Паническо разстройство-част 2

  • 189 436
  • 912
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 468
На мен пък нещо не ми е добре. Пак едно стягане в областта на сърцето. Писна ми. До сега все го отдавах на ПР , но все по - често започвам да се замислям дали нямам наистина проблем със сърцето. Или вече тотално откачам. Предния път като ми се беше случило така няколко дни подред , ендокриноложката ми прави кардиограма , каза всичко е наред и наистина тогава ми мина.Сега пак ме хвана. Ама писна ми ви казвам.Искам да съм добре , да не ме  е страх ,че ще ми стане зле.. Днес смятам да излизам по магазините , без деца , и се надявам малко да ми светне. Пък ще видим как ще се чуствам навън, ще ми прилошава ли или ще изкарам добре.
Лек ден на всички.

# 631
  • София
  • Мнения: 1 733
Привет и от мен.
Преди време съм писала в старата тема, но ето, че обратно съм в Квадрант А Cry...

Преди месец и половина ми откриха повишени чернодробни показатели, докато се изяснят нещата (ензимен дефект), лежах 10 дена в
болница и чух всевъзможни ужасяващи диагнози. Нагледах се и на какво ли не.
Едвам се прибрах у дома и след пет дена - пак в болница - съмнение за излив след овулация, хайде още седмица така.

От няколко дена съм у дома и усещам, че с главата никога не съм била по-зле. Две години пих Ципралекс и едва преди месеци го спрях.
Сега е такъв ужас в съзнанието ми, че направо имам чувството, че не живея собствения си живот. Сякаш наблюдавам всичко около мен иззад
стъклена витрина.

Скована съм от ужас, не мога да мръдна извън града и какво ли още не. Предполагам, че отново ще трябва терапия, защото нещата вече не са
просто на етап ПА, а на постоянен ступор Cry Още докато лежах в болниците, си давах сметка, че най-страшното не е там, а тепърва предстои - борбата със собственото съзнание.

Пожелавам и на вас, и на себе си много сили, за да преодолеем това огромно препятствие. Лично на мен в момента ми се струва непосилно, но дано след време да мисля другояче...

# 632
  • Русе, у дома
  • Мнения: 741
Krisis, и аз съм така. Лошото е , че при мен това с бодежите в ляво е от много време. И вече съвсем съм си затормозила психиката, че ми има нещо сърдечно. А не е така. Обиколих трима кардиолози, който ме прегледаха обстойно и кардиоехография ми правиха, казаха че ми е здраво сърцето. Лошото е, че само от нерви и натрапчиви мисли си докарваме такъв страх, който води до екстрасистоли и сърцебиене. Нещата са навързани, просто трябва да си избием тези мисли от главите.
Сега при мен фобията ми е, че ми има нещо в гърлото и стомаха. Нямам апетит. Отслабнах. И цикъла ми изчезна. Всеки си има номер... hahaha
Пожелавам на всички от сърце "безоблачни" Майски празници... Hug

# 633
  • Мнения: 1 893
Здравейте,момичета. От много години страдам от ПР и депресия. Сега съм изпаднала отново в криза,въпреки,че пиех АД Ефектин. С лекарят ми решихме да го сменим,но днес започнах да намалявам дозата на стария медикамент и имам чувството,че ще полудея-плача,вие ми се свят,едвам ходя,като вдървена съм.Случвало ли ви се е подобно нещо при смяна на антидепресант. Новия,който трябва да започна е Золофт. Ако някой може да ми помогне със съвет,ще му бъда безкрайно благодарна.

# 634
  • Мнения: 305
Аз пих Золофт за депресия. Обикновено се понася много добре.Спрях го след 4 месеца на своя глава, защото се почувствах добре. ОГРОМНА грешка. 6 месеца след това се озовах с ПР. Като го спирах ми се виеше свят, друго неразположение не съм имала.

За бодежите - ходих даже на мамограф, защото бях решила че имам рак на гърдата. Тогава още не бях правила ПА, но сега като се върна назад, съм имала много признаци които да ми покажат че трябва да взема мерки за себе си, но аз никога не съм си мислила, че ще ми се случи това.

Последна редакция: нд, 03 май 2009, 00:27 от bonni

# 635
  • Мнения: 1 893
Здравей, bonni!Благодаря,че ми писа.Поколко таблетки Золофт пиеше и след колко време се почувства добре? А сега как си? Как преодоля ПР? Поздрави!

# 636
  • Мнения: 305
Лирена, пиех го с Ривотрил. Предполагам че ще ти направят схема. Първо беше по-слаба дозата и постепено я увеличавахме докато стигнахме до дозата която лекаря смяташе че ми е нужна. Доста бързо се почувствах добре. Аз бях в съвсем лека форма на депресивно състояние и точно затова ме е яд че си прекъснах лечението, защото сега е много по-сериозно. Не съм преодоляла ПР. То е от скоро и се боря с това ежедневно. Мисля че Золофт е едно много добро лекарство за депресия. Сега аз съм на Ципралекс. Реших да пробвам с него, уж било много добро. Засега нямам особено подобрение. Ти от кой град си? При психиатър ли се лекуваш?

# 637
  • Мнения: 1 893
От Козлодуй съм. Да,при психиатър се лекувам.Притеснява ме факта,че преди 3 г. пих Золофт за ПР,но лекарката,която ме лекуваше тогава ми изписа само по 1 таблетка и след като не се почувствах добре,не ми увеличи дозата,а направо ми го замени с друг АД. А беше изминал само месец от приема на золофта. Може би трябваше да увеличи дозата и чак тогава да реши дали действа или не.Лекарят,при който се лекувам сега каз,че дозата може да се повиши до 3 таблетки. Ти по колко пиеше?

# 638
  • Мнения: 305
Ох, не помня точно, но мисля че накрая пиех по 75мг с 0,5мг Ривотрил.
И 1 месец е нищо. Поне 2 месеца трябваше да изчакате според мен. Не знам де, аз го пих 4 месеца и се чувствах добре.

# 639
  • Мнения: 1 053
Момичета искам да дам един съвет,знам колко е гадно това ПР,но и знам че зависи много и от нас самите,на мен много ми помогна спорта,ако имате възможност и време спортувайте,бягайте,фитнес,йога,карайте колело,много помага казвам го от собствен опит,ще видите че след няколко седмици спорт,ще се чуствате много по добре,не се застоявайте,излизайте навън,дишайте чист въздух,ходете много пеш,пийте много вода,мислете позитивно,знам че е много трудно Sad,но да си помогнем и ние,не само да разчитаме на хапове,квото и да си говорим това с хаповете е временно,ако не се напънем и ние с хапове ли цял живот.....Ние не сме болни,това не е болест,това е състояние което с наша помощ ще отмине и ще се забрави след време,но с малко помощ и от самите нас,надявам се че ви допринесох малко позитивно мислене,настройте се и вярвайте че всичко ще е наред,на мен лично йогата много ми помогна,усмихвайте се повече,радвайте се на живота и на хората около вас на близките си.Няма човек,който да не изпада в депресий,всеки има и хубави и гадни моменти,не си мислете че се случва само на вас,напротив.Бъдете силни.Лечение за ПР ИМААААААААААААААААА.И ТО Е В САМИТЕ НАС.

# 640
  • Мнения: 305
Лулу,     newsm10    smile3525

# 641
  • Пловдив
  • Мнения: 195
Момичета, искам да ви попитам, дали на някой му се е случвало да му треперят ръцете. Отскоро забелязах, че леко ми треперят ръцете, а най-вече ми трепери единия пръст. Забелязах го докато пуших. Интересно е, че ми трепери само докато пуша. Ако държа напр. химикал по същия начин не ми трепери, кво е тва сега.

# 642
  • Мнения: 57
Здравейте на всички!Престрашавам се и аз да се включа най-после по темата  Sad  От 2005 г.съм с ПР.След една година прием срях антидепресанта и след десет месеца вече съжалявах Cry  Последва наново преминаване през ада докато се натрупа лекарството и така вече година и половина.Прокрадва ми се идеята за ново спиране защото искам бебе... Grinning  Въпроса ми е дали някоя от вас  е по наясно по темата бременност-антидепресанти?Дали не става без да ги спра...?  Желая на всички успех в борбата срещу ПР! Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover

# 643
  • Мнения: 135
Здравей mimilenka,аз от 2003г.съм на антидепресанти с леки прекъсвания от година и половина и пак отново.Така в този период ми минаха и двете бременности през които не съм взимала лекарства поради простата причина,че нямах нужда от тях.Всичко е Божа работа и при теб може да се получи така,желая ти го от сърце.Сега пак съм на хапчета,но се надявам скоро да ги спра Laughing

# 644
  • Мнения: 305
Мимиленка, знам че с Ципралекс няма проблем да забременееш, но естествено се съветвай с лекаря.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт