознати земи... Друг е въпросът, че може да си нямаш ни врата, ни списък с щения - тогава наистина оставаш насаме с манджите и с разни вещи с етикет.

# 24 17 дек. 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 2 448
Няма такъв филм да ми се изгуби Коледното настроение вътре в мен. Още като видя окичените долнопробни Коледни базари и ме обхваща настроението, което съм изпитвала по тези празници като дете.
Този празник за мен няма религиозно значение, макар че е такъв. За мен си е някакво настроение да се отпуснем и поглезим всички заедно.
И ако не е силната половина от нашето семейство, който има алергия от думата празник да ме цапардосва сякаш с мокър парцал, не бих си загубила нито една Коледа.
Вече съм си изградила имунитет и гледам да не му обръщам внимание, ако ще да се окаже, че празнуващите сме само аз и дечко.  Simple Smile

# 25 17 дек. 2008, 09:26 ч.
  • Мнения: 4 841
Като дете нямам почти никакви спомени от Коледа. У нас се празнуваше само Бъдни вечер - спомням си суетенето на баба ми из кухнята, подреждането на масата, миризмата на тамян, а след това - разказите на баба ми за Христос, Дева Мария, които така и не ми прозвучаха по различен начин от всички останали приказки... Като цяло усещането ми е за нещо мило, приятно и... отминало.
Истинската веселба винаги е била на Нова Година - това е моят празник. Сбогуване със старото, правене на равносметки и весело посрещане на Новата година с нови надежди и планове...

Проблемът с Коледа поне за мен е в прекалено и преекспониране. Всичко е буквално заринато в украси - колкото по-претрупано и кичозно, толкова по-добре  Tired Ако човек има настроение, и само една звездичка да си сложи - пак ще му е топло от вида и. И обратното - ако му е студено "отвътре", цялата къща да накичи в гирлянди, венци и т.н. и т.н. - все тая. Някак всички от всички страни сякаш ме притискат, че на Коледа ТРЯБВА да е украсено, лъскаво, блестящо, подаръчно и празнично... Това ме изнервя.

Празничното усещане е нещо много лично, не е нужно човек да се поддава на всеобщата еуфория (граничеща с истерия), за да изкара весели празници.
В този аспект не съм загубвала Коледа, защото никога не съм я имала в тази вид, в който ни се представя, че ТРЯБВА да е.

# 26 17 дек. 2008, 09:33 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
"Задължителните" празници изобщо не ме вдъхновяват. Не тъгувам никак за изгубения си коледен дух. Аз по принцип имам някаква вътрешна съпротива към традиции и по-скоро се изнервям от непременна риба на Никулден и сърми на Коледа.
От няколко седмици успявам обаче да шантажирам детето да слуша, понеже от това зависи подаръкът му. Знам, че не е възпитателно, ама ползвам Коледата както мога. Плюс като повод да си купя нещо на мен.

П.П. Пък и ние сме продукти на соц-а, на коледния дух сигурно му трябват поколения, знам ли.

# 27 17 дек. 2008, 09:34 ч.
  • Мнения: 71
Цитат на: Алегра в ср, 17 дек 2008, 08:56
изтърпяване на близки и не толкова близки хора

Ей тука ме уцели право в сърцето! Вече мнооооооооооого слабо изтрайвам всички "коледно усмихнати" хора покрай мен. Да не говорим, че изобщо не искам да виждам който и да е! Едно одеало през главата за дните от 24 до 1-2-ри ще ми свърши идеална работа! Ако не е малката.... Ох, май ми трябва вече професионална помощ!

# 28 17 дек. 2008, 09:44 ч.
  • Мнения: 648
   Аз също нямам спомени с Коледа, празникът в къщи беше Нова година.
При така поставената тема съм длъжна да поясня, че все повече празниците се деформират и не са това, което бяха. Без да навлизам в подробности ще направя едно сравнение- като дете чаках с нетърпение Дядо Мразиада по БНТ, а Александра всяка вечер се смее на един дядо Коледа, който се къкли полугол на един шезлонг Rolling Eyes
 Моите празници са всички моменти, в които успяваме да сме заедно с близките си,помагаме си,признаваме грешки, прощаваме, радваме си се.

Не мисля, че жената е жена само на 8 март, че сме влюбени само на 14-ти февруари или, че сме повече хора на Коледа, защото сме си купили щолен и нещо от благотворителна акция. Празниците все повече приличат на индулгенции. Истината е, че всеки ден е подарък и то безценен!

# 29 17 дек. 2008, 09:46 ч.
  • Мнения: 516
Харесвам Коледата, защото не си давам много зор.От две години си имаме традиция с детето да обикаляме града, за да оценяваме коледната украса и да си правим смешни или  скучни снимки от типа " дете пред елха". После купуваме някой традиционно кичозен боклук от коледното базарче. Тази година добавихме и ледената пързалка като емоция. Хубавото е, че докато малкия се пързаля, с баща му пием ром от патронче и ядем шоколади. Не глася тежки маси, защото ходим да празнуваме при баба. Синът ми украсява елхата. Дори Коледните картички пускам със служебната поща.
С две думи- не очаквам задължително да ми е весело и не си давам зор. Сигурно затова ми се получава.

# 30 17 дек. 2008, 09:49 ч.
  • Мнения: 4 300
Когато нямам празничен дух не празнувам. Също не обичам задължителните неща, имало е Коледи и Нови години, в които съм си гризвала нещо за вечеря у дома и съм си лягала блажено в девет с изключен телефон.
Откак имам собствен дом празниците за мен са повод да си развихря фантазията и ръцете. Използвам ги като оправдание, така или иначе през цялата година имам желание за ръчен и общо взето безсмислен труд, но поне покрай украсата изглежда по малко странен. Радвам се, че големият мъж прилича на мен и не смята подаръка за апотеоз на празника и че малкият е достатъчно малък за да не очаква нищо. Може би липсата на трескавото подаръчно търсене, задължителното потребление ми спасява коледно-новогодишния дух. Дано да запазим това статукво по дълго.

# 31 17 дек. 2008, 09:58 ч.
  • Мнения: 301
Не мисля, че съм загубила коледния дух просто още не ми е на 100%. Отдавам го на липсата на мъжа ми (в чужбинско е, но пък трябва вече да се прибира), може би защото Коледа за мен не е в украсите, манджите и торбите с подаръци. Коледа са ми хората, които обичам и то не само семейството ми. Последните 10-тина години, въпреки че се опитвам почти да спазвам традициите от майка ми, не го правя съвсем. Прекарваме празниците със най-близките ни - семейството и приятелите. Дали в София или на вилата или другаде - хората са винаги едни и същи, или поне винаги се надявам да сме си същите.Не обичам равносметките - не ги възприемам като "успях да направя това", а по-скоро като "пак не успях в това".
Украсата - у дома усилието по изваждането на украсата ми се видя много и си мислех да поотложа украсяването на елхата. 3-годишният ми носител на коледно настроение  Heart Eyes обаче се справи сам със задачата и то доста успешно. Почти без корекции. Хубаво ми беше да го гледам как внимателно подрeжда играчките една по една, отдалечава се, поглежда изпитателно елхата и сам си намира дефекти. В офиса - не украсявах аз - просто оставих на моите хора следобяда свободен и си повдигах коледното настроение, гледайки ги как украсяват.  Embarassed
Не обичам студеното и снега по принцип - Коледа без сняг обаче ми е странна. Чакам снега. Чакам си и мъжа. С всеки един ден, с които се приближавам към прибирането на половинката ми, ми е все по-коледно.
Подаръците- "купикупикупи" не ми е само пред-празнично занимание  Embarassed. Обичам да правя и да получавам подаръци. Марката и цената не са ми важни - подаръка сам по себе си от обичаните хора е символ, че аз съм им важна, че те са ми важни. Kолкото и дребен да е - важното е, да е почувстван.

# 32 17 дек. 2008, 10:12 ч.
  • Мнения: 5 647
И аз забелязвам, че с всяка година губя коледния дух и това приятно усещане за настъпващите празници. Не мога вече да се зарадвам така, както го правех преди. Чувствам се обременена от ежедневните задължения и просто не мога да се отпусна, да почувствам духа на Коледа. С носталгия се сещам за изминалите години и за нетърпението, с което очаквах този празник, който всъщност ми е любимият.
Иначе изключително много ме дразни еуфорията около Нова година и вечния въпрос за това кой къде ще празнува, с какво ще се облича и т.н.

# 33 17 дек. 2008, 10:15 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 681
Добре де, да попитам, ама да не ми се скарате, щото целта ми не е да се заяждам...
Говорите за преекспониране, за натрапване на условия, за задължителности...
Какво общо има това с усещането за празник вътре във вас?
Ами че, аз ако се съобразявам с външно натрапените условия около мене,
трябва да се заровя в градината, и хич и да не се отравям, защото в последно време,
хич не се усещам на мястото си в обстановката. Ама трябва да се живее. И ако всички искрици изгаснат, много ще ни е трудно, бе...
Иначе, другите причини, са всъщност важните. И за съжаление, с тях борбата е по-трудна.
Надявам се, че изречението от първия ми постинг, че сега е време да греят усмивки, не е била прието
едва ли не като команда да се закичите с коледна гримаса  Grinning

# 34 17 дек. 2008, 10:24 ч.
  • Мнения: 5 940
Така е, LemonDesi , Коледата е в нас. Тя има и свои външни символи, в които не виждам нищо лошо. Украсата просто отразява нашата празничност. Тя не е задължителен атрибут на празника, но пък го прави някак по-шарен. Яденето не е за натъпкване на стомасите, а за пълнене на душата. Когато е направено с любов.
Но всичко това не е задължително. Някак по-задължителна ми се струва вярата в чудесата. Защото иначе става невъзможно да се живее.

# 35 17 дек. 2008, 10:38 ч.
  • Мнения: X
И за мен този празник значи много,но тази година е много болезнен,защото част от него си отиде завинаги.Нямам настроение,но имам причина...
Като цяло ми прави впечатление,че последните години празниците не са това ,което бяха.Не знам ,дали защото порастваме и остаряваме,но я няма онази тръпка ,няма го нетърпението с което сме чакали тези празници.. Sad SadЛипсва ми ,много ми липсва...

# 36 17 дек. 2008, 10:48 ч.
  • Мнения: 4 965
Досега съм нямала изгубени Коледи - това е любимият ми празник. Но тази година и аз ще се включа в списъка на изгубените празници...
Както и да е, след празниците ще наваксам, ако не успея преди това...

# 37 17 дек. 2008, 11:04 ч.
  • Мнения: 49
За мен Коледа е споделено време - с хората, които искаш да бъдат около теб на този ден. Време на връщането - към себе си. Време на хубави, топли, истински разговори на по чаша кафе или мартини (моето любимо питие). Време да си заедно с тези, които обичаш. Не че не можеш да бъдеш с тях и през останалите дни, но тогава е различно. Празнично. Ухае на уют.
Всичко това обаче тази година го нямам. Не мога да бъда заедно с хора, които ме нараниха. Не мога да простя. Не мога да забравя.
Отделно останаха много недовършени неща, които ще трябва да пренеса и в следващата година.
Та, Додо, тази Коледа за мен е една от изгубените. Не знам дали обстоятелствата я направиха такава. Или просто нещо в мен се е прекършило.
Надявам се да е първото.

# 38 17 дек. 2008, 11:14 ч.
  • Мнения: 35
Аз си загубих Коледите още като дете, някъде между скандалите, алкохола и вечно развеждащите се родители.Многото свободни дни бяха само достатъчно време за груби думи и страх. Сега остаряха, омекнаха и много им се празнува с децата,но за "децата" е твърде късно вече.


Прави ми впечатление по-малкия ентусиазъм наоколо, миналите години пиратките и фойерверките започваха още от ноември,но тази година в нашия квартал е тихо..

# 39 17 дек. 2008, 11:18 ч.
  • София
  • Мнения: 395
Да се запиша и аз за тази тема.Това ми е болната тема.
От години съм изгубила моята Коледа.Изнервям се по празниците.
Освен цялата лудница в офиса.
Пазаруването
Пазарувай без пари ако можеш и отгоре на всичко магазините разпродават на празници застояла стока с етикет "Коледна промоция" и ние се блъскаме и ще се избием да купуваме.Отделили сте огромна част от бюджета, безценни часове в тичане по магазините и безкрайно търпение за разговори с продавачки, за да купите на детето си точно това, което иска. Перипетиите нямат значение – категорични сте вие, и се концентрирате върху представата за най-големия си подарък на Коледа – блесналите от щастие детски очи. Ден преди празника обаче вашето малко голямо съкровище решава, че това е „най-ужасно тъпата играчка на света“ и пита дали е прекалено късно да изпрати ново писмо до Дядо Коледа.
Но в Коледния дух и традиция трябва да сме ...........свежи.
Гостите
Три семейства под един покрив са достатъчни съставки за взривоопасна ситуация, особено когато между тях се наблюдават свекъро-тъщенски взаимоотношения.
Но в Коледния дух и традиция трябва да сме ...........свежи.
Разговорите
С тези гости разговорите са премерени и  увисват като играчки на елха – едносрични отговори и пълно безразличие. Възможно е и обратното – да станат по-буйни и от бъдника в камината. Толкова буйни, че прерастват в скандал;"Кой какво иска да гледа,да слуша и т.н."
Но в Коледния дух и традиция трябва да сме ...........свежи.
Храната
Прекарали сте цял ден в приготвяне на точния брой нечетни ястия за трапезата на Бъдни вечер.И всички те хвалят колко добре изглежда масата и колко е вкусна храната а никой не яде постна храна и накрая на вечерта повечето отива в кофата.
Но в Коледния дух и традиция трябва да сме ...........свежи.
ВЕСЕЛА КОЛЕДА

# 40 17 дек. 2008, 11:21 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Никога не ме е вълнувала Коледа особено, украсявам, спазвам традицията, правя каквото трябва...Обичам сърмички, капама, косметчета, лудото пазаруване и спането до късно (най-вече  Grinning ).

Ще ме яд ако загубя моя Великден- за мен това е най-прекрасния и чудесен празник!  Peace

# 41 17 дек. 2008, 11:26 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Помня, как като бях малка не разбирах възрастните.
Коледното настроение го създаваше баба ми. С всичките и приготовления, гозби, аромати, суетня.. и аз незименно до нея.
Помня, че докато месеше се прокрадвах тихомълком и на пръсти зад гърба и и развързвах брашнената престилка. Престилката падаше, а баба ми се обръщаше престорено ядосана с размахан пръст. Аз пък бягах със смях, за да се скрия. Запотените стъкла на прозореца, от парите над  печката. Приятна топлина вътре, студ навън. Опашките пред показните магазини, всеки свиден залък банан и огромното удоволствие от него...аромата на портокали.
Това са ми спомените. Честно казано, сега като се замислям, украси не ми изникват в съзнанието.
Та...не разбирах апатията на възрастните. Майка ми все бързаше, еуфоричните ми подскоци бяха посрещани със странен, леко отнесен поглед.  Радостта ми от карикатурите на дядо Мраз във вестник "Стършел" оставаше не разбрана. Тогава се чудех как е възможно възрастните да са така скучни и защо не се радват? Защо, защо, защо?!?
Сега вече разбирам. Да си възрастен май е диагноза.
А баба ми..ех. Може би е вярна приказката, че остарявайки, хората се вдетиняват.
Може би пък това е нашия шанс отново да се докоснем до загубената магия....

# 42 17 дек. 2008, 11:27 ч.
  • Мнения: 620
От няколко години никак не ми е празнично.Коледа,рожденни дни,Великден,Новогодишна нощ...... Confused
Не обвинявам ежедневието и стреса,проблема е "вътрешен".
Вероятните причини:
1.Безумното припряно и истерично тичане по магазините за подаръци.....изморява ме и ме дразни.
2.Натрапчивата мелодийка jingle bells  , звучаща от всичко,което изкарва звук........докарва ме до тиха лудост.
3.Уговорките кой какво ще подари,за да не се купуват неща,които няма да се ползват ......прагматизъм,който напълно убива тръпката от приятната изненада.

# 43 17 дек. 2008, 11:33 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: p.mariana в ср, 17 дек 2008, 11:18
От години съм изгубила моята Коледа.Изнервям се по празниците....

С тази нагласа, която споделяш нататък, никак не е чудно.  Laughing


По Коледа наистина има добри намаления и чудесни сделки. По Коледа три семейства под един покрив означава три пъти повече смях, вкл. тъщенско-свекърски. Коледните разговори са интересни, всеки има какво да разкаже, минала е цяла една година, все пак. Приготвянето на коледната трапеза е ритуал, в който всички участват и който е много повече от една обичайна вечеря. Въпрос на гледна точка. Аз не разбирам, за каква принуда иде реч - кой кого принуждава да купува, готви и празнува?!

# 44 17 дек. 2008, 11:39 ч.
  • Мнения: 3 782
Тази ми е първата Коледа, в която няма да съм в къщи. В смисъл вече живея отделно, най-вероятно обаче ще сме пак там на гости. Все пак това е семеен празник. Не ми се излиза никъде, пък и не върви само двамата да го празнуваме.
Не знам, някак наистина вече се спекулира със самите празници. Наличието на украса наистина помага за създаването на атмосфера, но всичко е някак лъскаво, чуждо и показно. Искам онези Коледи, които носят аромата на топъл чай, на топла питка и уют. Вече ги няма. Толкова сме далечни един от друг, а по празниците се сещаме че имаме някой там някъде който има нужда от любов, от обич, но не само в един ден в Годината.
Снега също ми липсва и сякаш и той се е наговорил с всичко друго, което вече ни съпъдства като изкуственост, на Коледа и Нова година да няма сняг.

# 45 17 дек. 2008, 11:44 ч.
  • Мнения: 4 451
И аз изгубих Коледата си. Остана там някъде между проблемите с моята Мария, сивотата на дните и мрачното настроение на хората - приятели, колеги, случайни минувачи...
Украсих елхата вчера. Децата се радваха, но не ме заразиха... Зълва ми ми се обади преди малко с въпроса "Какво да купя на децата за Коледа, какво си нямат? Я по-добре им го купи ти, а аз ще ти дам парите." Ми не ми е романтично...
Ще празнуваме тъщенско-свекърски. И коледните песни ми звучат тъжно. Това е!
А моята детска Коледа ухаеше на мамините коледни сладки и борови клонки...

# 46 17 дек. 2008, 11:44 ч.
  • Мнения: 7 114
Коледа е моят празник. Винаги е била. В детството заради очакването и заради бабчето.
През 2005 г. детството ме напусна.
В последните години сякаш Коледа ме измъкваше от пагубно потъване и от вероятността течението да ме захвърли незнайно къде. Донякъде заради суетнята и опитите да доставя радост на близките хора намирах стимул да се държа на повърхността.  
Тази Коледа е доста различна. Няма го този заряд, този дух. Може би е форма на преход тази предколедна апатия. А може би когато видя натрупан снега навън и в носа ми се загнезди миризмата на печена тиква, в мен ще се събуди отново лудото джудже.
  

# 47 17 дек. 2008, 11:45 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Обичам Бъдни вечер и Коледа. Ненавиждам купикупикупи (няма пък да купя, освен най-належащото, хе-хе). Ненавиждам всякакъв тип партита, още повече ненавиждам седенето на маса пред телевизор. И въобще, седенето на маса. Схваща ми се трътката, извинете.  Blush
Ненавиждам рекламите. И още много задължителности (печено прасе, шумна компания, "марков" алкохол, украса на първи декември, мигащи лампички, болки в стомаха и махмурлук Mr. Green).
Обаче обичам празниците. Не чуждите празници, моите си. И като са си мои, се грижа за тях, имам си риатуали, които могат да спасят и най-мрачната Коледа.( Тази Коледа ще ми е първата като сираче.)
Никой не може да ми вземе празничното настроение (хем то е почти ежедневие при мен, пуста кукувича душа  Mr. Green).
Празникът сам си го правиш. Той е онзи бенгалски огън вътре в теб, който никога няма да угасне. Перпетум бенгалине! "Не се гаси туй, що не гасне!" Laughing
Ох, ще има няколко вида коледни курабии (четвърт от тях изядени сурово Embarassed) в странна форма, може би захарна къщичка, замък или прасешка кочинка, каквото се получи. hahaha Ще има смешна саморъчно направена украса налепена къде с лепило, къде с тролска плюнка, поне три счупени стъклени играчки за елха, няколко набодени крака и дупета (от елха), поне един паднал... с елха. Ще има бенгалски огън, много свещички за духане, ужасно смешни късмети, пуканки от суровачка из цялата къща и трохи от питки и баници. Ще има и тролски танци цяла нощ и няколко коледно-романтични филми ("Фемили мен" с Никълъс Кейдж задължително), празнично четене на приказки и няколко "старовремски" игри.
Ако сме здрави, ще има нощна разходка в парка с фенери, дневна разходка в парка за издирване на всякакви червени плодчета и паднали клончета за украса, бръшлян за пръскане в златно (за украса) и ако сме чак такива късметлии, може да има и хващане на прасе (може и да преосмисля ненавистта си към печеното прасе Sunglasses.
Затова моля някой да изпусне едно печено прасе в Борисовата градина на Рождество, около обяд.  bowuu

П.П. Моят проблем е, че не мога да реша кое е по-хубаво - самите празници или приготовленията, които започнах в понеделник.  Party

П.П.Спомням си едни прекрасни коледно-новогодишни празници. Баща ми се затвори в ателието си с един кашон стари изпочупени играчки и цъфна след два дни с един огромен щраус марионетка на име Кара Бабак Панакуди и една огромна овца (пак марионетка) - Ламперия. Laughing Голяма веселба беше, жалко че ги изядоха мишките на тавана в една гладна за мишките зима.

# 48 17 дек. 2008, 11:51 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не търся и не се въоръжавам с безкрайни очаквания за добро настроение, не спазвам задължителности, че да загубя нещо, било то и Коледа.
Харесвам празника такъв, какъвто се случва, какъвто се получава. Не държа на задължителното събиране, но изпълнявам желанията на децата си.
Досега съм нямала загубен празник, защото не съм се товарила с напрежение да е всичко по конец и да е както другите го разбират и правят.

# 49 17 дек. 2008, 11:54 ч.
  • София
  • Мнения: 395
Цитат на: crazy chick в ср, 17 дек 2008, 11:33
Цитат на: p.mariana в ср, 17 дек 2008, 11:18
От години съм изгубила моята Коледа.Изнервям се по празниците....

С тази нагласа, която споделяш нататък, никак не е чудно.  Laughing


По Коледа наистина има добри намаления и чудесни сделки. По Коледа три семейства под един покрив означава три пъти повече смях, вкл. тъщенско-свекърски. Коледните разговори са интересни, всеки има какво да разкаже, минала е цяла една година, все пак. Приготвянето на коледната трапеза е ритуал, в който всички участват и който е много повече от една обичайна вечеря. Въпрос на гледна точка. Аз не разбирам, за каква принуда иде реч - кой кого принуждава да купува, готви и празнува?!

Опитах се да е леко хумористично,но явно нямам чувство за хумор Laughing на Коледа.Но в Коледния дух и традиция трябва да сме ...........свежи

# 50 17 дек. 2008, 11:55 ч.
  • Мнения: 220
Щом си обичан,щом има спокойствие,
щом близките ти са здрави,щом работата ти върви
е се тиз *ур дали е коледа,първи май или девети септември. Rolling Eyes

# 51 17 дек. 2008, 11:55 ч.
  • Мнения: 385
Не съм изгубила Коледата, защото до сега не съм я и намерила. Тези празници ме натоварват много повече отколкото ме радват. Най-лошото е, че по този начин предавам своята апатия и на детето. Тази ще ми е първата Коледа като разведена, тоест без бащата на детето ми. Не че ще е кой знае колко по-различно той и до сега си беше само гост. Пристигаше вкъщи когато всичко е приготвено, подредено и готово.
Дано бъдещето ми е приготвило някой, заради когото да обикна Коледата, пък и живота като цяло.

# 52 17 дек. 2008, 11:56 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: p.mariana в ср, 17 дек 2008, 11:54
Опитах се да е леко хумористично,но явно нямам чувство за хумор на Коледа

Оппп... едно коледно "извинете" тогаз  Crazy

# 53 17 дек. 2008, 11:59 ч.
  • София
  • Мнения: 395
Цитат на: crazy chick в ср, 17 дек 2008, 11:56
Цитат на: p.mariana в ср, 17 дек 2008, 11:54
Опитах се да е леко хумористично,но явно нямам чувство за хумор на Коледа

Оппп... едно коледно "извинете" тогаз  Crazy
newsm10

# 54 17 дек. 2008, 12:03 ч.
  • Мнения: 2 700
Аз загубих Коледата миналата година, когато майка ми почина и дъщеря ми окончателно разбра, че няма добър старец. И на мен не ми е празнично, но точно в името на това детето ми да има моите спомени се насилвам да правя промени и се надявам да успея.

1/ Промених украсата вкъщи - направих я с досада, но я направих Simple Smile
2/ След като на Бъдни вечер не мога да събера около масата най-близките ми същества (освен мъжа и детето ми), реших тази година вечерта да прекараме на земята. Знам, че такава е традицията, но досега все сме се събирали на масата заради родителите ни. Този път ще е различно
3/ Досега все аз съм приготвяла всичко, но тази година ще го правим с дъщеря ми - аз лично се нервирам, когато тя реши да помага в кухнята, но ще се въоръжа с търпение
4/ След като не ми останаха роднини по пряка линия, тази година съм поканила всичките ми братовчеди на коледен обяд - сигурно ще се сбъркам от готвене, но пак ще е нещо необичайно като емоция.
5/ Винаги съм купувала подаръците отдалече, но този път го оставих за последния момент. Въпреки, че нямах желание да обикалям по магазините, купих на всеки по 2, а не по 1 подарък

Въобще, насилвам се и се надявам апетитът да дойде с яденето (в преносен, а не в буквален смисъл).

# 55 17 дек. 2008, 12:07 ч.
  • Мнения: 2 439
Нашите коледи са /бяха/ като описаните от Василиса.
Тази година за пръв път в къщи няма човек, който да вярва, че Дядо Коледа е реално съществуваща личност. Чувствам се странно - хем тъжно, хем спокойно, че "халосването" свърши.
Но това не лишава децата ми от празници.
Елхата беше украсена в понеделник след голямото коледно почистване през уикенда с активното включване на всички /за пръв път/.
Днес вечерта Дядо Коледа ще идва в службата за децата. Взех им две книжки, опаковах ги и готово. В книжарницата една майка избираше между 8 десена на опаковъчна хартия за подаръка на детенце в детската градина. Обясняваше, че се старае, защото детето е в първа група. Дали и аз съм изглеждала така - вероятно съм избирала между 10 вида хартия, но не помня.
Вече ходихме на две коледни партита в детски клубове, на запалването на елхата, имаме още няколко мероприятия.
На Бъдни вечер ще готвим заедно.
Но това не е загубена Коледа. Това е нова Коледа Heart Eyes

# 56 17 дек. 2008, 12:10 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
И аз като Василиса, не се поддавам на задължителните характеристики на празника. Празнуваме по собствен начин. Само дето моите меденки ставас съвършени. И въпреки липсата на сняг, въпреки гадните неща, които ни се случват, украсихме къщата, направих украса от сушени портокали и малки шарени, смешни ангелчета. Ще изпратя картички на приятелите си и на 25-ти ще отворим дома си за гости. Това е. Понякога живеем на пук на останалите, но празникът е само за нас и го празнуваме заради себе си.

# 57 17 дек. 2008, 12:18 ч.
  • Мнения: 2 716
Коледа си е Коледа.
Чувствам се лека и въздушна.
През последните 10 години имах няколко провалени Бъдни вечери.
Сега вече всичко е наред.
У нас добрият старец е коледният дух. Вярваме в него и се чувстваме добре.
Украсяваме късно (около 20-21.12.) и разваляме елхата след Иванов ден.
Винаги купувам жива елха (нямам пари за елха в саксия). Имаме и една малка изкуствена. Купих я когато Гарганеле беше бебе. Стои на бюрото в детската стая. Украсена е с нечупливи играчки. И се доукрасява всеки ден  Laughing
Тази година събираме тапи от вино за да направим джуджета (ама пък колко вино къркаме   ooooh!).
Обичам претъпканите магазини и купчините подаръци под елхата. Не скъпи, а много. За всяко дете има поне по 5. (В това число чорапки, ръкавички, шоколади). Обичам да готвя за бъдни вечер. И да ходя на гости на Коледа. При бабите.

Докато описвам, преживявам. Бузите ми се зачервиха. Очите ми се насълзиха. Ухилена съм като тиква.

# 58 17 дек. 2008, 12:20 ч.
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Не харесвам Коледата.
От доста време. Всички тия китайски украси и гирлянди навсякъде, всичкото това плюскане и пиене.
За капак, ако завали сняг, след дни става ледена пързалка, на която можеш да си счупиш краката или киша, в която да си изцапам ботушите.
Харесвам Великден. Топло, зелено, пролетно.

Тази година, обаче, имам коледно настроение. Поне засега. Даже след малко отивам да си купя нещо мъничко за подарък. Simple Smile

# 59 17 дек. 2008, 12:22 ч.
  • виртуално
  • Мнения: 2 864
Обожавам Коледните празници.
Още като дете ( вече знаех, че белобрадия старец е измислица) дни наред тършувах в къщи за да намеря подаръците. И колко изненадана бях когато получех нещо, което не бях открила.
Все още го имам това чувство, джуджетата са много палави и при нас винаги скриват един подарък, който дъщеря ми трябва да търси - и обикновенно на него се радва най-много.
Не подреждам страхотни трапези, не ме бива много в готвенето - но винаги празнуваме страхотно.
Всичко зависи от хората

само на мъжа ми му липсвала Снежанка  Grinning

# 60 17 дек. 2008, 12:23 ч.
  • Мнения: 2 032
Много харесвам Коледа, заради това, че ми дава шанс да се отпусна и да прекарам време с най-скъпите ми хора .
По-хубаво от това, здраве му кажи.

# 61 17 дек. 2008, 12:24 ч.
  • Мнения: 301
Цитат на: percepolis в ср, 17 дек 2008, 12:07
В книжарницата една майка избираше между 8 десена на опаковъчна хартия за подаръка на детенце в детската градина. Обясняваше, че се старае, защото детето е в първа група. Дали и аз съм изглеждала така - вероятно съм избирала между 10 вида хартия, но не помня.

Мен си видяла сигурно Embarassed и 80 хартия вида ми се виждат ограничение в избора, щом е за малкия. При първата му среща с Дядо Коледа тази година, подаръка даже и не го погледна, бледнееше пред факта, че дядото се е ръкувал с него, поздравил го е и му се е усмихнал. С треперещо гласче му каза, че той е много послушен, и че мама е най-добрата мама. Нито кризата, нито шефа ми (който смята, че ако остане и едно несвършено нещо преди 1 януари ще настъпи световен катаклизъм), нищо не е способно да ме отклони от желанието, ми сина ми да преживее всичките си коледи най-щастливо. Ако може и да ги запомни, както аз помня моите от детството ми ... какво повече да искам.
Картичките са продготвени - електронна и истинска за всеки обичан от мен човек. Обичам истинските картички. Някак по-рaзлично е усещането, че човекът, който ти ги праща ги е държал в ръка.

Последна редакция: ср, 17 дек 2008, 15:22 от Джулия

# 62 17 дек. 2008, 12:25 ч.
  • Мнения: 14 654
Бъдни вечер и Коледа са ми най-любимите празници. Най-приятно ми е очакването, изрязването на снежинки от хартия, измайсторяването на коледния календар, атмосферата на 24, когато у дома замирисва на меденки и печени сърми. Празнуваме си тримата и така ни е най-уютно. Подаръци купувам само за децата - собственото, роднинчета и приятелчета, възползвам се от възможностите на он-лайн магазините и избягвам обезумялата тълпа.

# 63 17 дек. 2008, 12:29 ч.
  • Мнения: 3 091
На мен пък ми е Коледно и приповдигнато! Украсих всичко още от на 1 декември, накичих в двора коледното дърво, сложих елха, вчера дори купих още лампички, които да сложа на терасата.

Празникът си е вътре в нас! ако имаме нагласата, и настроението си го бива. комерсиализацията навън не ме касае - моят празник си е хубав, няма етикет "Запазена марка", а и малката Ламя се радва невъобразимо! навлича джуджешката шапка, дрънчи с едни звънчета!

даже малко ме е яд, че татко Лам не иска да се престори на дядо Коледа. нищо, догодина ще го преборя  newsm78 Embarassed

# 64 17 дек. 2008, 12:31 ч.
  • София
  • Мнения: 395
Това от което се удивих аз е една малка спретната къщурка.Толкова малка ,че само цялата украсена в лампички я прави видима.Цялата е украсена в лампички-страхотна

# 65 17 дек. 2008, 12:32 ч.
  • Paris
  • Мнения: 1 727
Това не е просто поредната Коледа, това може да се превърне в един от най-незабравимите и невероятни спомени на нашите деца. Нямаме право да им го отнемем. И на мама не и е било лесно да прави цели новогодишни програми с подаръци, и готвене, и изненади, но го е правела заради нас. И  сега си имаме спомени,  които никога няма да забравя, и които никога няма да спра да разказвам на моите деца.
Така че, мацки, ще ви замоля да се стегнете и да направите най-прекрасната Коледа за вас и вашите деца. Hug

# 66 17 дек. 2008, 13:29 ч.
  • Майничка
  • Мнения: 12 590
Обичам "официалните" зимни празници.
Едни разноцветни лампички са достатъчни да ме докарат до коледно-новогодишен екстаз. Плюс фактът, че са почивни дни. Като такива ги и ползвам - 100% почивка. Не се пъна особено - каквото ми се прави - това.

Тесният семеен кръг сме 5 жени - всяка като направи по нещо, мъжете като изпекат ядки и тиква - масата за Бъдни вечер е готова. В другите дни яденето не е от значение. Отдавна останаха зад нас тежките трапези, важното е столовете около масата да са нагъчкани до отказ. И 5 гласа да се извиват в кресчендо заради някакъв дребен спор, и мъжете (т.нар. "завряни зетьове") да се чудят кога ли, аджеба, ще се хванем за гушите, и накрая, начесали крастата, да установим, че всъщност сме на едно мнение и да се разхилим на поредния виц. Да разказваме, за стотен път, разни случки с 30-40-50- годишна давност, детето, с блеснали очи, да настоява "Ама разкажи пак за тогава, когато...", да си припомняме с носталгия, но без горчилка любимите хора, които не са между нас.
Обичам предизвикателството, при ограничен бюджет и време, да избера "точния" подарък за всеки от близките, да си "открадна" половин час преди сядането на масата и да опаковам и надпиша всички пакетчета, които накрая завеяният дядка пак ще сложи под елхата в "другия" апартамент (така е, като решаваме в последния момент къде ще редим масата Wink).

Не се стремя нито към съвършенство, нито към незабравими спомени за поколенията. Важно ми е децата ми да усещат, не само по празниците, онова дразнещо понякога, но уютно и сигурно чувство за родова принадлежност, каквото имам и до днес (ако може, без тежестта в стомаха и метеоризма, благодаря!). 

# 67 17 дек. 2008, 13:37 ч.
  • Мнения: 2 070
Коледа е за децата ми.Дали ще усетят, че на майка им  хич не и е коледно?
Купих им подаръци,ще получат каквото си пожелаха.Ще ги заведем на планина,че то се е видяло, при нас сняг няма да има.Всъщност ,то май това е коледното настроение,да направиш щастливи любимите хора.На Бъдни вечер пък ,иползваме всякакви хитринки.Ако паричката се падне на баткото,макар че е голям ,не я отстъпва на сестра си,и винаги имаме резервна под ръка.Точно почва да се храни дребната ,и измисляме причина да и вземем питката,пъхаме другата паричка,и каква радост настава

# 68 17 дек. 2008, 13:54 ч.
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 711
Намерих Коледата в Рождество Христово. Раждането на Спасителя изцяло ме кара да се чувствам празнично, изпълнена с надежда за по-добри и по-благословени бъднини. Ние празнуваме Рождения Ден на Исус. Синът ми от месец е започнал да си припява "Тиха нощ, Свята нощ" и "Свято бебе в яслите на Витлеем". Обсъждаме от преди месец какво ще дарим на бедно дете, за да го зарадваме с празника. Посещаваме празнична църковна служба, която винаги протича много тържествено и с прекрасни Рождествени песни, които няма как да не те докоснат.
Лудницата покрай бясното пазаруване, препълнените магазини със стока и гламави хора и на мен ми идват в повече, но пък очакването за срещата с любимите лица, мирисът на канела, мандарини и горещ парафин ми връща празничното опиянение.
Тази година градът ни е приказно украсен и дори и това е повод да се усмихвам доволно, докато бързам от точка А до точка Б.

За капак родих сина си Точно на Бъдни вечер в ранното утро на 25 декември. Няма как да не го обичам този ден!

# 69 17 дек. 2008, 14:27 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Независимо какви проблеми са ме хванали за гушата, винаги ми е коледно. Обичам да се срещам със семейството си (голЕм смЕх пада!), обичам подаръци, приятели (25-ти - традиционна, тежка софра у любима приятелка, която веднъж завърши с изтекла околоплодна течност и коледния Шош)...

Принципно, аз подаръци за себе си, Милото и детето купувам целогодишно. Човек трябва да създава радост на себе си и околните без особен повод, мисля. Гледам животът ми да е празник всеки ден. В краен случай - през ден. Милото вика, че съм била хаймана с широки пръсти...  Mr. Green Ама, к'во ли разбира и той...  Crossing Arms

# 70 17 дек. 2008, 14:46 ч.
  • Мнения: 1 849
Нещо и на мен не ми е коледно тази година. Може би защото моите родители вече ги няма и ще бъдем при свекърва ми. На миналата Коледа майчицата ми беше с нас и макар че се очакваше (беше доста болна) кончината й ме попари. А може би загубата на баби, дядовци, после баща ми някакси са натрупвали една тъга, която си стои и не изтича с времето...
Мислех, че околните ще ме вдигнат и въодушевят, но баткото си гледа игрите, таткото и той чата и никой не се сеща да ме попита, как съм...
Разчитат, както всяка Коледа аз да украся, да измисля манджите, да наредя елхата и им е все едно, дали ще го направя. Само малкото човече някакси отвътре му идва този коледен възторг. Като влезем в магазина, хвърля се на топките, на камбанките, даже си грабна един дядо Коледа от картон (почти колкото него) и докато не го купих, не миряса. Сам се катери по секциите и слага банки (камбанки) по дръжките, сам дърпа топките и ги наглася по 3 на дръжката на врата... Заради него ще трябва да се стегна, да украсим заедно прословутата елха (играчките ме чакат от 2 седмици извадени) и да попеем коледни песнички! Като чуе Джингъл белс започва да си върти дупето и да тропа с крачета в такт  Heart Eyes
Пък дано уханието на канела и боб, ме върне в реалността и ми даде тон за песен  Peace

# 71 17 дек. 2008, 14:57 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: Пипинс в ср, 17 дек 2008, 00:39
Може би прекаленото комерсиализиране на този иначе свят празник (за мен поне) доведе до загубата на коледното настроение у много хора.

Това е и моето мнение.  Peace Аз също не съм украсила още у дома, нямам настроение. Подготвям друго семейно тържество и усилията ми са насочени на там. Кофти си подредих задачите тази година, оставих най-много работа за накрая. Вината за изгубената Коледа у дома е изцяло моя.  Confused

# 72 17 дек. 2008, 15:04 ч.
  • Мнения: 1 454
Цитат на: КЛОНКА в ср, 17 дек 2008, 01:12
Моята Коледа липсва в емоционалния ми календар без връзка с реалността извън мен самата.

И моята...изгубих я тогава , когато спрях да имам ваканция и свободни дни в които да си мисля за нея и да се отдам специално на идващата Коледа

# 73 17 дек. 2008, 15:05 ч.
  • София
  • Мнения: 395
Ето защо не трябва губим и Коледите си;
За Коледното настроение
-При усмивка вземат участие 17 мускула
-В главния мозък на човека за 1 секунда протичат около 100 000 химически реакции.
-В момента на раждането в мозъка на детето вече съществуват 14 000 000 000 нервни клетки и броят им до самата смърт на човек не се увеличава.
-Човешкото око различава около 10 000 000 нюанси на цветовете
-36 800 000 са ударите на сърцето на човек за 1 година
За полезното при коледното постене и хранене:
-С мазнината, съдържащата се в човешкото тяло може да се произведат 7 сапуна
-В организма на човека има около 2000 вкусови рецептора.

Има хиляди подобни статистики.Нека празнуваме празниците весело-независимо как!!!


# 74 17 дек. 2008, 15:18 ч.
  • Мнения: 225
Загубих Коледата си в безпаричие.....
Чакам да стане чудо,за да ми върне коледния дух....И тази тема не можа да ми помогне-аз се разплаках,вместо да се заразя празнично Sad

# 75 17 дек. 2008, 15:49 ч.
  • в Низината
  • Мнения: 705
jaklins,права си, но само донякъде. Понякога колкото и да се стараеш, колкото и да се преструваш, не можеш да съживиш коледния дух в дом, където нещата не вървят. Там просто Коледата не е онази, вълшебната Коледа, а изпитание за всички. Знам го, защото съм имала такива Коледи. За съжаление, предстоящата ще бъде още една такава! И не мога да променя нищо!

# 76 17 дек. 2008, 16:16 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: dodo_dodo в ср, 17 дек 2008, 01:20
От това са опасенията ми. Че привидно причините са извън мен, а на практика може би това е само удобното оправдание. Ако е така, съществува риск от трайни загуби, неподвластни на обстоятелства и външни фактори....
Не ми е приятно да го напиша и призная, но да, не ми е коледно.
Има един филм "Лъжльто",всички са го гледали предполагам,с Джим Кери.Та там съдията пита адвоката по време на дело защо е нервен и несъсредоточен."Имах незадоволителен секс,г-н съдия"-каза му адвокатът."Ех,синко,все по често ще ти се случва"-отговори достолепния съдия.
Додо,не знам защо,но още щом прочетох темата ти този откъс от филма изплува пред очите ми.За съжаление не мога да те успокоя.Наистина годините променят у нас много неща.У дома елхата е накичена от 10 дни и дъщеря ми й се радва.Тя е единственият човек в семейството,в когото истински живее коледния дух.Ама истински живее,с трепетното очакване на дядо Коледа,с лампичките по елхата,дето ходи час по час да им променя програмата на святкане.Гледайки нея,моята малка дъщеря,нещо в мен дълбоко се пробужда,като малко огънче в тъмнината.Пожелавам ти наистина весела Коледа,защото докато са до теб твоите синове,ще етака.По-нататък...да поживеем,да видим.И дано запазим по-дълго в нас коледния дух.

# 77 17 дек. 2008, 16:55 ч.
  • Мнения: 4 195
Цитат на: Пипинс в ср, 17 дек 2008, 00:39
Може би прекаленото комерсиализиране на този иначе свят празник (за мен поне) доведе до загубата на коледното настроение у много хора.

Моят син тепърва открива коледната магия, вълнение, емоциите, свързани с украсяването на елхата, запалването на светлините, направата на коледния венец.
Тези негови емоции се пренасят и върху мен, забравям ядове и проблеми.



съгласна
додо, явно много от нас са като теб, ето себе си с какво излекувах
днес разпратих над 20 картички, остават ми още 7 да подготвя
спомних си, че не съм забелязала някога, майка ми да изглежда оттегчена за Коледа, а сто процента понякога и тя е била, но заради нас и блясъка в очите ни, и очакването и емоцията, правеше празника ни прекрасен - правехме картички, които украсявахме със натрошени играчки и беше много забавно.
тази година, за пореден път ще направя на детето домашна сурвачка, емозията от нея е голяма и така, лека по-лека, Коледа пак се завръща празнично в сърцето ми и отново става най - хубави празник  bouquet

# 78 17 дек. 2008, 16:59 ч.
  • Мнения: 3 268
Моята майка е същата.Вече е на възраст жената,на 65 години е,но винаги е с невероятно коледно настроение.Винаги ни чака,винаги е напазарувала куп неща и не подгъва крак,докато сме й на гости.А това обикновено трае поне 3 дни.Чудя й се от къде намира сили.Да ми е жива и здрава!Искам и аз да съм като нея,когато и ако стигна нейните години.

# 79 17 дек. 2008, 17:08 ч.
  • Мнения: 3 405
Изгубени Коледи. Имам само една, поне нея помня.
Иначе коледно настроение у мен се намира, да гребеш с пълни шепи.
Както днес майка ми каза, украсила съм елхата още от посред лято  Grinning

# 80 17 дек. 2008, 17:54 ч.
  • Мнения: 167
Скоро си белех един портокал и миризмата му ми донесе онези спомени от уютните празници вкъщи, които нито една Коледна песен или украса не успяваха досега да ми върнат... Аз не харесвам думата Коледа идва от глагола Коля и ми не ми звучи вълшебно. Рождество ми харесва много повече, ако наричам празника така - успявам да усетя, че това е празник на новото начало и на нещо по - добро, което идва в света. Иначе и аз съм загубила част от празничното настроение, някъде по пътя на израстването, където срещнах многото тъжни лица, престорено весели само по празници... Мога да се веселя, но не мога себе си да заблудя, че хората са истински щастливи и весели, а това малко или много помрачава всеки празник... Тази Коледа няма да празнувам, но ще се надявам новото Рождество да ни донесе повече обич, защото света има отчаяна нужда от това.

# 81 17 дек. 2008, 18:05 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: Ели_ в ср, 17 дек 2008, 17:54
...

Ели, постингът ти е чудесен  Hug

# 82 17 дек. 2008, 18:12 ч.
  • Мнения: 8 999
Коледата умря за мен откакто разбрах, че Дядо Коледа не съществува. И магия, и дух, и вълшебство, и омая отидоха по дяволите. Така и до ден днешен.
Коледните празници ме натоварват, преуморявам се, трябва да се виждам с роднини, трябва да ме посещават роднини... Не, не, това изобщо не ми харесва. Да минава по-бързо, за да можем да се насладим на малко почивчица.

# 83 17 дек. 2008, 18:53 ч.
  • Мнения: 1 473
Тази Коледа ще бъде по различна за мен и съпруга  ми. Ще я посрещнем със сина ни, който е бебе и няма да разбере много от празника, но искаме да поставим начало на традиция, само наша си и да празнуваме така както на нас ни харесва, без стрес, без роднини и други задължения.
За първи път няма да се приберем при семействата ни, а ще си бъдем в нашия си дом и за това вълнението ни е още по голямо.
Не очаквам Коледата да е перфектна, а искам времето което ще изкараме заедно да бъде пълноценно, истинско и изпълнено с топли човешки взаимоотношения, с равносметка на постигнатото, с изказани мечти за бъдещето.
 От две седмици всеки ден отварям пощенската кутия и намирам картичка, изпратена от любим човек, изпълнена с най хубави пожелания. Подреждам си ги на видно място и се усмихвам като ги видя. Аз също изпратих доста послания с надеждата да зарадвам близките и приятелите си с малко внимание и топли чувства.
Вече знам и какво ще сготвя, дано да се справя, защото до сега не съм подготвяла трапеза за Бъдни вечер и Коледа.
Имаме си и елха.
Ето така намирам моята Коледа. Или така си представям нашата Коледа.
И вярвам, че на Коледа се случват чудеса. Или поне искам да е вярно.

# 84 17 дек. 2008, 19:09 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Тъжна тема. Това ми е първата Коледа без майка ми. Не ми е весело хич. Хубавото е, че детето все-повече ще се радва на елхите, подаръците, дядо Коледа, и сигурно ще ме зарази.

Другото е, че аз също не обичам лудницата по магазините по празниците и сега ми е много приятно, че мога да купя подаръците онлайн - да живее интернет!

# 85 17 дек. 2008, 19:27 ч.
  • Мнения: 247
Някои ги е обзела предпразнична меланхолия. Месец декември върви към своя завършек.След ваканцията децата пак ще тръгнат на училище, шумотевицата ще отмине, ще пристигнат сметки, които трябва да бъдат платени, работата трябва да е приключена, защото не може новата година да започне с недовършена работа от старата. Изглежда не можем да се освободим от тягостни делнични задължения. Каквито и грижи да имаме - Коледа не е делничен ден! Предпразнична и следпразнична меланхолия - да, но не и на празничния ден.  Grinning

Имам само една загубена Коледа и то поради загуба на скъп за мен човек. Когато се случи така, примам фактите, но нищо друго не допускам да ми отнеме ентусиазма на такъв ден. 

# 86 17 дек. 2008, 20:47 ч.
  • Мнения: 3 034
не мога да загубя нещо лично мое заради външни фактори. не ме засагят нито магазините, нито рекламните брошури в този смисъл. ние също празнуваме Рождество, което не пречи да спазваме и типично български традиции за Коледа. та Коледата е такава, каквато я направя - най-вече аз, засега, като домакиня и най-изявена кулинарка вкъщи   bowuu  ако искам да ми замирише на любимите от детството миризми - трябва да запретна ръкави и да метна една тава меденки във фурната. ако искам като вляза привечер вкъщи да се усмихна и да потъна в топлина - трябва да си украся елхата и да оставя светлинките да ни посрещат. ако искам чудото да дойде пак - трябва да притихна в коледната нощ и да изчакам да чуя шейната. ако искам детето ми да израстне със същите усещания и традиции - трябва да му помогна да вярва в магията, без да го лъжа, че подаръците ги носи старецът на Кока-Кола. примерно.

не съм си губила Коледата, защото никой никога не ме е лъгал за подаръците, та да се разочаровам като дете. защото коледният дух е нещо много различно от торбите и кутиите. защото някъде в коледните приказки, които са ми чели съм намерила мое лично обяснение какво и как се случва на Рождество. защото не се напъвам да правя неща насила. украсявам когато и колкото ми идва отвътре. готвя, защото обичам, но не изпадам в депресия ако ме мързи и купя готово, пък макар и за Бъдни Вечер да е. не събирам никого, тези празници са за семейството. щом то се състои от нас тримата в момента - значи тези сме празнуващите. не си правим излишни планове, не се натягаме да сме ухилени и празнични. големи подаръци вкъщи се купуват за рождени дни. откакто сме семейство си имаме традиция - чорапите да си пълним с малки изненади. така че, търчането и истерията по големи покупки я няма, а изненадата всяка година е налице и е много забавно какво човек може да намери в чорапа си  Grinning

и ако тук се говори за подготовката, то аз бих смятала Коледата си за изгубена, ако на самата Коледа нищо не трепне отвътре. това не се е случвало, независимо колко мрачно съм се чувствала в дните преди това.

желая ви Весели Празници, както ги чувствате отвътре   bouquet

# 87 18 дек. 2008, 13:00 ч.
  • Мнения: 270
Ами понякога трябва да се изгубим за да се намерим. Както коледата - нещо повече измислено и да се върнем към истинския празник - Рождество. Но не само рождество на ново начало каквото е, а Рождество Христово... Да попрочетем малко извън блъсканицата в религията, но да почетем Кой е Този, който още при раждането му изгрява нова звезда и трима мъдреци от Изток бързат да му занесат своите неслучайни дарове..За мен Той е Господ, Живот, Приятел в изгубената ми коледа. Тази година реших да подходя като мъдреците и един от моите подаръци за моя скъпа приятелка ще бъдат злато и етерични масла .

Защото Подаръците, които близките си поднасят, са повторение на ония смирен жест на радост и почит, с който мъдреците от  Изток коленичат в първия коледен ден пред детето Иисус, поднасяйки му първите дарове- злато, смирна и ливан. ЛИВАН и СМИРНА  са благоуханни смоли от балсамови дървета , растящи във
Южна  Арабия и ценени някога повече от златото. Тези ухаещи дарове пред Младенеца символизират неговата бъдеща свещеническа мисия.

Желая ви Щастливо Рождество Христово/ рожден 2009 ден, бе  Laughing / и нищо друго. Аз изгубих моята коледа.

Ето малко инфо

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0207darove.htm

# 88 18 дек. 2008, 13:15 ч.
  • София
  • Мнения: 38 570
Сякаш съм на път да загубя тази Коледа, защото страшно се ядосвам, че сме зле финансово и не мога да купя подаръци.
Но все пак си спомням как съм плакала на самотните Коледи в чужбина.
Все пак имам най-хубавия коледен дар - моето семейство.
И знам, че няма как да изгубя Коледа.

# 89 18 дек. 2008, 13:24 ч.
  • Мнения: 270
Дилянка  Hug и ние сме за първа година в дома ни в чужбина, прекрасно те разбирам. Надявам се самотата на първата година да бъде изметена чрез гостите, които чакаме от Бг.А ти направи подарък, не го купувай... Виж мамите за пазара какви приказки са създали. Обърни гръб на тоя комерсионализъм. Ако трябва да бъда честна най хубавия подарък тази година за празника би бил хубава книга, а защо не и втора ръка. Убедена съм, че може да намериш нещо подходящо.  Peace

# 90 18 дек. 2008, 13:33 ч.
  • Мнения: 227
Това ще ми е първата изгубена Коледа.Майка вече я няма,а тя беше тази,която създаваше в мен чувството за празник,спокойствие и сигурност на този ден.Винаги ще помня празнуването на  Нова Година с майка.Това са миризма на печена баница,сладки,банани(след дългото чакане на опашки),сърмичките на майка.Нейните весели очи,когато  ни подканяше за подаръците под елхата....

Сега сме ние наред да създадем такива спомени на децата си.Ще запомнят джинджифиловите ми сладки,миризмата им,моята радост в моите очи,когато си отварят подаръците.Не ми е празнично,та майка си отиде преди три месеца само.Но се насилвам заради децата.Това е.

# 91 18 дек. 2008, 13:34 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
На 24.12 беше родена баба ми...
Сега предстои тоз празник, но без нея  Hug Някак бъдни вечер се сливаше с нейния РД и от там идваше цялата еуфория... А сега... Tired
Макар, че от години за мен поне Коледата изгуби своето очарование... приготовления, покупки, а къде сме ние...?

# 92 18 дек. 2008, 13:44 ч.
  • Мнения: 3 268
На Коледа най-мразя покупките и то защото са задължителни.

# 93 18 дек. 2008, 13:49 ч.
  • Мнения: 9 865
Поредната ми изгубена Коледа, смея да твърдя една от най-загубените по повод на различни събития около мен, родителите и най-близките ми хора. Нито ми е коледно, нито искам да спасявам Коледата. Мисля си, че ако имаше деца около мен щях да се постарая заради тях. По принцип влагам в приготвянето на масата и подаръците много енергия и почти нищо не купувам наготово. Тази година изобщо няма да си мръдна пръста, просто нямам грам ентусиазъм, а насила хубост не става.

# 94 18 дек. 2008, 14:20 ч.
  • Мнения: 3 634
Прочетох всички постове, анализирах себе си. Опитах се да разбера кога при вас се е загубила Коледата. У дома всички сме здрави, обичаме се и сме по-добре финансово от миналата година по това време. Не е късно да спася Коледата за моето семейство все още, въпреки обвзелата ме апатия. Отивам да украсявам!  People Santa

# 95 18 дек. 2008, 14:47 ч.
  • Мнения: 17 546
А може би просто пораснахме, с уклон към остаряваме. Изморихме се от опити да ни е весело и всичко да изглежда наред въпреки всичко. Как да ми е коледно като на 24 съм на работа от сутринта до вечерта, а в нощта на Коледа, на 25 - цяла нощ!? Превърнали сме се в роботи у дома, за да отгледаме нормално три деца. Абсолютно сами. От работа на работа, без да знаем кога е делник, кога празник. Коледните празници са почивни дни за съпруга ми, но не и за мен. Тази лудница по магазините ме побърква. Като за последно се пазарува! И храна и телевизори и какво ли не... Не го разбирам и ме уморява допълнително. Вече нямам желание за диви купони с танци до зори и аз не знам защо, но шумът ме плаши. Изобщо, досадно ми е.

# 96 18 дек. 2008, 16:42 ч.
  • Мнения: 2 309
Просто се обедих,че това са празници на лицемерието!!!

# 97 18 дек. 2008, 17:01 ч.
  • Мнения: 656
От дъли години насам за мен това е първата преоткрита Коледа. Знам че Живота може да ме изненада по най-гадния си начин, не го е правил още, но съм усещала полъха му. Тази година отново заради децата си аз ще се радвам на празника, ще се радвам на това, което имам, без да искам от него нещо много. Защото децата и семейството ми са нещо, което мтого хора нямат, въпреки дребните проблеми и дребнави забележки, това е моето семейство, заради него бих направила много неща, заради него си струва да се заблуждавам че някаква си дата от календара е голямо събитие, въпреки краткостта на момента...

# 98 18 дек. 2008, 17:12 ч.
  • Мнения: 301
Цитат на: Рожбо в чт, 18 дек 2008, 16:42
Просто се обедих,че това са празници на лицемерието!!!

Не вярвам в това!
Балу го е казала много хубаво - битовизмите, вторачени в това да направим всичкo за децата си, просто осъзнаваме, че не правим нищо за себе си. Децата с светналите очички пред елхата са ни радост, но може би ни липсва нещо малко, което да осмисли думата "празник". Не е нужно да е нов телевизор, може да е просто почивните дни на мъжа ти да съвпаднат с твоите, да ви е спокойно и уютно - семейно. Да спрете да препускате по задълженията си и да се притеснявате дали утре ще ви свърши заплатата, и да сте със хората които обичате.
Аз си чакам мъжа да се прибере от чужбина и все едно чакам дядо Коледа да долети и Коледа-та да дойде с него. Чакам си уюта и пълната къща, спокойствието (не тишина, а звуците и смеха на сина ми, докато се бори с мъжа ми). Много са ми елементарни коледните желания  Mr. Green

# 99 18 дек. 2008, 17:18 ч.
  • Мнения: 13 512
Цитат на: КЛОНКА в ср, 17 дек 2008, 01:12
Аз само тук да поясня, че се разграничавам от всички, загубили коледното си настроение заради служебна заетост, проблеми с шефа, тягостни чувства от финансовата криза, бездушието на хората, мизерия, бездуховност, нещастието на другите, което не зависи от нас, и всичко от този вид.

Моята Коледа липсва в емоционалния ми календар без връзка с реалността извън мен самата.
Просто не ми е коледно.

Същото усещане имам   и аз. Отвсякъде ми звънят звънчета, призовавайки да купя това или онова на "невероятна цена", тълпи от хора, пазарувайки като за последно..всичко това ме дразни, не ме радва. Не ми е Коледно. Вече няколко години. От което майка ми много страда, защото тя досега много обича тези семейни празници и само се тюхка на кого съм се метнала.

# 100 18 дек. 2008, 17:21 ч.
  • Мнения: 13 512
Цитат на: Джулия в чт, 18 дек 2008, 17:12
Цитат на: Рожбо в чт, 18 дек 2008, 16:42
Просто се обедих,че това са празници на лицемерието!!!
- битовизмите, вторачени в това да направим всичкo за децата си, просто осъзнаваме, че не правим нищо за себе си. Децата с светналите очички пред елхата са ни радост, но може би ни липсва нещо малко, което да осмисли думата "празник".
Малкото ми дете ддосега получи подаръци пред 3 елхи...на Коледа вече няма да и е изобщо интересно какво ще получи. И против това съм също- КАкви са тези 100 Коледни тържества с подаръци? Дядо Коледа носи само по 1/ изключвам материалната част/, но и емоционално се дразня от всички тези тържества.

# 101 18 дек. 2008, 17:32 ч.
  • Мнения: 301
Моя син, въпреки че също вече получи подаръци от двама дядо Коледовци и му предстоят поне още 2-ма  Mr. Green все още гледа дядото с торбата с широко отворени очи. Подаръците не ги поглежда с часове. Вълнува го как този дядо с шапката и голямата брада му подал ръка (която била в червена ръкавичка!) и го поздравил, че е бил послушен. После понася с гордост подаръка нанякъде все едно купа от световното е получил. Съдържанието на пакета приема съвсем спокойно. И постоянно притичва да провери дали някой не му е взел елхата, а не дали има нещо под нея. (пренаситен ли е или e не-комерсиален  Crazy)

# 102 18 дек. 2008, 17:44 ч.
  • Мнения: 656
Децата чакат с нетърпение Дядо Коледа, а обстановката около тях трябва ли да е салона в детската градина? Защо да не споделим с тях радостта им, времето е толкова крайно и безкрайно, крада от тях по малко радост и топлина, за да имам когато ми потрябва. Защото от кой друг да я получа освен от семейството? Защо да се тюхкам на старини дали някой ще ме помни като се преместя в отвъдното, защо да губя време в суета и самосъжаление?

# 103 18 дек. 2008, 17:59 ч.
  • Мнения: 17 546
Някъде в новините чух, че тази година Дядо Коледа е получил много повече писма на адреса си в Рованиеми, от възрастни хора, отколкото от деца. Дали ни се иска да сме деца, за да повярваме отново в коледния дух или е безвъзвратно?

# 104 18 дек. 2008, 21:05 ч.
  • Мнения: 3 034
защо възлагате на възрастта отговорността за загубената вяра? тя е лична отговорност. вяра се губи, ако й се отвори вратата и я побутнем навън. ако й е уютно вътре в нас и се чувства добре дошла, тя няма да си отиде. или другояче казано, очите на детството са широко отворени, но за всичко. само от нас зависи дали ще ги попритворим в съмнение, когато порастваме  Peace

# 105 18 дек. 2008, 21:37 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: simplyaven в чт, 18 дек 2008, 21:05
защо възлагате на възрастта отговорността за загубената вяра? тя е лична отговорност. вяра се губи, ако й се отвори вратата и я побутнем навън.
Не е причината възрастта за изгубената вяра. Просто с времето броя на ударите на съдбата става все повече и повече и за да запазиш вярата си по детски чиста се изисква върховно усилие, което малцина притежават. И не, вяра не се губи като й се отвори вратата да излезе - вяра се губи малко по малко,  когато след всеки удар се изправяш с все по -малко вяра в сърцето си, един ден след поредния удар установяваш, че вече не ти е останала такава, за да се изправиш... И за да не звуча черногледо ще кажа, че както се губи вярата, така може и да се печели -пак така малко по малко след всяка победа над съдбата, ние откриваме все повече сили в себе си и разбираме, че онези удари са били, за да се научим да се изправяме.

Цитат на: на Кронки жена му в чт, 18 дек 2008, 17:01
От дъли години насам за мен това е първата преоткрита Коледа. Знам че Живота може да ме изненада по най-гадния си начин, не го е правил още, но съм усещала полъха му.
Кронки, не мога да се сдръжа да не ти кажа, че Живота, освен, че може да те изненада по най - гадния начин, може и да те изненада по най - прекрасния начин. Двете са напълно възможни. Аз пожелавам на всички тука второто!  Hug

# 106 18 дек. 2008, 21:42 ч.
  • Мнения: 1 517
При нас пък има една таква тенденция: дойде ли празник (Колдеда, ЧРД и др) = нищо особено като ден. Просто не се получава така, както ми се иска. А в най-обикновени дни става такъв купон, който се помни с години (под купон да не се разбира само веселбата и гюрултията, а по-скоро начина по който изживяваш деня).

Применр: на 30-тия си ЧРД искарах...не чак тъпо, ама почти. Нищо особено не направих, въпреки, че много ми се искаше. На 10-тата годишнина от сватбата ни се изпокарахме и аха-аха да е последната такава  Mr. Green

А наскоро на няколко пъти се събираме с приятели и преживяването е супер...все едно, че има празник. То емоции, то чудо. И спомени остават. А повод няма.

# 107 18 дек. 2008, 21:45 ч.
  • Мнения: 3 034
Ели_ , да, съгласна съм с теб в общи линии. това имах предвид, че тя се и печели обратно. а за вратата имах предвид, че окончателното изблъскване на вярата, изисква и врата, през която да се изгуби. и за усилието е вярно, разбира се. но то без усилие какво е възможно?  Hug що се отнася до ударите на съдбата... не знам. аз мисля, че всеки е отнесъл не един, но тоталната загуба на вярата става с позволение.

# 108 18 дек. 2008, 21:53 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Моята Коледа е Рождество Христово.

В сърцето и душата ми е, без задължителните елементи.
от години в тези дни съм на пътешествие някъде, така че не се налага да вися над тенджерите по часове. Отдавам се на разходки из природата и сърцето ми весело подскача, ако има сняг, който кара бузите да щипят, е още по-вълнуващо..
 И подаръци не подарявам. Тук, това се прави на 5 декември, така че за Рождество съм освободена търчане по магазини. Празнуването на маса и много пиене и ядене, винаги ми е било чуждо и отегчително. Избягвам го.

Интересното е, че се чувствам погалена Отгоре, защото си имаме руски православен манастир, където службата е на 7 януари. Тогава, когато еуфорията около другите е отминала, настъпва духовният момент за мен и го изживявам пълноценно. Благодарна съм, че този прекрасен празник не свързвам с "трябва".

  

# 109 18 дек. 2008, 22:14 ч.
  • Мнения: 11 607
Не съм празнична личност.......Не обичам празниците......Само празниците на децата ми носят истинска радост.......Другите - не!

Рождество Христово ми е много изкуствен празник(простете!).....Понякога си казвам - да минават по-бързо празниците........С приятели сме изкарвали 100 пъти по весело без повод отколкото с повод......Шантава работа......Но по принцип често чакам с нетърпение да минат празниците......

# 110 18 дек. 2008, 23:03 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: simplyaven в чт, 18 дек 2008, 21:45
......но тоталната загуба на вярата става с позволение.

Уви, вярата не ни пита, когато реши да си тръгне. Всъщност ние дори не разбираме кога точно тя ни е напуснала завинаги. Защото това става малко по малко, бавно и неусетно. Както казва Ели, след всеки удар, след всяко падане и ставане, ставаме и малко по-различни от преди. Ставаме по-корави, по-устойчиви, може би дори по-силни. Но и по-мнителни и безчувствени - за да оцелеем и другия път. Кога повече, кога по-малко, според случая и според случката.
Докато един чудесен ден, по повод или без повод, в миг на равносметка случайно откриваш, че вярата ти я няма.
Но кога точно е затворила окончателно вратата зад себе си - така и не можем да бъдем сигурни.

# 111 18 дек. 2008, 23:04 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: Рожбо в чт, 18 дек 2008, 16:42
Просто се обедих,че това са празници на лицемерието!!!

Но защо?

# 112 18 дек. 2008, 23:12 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: Балу в чт, 18 дек 2008, 17:59
Някъде в новините чух, че тази година Дядо Коледа е получил много повече писма на адреса си в Рованиеми, от възрастни хора, отколкото от деца. Дали ни се иска да сме деца, за да повярваме отново в коледния дух или е безвъзвратно?

Възнамерявам утре вечер да пусна на децата ми "Полярен експрес". От както се появи преди няколко години, всяка година очаквам с нетърпение да наближат празниците, за да им го пусна и самата аз да го гледам отново. Тази година закъснях. Може би заради това ми минорно настроение. А може би точно от този филм имам нужда.

# 113 18 дек. 2008, 23:15 ч.
  • Мнения: 3 634
Аз нали писах по-горе, че няма да се сдухвам и ще украся къщата. Мъжът ми си дойде от командировка и много се зарадва. Явно все пак наистина си заслужава да се постараем заради близките си.  Peace

# 114 18 дек. 2008, 23:31 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: Михалко в чт, 18 дек 2008, 23:15
Явно все пак наистина си заслужава да се постараем заради близките си.  Peace

Разбира се. Поне заради тях!
А тяхната радост може да ни зарази.

# 115 18 дек. 2008, 23:42 ч.
  • Мнения: 17 546
Не знам дали ще ме зарази Confused Може и вече да съм имунизирана, знам ли. Аз съм инат, като от всякъде ми дрънчат коледни песни и ми казват Коледа е, трябва да си весел, щото така трябва, аз пък точно обратното правя. Никога не съм обичала да ми казват какво трябва да правя и напук на трябва... аз пък не искам! Затова пък като си весел когато всички са се улисали в делниците, изглеждаш налудничаво отстрани и хората си викат: "Тая нещо не е в час!".

# 116 19 дек. 2008, 00:04 ч.
  • Мнения: 899
В понеделник осъзнах, че не знам кога е Коледа.
Тази година тя се промъкна тихо у дома. На пръсти, в сърцето ми. С няколко елхови клонки и едни весели кафеви очи, които гледаха изненадата ми. После ме засърбяха пръстите, всеки ден пекох по един вид курабийки. Купих подаръците отдавна, за да не ме докосва чуждата еуфория. Избрах ги практично, непрактичното е обичта ми. Не очаквам нищо, просто се наслаждавам. Сякаш всяка година на Коледа се надяваме на някакво чудо. И докато се обърнем, станала новата година, чувстваме се излъгани и изхабени.

Тайната за мен е да не търся, искам и очаквам. Коледата си знае работата и ме прави достатъчно спокойна, за да мога да я видя. А чудесата... те често се случват тихомълком, през нощта, докато спим. Топлият вятър предвещава студ, вечер събувам ботушите и гледам как правят локвички. Следобед си правя чай и мълча, просто така няколко минути, за да стана отново в равновесие. На елховите клонки вързах само шишарки и стари цветни топчета. Играчките от детството ми чакат в кашона някой ден едно малко човече да ги открие. Когато порастваме нещата стават различни, но в никакъв случай по-лоши. Коледа сега за нас трябва да бъде друга и ние трябва да я намерим.

Все пак всяко чудо заслужава да се потрудим, нали?

# 117 19 дек. 2008, 05:26 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: dodo_dodo в чт, 18 дек 2008, 23:03


Уви, вярата не ни пита, когато реши да си тръгне. Всъщност ние дори не разбираме кога точно тя ни е напуснала завинаги. Защото това става малко по малко, бавно и неусетно. Както казва Ели, след всеки удар, след всяко падане и ставане, ставаме и малко по-различни от преди.

това е твърде мрачно, според мен  Tired аз моята вяра си я отглеждам. не съм я оставяла да вехне. и след всеки удар всъщност съм се уповавала на нея, няма как да я изгубя.
не съм сигурна обаче, дали говорим за едни и същи неща. вярата в магията, в приказното - това имам предвид аз. Коледният дух е част от тази магия и приказност за мен. а тази конкретна вяра има много начини да не се губи, или поне аз имам много магии, за да си спасявам магията  Grinning но трябва и осъзнато желание. не вярвам, че оставена сама на себе си, вярата би се запазила непокътната.
за мен книгите, приказките (неписаните) и природата, но в малко пречупен план, са неизчерпаем източник на приказна вяра. ако вместо да плача вкъщи, отида в гората и изкрещя, прегърнала дърво, започвам да си мисля за Роня, а не за болката... и така, правила съм го, действа в моя свят  Hug

# 118 19 дек. 2008, 10:31 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: dodo_dodo в чт, 18 дек 2008, 23:12
Цитат на: Балу в чт, 18 дек 2008, 17:59
Някъде в новините чух, че тази година Дядо Коледа е получил много повече писма на адреса си в Рованиеми, от възрастни хора, отколкото от деца. Дали ни се иска да сме деца, за да повярваме отново в коледния дух или е безвъзвратно?

Възнамерявам утре вечер да пусна на децата ми "Полярен експрес". От както се появи преди няколко години, всяка година очаквам с нетърпение да наближат празниците, за да им го пусна и самата аз да го гледам отново. Тази година закъснях. Може би заради това ми минорно настроение. А може би точно от този филм имам нужда.

Точно този филм гледахме преди няколко дни у дома с Калина и аз трябваше да й чета субтитрите,та го гледах целия.Страхотен,вълнуващ,накрая плаках.Препоръчвам го на всички,позагубили вяра в коледния дух.

# 119 19 дек. 2008, 10:43 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: stefani6 в пт, 19 дек 2008, 10:31
Точно този филм гледахме преди няколко дни у дома с Калина и аз трябваше да й чета субтитрите,та го гледах целия.Страхотен,вълнуващ,накрая плаках.Препоръчвам го на всички,позагубили вяра в коледния дух.

Хех, и аз им чета на глас субтитирте Simple Smile
Филмът действително е невероятен, гледайте го!

# 120 19 дек. 2008, 10:44 ч.
  • Мнения: 656
Цитат на: dodo_dodo в чт, 18 дек 2008, 23:31
Цитат на: Михалко в чт, 18 дек 2008, 23:15
Явно все пак наистина си заслужава да се постараем заради близките си.  Peace

Разбира се. Поне заради тях!
А тяхната радост може да ни зарази.

А заради кой друг? Заради шефа и колегите? Те са част от джунглата, в която живеем. Заради себе си? - това е суета. Спрях да пренебрегвам чувствата към близките си за сметка на чувствата, които изпитвам към себе си в работата. Вчера не отидох на фирмения банкет, но пък ме посрещна "маминка си е при нас" с големи черни и щастливи очи. Осъзнах, че на фирмените банкети всеки ходи за да се покаже пред другите, да излъска малко самочувствието си пред другите...

Благодаря за пожеланията Ели, аз има това което ми е нужно и друго не търся. Само се надявам да го имам по-дълго...


Още не съм стигала дъното, не искам и да го поглеждам, важното е да знам че то съществува, много хора живеят там и не могат да изплуват.... моите пожелания са към тях - да изплуват...

Последна редакция: пт, 19 дек 2008, 10:55 от на Кронки жена му

# 121 19 дек. 2008, 11:20 ч.
  • Мнения: 11 926
Не съм чела цялата тема, но и аз се включвам като изгубила своята Коледа.Не ми е празнично.
Аз имам причини ,тъй като около Коледа и НГ в семейството ми са се случвали неблагополучия и трагедии, но това е отминало.И не е само това.
Мен ме уморява и да не кажа и отвращава цялото това преекспониране на празника,което се изразява в тълпи от хора, пълнещи торби с храна и вещи, липса на каквато и да е естетическа украса по магазините/иначе градът е красиво украсен със светещи лампички и конструкции, не мога да го отрека/, където ти погледнат очите- парцали, чехли, фанели се развяват по все още останалите т.наречени"общински бараки", изобщо грозна и уморителна картина.И едно напрежение у всички, че сакън, ще изпуснеш нещо, а какво-никой не знае.И откровено казано, дразнят ме венци с английски надписи и подобни украси.

Имах и глупостта да запиша детето на 100 коледни тържества, но то поне се радва и не му омръзва.

Според мен, причината за умората вкл. и при много хора е трудното "смилане" на два големи празника толкова близо един до друг.Защото всеки който пише тук, дори и най-младите са празнували НГ в детството като най-големия празник.

У дома винаги сме празнували Бъдни вечер.Не е имало година вкл. и в семействата на родителите ми да не се празнува.Но това беше кротък и спокоен семеен празник, майка ми приготвяше постните си ястия, слагаше специално отредената "битова покривка", на масата имаше винаги глинено гърненце за украса, в което се слагаха дрянови клончета, орехчета, чесън, ошав,кравайчета, направени от нея.Сега взе тя повече да чака на мен за украси и създаване на празник.
Пукахме дрянови пъпки на огън за "сбъдване" на съкровени желания.На другия ден- Коледа-  се слагаше по-богата трапеза и това беше.После тържественият празник беше посрещането на НГ.
И мисля, че всеки който е празнувал Бъдни вечер и Коледа преди демокрацията го е правил точно по този начин.

Цялото това поамериканчване/ и поевропейчване/  на празника, китайски ангелчета и венци с Мери Крисмас откъде дойде, представа си нямам.Явно се харесва, няма лошо, но това натрупване и претрупване на приготовления, ядене като за рекордите на Гинес ,коледно пазарене и т.н. мисля, че уморява много хора, поради което някъде в уж радостната подготовка се губи настроението.

Ами защо-защото повече прилича на план за евакуация, отколкото на празник.
...А като дете с нетърпение очаквах красиво наредените на центъра в града павилиони за елхи и екзотични плодове, училищната украса, изработена от самите нас и най-чудния момент- украсяването на елхата.
И за съжаление, въпреки 100 празника на моето дете, май не мога да му създам и един като моите...

Но на всички желая да получат най-прекрасния подарък- коледно настроение!

Последна редакция: пт, 19 дек 2008, 11:30 от Светкавица

# 122 19 дек. 2008, 12:02 ч.
  • Мнения: 11 607
Светкавица Peace  bouquet

# 123 19 дек. 2008, 12:06 ч.
  • Мнения: 5 877
Мен пък ми дойде настроението, след като наредихме елхата с детето и с таткото. Едно такова... семейно ми стана. Снощи почнах да слагам отдолу опакованите подаръци - тъй, да се чудят.
Сведох коледните тържества до едно. Остава ми да надпиша пликовете и да изпратя картичките. Книгата, която чета в момента, е хубава, ще взема още няколко броя за непредвидени подаръци.
Повечето неща ги правих сама, от картичките до къщичката и топките за елхата. Един от подаръците също. Малко съм уморена, но пък съм доволна. Магазини почти не съм обикаляла.

# 124 19 дек. 2008, 13:58 ч.
  • Мнения: 863
Смятам тази Коледа да направя медена къщичка,много ми харесват и някакси те зареждат с детския коледен дух....Заедно с детето Hug Така смятам да я уловя тази Коледа Wink

# 125 19 дек. 2008, 14:15 ч.
  • Мнения: 2 309
Цитат на: dodo_dodo в чт, 18 дек 2008, 23:04
Цитат на: Рожбо в чт, 18 дек 2008, 16:42
Просто се убедих,че това са празници на лицемерието!!!

Но защо?
Това е мое убеждение...моята малка истина!
Защото,тогава всички се сещат да си кажат мили думи,често насилствено дори!
Ограничени от свободата на останалите дни в календара - именно Коледа и Нова година "забраняват" лошите отношения,които пък са истинските принципно
Тъжно звуча,но това е моята истина Hug

# 126 19 дек. 2008, 16:24 ч.
  • Мнения: 167
Рожбо аз те разбирам - поради същата тази причина аз не обичам т.нар Св. Валентин - празника на влюбените, защото повечето хора се сещат да казват "Обичам те" само на този ден. И аз съм си мислила щом като хората могат да бъдат добри по празниците, какво им пречи да се стараят през цялото време....

# 127 20 дек. 2008, 07:02 ч.
  • Мнения: 3 271
Цитат на: Ели_ в пт, 19 дек 2008, 16:24
щом като хората могат да бъдат добри по празниците, какво им пречи да се стараят през цялото време....

Кой казва, че не се стараят? И какво му е лошото в някои по-особени дни да се "насилваме" да сме по-добри? Заради факта, че ТРЯБВА да сме такива непрекъснато мислите, че особени те празници са преекспонирани? Не го разбирам това...
Какво е лошо на има ден на майката/жената/бащата/влюбените? Кой е казал, че в това е единственото време да сме добри с тези специални хора?

# 128 20 дек. 2008, 12:04 ч.
  • Мнения: 2 309
Милена,нещо май не ми схвана мисълта...тук става въпрос за хора,които привидно нямат поносимост един към друг...но "принудени" именно в тези дни да са добри!На това казвам аз лицемерие!
Нямам нищо против празниците,каквито и да са!
Въпроса е кой как ги усеща...

# 129 22 дек. 2008, 05:25 ч.
  • Мнения: 3 271
Рожбо, няколко човека на няколко пъти в темата казаха колко са изкуствени и т.н. разни празници, защото жената не е жена само на 8ми март и не сме влюбени само на Св. Валентин. Иначе, ако се е имало предвид, че истинските отношения ги няма и хората лицемерно си честитят, да, тогава съм съгласна, че е безмислено да се празнува. Дано съм станала ясна и аз.

# 130 22 дек. 2008, 07:16 ч.
  • Мнения: 9 904
имах едни 6-7 Коледи на брой, когато работех. Тогава работех, за да им е празнично на хората. Иначе си нямах семейство наблизо, а всички останали си ходеха при семействата да празнуват, и аз самата си нямах коледа, пък гордо отказвах поканите. Но бях в мир със себе си, защото правех донякъде празника на много хора.
Последваха 2 Коледи, когато пак бях сама, но и вече не работех. Имах бебе, но то не разбираше нищо.
Тази Коледа е също странна, защото не е баш коледно тук. Но пък снощи ме сви сърцето с едно така приятно чувство, когато сложихме мъничка елха с лампички в стаята на сина ми, и той сам поиска да си легне, за да заспи на светлината им. Беше тих, кротък и щастлив.
изобщо, Коледите ми се получават повече, когато не ги мисля.

не ви прочетох  Sunglasses

# 131 22 дек. 2008, 07:33 ч.
  • Мнения: 429
Цитат на: dodo_dodo в ср, 17 дек 2008, 00:02
Но винаги съм имала коледен дух. До тази година.
Опасявам се, че има опасност да загубя тазгодишната Коледа..

Чувствам се по същия начин. И ми е за първи път. Преди десетина години се наложи извънредно да работя по Коледа. Тогава живеех сама, а домът ми беше във Варна. И пак ми беше коледно. Помня, че изтичах преди работа да си купя елха, украсих я и ми стана празнично. Днес ми е уютно, топло, семейството ми е с мен, а аз не съм на работа. Но Коледа я няма.


.... Вече четвърти час не спирам да мисля и да се ровя и в себе си и в компютъра. Тази тема ми бръкна в душата. Обаче мисля, че я намерих. Или поне ми замириса на нея. На Коледа. Всичко започна с едни курабийки. На една жена, която не познавам. Обаче ме накара да се усмихна и да ми замирише на току що изпечени курабийки.

http://alia.tropot.net/
Благодаря на umbra, която не познавам.

Сега дъщеря ми пее италианската песничка на уинксите по почина на "Кен лий"  и Коледата се разнася из цялата къща. Дано да остане.




 

Последна редакция: пн, 22 дек 2008, 10:39 от mi6onka

# 132 23 дек. 2008, 00:47 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Не знам дали ми е коледно  newsm78 Май не съвсем ...

# 133 23 дек. 2008, 01:01 ч.
Тази година съм с дете по празниците. Племенника. Изведнъж Коледа се оказа много по-шумна, по-шарена и по-безумна, отколкото съм очаквала. Открих места и неща, които не съм подозирала, че съществуват и то за ден-два. Както и емоции, които дълбоко ме радват. Мисля си, че е достатъчно в дома да има дете, за да бъде Коледата истинска. Дори не е нужно да се правят планове, децата са заразни със своя ентусиазъм.

# 134 23 дек. 2008, 08:47 ч.
  • Мнения: 465
Цитат на: mi6onka в пн, 22 дек 2008, 07:33
Цитат на: dodo_dodo в ср, 17 дек 2008, 00:02
Но винаги съм имала коледен дух. До тази година.
Опасявам се, че има опасност да загубя тазгодишната Коледа..

Съвсем същото. Вече наистина си мисля, че тази Коледа е загубена.  Cry Чаках, чаках, да ми дойде коледното настроение, но то така и не дойде.

# 135 27 дек. 2008, 23:47 ч.
  • Мнения: 619
И аз тук...
Тази година нямах настроение ..и все още нямам. Украса направих на 24-ти чак...нямах време преди това... И я направих заради малката-да се радва...
Не бяхме у дома нито на 24-ти, нито на 25-ти така, че не можахме да празнуваме както си представях...Сега няма насторение и за 31-ви и не искам да празнувам май...

И все пак: Честито Рождество Христово на всички, които вярват в Исус Христос    bouquet

# 136 28 дек. 2008, 01:24 ч.
  • Мнения: 4 585
Не можах да разбера темата. Хронология на изгубеното коледно-празнично настроение.
Или хронология на непоявилото се коледно-празнично настроение.
Бих могъл да пиша  хроники на изгубените Коледи. От всички изгубени, тая е най.
Просто не виждам какво по-загубено може да стане от това да си сам в къщи пет дни.

# 137 28 дек. 2008, 02:03 ч.
  • Мнения: 1 212
Всичките ми Коледи до сега са били изгубени .....
До тази година .
След планове някакви и очакване
се озовах в полусъзнание и със съвършенно изпразнено стомашно съдържание,
заедно със сина си берящ душа и той
на 23 Декември по среднощ  в Инфекциозна болница .
Там посрещнахме и  Бъдни вечер и Коледа .
Когато се прибрахме у дома усетих истинската магия на тези специални дни  ....
Няма по-хубаво място от вкъщи по Коледа!

# 138 28 дек. 2008, 09:37 ч.
  • Мнения: 1 114
Цитат на: jaklins в ср, 17 дек 2008, 12:32
Това не е просто поредната Коледа, това може да се превърне в един от най-незабравимите и невероятни спомени на нашите деца. Нямаме право да им го отнемем. И на мама не и е било лесно да прави цели новогодишни програми с подаръци, и готвене, и изненади, но го е правела заради нас. И  сега си имаме спомени,  които никога няма да забравя, и които никога няма да спра да разказвам на моите деца.
Така че, мацки, ще ви замоля да се стегнете и да направите най-прекрасната Коледа за вас и вашите деца. Hug

Това ми хареса.  Peace

Иначе мога и аз да помрънкам, че  и без това меланхолията ми идва в повече напоследък.

Анда, стана ми много любопитно, коя книга четеш?

# 139 28 дек. 2008, 10:18 ч.
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Забелязвам, че от прекалено пренавиване и големи очаквания, от това да сме щастливи заради празника, да сме добри пак заради него, зачестяват депресивните теми. Забележете колко недоволни има от Коледата, колко развалени мечти, колко неподходящи подаръци, колко самотници и т.н.
Ако няма свръх очаквания, няма да е толкова лошо разочарованието след това, няма да има и загубване, на нещо, което не е задължително да търсим на всяка цена.

Това с детските спомени също е поредното пренавиване - хубави спомени могат да останат и от една съвсем обикновена ситуация, която не е изобщо задължително да е точно на 25.12.

# 140 29 дек. 2008, 01:48 ч.
  • Мнения: 5 877
Цитат на: Dorothea в нд, 28 дек 2008, 09:37


Анда, стана ми много любопитно, коя книга четеш?
Пътуване по посока на сянката, Яна Букова.

По темата - Бъдни вечер мина много празнично, детето се израдва лудо на стъпките, каза, че това бил съвсем истинският дядо Коледа и даже крещя от балкона "Дядо Коледа, благодаряяяяяяя". После се рисувахме всички с боите за лице, които й беше оставил.
Т.е. одобри много. Стискайте палци за рождения ден, там е моят основен трепет като как ще се справя.

# 141 29 дек. 2008, 07:57 ч.
  • Мнения: 3 453
Цитат на: ljuboznatelna в ср, 17 дек 2008, 01:48
Моите детски Коледи (те тогава не бяха съвсем Коледи) , бяха свързани с низането на ошаф и аромата на домашни курабии, в чието приготвяне и аз участвах. Също и елхичките, направени от сладки, изрязани с три формички, после слепени и поръсени с пудра захар. Simple Smile Фунийките, които се правеха с помощта на капачките от кисело мляко също бяха част от празника. Аромата на бор влизаше в дома ни непосредствено преди Нова Година. Изкуствените елхи ми отнеха тази радост, накичваме ги в началото на декември и до Коледа са ми омръзнали всички украси. Свикнахме да получаваме всичко наготово - и сладките, и украсите, използваме понякога подаръците, за да замажем отчуждението. Изгубих Коледата наскоро, но мисля да направя нещо по въпроса newsm78

      Много си права  Peace Това няма кой да ни го промени ако не ние самите  Laughing Да ви кажа догодина живот и здраве ще посрещам Коледа със сина си и мъжа си в новото ни жилище и смятам да я направя НЕЗАБРАВИМА!Ще дам всичко от себе си за да е такава за семейството ми.Ще направим всичко сами..нищо купешко!Есетсвена елха, домашни сладки и всичко както си му е реда!Амбицирах се от този пост още от сега Laughing Hug

# 142 29 дек. 2008, 13:31 ч.
  • София
  • Мнения: 3 116
Мен Коледата винаги ме намира Simple Smile. Към края на ноември децата първи се усещат, че наближава, започват да мрънкат да украсяваме елхата и заявките за подаръците на Дядо Коледа зачестяват все повече. В първия момент изпитвам отегчение и досада, и си казвам "О, пак ли идва Коледа!". Веднага се сещам за предпразничната блъсканица по магазините и супермаркетите. В един момент няма вече накъде, стягам се и започвам с приготовленията. Преди Бъдни вечер винаги ми е изнервено, защото се събират много неща за готвене. Всяка година се притеснявам, че няма да успея да се насладя на празника, но когато подредим трапезата и седнем с мъжа ми, коледният дух се възцарява у дома и ми става много светло, спокойно и празнично. Единственото, което ми липсва, е присъствието на майка ми. Всеки път ми се иска тя да беше жива и да се подготвяме заедно, за да се почувствам за малко и аз като дете.

Сигурна съм, че можем да преоткрием Коледата, ако сме я загубили. Трябва да си признаем, че не сме вече деца и не можем да я преживеем като тях, но това не означава, че не можем да й се радваме. Малко ли е това, че правим коледни вълшебства за нашите деца? Simple Smile 
 

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата