Еманципацията - защо ни трябваше!?

Леле, как добре те разбирам! В момента съм точно пред същата дилема. С голямата ми дъщеря се върнах парт тайм на работа, когато тя беше на 4 месеца. Редувахме се с мъжа ми в гледането на детето и въпреки това ми беше много тежко и мъчно, че си зарязвам бебето. Останах си вкъщи, детето поотрасна, след това забременях с малката и така до сега, когато реших, че вече е назрял моментът да си търся нова работа. Успокоявах се с кризата и си мислех, че ще ми отнеме време да си намеря подходяща позиция. Да, обаче за мой късмет поподнах на идеалната обява за работа, минах през всички интервюта и в момента съм с предложение за започване на работа от 5 Януари. И ето ме сега в чуденка - как ще се справям с всичко? Две деца с малка разлика, често боледуващи и свикнали мама да е постоянно около тях, а аз имам право на цифром и словом 5 (пет!!!) дена болнични на година!!! Мъжът ми много ми помага, но и той не може да отсъства постоянно от работа. Кой ще ми гледа децата, когато са болни? Ами плуването, балета, езиците и всичките други странични мероприятия - как ще се разкъсвам на хиляда места? От друга страна - ти си права, защо съм учила и тук, и в БГ, защо съм градила кариера досега, мога ли така лесно да махна с ръка и да зарежа всичко и докога ще съм ок с този си статут? А пък и при сегашното положение на икономиката, хората не могат да намерят работа с месеци, склонни са да работят каквото и да е, а аз имам шанса да започна мечтаната работа!
Ей такива са моите терзания в момента, както и да го гледам идеално положение няма. Та в тази връзка, колкото и да съм еманципирана, понякога и аз си задавам въпроса - защо ми трябваше??? 

Аз май съм от рядкото племе на обичащите много работата си,за миг не мога да си представя да съм у дома само,години наред съм имала модел на самотна работеща майка ,лекар с дежурства,но никога не сме били не-гледани и пр,напротив-майка ни намираше време за нас и го ползваше с 500% кеф. Това знам-това правя и аз,с радост си оставям децата заран,с радост си ги прибирам. Приоритетите ми са много ясни,борят се на пръстите на 1 ръка и са динамични-не се втрещявам ако днес няма сготвено,ако утре има паяжина или ако вдругиден оплескам някой детайл в службата.
Съгласна съм че деца се раждат,според мен,до 35.

Защо ни трябваше? По принцип за да можем (извинявай за израза) да се чукаме когато искаме, а не когато трябва; за да не изпаднем в ГОЛЯМАТА дупка когато мъжа ни на 45 кръшне с младата секретарка, и защото така се чувстваме по-пълноценни.
Не е лесно, знам го от личен опит. Постави си приоритети, спомни си за своето детство. Никога не съм се сърдила но майка ми защото в къщи не е подредено, много по често обаче ми е било криво като е нямала време за мене. Чистачката в такива моменти е необходимост. Спестява и конфликти с партньора. Останалата работа според мене трябва да е разделена абсолютно по равно.
Още не съм успяла, но съм на път. Вече не ме притеснява хаоса в къщи, дори има дни, когато не го забелязвам.
Някъде бях чела статистика според която работещите майки прекарват дори повече време с децата си ( конкретно занимания с тях) отколкото домакините. Горе главата

Е може и това да ми е проблема . Аз имам друг пример от детството във време когато да си домакиня не беше нормата  . Моята майка беше домакиня (учителка по професия но не практикуваше-не харесваше) и знам колко ми беше хубаво да съм в къщи с нея, да си говорим и как тя се интересуваше от душевния свят на децата си и винаги имаше време за нас-децата и. В смисъл на нас децата и ни беше страшно хубаво и уютно с нея в къщи. Защо да лишавам моите деца от това и имам ли право?

Едновременно с това и аз съм от това племе на обичащите си работата като anette .

GI,децата,за мен, не са "лишени".
Спокойни и балансирани деца се гледат от такива родители.
Всеки си знае за него какво носи баланс,спокойствие и запълненост.Спектър е,  варира от крайност в крайност,затова и ?са ти няма еднозначен отговор.
Няма универсално правилно,има твоето правилно.То също е динамично.В момента в к приемеш че няма нищо което е "винаги и завинаги и баш така" и в това е чара на родителството-това беше моят момент на "кротване" и започване на обучението в игнориране на паяжини, дънки с лекета,мръсна кола,сандвичи за вечеря,офис посипан с хартии и пр.и пр и още 200 пъти по толкоз
Весели празници от мен!

Да, моментът на "кротването" и осъзнаването, кое е най-важното е много важен.

Естествено, че е детеродна възраст 35-40, то в някои случаи и 50 е детеродна, ама най-безрисковата и най-лесната е до 30. Аз затова си създадох една нова теория в последно време (която всички отричат  ) - че деца се раждат рано, до 25, за да може, когато дойде време за кариерата на 35 да не трябва да се правят изборите "дете или кариера". Пък и на 25 много по-лесно се гледа дете. А сега то са едни душевни терзания, ама дали го гледам правилно, ама дали не го лишавам, ама дали не му нанасям психически травми, ама тази книга да прочета, ама другата  . Обаче пустата му любоФ, като не дойде по-рано  .
Знаели са си хората едно време да уреждат браковете и да не намесват романтиката, ама на - еманципацията каза, че трябва сами да избираме бащите на децата си, че и по любов на всичкото отгоре. Подозирам, че ако бяхме по-практични (а не романтични) с избора на партньор, много от проблемите ни за равноправие нямаше да ги има. Жените се влюбват по-различно от мъжете и често сами се поставяме в неизгодни ситуации....

Жени, по-близки до твоето положение, ми се струват по-добър избор за раздумка. Пожелавам също по-малко лустросани четива, списания и разговори на тема как да сме супер майки (за мене супермамщината е нещастието на съвремието, а не работещата жена).
Струва ми , че някой нещо ти е подшушнал, намекнал, провокирал да се чувстваш виновно.  Ако е така - успокой се.  Няма да е за първи път, и няма да е само по този повод. Стоманата в крайна сметка се калява. Ако някой се опитва да те накара да се чувстваш кофти, значи има проблем със себе си, или просто гони някакъв интерес, аз до този извод стигнах.
На мене пък утре ми предстои среща с едни господа, които 100% ще се опитат да ме изкарат лоша майка, защото не искам да давам пари детето ми да продължава да е в тъпата им програма, надявам се собствената ми закалка да работи добре.

Ами то е всеизвестен факт затъпяването след разждане 
Кротването - да приемеш нещата, които не можеш да промениш и да се кротнеш и спреш да се опитваш да ги променяш и да си изясниш със себе си, кои са ти приоритетите. Анет също го е описала цитирам - "момента в к приемеш че няма нищо което е "винаги и завинаги и баш така" и в това е чара на родителството-това беше моят момент на "кротване"

сега ще ти кажа моя график, дано ти поолекне малко:

малкият не ходи на градина, защото съм против ранното отделяне на детето от семейната среда. с партньора ми работим на смени, така че единият от нас да е винаги вкъщи с малкия. няма събота, няма неделя - всеки ден е работен. единият е на работа до 2 на обяд, а другият до 10 вечерта. това добре, но и уча. в единствения ни почивен ден (винаги съвпада) съм по цял ден в университета, защото пиша дипломна работа. еми, справям се. когато съм вкъщи готвя и чистя. понякога и пропускам. и за разни глезотийки ми остава време. така съм повече от година и поне до лятото промяна не виждам. това е избор, който сами правим. мога и да си стоя вкъщи. пак ще имаме пари да преживяваме. но просто няма да се чувствам добре. 

Моето "кротване" настана като осъзнах с всяка клетка по мен че има 1 наистина много важно нещо и то е здравето на децата и нашето. Всичко останало е  много назад и не може да ме разстрои ама хич-не било чисто,нямало изгладени дрехи,шеф се цупел,колата била като от джънк ярд извадена-ми,ок,не е болка за умиране. Скука не е изобщо дори,почивам си само като спя,но това е мой избор,с който съм откровено доволна. "Трябва"за да спрат непрестанните борби и чуденки кое е по-важно,кое по-напред,защо,кой е неглижиран и пр.,поне за мен.

Джи, не се самобичувай. Мисля, че филмът, който описваш „да имаме всичко- деца, кариера, чист дом, сготвена манджа и усмихната, спокойна мама” е една химера, или поне предполага усмихнатата, спокойна мама преди това да се е подложила на лоботомия. И не е осъзнала, че животът е динамичен и сложен и идеални ситуации няма.

И аз съм работеща майка- чувствам се благодарна и привилегирована от това, че работя.

И аз жонглирам сто и едно неща, особено сега преди Коледа имам чувството, че учителките от училището мраят работещите майки, защото всеки ден има нова задачка-закачка уж за децата, но всъщност за родителите: това пригответе, другото донесете, с неназнам какъв костюм се явете, хоп-днес свършваме по-рано, ау, ама вие не знаете ли, бла-бла-бла.

И понеже, ако питаш майките-домакини, и те ще ти кажат, че са „много заети”, ще отбележа, че нещата за правене са малко като уроците по физика за частиците и вакуума: денят на всички е винаги пълен, просто като работи човек, използва много по-голяма част от капацитета си. И може би това е отговорът ми на въпроса ти, че е въпрос на капацитет, потенциал и личност: за себе си аз знам, че това, което правя, пасва на характера и заложбите ми; мъжът ми се включва наравно с грижите за децата, когато може, искам помощ от баби (макар че са далече), съседи, гледачки и приятели; не нося сама света на плещите си: и тогава нещата си идват на мястото, слава Богу.

Всъщност ако питаш майките_домакини, те са много по zаети. Не го каzват директно, но никога нямат време zа нищо и все "тичат по zадачи". Някой път си мисля, че на работещите им е по_лесно, поне не тичат, а седят. 

Не, не исках да провопоставям работещите с неработещите майки, а просто да кажа, че човек винаги си запълва времето според задачите, които си е поставил. Имам например няколко приятели, които от години не работят, нямат деца и т.н., обаче ако ги питаш как са, са много заети.