Публикувана: 18 дек. 2008, 13:13 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2008, 03:19 ч.

За спането сам в стая

4 655
77
1

# 60 22 дек. 2008, 23:20 ч.

Варна
Мнения: 91

Цитат на: Merry Rascal в чт, 18 дек 2008, 13:13

Здравейте,

имам син на 3 год и 6 мес. и от няколко седмици има своя стая - опитваме се да го приучим да спи сам в стаята си, но.... без особен успех #Cussing out

...снощи даже се напишка през ноща, а от доста време сме без нощен памперс и не ни се беше случвало /не съм сигурна, че е от това, но си мисля, че сигурно това е стрес за него, при положение, че до сега е спал с нас в една стая... /

моля ви споделете опит....

Аз си мисля,че на детенцето ще му е нужно малко време да посвикне.Използвай разни трикове или го оставяй да заспива при вас и после го мести в стаята.С времето ще свикне и ще си обикне стаята.

# 61 23 дек. 2008, 08:09 ч.

Мнения: 698

Цитат на: *Слънчице* в пн, 22 дек 2008, 22:16

Дъщеря ми от 8м. спи сама в стая. Никога не е имала проблеми или притеснения, заспива сама. Винаги й оставям нощната лампа включена.

Посъветвай се с лекар. Никога не съм оставяла лампата включена, но съм чувала, че през уж затворените напълно очи се процежда светлината на лампата и е вредно за зрението. Не го твърдя от опит, но си заслужава да разбереш, щом е практика у вас.

# 62 23 дек. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 14 654

И у дома спим на светната лампа - всички, не само детето. Не мога да спя на тъмно - страх ме е, но не го считам за проблем - зрението ми е като на сокол.

# 63 24 дек. 2008, 01:06 ч.

Пловдив
Мнения: 3 745

Сина ми спи самостоятелно от третия си месец на раждането. Нямала съм проблем с адаптацията, доколкото може да се говори за такава в този период. Е, по-сложно беше за мен при среднощните нужди от вода да се разхождам от стая в стая, но това е положението. До ден днешен си се чувства в свои води когато прекрачи прага на стаята си. Това е неговия кът. Там абдикира с неговите си неволи.
Аз пък съм против деца да спят в едно помещение с родителите си. Изключайше случаите когато човек няма избор, разбира се.

Към авторката: защо не оставяте вратата на стаята отворена, докато свикне, така сякаш не го отделяте напълно в един затворен, различен и непознат за него свят.

# 64 24 дек. 2008, 15:01 ч.

Мнения: 8 999

Намала съм проблеми със спането. Децата ми от първия си ден вкъщи са били в собствени стаи и собствени легла, без светнати лампи.
Вярно е, че докато бяха кърмачета и се хранеха през нощта, се налагаше да ставам и да отивам до тяхната стая, но аз и бездруго преди всяко кърмене си миех гърдата, от която ще яде бебето. Така че щеше да се наложи пак да стана и да отида до банята, преди да кърмя, дори и бебето да е било до мен, в моето легло.

# 65 24 дек. 2008, 16:16 ч.

Мнения: 1 554

Синът ми спи от осем месечен сам Peace

# 66 24 дек. 2008, 17:59 ч.

Мнения: 3 200

Елица спи сама откакто стана на една годинка. Преди това, като се събудеше и почваше да плаче, но после свикна.

# 67 25 дек. 2008, 07:03 ч.

Мнения: 11

Позволете и аз да се намеся във вашата тема.Моите деца отделихме в самостоятелна стая когато баткото беше на три,а малката на две годинки.От първия ден не съм имала проблем,може би защото са двама и общо взето се збавляваха докато заспят.Нощна лампа съм оставяла светната, за да могат да намират гърнетата си,когато им се допишка.Аз също ставах да ги наглеждам дали са загънати и т.н.Няма да забравя веднъж като влязох и видях Дени със събути гащи спи до гърнето...просто си е свършила работата и санят я оборил на секундата.
Пожелавам весела и усмихната Коледа на всички мами.

# 68 25 дек. 2008, 15:57 ч.

Мнения: 11 607

Момчетата спят отделно и те нямат проблеми, защото са двама......Но щерката е сама. Щастлива бе,че ще си има своя стая, но от време на време я е страх.......Затова си оставаше вратата отворена, но бързо свикна и отдавна е затворена. Но самото разделяне на децата стана след като големите навършиха 7г. До тогава бяха с нас. И сега са с нас - аз съм от майките, които обичат да спят с децата си - когато те поискат!

Към авторката - според детето си е, може и да му е рано. Изчакай и ако искаш да спи сам, провай пак след около 1-2 месеца......

# 69 26 дек. 2008, 00:10 ч.

София
Мнения: 17 592

Ами... Моето бебе си спи само в стаята от как сме се прибрали от родилното...

# 70 26 дек. 2008, 17:16 ч.

София
Мнения: 2 298

Отделихме детето в собствена стая когато беше на две години и няколко месеца. Ние първо приготвихме стаята, и няколко седмици, докато леглото й все още беше при нас й обяснявахме, че това е нейната стая, а през деня тя си игаеше в нея с играчките. Може би по този начин успя да свикне и когато сложихме и леглото, нямше проблеми. Но оставяхме вратата отворена, по-скоро по мое желание.
Тя знае, че това е нейно пространство и някой път когато сме в дневната и по някакъв повод ни се разсърди на мене и баща й (ако не й бъде задоволен някой каприз), тя гордо заявява "тогава аз си отивам в стаята" и дори си затваря вртата зад себе си.
Сега обаче като сменихме бебешкото легло с голямо, нещо още не й е комфортно и иска и аз да спя с нея в леглото й. Надявм се да го преодлеем този момент

# 71 26 дек. 2008, 18:54 ч.

Мнения: 4 294

Цитат на: Блонди в чт, 18 дек 2008, 16:29

Аз съм ЗА спането на детето/децата в стаята с родителите до около 6 годишна възраст. Преди това (даже и след понякога) си е стрес за тях да са сами. Не го одобрявам Peace

Не съм съгласна. Синът ми спи в собствена стая откакто навърши една годинка и не е имало никакъв стрес за него. По-скоро аз трябваше да свикна.
Личното ми мнение е, че колкото повече се отлага отделянето, толкова по-трудно е след това за детето.

# 72 26 дек. 2008, 18:58 ч.

Мнения: 2 448

Не само, че няма стрес, ами той сам ми подсказа, че предпочита спокойствието на самостоятелния сън, макар че беше само на 8 месеца.
Разказвала съм случката и не ми се иска да я повтарям.

# 73 26 дек. 2008, 20:30 ч.

в шоки-land
Мнения: 3 765

от раждането си и двамата спят в отделни собствени стаи....наложи се малкото да спи 1 м. при нас, докато ни гостуваха родителите ми...доста по-неспокойно беше пре3 нощта....

# 74 26 дек. 2008, 23:28 ч.

Чехия
Мнения: 1 071

Цитат на: ston в нд, 21 дек 2008, 19:10

Цитат на: etomira в нд, 21 дек 2008, 14:21

А има ли някои от вас, които имат две деца от различни полове и как се справят с този въпрос?? Ние ще имаме една детска стая, която Яна чака с нетърпение. Но ако второто ни дете е момче??

Най-хубаво е всеки да си е в самостоятелна стая, независимо от пола. Всичко обаче опира и до възможности и наличие на място.
Ние с брат ми си деляхме стаята докато напуснахме окончателно дома. Всеки иска лично пространство, ама се разполага според наличните стаи.

Аз също съм деляла с брат ми една стая и дори съм много доволна, че така е било, всичко сме си споделяли, вечер до късно бъбрехме, като деца мечтаехме заедно за разни магически неща...Само дете не му остава друго освен да заспи...После и през пубертета имаше на кой да споделиш тревогите си ..и дори яда си към родителите..
Мисля, че има и добри страни спането заедно на две деца могат да се опознаят и в по-трудни моменти и да разчитат на другия..и до сега имаме много силна връзка а разликата ни е 5г..дефакто интересите винаги са ни се разминавали.
Самичко детенце в стая ми прилича малко, на американски филм за три деца в различни възрасти който не се понасят.
Дай боже да имам още едно дете, място има за самостоятелна стая , но докато не си каже, че иска няма да я има.

Колкото до отделянето на мъничета, при нас няма да поне докато не навърши 3г.. (обаче мисля да я включа при обзавеждането и дано да не е толкова травмиращо.)
Нощем става да пишка, да пие вода , отвива се..няма как да тичам през цялата къща за да съм на помощ..

Последна редакция: пт, 26 дек 2008, 23:33 от ivalex

Препоръчани теми

Идеи за игри с домашни предмети

Махане на памперс и биберон - 3

Много предпазливо дете

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Причина:

Причина: