Участвали ли сте в благотворителни акции?

Аз ходих няколко пъти с Еми и още няколко момичета от форума в два от домовете за изоставени дечица.Гушках ги,играхме заедно,рисувахме,дадохме им лакомства и дрехи,но винаги ,когато си тръгвах от там,имах буца в гърлото.После дни наред само за тези дечица говорех у дома.Спрях да ходя....Възхищавам се на жени като Еми и Тео 7777,които имат силите,сърцето и любовта да се грижат всеотдайно за такива дечица.Сега помагам предимно с дрешки на определени дечица чрез майки от форума.

Помагала съм с Коледните базари на с неща и като продавач (пък и купувач). Май това ми е за сега актива. Мисля и занапред така.

Не харесвам думата благотворителност, особено в съчетание с „кауза”. Много ми е натруфено и помпозно, показно. Какво означава „благотворителност”? Да сътвориш благо, добро. Как се твори то, със сърцето. Защо човек би направил истинско добро, със сигурност не за да го развява после като знаме и да успокоява съвестта си или пък за да попълва липсите в сърцето си. Добро се прави, защото е заложено в човек (също като лошото), защото трябва, и защото то е, което ни свързва като хора. Доброто дело, добрината имат много лица и много често най-истинските и големи добрини са невидими за нас. По анкетата, нямам нищо против нея, но не бих могла да гласувам, защото не знам дали съм направила добро някому, опазил ме и господ да извадя тефтера и да започна да броя...За „благотворителните каузи” пък обясних по-нагоре, защо бих се чувствала крайно неудобно, да слагам името си под подобно заглавие. Правиш нещо, по сърце и съвест и забравяш, продължаваш със следващото, някой, някога и някъде другаде ще даде оценка какво си сътворил в тоя живот, не мисля, че е в нашите възможности да погледнем и видим цялото. Но според мен истинските мерки, с които се мери доброто, нямат нищо общо с тези, които ние знаем и ползваме. Поне дотолкова ми се струва, че ми стига акъла, та поне това да съм проумяла. Няма отговор на въпроса, какво трябва да е направил човек, та да се каже, сътворил е добро. Един може цял живот само добро да си мисли, че прави, а друг може да се мисли за най-лошия, така да ги виждаме и ние, но накрая да се окаже, че единствената добрина сътворена от „лошия”, е равна и е по-голяма от хилядите направени от „добрия”. Започнем ли да си вярваме и изживяваме като добри и праведни, много на зле сме тръгнали. Можем само да се молим, във везничката с доброто, поне една прашинка да има, защото другата, за повечето от нас, със сигурност ще е препълнена и възтежка.

Отговорих с ДА...

Участвала съм в организирането, провеждането на коледен и великденски благотворителен базар под шапката на ДБМ. Участвала съм и финансово. Както и в други местни благотворителни акции.
Ходили сме десетки пъти в Домове за деца лишени от ридителски грижи - в Брацигово, в ЛЕсичово, в Пазарджик
Включително сме им организирали на децата "парти на рожденниците"...и друго и друго...., но признавам си , откакто съм бременна ограничих до минимум посещенията по домовете, не за друго, а заради страх от това, да не хвана някой вирус.
Мъниците винаги (и лете и зиме) са хремави...при по големите има случаи СЛЕД посещение от наша страна, да кажат че имат шарка в дома    .....
Давам и на т.н. просещи....
но на тези , които ми идват с папки и твърдят, че събират за еди-кой си дом, искам да ми се легитимират...и естествено всичко завършва със скандал, заради безочието на тези хора...
СМС-и нямам навик да пускам...

п.с. писала съм в множествено число, защото сме неформална група от майки подкрепящи каузите на ДБМ...

Мислех да пускам подобна тема , но за доброволческия труд. В Щатите съм от половин година и съм изумена, как обществото им се гради на основите на този "феномен". Доброволците са абсолютно навсякъде, като се започне от хората, които осигуряват безопасното пресичане на децата към училищата сутрин, мине се през организацията на спортни мероприятия или концерти и се завърши с осигуряване на топла вечеря или подаръци по празниците за бедните деца или хората в неравностойно положение. А ние в България какво правим, киснем в кафетата, или стоим в къщи пред компа или чоплим семки в градинката пред блока и се жалваме, че децата ни мрат по пътищата (примерно). Или всичките тези пенсионери, които прекарват години по трамваите и тролеите....Нямам думи...В Европа същите тези пенсионери , ако са в добро здраве, уплътняват времето си посещавайки хора без семейства по болници и домове, самотни майки и т.н. Не знам дали е в следствие на това, но в тези общества няма нежелани или изоставени деца, явно винаги се намира, кой да ги прибере.
Видях , че доста хора са казали, че изпращат пари, евала, но все си  мисля , че всъщност нуждаещите се не се нуждаят от пари , а от човешко отношение...

Абсолютно си права, съвсем същото мисля и аз. Истината е в доброволческата дейност. За съжаление обаче тук, тази дейност, на доброволците не е уредена законово. На теория, примерно зам. кмета ти казва, че търсят доброволци като игла в купа сено и посрещат с отворени обятия тяхната дейност, впоследствие обаче започват да ти създават проблеми. Ама чакай сега, ти къв си, ами доброволец, ама как така, не може, трябва да имаш лиценз за работа с деца, трябва да направиш сдружение, фондация. Ами не искам да правя, искам да съм доброволец. По същия начин отказаха помощта и на доброволци от чужбина, и то не какви да е, а доказани специалисти, психолози, терапевти и т.н...., нямало как да им издадат лиценз за работа с деца тук. А хората искат да работят безвъзмездно. Помагаш доброволно, и то със съвсем реална помощ, като човешко присъствие и отношение, от което най-голяма нужда имат, финансово доколкото успяваш, с организации, с идеи, със специалисти, и срещаш само спънки и трябва да търсиш връзки и контакти за да се пребориш да приемат помощта ти. Като кажеш, че си доброволец, те гледат умно и неразбиращо. А добровелческата помощ е най-чистата и има много голям потенциал в нея, защото идва именно от хората, обществото, може да се разраства, стига да има разбиране към нея и да се приеме.

Подкрепям идеите ти.
Старая се по този начин да помагам - с отделено време и нерви.
Резултатът винаги си е заслужавал.

Ходим по домовете и даряваме децата с усмивка и обич - малко, но все пак.
На първо място винаги е детето ми, после всичко останало. Ако успееш да дадеш на детето си и на близките си любов, ще можеш да дадеш и на останалите и да изпиташ удоволствие от това.

Правя го чисто егоистично - чувствам се добре след бебешко парти, след базар...