Хронология на изгубените Коледи

И аз изгубих Коледата си. Остана там някъде между проблемите с моята Мария, сивотата на дните и мрачното настроение на хората - приятели, колеги, случайни минувачи...
Украсих елхата вчера. Децата се радваха, но не ме заразиха... Зълва ми ми се обади преди малко с въпроса "Какво да купя на децата за Коледа, какво си нямат? Я по-добре им го купи ти, а аз ще ти дам парите." Ми не ми е романтично...
Ще празнуваме тъщенско-свекърски. И коледните песни ми звучат тъжно. Това е!
А моята детска Коледа ухаеше на мамините коледни сладки и борови клонки...

Коледа е моят празник. Винаги е била. В детството заради очакването и заради бабчето.
През 2005 г. детството ме напусна.
В последните години сякаш Коледа ме измъкваше от пагубно потъване и от вероятността течението да ме захвърли незнайно къде. Донякъде заради суетнята и опитите да доставя радост на близките хора намирах стимул да се държа на повърхността.  
Тази Коледа е доста различна. Няма го този заряд, този дух. Може би е форма на преход тази предколедна апатия. А може би когато видя натрупан снега навън и в носа ми се загнезди миризмата на печена тиква, в мен ще се събуди отново лудото джудже.
  

Обичам Бъдни вечер и Коледа. Ненавиждам купикупикупи (няма пък да купя, освен най-належащото, хе-хе). Ненавиждам всякакъв тип партита, още повече ненавиждам седенето на маса пред телевизор. И въобще, седенето на маса. Схваща ми се трътката, извинете.  
Ненавиждам рекламите. И още много задължителности (печено прасе, шумна компания, "марков" алкохол, украса на първи декември, мигащи лампички, болки в стомаха и махмурлук ).
Обаче обичам празниците. Не чуждите празници, моите си. И като са си мои, се грижа за тях, имам си риатуали, които могат да спасят и най-мрачната Коледа.( Тази Коледа ще ми е първата като сираче.)
Никой не може да ми вземе празничното настроение (хем то е почти ежедневие при мен, пуста кукувича душа  ).
Празникът сам си го правиш. Той е онзи бенгалски огън вътре в теб, който никога няма да угасне. Перпетум бенгалине! "Не се гаси туй, що не гасне!"
Ох, ще има няколко вида коледни курабии (четвърт от тях изядени сурово ) в странна форма, може би захарна къщичка, замък или прасешка кочинка, каквото се получи. Ще има смешна саморъчно направена украса налепена къде с лепило, къде с тролска плюнка, поне три счупени стъклени играчки за елха, няколко набодени крака и дупета (от елха), поне един паднал... с елха. Ще има бенгалски огън, много свещички за духане, ужасно смешни късмети, пуканки от суровачка из цялата къща и трохи от питки и баници. Ще има и тролски танци цяла нощ и няколко коледно-романтични филми ("Фемили мен" с Никълъс Кейдж задължително), празнично четене на приказки и няколко "старовремски" игри.
Ако сме здрави, ще има нощна разходка в парка с фенери, дневна разходка в парка за издирване на всякакви червени плодчета и паднали клончета за украса, бръшлян за пръскане в златно (за украса) и ако сме чак такива късметлии, може да има и хващане на прасе (може и да преосмисля ненавистта си към печеното прасе .
Затова моля някой да изпусне едно печено прасе в Борисовата градина на Рождество, около обяд.  

П.П. Моят проблем е, че не мога да реша кое е по-хубаво - самите празници или приготовленията, които започнах в понеделник.  

П.П.Спомням си едни прекрасни коледно-новогодишни празници. Баща ми се затвори в ателието си с един кашон стари изпочупени играчки и цъфна след два дни с един огромен щраус марионетка на име Кара Бабак Панакуди и една огромна овца (пак марионетка) - Ламперия. Голяма веселба беше, жалко че ги изядоха мишките на тавана в една гладна за мишките зима.

Не търся и не се въоръжавам с безкрайни очаквания за добро настроение, не спазвам задължителности, че да загубя нещо, било то и Коледа.
Харесвам празника такъв, какъвто се случва, какъвто се получава. Не държа на задължителното събиране, но изпълнявам желанията на децата си.
Досега съм нямала загубен празник, защото не съм се товарила с напрежение да е всичко по конец и да е както другите го разбират и правят.

Опитах се да е леко хумористично,но явно нямам чувство за хумор на Коледа.Но в Коледния дух и традиция трябва да сме ...........свежи

Щом си обичан,щом има спокойствие,
щом близките ти са здрави,щом работата ти върви
е се тиз *ур дали е коледа,първи май или девети септември.

Не съм изгубила Коледата, защото до сега не съм я и намерила. Тези празници ме натоварват много повече отколкото ме радват. Най-лошото е, че по този начин предавам своята апатия и на детето. Тази ще ми е първата Коледа като разведена, тоест без бащата на детето ми. Не че ще е кой знае колко по-различно той и до сега си беше само гост. Пристигаше вкъщи когато всичко е приготвено, подредено и готово.
Дано бъдещето ми е приготвило някой, заради когото да обикна Коледата, пък и живота като цяло.

Оппп... едно коледно "извинете" тогаз  

Аз загубих Коледата миналата година, когато майка ми почина и дъщеря ми окончателно разбра, че няма добър старец. И на мен не ми е празнично, но точно в името на това детето ми да има моите спомени се насилвам да правя промени и се надявам да успея.

1/ Промених украсата вкъщи - направих я с досада, но я направих
2/ След като на Бъдни вечер не мога да събера около масата най-близките ми същества (освен мъжа и детето ми), реших тази година вечерта да прекараме на земята. Знам, че такава е традицията, но досега все сме се събирали на масата заради родителите ни. Този път ще е различно
3/ Досега все аз съм приготвяла всичко, но тази година ще го правим с дъщеря ми - аз лично се нервирам, когато тя реши да помага в кухнята, но ще се въоръжа с търпение
4/ След като не ми останаха роднини по пряка линия, тази година съм поканила всичките ми братовчеди на коледен обяд - сигурно ще се сбъркам от готвене, но пак ще е нещо необичайно като емоция.
5/ Винаги съм купувала подаръците отдалече, но този път го оставих за последния момент. Въпреки, че нямах желание да обикалям по магазините, купих на всеки по 2, а не по 1 подарък

Въобще, насилвам се и се надявам апетитът да дойде с яденето (в преносен, а не в буквален смисъл).

Нашите коледи са /бяха/ като описаните от Василиса.
Тази година за пръв път в къщи няма човек, който да вярва, че Дядо Коледа е реално съществуваща личност. Чувствам се странно - хем тъжно, хем спокойно, че "халосването" свърши.
Но това не лишава децата ми от празници.
Елхата беше украсена в понеделник след голямото коледно почистване през уикенда с активното включване на всички /за пръв път/.
Днес вечерта Дядо Коледа ще идва в службата за децата. Взех им две книжки, опаковах ги и готово. В книжарницата една майка избираше между 8 десена на опаковъчна хартия за подаръка на детенце в детската градина. Обясняваше, че се старае, защото детето е в първа група. Дали и аз съм изглеждала така - вероятно съм избирала между 10 вида хартия, но не помня.
Вече ходихме на две коледни партита в детски клубове, на запалването на елхата, имаме още няколко мероприятия.
На Бъдни вечер ще готвим заедно.
Но това не е загубена Коледа. Това е нова Коледа

И аз като Василиса, не се поддавам на задължителните характеристики на празника. Празнуваме по собствен начин. Само дето моите меденки ставас съвършени. И въпреки липсата на сняг, въпреки гадните неща, които ни се случват, украсихме къщата, направих украса от сушени портокали и малки шарени, смешни ангелчета. Ще изпратя картички на приятелите си и на 25-ти ще отворим дома си за гости. Това е. Понякога живеем на пук на останалите, но празникът е само за нас и го празнуваме заради себе си.

Коледа си е Коледа.
Чувствам се лека и въздушна.
През последните 10 години имах няколко провалени Бъдни вечери.
Сега вече всичко е наред.
У нас добрият старец е коледният дух. Вярваме в него и се чувстваме добре.
Украсяваме късно (около 20-21.12.) и разваляме елхата след Иванов ден.
Винаги купувам жива елха (нямам пари за елха в саксия). Имаме и една малка изкуствена. Купих я когато Гарганеле беше бебе. Стои на бюрото в детската стая. Украсена е с нечупливи играчки. И се доукрасява всеки ден 
Тази година събираме тапи от вино за да направим джуджета (ама пък колко вино къркаме   ).
Обичам претъпканите магазини и купчините подаръци под елхата. Не скъпи, а много. За всяко дете има поне по 5. (В това число чорапки, ръкавички, шоколади). Обичам да готвя за бъдни вечер. И да ходя на гости на Коледа. При бабите.

Докато описвам, преживявам. Бузите ми се зачервиха. Очите ми се насълзиха. Ухилена съм като тиква.

Не харесвам Коледата.
От доста време. Всички тия китайски украси и гирлянди навсякъде, всичкото това плюскане и пиене.
За капак, ако завали сняг, след дни става ледена пързалка, на която можеш да си счупиш краката или киша, в която да си изцапам ботушите.
Харесвам Великден. Топло, зелено, пролетно.

Тази година, обаче, имам коледно настроение. Поне засега. Даже след малко отивам да си купя нещо мъничко за подарък.

Обожавам Коледните празници.
Още като дете ( вече знаех, че белобрадия старец е измислица) дни наред тършувах в къщи за да намеря подаръците. И колко изненадана бях когато получех нещо, което не бях открила.
Все още го имам това чувство, джуджетата са много палави и при нас винаги скриват един подарък, който дъщеря ми трябва да търси - и обикновенно на него се радва най-много.
Не подреждам страхотни трапези, не ме бива много в готвенето - но винаги празнуваме страхотно.
Всичко зависи от хората

само на мъжа ми му липсвала Снежанка