Честито и от мен!
Да са ви живи и здрави малките принцески и само радост да ви носят!
Да са ви живи и здрави малките принцески и само радост да ви носят!
- Публикувана: 17 дек. 2008, 08:45 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2009, 22:25 ч.
Т-синдром
Здравейте най-после, скъпи момичета!
Ние вече сме удома от вчера. Сияна и Дария се оказаха доста "жилави" бебета, както се изрази една от лекарките в болницата. Раждането мина много добре. Децата се родиха с 50 г и 1 см разлика само. За малко са били на термоплот с кислородна палатка, но иначе не са имали никакви проблеми досега (пу-пу). На третия ден вече си бяхме заедно постоянно, единствено изчаквахме да минат общо около 6-7 дни, за да е сигурно, че ще ги изпишат наддаващи от болницата. Свалиха грамчета след раждането, но в нормата и сега вече дърпат здраво напред. развиха и малко жълтеничка, но не се е налагало никакво лечение. Сега се храним - все повече с кърма и постепенно намаляваме добавката. На мен не ми понесе никак анестезията - имах чувството, че ще умра от главоболие, та това пообърка малко нещата с кърменето и изцеждането, но откакто сме вкъщи и без главоболие, промяната се усеща.
Това е вкратце от нас - трите зайки. Много съм щастлива, че всичко се разви по най-благополучния начин. Разказах на педиатърката на бебките (спряхме се окончателно на д-р Шумилина от ТК, която ги пое буквално от раждането им) за паниката около Т-синдрома, за да го има предвид за всеки случай. Но се разбрахме да затворя окончателно тази страница. Предлагам обаче тази тема да не изчезва от форум-пространството, в случай че някой друг се окаже в положение като нашето. На тази темичка ще й е топло в архивите, а аз пожелавам от цялото си сърце на всички най-вече здраве и спокойствие! за пореден път - хиляди благодарности за подкрепата ви - за мен тя беше безценна. Убедена съм, че всичко написано от вас тук по един или друг начин ми е повлияло за доброто развитие на нещата. И много ще се радвам, ако следващите ни разговори са някъде по градинките - нали идва лято
.
С цялата си обич (и разплакани от щастие очи) ви прегръщам!
Ние вече сме удома от вчера. Сияна и Дария се оказаха доста "жилави" бебета, както се изрази една от лекарките в болницата. Раждането мина много добре. Децата се родиха с 50 г и 1 см разлика само. За малко са били на термоплот с кислородна палатка, но иначе не са имали никакви проблеми досега (пу-пу). На третия ден вече си бяхме заедно постоянно, единствено изчаквахме да минат общо около 6-7 дни, за да е сигурно, че ще ги изпишат наддаващи от болницата. Свалиха грамчета след раждането, но в нормата и сега вече дърпат здраво напред. развиха и малко жълтеничка, но не се е налагало никакво лечение. Сега се храним - все повече с кърма и постепенно намаляваме добавката. На мен не ми понесе никак анестезията - имах чувството, че ще умра от главоболие, та това пообърка малко нещата с кърменето и изцеждането, но откакто сме вкъщи и без главоболие, промяната се усеща.
Това е вкратце от нас - трите зайки. Много съм щастлива, че всичко се разви по най-благополучния начин. Разказах на педиатърката на бебките (спряхме се окончателно на д-р Шумилина от ТК, която ги пое буквално от раждането им) за паниката около Т-синдрома, за да го има предвид за всеки случай. Но се разбрахме да затворя окончателно тази страница. Предлагам обаче тази тема да не изчезва от форум-пространството, в случай че някой друг се окаже в положение като нашето. На тази темичка ще й е топло в архивите, а аз пожелавам от цялото си сърце на всички най-вече здраве и спокойствие! за пореден път - хиляди благодарности за подкрепата ви - за мен тя беше безценна. Убедена съм, че всичко написано от вас тук по един или друг начин ми е повлияло за доброто развитие на нещата. И много ще се радвам, ако следващите ни разговори са някъде по градинките - нали идва лято
.С цялата си обич (и разплакани от щастие очи) ви прегръщам!
Здравейте, момичета.
Вчера бях на преглед при доц. Димитрова. Влязох в кабинета й с широка усмивка на уста, но излязох разплакана и все още не мога да се успокоя. Каза ми много лоши неща, и то на фона на женската ми консултация 2 дни по-рано, когато уж всичко беше повече от прекрасно. Близначетата ми са в обща плацента и околоплодната течност на едното била над нормалното количество, докато при другото - на долната граница на нормата. Освен това имали общ кръвоносен съд и едното бебе дърпало от кръвта на другото. Разликата в теглото им е повече от 20% (204 г и 270 г). С две думи сме в начална фаза на фетален трансфузионен синдром и само Бог може да ни помогне. Ако след 1 месец нещата не са се успокоили можело да се стигне до хоспитализация (при положение, че няма лечение в България и нищо не може да се направи от страна на лекарите това ми звучи адски плашещо).
Прочетох, че и други от вас са минали през това. Съжалявам, че превърнах веселата тема отново в тъжна, но ще се радвам да поговоря с някой, който също минава или е минал през това. Също ако някой знае колко би струвало лазерното лечение в чужбина ще се радвам да сподели?
Вчера бях на преглед при доц. Димитрова. Влязох в кабинета й с широка усмивка на уста, но излязох разплакана и все още не мога да се успокоя. Каза ми много лоши неща, и то на фона на женската ми консултация 2 дни по-рано, когато уж всичко беше повече от прекрасно. Близначетата ми са в обща плацента и околоплодната течност на едното била над нормалното количество, докато при другото - на долната граница на нормата. Освен това имали общ кръвоносен съд и едното бебе дърпало от кръвта на другото. Разликата в теглото им е повече от 20% (204 г и 270 г). С две думи сме в начална фаза на фетален трансфузионен синдром и само Бог може да ни помогне. Ако след 1 месец нещата не са се успокоили можело да се стигне до хоспитализация (при положение, че няма лечение в България и нищо не може да се направи от страна на лекарите това ми звучи адски плашещо).
Прочетох, че и други от вас са минали през това. Съжалявам, че превърнах веселата тема отново в тъжна, но ще се радвам да поговоря с някой, който също минава или е минал през това. Също ако някой знае колко би струвало лазерното лечение в чужбина ще се радвам да сподели?
Double Trouble, миличка, не знам как да започна отговора си... 
Много ми е мъчно и искрено ти съчувствам за кошмара, в който се намираш и ужаса, който изживяваш!
Но ми се иска да вярвам, че и при теб ще излезе някоя фалшива тревога 
.
Първо и най-важно според мен е да се опиташ максимално да се успокоиш, защото всичко се предава на бебчетата. Поговори им, погали коремчето и си обещайте взаимно да се справите с това тежко изпитание. Аз така направих, докато бях още в големия стрес, пък после ни се случи чудото. Слава на Бога за което!!!
Второ, незабавно помоли за второ и трето мнение поне още двама специалисти, независими помежду си. Аз от своя опит бих ти препоръчала за второ мнение да потърсиш д-р Мария Янкова от ТК, но в частния й кабинет. За преглед при нея звъни на тел. 0895 770 717. На този номер отговаря акушер Цакова, тя записва и знае графиците на д-р Янкова. Звучи малко сопнато, но е добра жена. Непременно й кажи, че молиш за спешен прием заради тази диагноза. Убедена съм, че ще те вмести възможно по-напред в графика.
За трето и най-важно според мен мнение бих ти препоръчала проф. Чернев, който е смятан за най-добър специалист по патология на бременността и за мноого добър специалист по многоплодна бременност. Той е шеф на патологията в МД. И доц. Димитрова, и д-р Марков са негови служители. Освен в самата патология, където е всеки ден, преглежда и в поликлиниката на МД всяка сряда следобед. Тел. в кабинета в поликлиниката е 9172 220. Отново - обясни за какво иде реч, за да ви приеме възможно най-скоро.
За доц. Димитрова има както разкошни, така и недобри отзиви. Аз самата имах кофти сблъсък с нея. Тя единствена поддържаше тезата на д-р Марков, че имаме тежък Т-синдром, но слава Богу и двамата не познаха!
Много силно те прегръщам и стискам палци! Моля те, пиши при всяка възможност. Много ще ви мисля до раждането! Тук, в тази тема аз срещнах много разбиране и подкрепа, получих безценна информация и затова бях куражлийка до края.
Много ми е мъчно и искрено ти съчувствам за кошмара, в който се намираш и ужаса, който изживяваш!
Но ми се иска да вярвам, че и при теб ще излезе някоя фалшива тревога .Първо и най-важно според мен е да се опиташ максимално да се успокоиш, защото всичко се предава на бебчетата. Поговори им, погали коремчето и си обещайте взаимно да се справите с това тежко изпитание. Аз така направих, докато бях още в големия стрес, пък после ни се случи чудото. Слава на Бога за което!!!
Второ, незабавно помоли за второ и трето мнение поне още двама специалисти, независими помежду си. Аз от своя опит бих ти препоръчала за второ мнение да потърсиш д-р Мария Янкова от ТК, но в частния й кабинет. За преглед при нея звъни на тел. 0895 770 717. На този номер отговаря акушер Цакова, тя записва и знае графиците на д-р Янкова. Звучи малко сопнато, но е добра жена. Непременно й кажи, че молиш за спешен прием заради тази диагноза. Убедена съм, че ще те вмести възможно по-напред в графика.
За трето и най-важно според мен мнение бих ти препоръчала проф. Чернев, който е смятан за най-добър специалист по патология на бременността и за мноого добър специалист по многоплодна бременност. Той е шеф на патологията в МД. И доц. Димитрова, и д-р Марков са негови служители. Освен в самата патология, където е всеки ден, преглежда и в поликлиниката на МД всяка сряда следобед. Тел. в кабинета в поликлиниката е 9172 220. Отново - обясни за какво иде реч, за да ви приеме възможно най-скоро.
За доц. Димитрова има както разкошни, така и недобри отзиви. Аз самата имах кофти сблъсък с нея. Тя единствена поддържаше тезата на д-р Марков, че имаме тежък Т-синдром, но слава Богу и двамата не познаха!
Много силно те прегръщам и стискам палци! Моля те, пиши при всяка възможност. Много ще ви мисля до раждането! Тук, в тази тема аз срещнах много разбиране и подкрепа, получих безценна информация и затова бях куражлийка до края.
zaiobaio,отдавна не бях чела тук ,много се радвам,че вече си мама на две слънчица!
Double Trouble,надявам се синдрома да не продължава да се развива и да избутате възможно най дълго.
Аз нямах този късмет,но при мен откриха проблема на много ранен етап и достигнах едва 20-та седмица.
Щом при теб чак сега е започнал,може да успееш !Имай вяра!
Проучи и за тези лечения с лазар,аз разбрах за това едва след загубата и то от предаване по Дискавъри,много ми е криво още,че не проучих още като разбрахза проблема.
Double Trouble,надявам се синдрома да не продължава да се развива и да избутате възможно най дълго.
Аз нямах този късмет,но при мен откриха проблема на много ранен етап и достигнах едва 20-та седмица.
Щом при теб чак сега е започнал,може да успееш !Имай вяра!
Проучи и за тези лечения с лазар,аз разбрах за това едва след загубата и то от предаване по Дискавъри,много ми е криво още,че не проучих още като разбрахза проблема.
Double Trouble, мила, много съжалявам,че имаш проблем. Аз не съм имала близнаци или проблем с бременността си, но все още ясно помня колко ме беше страх по време на феталната морфолагия да не чуя нещо страшно. Слава богу това не се случи,но съм сигурна,че щях да полудея ако беше станало така.
За съжаление не мога да ти дам информация,която да ти е полезна.Мога само да ти съчувствам и да се моля за теб и твоите дечица
Вярвам,че съпричастността на другите хора може да помогне и съм сигурна,че и при вас това ще се случи.
Не се отчайвай!Докато малките сърца бият надеждата ще бъде жива.
Прегръщам ви силно и ви желая най-искрено успех!
zaiobaio, радвам се,че сте добре
За съжаление не мога да ти дам информация,която да ти е полезна.Мога само да ти съчувствам и да се моля за теб и твоите дечица
Вярвам,че съпричастността на другите хора може да помогне и съм сигурна,че и при вас това ще се случи.
Не се отчайвай!Докато малките сърца бият надеждата ще бъде жива.
Прегръщам ви силно и ви желая най-искрено успех!
zaiobaio, радвам се,че сте добре
Ооххх, дано скоро Double Trouble да пише с добри новини! Като се сещам какво ми беше, когато бях в нейното положение... Не съм преживявала по-страшно нещо досега (а веднъж дори животът ми бе в опасност, но пак дума не може да става за сравнение...). 
Марта, много добре си го казала - докато бият малките сърчица има надежда! Те дават мноого сили.
Хайде, лека нощ - дано утре да имаме добри новини...
Като се сещам какво ми беше, когато бях в нейното положение... Не съм преживявала по-страшно нещо досега (а веднъж дори животът ми бе в опасност, но пак дума не може да става за сравнение...). Марта, много добре си го казала - докато бият малките сърчица има надежда! Те дават мноого сили.
Хайде, лека нощ - дано утре да имаме добри новини...
Здравейте, мили момичета,
Първо искам да ви благодаря, че ме подкрепяте и да пожелая на вас и вашите дечица да сте здрави и все по-рядко да ви се налагат срещи с лекари!
Аз вече съм по-спокойна и на този етап съм решила да не си мисля лоши неща, защото това е най-лошата услуга, която мога да направя на моите бебчета. Също отмених часовете си при Димитрова и при други подобни специалисти, които само биха ми напълнили главата с глупости, а полза - никаква.
zaiobaio, ходих на преглед при проф. Чернев. Той веднага позна при кого съм била на морфология (каза, че Т-синдромът бил любимата тема на Димитрова и на Марков). Прегледа ме и каза, че не вижда никакъв проблем за сега и че разликите в показателите на двете бебета, които Димитрова е засякла, са незначителни на този етап от бременността. Първо ми се стори, че човекът се почувства длъжен да отрече - сигурно не една или две уплашени майки ходят при него в същото състояние. После обаче се видях и с моята лична гинеколожка, която много ме облекчи. Посъветва ме следващия път да отида при Д-р Томова, която е педиатър и би дала най-безпристрастното мнение. До тогава никакви морфологии и други подобни, които само биха могли да усложнят излишно ситуацията.
Грешката на Димитрова, според мен, е че ми представи нещата така, сякаш синдромът вече е възникнал. А дефакто са налице само предпоставките за него, които правят всяка подобна бременност малко или много рискова. Случаите, в които синдромът наистина се проявява са рядкост, а още по-рядко те завършват с неприятни последици. Така че няма причина да ни стряскат така - да ни обясняват какво може да се случи евентуално в някой момент, все едно вече се е случило...
angels_zg, искрено съжалявам, че при теб нещата са завършили трагично. Относно операциите - аз четох това-онова по въпроса и честно казано дори да имах възможност, не бих се подложила на такава операция. Тя носи допълнителен риск и доста често завършва с поне една загуба.
zaiobaio, надявам се, че нямаш нищо против да ти пиша на лични с някои по-странични въпроси за близначетата.
Пожелавам на всички много хубав уийкенд, изпълнен само с приятни моменти.
Първо искам да ви благодаря, че ме подкрепяте и да пожелая на вас и вашите дечица да сте здрави и все по-рядко да ви се налагат срещи с лекари!
Аз вече съм по-спокойна и на този етап съм решила да не си мисля лоши неща, защото това е най-лошата услуга, която мога да направя на моите бебчета. Също отмених часовете си при Димитрова и при други подобни специалисти, които само биха ми напълнили главата с глупости, а полза - никаква.
zaiobaio, ходих на преглед при проф. Чернев. Той веднага позна при кого съм била на морфология (каза, че Т-синдромът бил любимата тема на Димитрова и на Марков). Прегледа ме и каза, че не вижда никакъв проблем за сега и че разликите в показателите на двете бебета, които Димитрова е засякла, са незначителни на този етап от бременността. Първо ми се стори, че човекът се почувства длъжен да отрече - сигурно не една или две уплашени майки ходят при него в същото състояние. После обаче се видях и с моята лична гинеколожка, която много ме облекчи. Посъветва ме следващия път да отида при Д-р Томова, която е педиатър и би дала най-безпристрастното мнение. До тогава никакви морфологии и други подобни, които само биха могли да усложнят излишно ситуацията.
Грешката на Димитрова, според мен, е че ми представи нещата така, сякаш синдромът вече е възникнал. А дефакто са налице само предпоставките за него, които правят всяка подобна бременност малко или много рискова. Случаите, в които синдромът наистина се проявява са рядкост, а още по-рядко те завършват с неприятни последици. Така че няма причина да ни стряскат така - да ни обясняват какво може да се случи евентуално в някой момент, все едно вече се е случило...
angels_zg, искрено съжалявам, че при теб нещата са завършили трагично. Относно операциите - аз четох това-онова по въпроса и честно казано дори да имах възможност, не бих се подложила на такава операция. Тя носи допълнителен риск и доста често завършва с поне една загуба.
zaiobaio, надявам се, че нямаш нищо против да ти пиша на лични с някои по-странични въпроси за близначетата.
Пожелавам на всички много хубав уийкенд, изпълнен само с приятни моменти.