за лъжата

  • 2 387
  • 21
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 126
 Здравейте! Обръщам се към вас за съвет, защото явно аз не мога да се оправя или не знам как да подходя.  Sad Проблема е следния: Дъщеря ми е на 4 год. и от известно време започна много да лъже. Лъже за елементарни неща, обяснявам й, говоря й....но главицата й не може да проумее и тя продължава с лъжите. Най неприятно ми стана, когато беше при баща си и баба си на гости ( понеже съм разведена) и излъгала, че съм я била.  Cry Никога не съм посягала, карала съм й се, но никога не съм я била, никога. Баща й е наясно, че от известно време е започнала да лъже и че аз не бих я ударила, но ми стана много неприятно, че детето ми е излъгало за това. Когато я попитах, кога съм я била и защо е казала такова нещо, тя само вдигна раменца и каза " ее нищо мамо". Отново започнах да обяснявам, че лъжата не е хубаво нещо.... но резултати до момента никакви.
Искам да ви попитам дали сте имали такива проблеми с вашите деца и как сте постъпвали, как успяхте да се справите с лъжата? Благодаря ви   bouquet

# 1
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Спокойно, май всички деца лъжат, кое повече, кое по-малко, но си е нормално. В едно филмче обясняваха, че лъжата при децата е признак за интелигентност.  Mr. Green Това не означава разбира се, че не трябва да обръщаме внимание и да обясняваме, трябва, но поне е някакво успокоение. И моето дете лъже, особено сутрин преди градина - боли го корем, глава и тн. Май е някакъв начин да привлекат внимание, да отърват нещо което не желаят да правят или просто да видят как ще реагираме. Аз лично не се притеснявам, ще мине време и ще разберат, че не това е начина (или ще се научат така да лъжат, че да им вярваме, което си е направо изкуство)

# 2
  • Мнения: 9 814
За мен проблемът се крие в това, че ви с баща й сте разведени.
Чрез лъжата детето се опитва да привлече вниманието на баща си. Репликата "мама ме бие" би трябвало да го накара още повече да се грижи и интересува от нея.
Малко или много детето се чувства по някакъв начин изоставено от баща си и в опита да се привлече вниманието му това е родила детската главица. Така че, насочи разговора на там.

# 3
  • Мнения: 984
Франческа е написала това, което мисля и  аз.

# 4
  • Мнения: 2 331
Отскоро четем вкъщи "Франклин се хвали".В нея става дума за лъжата и така се опитвам още по- нагледно да обясня, че не е правилно да се лъже.
Присъединявам се и към това, че трябва да намериш причината за това поведение-дали е етап, или проблем на детето.Аз бих говорила с педиатър, на когото имам доверие и с детски психолог.
Успех! Peace

# 5
  • Мнения: 320
За мен проблемът се крие в това, че ви с баща й сте разведени.
Чрез лъжата детето се опитва да привлече вниманието на баща си. Репликата "мама ме бие" би трябвало да го накара още повече да се грижи и интересува от нея.
Малко или много детето се чувства по някакъв начин изоставено от баща си и в опита да се привлече вниманието му това е родила детската главица. Така че, насочи разговора на там.
Не, проблемът според мен не е в развода. С втората част от поста, че търси внимание съм съгласна. Просто всички деца в тази възраст лъжат, доукрасяват или си измислят разни неща. Моята също е на 4 - лъже, а аз не съм разведена. Мисля, че в тази възраст децата започват да добиват някаква по-обща картина за света около тях. Всичко им е интересно и забавно, въпреки че често е и неясно и неразбираемо за тях. От тук идва и момента, в който понякога не могат да разграничат истината от лъжата, или имат нужда да измислят различни неща за да впечатлят околните и да им се обърне внимание. Това е един вид манипулация от тяхна страна и те неосъзнавайки използват. Тогава трябва да се намеси родител, който да разяснява непрекъснато и онагледява кое е истина, и кое не. Моята дъщеря непрекъснато подмята, че в ДГ - това дете я нагрубило, онова я бутнало, но когато кажа, че ще отида да разговарям с децата и да питам защо се държат така с нея, тя веднага си признава: "Не мамо, той/тя не го направи, аз си измислям". След поредната лъжа, че й е лошо и я боли коремче взех, че разказах за това как на тези, които лъжат им растат носа и ушите и сега, като реши да изфантазира веднага ме пита след това:"Мамо големи ли са ми ушите и нослето?"

# 6
  • Мнения: 9 814
dona_korleone аз говоря като дете на разведени родители.
Когато баща ми ме вземаше си измислях какви ли не истории и сигурно съм и лъгала, само и само, за да му стана по-интересна и да ми обръща повече внимание.
Имаше моменти /била съм точно на 4-5 години/, когато си мислех, че баща ми си е отишъл, защото за съм скучна.

# 7
  • Мнения: 126
 Благодаря ви много за отговорите   bouquet
 Франческа Салиери с баща й сме разведени вече повече от 2 год., знам че й липсва внимание от негова страна, но за съжаление по този въпрос нищо не мога да направя. Въпреки, че ходи всяка събота и неделя на гости в тях, той й обръща внимание не повече от 2-3 часа, а през останалото време грижите около нея се поемат от майка му. Силно се надявам липсата на внимание от негова страна да не е причина да е започнала да лъже, а да е някакъв период от развитието й. Не съм се отказала да търся начини да й обясня, че не е красиво да се лъже и знам че ще ме разбере.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
... само, за да му стана по-интересна и да ми обръща повече внимание.

Това го искат и децата на не разведените родители.  Naughty

На 3-5 годишна възраст такива истории съм измисляла и разказвала на родителите ми, че без малко да ги докарам до развод. Защо съм го правила - идея нямам. Но лъжех красиво, истински и правдоподобно поне до към 16-тата си година или някъде там.

Дъщеря ми е на 4 и също разказва истории - аз не им викам лъжи. Понякога се връзвам, понякога не. Майка ми се забавлява, защото според нея това било признак за интелигетност.  ooooh!

Също сме разделени с баща й. Беше му казала, че баба й я бие. Пред него я питах: "А тати бие ли те?" - Тя: "Даааа". Казах на баща й да се успокои - явно всички я бием.  Joy
Децата на разведените са като всички други деца и да се приписва нещо само на факта на развод е неправилно и единственото до което води е да се оправдават децата за нещо си или да се  съжаляват, а родителите да се чувстват виновни.

# 9
  • Мнения: 4 187
Може би е период! Преди месец- два, Рая ни спретна такава лъжа, че ходихме до спешното  Shocked. Не страда от липса на внимание, напротив. От тогава, говорим, говорим! Имаше още едно, две залитания. На въпрос защо го прави, отговаря - Пошегувах се!

# 10
  • София
  • Мнения: 395
Моя племенник подобно лъжеше.
Снаха ми живее със свекърва си .Хубави/лоши взаимоотношения в една къща са.Той правеше направо интриги.
-А мама каза.....................
-А баба каза.....................
Все измислици и глупости.Според мен децата намират много лесно слабите места и удрят точно там.Хубавото е ,че е период и отминава.
Но книжките на Франклин са страхотни.Ние имаме цялата поредица и децата много ги харесват.А са и много поучителни

# 11
  • Мнения: 320
dona_korleone аз говоря като дете на разведени родители.
Когато баща ми ме вземаше си измислях какви ли не истории и сигурно съм и лъгала, само и само, за да му стана по-интересна и да ми обръща повече внимание.
Имаше моменти /била съм точно на 4-5 години/, когато си мислех, че баща ми си е отишъл, защото за съм скучна.

Франческа, сигурно си права, мойте родители не са се развеждали и аз не съм била поставена в такава ситуация. С поста си не исках да кажа, че този факт не е от значение, а да успокоя Беки, че всички дечица послъгват и фантазират в тази възраст. Ясно е, че в семейство, в което двамата родители не живеят заедно, липсата на този извън дома за детето е голяма.

# 12
  • Мнения: 8 999
Моята най-добра приятелка от детските години също беше дете на разведени родители. Лъжеше, та се късаше. По-скоро не лъжеше, а фантазираше. Тя наистина страдаше от факта, че няма двама родители вкъщи.
Аз пък съм едно дете, нямам братя и сестри. Непрекъснато лъжех непознати хора, че имам сестра-близначка.
Чрез измислени истории и ситуации децата компенсират липсата на нещо или просто се опитват да привличат вниманието на околните.
Тези лъжи са сигнал, че нещо не е наред. Също така има значение дали децата лъжат вкъщи или навън. Но за психолог мисля, че е рано да се говори. Обикновено малките осъзнават какво вършат и като попораснат разбират защо не бива да се лъже.

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
...когато си мислех, че баща ми си е отишъл, защото за съм скучна.

Това е просто  Sick Sick Sick

Във всеки случай е добре да се говори с детето за чувствата му.  Peace

# 14
  • Мнения: 4 841
Съгласна съм с мнението на baibibi. И аз обяснявах на непознатите, че имам брат - голяяяяяям и силен батко, който ще набие всички, които ме закачат. Единствено дете съм. И други неща съм си фантазирала, с които съм поставяла нашите в какви ли не кофти ситуации.

Със сина ми съм приела един подход от две точки, който подход поне досега действа безотказно.
Първо - нулева толерантност към лъжите. Никой у дома не лъже, нито пък думата "лъжа" се употребява за щяло и нещяло (Напр. излъгаха ме в магазина, политиците лъжат и т.н. и т.н.) Знае се, че лъжата е нещо лошо, и край. Всяка истина е по-добра от лъжа, дори и в обикновени битови ситуации, като например "Това няма да го ям, защото не ми е вкусно!" (а не - "Не съм гладен в момента") или "Тази дреха ти стои ужасно и не ми харесва" (Вместо "Аууу, каква хубава дреха!).
Второ - даваме воля на фантазията - измисляне на приказки, небивалици, ролеви игри, смешни ситуации и т.н. Това е времето, в което под формата на игра може да се говори всичко, да се обръща на смях, да се употребяват и иначе "непозволени" думички и т.н. Така се създава и усещане за контекст - че има моменти, в които можеш да поизмисляш, да пофантазираш, да се полигавиш - но в определеното време.
Поне за моето дете в рамките на нашето семейство това е добро и работещо решение - досега не се е случвало синът ми да излъже.

# 15
  • Мнения: 941
моята щерка лъже, почна отскоро, мисля че е от възрастта а не от семейния бит, мога да кажа че семейната и среда си е отлична, отделя и се достатъчно внимание отстрана на мен и баща и,
Лъже за внимание, мисли че е интересна, забавна тя и доста си фантазира, обяснявам че не е хубаво да се лъже, засега лъжите и са наивни но я виждам че се забавлява, явно се пробва какво и как може и защо не ако не може, мисля че още не разбира разликата между фантазия и лъжа

# 16
  • космополитно
  • Мнения: 941
Здравейте! Обръщам се към вас за съвет, защото явно аз не мога да се оправя или не знам как да подходя.  Sad Проблема е следния: Дъщеря ми е на 4 год. и от известно време започна много да лъже. Лъже за елементарни неща, обяснявам й, говоря й....но главицата й не може да проумее и тя продължава с лъжите. Най неприятно ми стана, когато беше при баща си и баба си на гости ( понеже съм разведена) и излъгала, че съм я била.  Cry ....
Искам да ви попитам дали сте имали такива проблеми с вашите деца и как сте постъпвали, как успяхте да се справите с лъжата? Благодаря ви   bouquet

Да, децата обичат да послъгват, но често то е и поради преплитане на реалност и собствените им желания и фантазии в главичката им.
Ти пишеш, че: " детето...започна много да лъже. Лъже за елементарни неща,..." Но Naughty
Примерът , който даваш не демонстрира лъжа, а изявен вътрешен конфликт на едно дете. В психологията и психотерапията той е познат като конфликт на лоялност и често се среща при деца на разделени родителски двойки.
Децата се опитват да бъдат лоялни към всеки от родителите си, за да се справят с изпитваната от тях вина:че са допринесли за разрива между родителите им и че живеят с единия от тях, като по този начин са "предали" другия.
Подчертавам, че става въпрос за несъзнавани психични механизми!

Казвайки: "Мама ме би", на друго- процесно ниво детето изпраща посланието: " Аз съм с (при) нея, но продължавам да те харесвам татко; вярна съм ти; не съм те предала и продължавам да те обичам!..."

В обобщение, ако детето си послъгва за други нещо- норма е. Това е повече фантазиране, отколкото недобронамерено  лъжене.
Но ако задълбочи лъжите свързани по някакъв начин с родителската двойка, за мен това е сигнал, че детето изпитва сериозни вътрешни терзания заради родителската раздяла. Това детенце има нужда от в повече внимание, подкрепа, а на някакъв етап би била полезна и професионална  психологична помощ ( напр. консултация при семеен консултант и/или семеен психотерапевт.) Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 407
Според мен трябва освен да и се обяснява, че лъжата не е хубава, да и се покаже това на практика. От една страна и показвате, че ви е много неприятно като излъже, съпроводено с малко подсилване със сълзи например, а от друга страна я излъгвате за нещо, което да я разстрои, и после и обяснявате, че и вие се чувствате така, когато тя го прави. Peace Hug

# 18
  • Мнения: 6 274
За мен проблемът се крие в това, че ви с баща й сте разведени.
Чрез лъжата детето се опитва да привлече вниманието на баща си. Репликата "мама ме бие" би трябвало да го накара още повече да се грижи и интересува от нея.
Малко или много детето се чувства по някакъв начин изоставено от баща си и в опита да се привлече вниманието му това е родила детската главица. Така че, насочи разговора на там.
Много добре казано, Франческа...
Това е и моето мнение...

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Възможно е причината да бъде тази, която Франческа е писала, но моето дете също обичаше в този период да послъгва редовно. Много говоря за това, взех мерки и с наказания дори. Лъжите понамаляха. Сега се случва, но рядко.

# 20
  • Мнения: 3 367
Аз не мисля че всичко е обяснимо с развода.
Нашето дете съчинава по абсол.идентичен начин.
Внимание търсим всички,и малки,и големи. Децата често измислят защото така учат света,не е от лошотия. М-у 4.6 и 6 е пиковата възраст за този вид "тестване на лимити"
Стратегии:
Казвам "това се случи или ти би искала да се е сучило"? Често има съвсем смислен отговор по темата.
Имитирам измислици.После говорим за ползите и вредите от нея.
Давам време да помисли пак и да ми даде правилен отговор,после пак обсъждаме
Играя на "не знам защо" имитирайки нейния отговор за да демонстрирам колко това нищо не значи (вече почти не го употребява)
Не я засрамвам,полза от това няма.

# 21
  • Мнения: 126
 Искам да изкажа огромна благодарност към всички вас, които се включихте в темата ми   bouquet
 Благодаря ви. Помогнахте ми изключително много.
 Говорих и с баща й, казах му, че може би детето
 се нуждае повече от неговото внимание, защото аз не мога да го заместя. Незнам до колко ме е  разбрал, няма
 да ви обяснявам какъв човек е, защото това няма нищо общо с темата.
 Тя ми е най-милото и ценно нещо на този свят, ще се опитам да се справя сама, но ако не успея,
 ще се обърна към професионална помощ. Силно се надявам както писах и по-горе, че това е част от развитието
 й, а не резултат от развода ми с баща й.
 Още веднъж, благодаря на всички ви  Hug

Общи условия

Активация на акаунт