За спането сам в стая

Малкият ми син спи вече година сам в детската ( в началото сам, сега с брат си ).
В началото беше доста уморително - будеше се по 5-6 пъти нощем, сякаш да се увеери, че ще се отзова.
Постепенно събужданията му намаляха. Сега се буди най-много 1 път нощем и то не всяка вечер.
После имаше адаптация да спят на двуетажното легло с брат си, защото като знаеше, че Вики е горе, все искаше да му говори, а Вики все му правеше смешки.
Пак имаше около седмица адаптация. Сега батко му ляга половин час по-рано и вече е заспал, когато слагам Стиви. И като няма никакви шумове и закачки, малкият заспива до 5мин. сам.  Добре, че големият спи като пън и ако малкият се разбуди нощем не го чува.

Никога не съм имала проблеми заради това. Синът ми се премести да спи в отделна стая на година и половина - в голямо легло. После имаше период, в който спеше в нашата стая и като стана на 4 - окочантелно се изсели в стаята си. Може детето ти да изпитва страх от нещо - разбери дали е така и работете в тази посока.

Темата ме вълнува много, защото и аз мисля да отделя 3 годишния си син в отделна стая скоро. Мислите ли, че е удачно в началото аз или татко му да оставаме да спим при него или директно да го оставим сам?

Според мен направо го преместете само, без никой друг в стаята.
В началото при следобедният сън, като предиобед си е играло в стаята, за да свикне с обстановката.
Ние така направихме. И в никакъв случай ако се разплаче нощем не го взимайте при вас отново. Давай вода, успокоявай и полсе си излизай. Вярно, в началото може да е изтощаващо, но децата свикват. После сами си търсят личното пространство.

И аз съм за личното пространство. Ние сме по-малки, но вече е в оделна стая. Още сме в преходния период, но приблизително две вечери седмично си спи по цяла нощ сама в стаята. Преместих я след рожденният й ден. Мъчат ни зъби и за това ставаме доста често нощем. Но като каже , че ще спи - няма никакъв проблем.  Върнахме се ( заради въпросните зъби ) отново на вариянт приспиване, но после я пренасям в нейната стая. Според мен всичко е строго индивидуално. 

Аз преместих сина ми в отделна стая,  като стана около 2 г. Дотогава спеше на спалнята до мен. Първо, обаче известно време му говорехме колко е порастнал, как сега вече ще си има собствена стая и колко е хубаво. Той съпреживяваше с нас монтирането на мебелите, после всички ни водеше да ни показва стаята си и се възхищаваме. След това с огромно желяние отиде там да си спи-но аз лягам до него, приспивам го и тогава се местя в спалнята. Отначало и моят син се будеше по няколко пъти нощем и ме викаше за да провери дали ще се отзова. После се успокои и започна да си спи по цяла нощ. После пак имаше един кофти период-почина свекър ми, а свекърва ми го гледа през деня. Детето явно усещаше напрежението и тъгата в къщи. Започна пак да се буди нощем и започна да се напишква. Тогава започнах да отивам при него и да спим сгушени почти през цялата нощ-за да усеща сигурност и да се успокои. Резултата-още от първата вечер спря да се напишква, за около седмица-две пак спря да се буди и аз си се върнах да си спя при мъжа ми.

П.П. Опитвала съм вместо аз да се местя при него да взема дребния при нас-но той категорично отказва, иска си в неговата стая.

Въпреки че, има самостоятелна стая вече три-четири месеца дъщеря ми отказва да спи в нея  без мен.
Така аз лягам на едното легло, а тя на другото, е след като заспи се опитвам да се преместя, но по някое време се буди и идва в спалнята. Живот и здраве да се роди второто ми дете още към края на първата година ще го отделя в стаята при кака му.

yanast, и ние така му говорим отдавна, как понеже е голям трябва да си има самостоятелна стая. Той се радва за това и няма грижа, проблемът е в нас сигурно  , понеже аз се безпокоя, ако се събуди през ноща /не се случва често, но се случва/ как ще ходи сам на тоалетна, като спи в креватче с решетка, а спалните ни са уж съседни стаи, но някак си не се чува, освен да си вземем бебефон

Merry Rascal, моят син спи на легло без решетка (обикн. легло за възрастни), за да мога да лягам до него и да го приспивам. Затова и няма проблем ако нещо е неспокоен пак да легна при него и да поспя в неговото легло докато се успокои.
Моят син също не може сам да отиде до тоалетната, и той, когато започна да се напишква го правеше тихичко, без изобщо да даде знак. Аз просто реших че напишкването е от стрес и започнах целенасочено да го гушкам повече, денем и нощем (първите 2 нощи си спах при него изобщо). Той всъщност обикновено изобщо не пишка през нощта и откакто се успокои пак спря.
Преди да го преместите в отделна стая малкия пишкаше ли нощем? Откога е отделен? Има ли някаква друга промяна в живота му?
Според мен ти сама ще намериш проблема и решението-при моето дете решението на повечето проблеми е гушкане, внимание, и да го уверя че всичко е наред, че е на сигурно място, че го обичаме винаги много и всичко ще е наред

Моята дъщеря сама изявяваше желание да си има детска стая. На 3 годинки и направихме стаята и тя с желание си се настани там. Нямала е проблеми със спането.

yanast, вероятно това е решението, за да са по-спокойни  малчовците! Повече внимание, и моята интуиция така говори, но ми се искаше да чуя и ваши мнения, з акоето ви благодаря! Преди това не се е напишквал нито веднъж... !
Надявам се това да помогне да се справи бързо с промяната!

Аз направих стая на сина си когато беше на 2г..като мислех само да му преместя целия антураж там и евентуално да си играе.
Но той като я видя ахна и веднага поиска да му преместим леглото.Тогава изхвърли и биберона през прозореца и отказа памперса.
Твоят син е във възраст,в която се пораждат страхове и самотност и мисля че ще ти е малко трудно.
Аз ползвам бебефон и не бих била спокойна без него
Дай му някоя любима играчка да спи с нея...

Аз съм ЗА спането на детето/децата в стаята с родителите до около 6 годишна възраст. Преди това (даже и след понякога) си е стрес за тях да са сами. Не го одобрявам 

По мое наблюдение повечето родители имат такива проблеми  в тази възраст.
Ние я отделихме още от бебе и нямаме такива проблеми.
Просто трябва търпение , някои дни сам на светната лампа и приказки, други дни при вас.
Просто му дайте време.
Колкото са по-големи, трудно свикват с такива промени.

И ние имаме подобни проблеми с отделянето. Освен това, толкова много се върти, че не може да спи в кошарата и се чудя какво легло да й купим.

Зависи от детето. При някой деца не се получава, стресират се, страхуват се. А Марти пък се радваше и си въобрази, че е много голяма.

Темата е интересна и за голямо мое щастие не е вече актуална за нас (пу-пу да не ме чуе дявола).

Ние сме от родителите, които нарочно или без да искаме, си свикнахме детето да спи с нас, от почти две години, спеше непрекъснато с нас и имаше едно дълго и досадно приспиване, независимо дали беше за следобедния или вечерния сън. Досадно, защото не беше просто с една -две или три приказки, ами по час и половина седене при него (пак казвам, грешка изцяло наша). Събота и неделя, когато не беше градина си беше ад и приспиването се почваше от една приказка, преминаваше към говорене обясняване, заплашване, рев и накрая безкрайно изнервени можеше и просто да пропусне съня.

Та по повода, предстоеше ни преместване в ново жилище с негова самостоятелна стая, всички ни казваха и ни се смееха, че поне до 4-5 клас ще си е така, ще си спим тримата заедно. Горе-долу месец преди да се изместим взехме едно походно легло и го отделихме на него самостоятелно пак си беше в нашата стая. Всичко беше с много приказки, това ти е новото легло, ти нали си голям вече ще спиш сам, мама и тати са тук. В момента, в който видя леглото беше наистина много доволен и се зарадва определено. Но при нас имаше и друг момент, че в леглото при нас взимаше колички, плюшени играчки, книжки и ставахме, аз, той, таткото и н-броя колички или книжки. Казахме му, че в новото легло ще може да си спи с когото иска (хехе как прозвуча). Просто много му говорихме, а и мисля, че вече беше готов за такава стъпка.

Та след леглото дойде и новата стая, още от първата вечер, без коментар и въпроси ама искаш или не, директно му оправих леглото там и вечерта си легна. Е разбира се, че имаше преходен период. По принцип не е от децата, които се будят през нощта за да ходи до тоалет, но поне седмица всяка вечер ни викаше през нощта за по нещо, искал вода, пишкало му се. Взехме му и нощна лампа, а и стаята си е с щори, които не дърпаме плътно, за да може да влиза светлина.

Никой не вярва, че от първия ден сме имали такъв успех с него, а отпадна дългото и досадно приспиване и въобще сам да си заспива.  Разбира се всяка вечер четем по една приказка, а и една приказка слуша на dvd-то.

Може би успеха ни беше, че от момента, в който видяхме, че има напредък със жилището почнахме да му говорим за неговата стая и като повечето момченца фенове на превозните средства, свързвахме все по нещо. Ще ти купим еди какъв си килим ( ходим с него да го види), еди какъв си часовник( пак с него да си го избере), ще имаш такава картина( пак с него да си  хареса) и накрая чакаше да отиде да живее там с нетърпение.

А може и просто да му е дошъл момент.
Минах по пътя на притесненията и тревогите, дали наистина го свикнахме толкова лошо, че ще имаме да си блъскаме главите още години и пожелавам да си останеш само с притесненията, а реалността да е съвсем друга и да нямате никакви проблеми с адаптацията.

А да и си спи на голямо легло, което е високо и е без решетки или каквито и да е било предпазни оградки и това ни мина без проблеми, ейййй че дълго стана, извинете ме за което.

Успех   

абсолютно съм съгласна
аз не бързам да отделям Алекс в отделна стая.Спомням си,че навремето и нас със сестра ми ни отделиха на около 6г възраст.

Каквото и да пишете, всичко си зависи от детето ...

До 2 г. дъщеря ми си спеше сама в стая, беше дете, което заспиваше само самО, на тъмно абе въобще - мечта!
Но дойде момента да махнем решетките и започна да идва  не плаче, не се тръшка, нищо, просто става и идва, ние я връщаме, тя след малко пак идва и така цяла нощ. В един момент решихме, че ние, тя, всички имаме нужда от сън и спряхме да се разкарваме като луди нощем из апартамента, спим си тримата ... какво да направя - да я вържа? Да не говорим, че не винаги я усещаме, има нощи, в които я виждаме, че се е намърдала чак сутрин

Така че не се заблуждавайте, че вие сте "свикнали" детето си на нещо, просто децата са различни, всяко има различни нужди и ги показва, водете се по тях и всичко ще е наред 

Моят син спи сам от като стана на 4г-до тогава не искаше

Дъщеря ми все още спи в нашата стая, но скоро ще спи отделно. Предполагам, че ще и е трудно в началото, но трябва да свиква, не мисля да спи с нас докато стане първи клас(имам такива познати и не знам, защо толкова време не са си отделили детето)

Ние нямаме проблеми с това дали иска детенце или не... по-скоро с това, че той много се върти в леглото и по тази причина се налага са спи с решетка на кошарата, от там идва и проблема с нощното ставане... нещо такова, но може би идеята с бебефона е добра и всъщност това ще е добро решение...

Нямам такъв проблем засега. Големият спи в самостоятелна стая от раждането си. Малкият сега му прави компания. Не знам как ще е обаче след време като махнем решетките  . Иначе заспива само ако е сам. Има ли някой в стаята при него, може и до сутринта да откара буден.

Подписвам се с две ръце под това мнение!

Аз съм ЗА личното пространство. Идеалният вариант за мен е отделна стая за всяко дете, обзаведена съобразно пола и вкуса му, в която то заживява около първата си година. На този етап моите делят обща стая, но се надявам в бъдеще да има промени. Не мисля, че детето има място в спалнята на родителите си, освен инцидентно.

Голямата отделихме на 2г. първо в бебешка стая, която е преходна със спалнята, на 3г. отиде в съвсем отделна по-голяма стая. Не съм имала ама никакви проблеми. Помогна това, че тя активно участваше в избора на мебели, килими и т.н. , а когато стаята беше готова сама си разпредели нещата кое къде, беше щастлива, че е голяма и си има нейна стая, в която може да се разпорежда 
Бебето от самото ачало спи в бебешката стая и смятам след няколко месеца да го пращам при каката. Също не съм имала проблеми, по мои наблюдения дори спи по-добре сама.
Смятам, че колкото по-рано се отдели детето, толкова по-добре. Децата ми не са спали на спалнята, освен при много сериозна болест. Не си падам по това всички да спят заедно и децата в стаята на родителите до 10г.

Дъщеря ми спеше и заспиваше сама в отделна стая от 6 м до 1г и 10м. махнахме решетка и започна да идва при нас до 2,6г е спала при нас на спалнята. КОгато стана на 2г и 6м и взехме голямо легло сама си избира чаршафите и т.н, но иска да  я приспиваме  и като се събудиидва и вика баща си да ляга при нея, тъй че кой знае какъв напредък нямаме.

Мойто момче като тръгна в първи клас чак тогава го отделихме сам в стаята си.

Моя син трудно свикна да спи сам.Идваше по няколко пъти на нощ при нас,аз пак го връшах.Мина постепенно това време,но понякога иска да спи при нас или ние в неговата стая/има 2 легла/

И аз мисля ,че ни е време да го отделим-на 4г. е. Но сега ще имаме бебче и може би трябваше по-раничко, да не се чувства зле в този момент.

И двете ми деца спят сами от първия им ден вкъщи. Имат ли нужда да останат сами - отиват в тяхната си стая. Случвало се е да се примъкват нощем при нас - когато са сънували нещо или са болни, но това е изключение.

Ние имаме само една стая освен хола, и сме заедно все още до голяма степен от мързел и нежелание от наша страна да спим в хола. Но, това си има и своите предимства. Нашия още се буди нощем, и просто го взимам при мен, т.е. той се търкулва, защото леглото му няма решетка. Така всички спим спокойно без да ставаме нощем. Иначе виждам много позитиви на спането отделно, но си е индивидуално - според родителите, детето и условията вкъщи. Аз съм отделена да спя сама на 6м. Никога не ме е било страх от тъмното или да съм сама.

С второто дете е по-лесно. Голямата ми дъщеря спи в своя стая от 8-месечна и понякога, отвреме-навреме е искала да идва при нас. Не се  е страхувала от тъмното, не е имала притеснения, просто й е било приятно. Малката спи в същата стая с кака си и никога не е искала да идва в нашето легло. Дори, когато съм я взимала при нас, за да се успокои нощем, ако е неспокойна, тя не заспива, а чака да я върна в леглото й. Не мисля, че моментът на отделяне трябва да се отлага много. Познавам лоши примери в това отношение.

  При нас беше  същото положението, с изключение на първите месец-два след раждането, когато ядяха денонощно. Беше ми по-лесно да спя в детската, с готовите шишета Фризолак които бутах в устенцата полузаспала....

И двамата спят заедно в отделна стая от около 5 месеца (Габриела беше на 3 месеца когато ги отделихме). В началото само като чуех бебефона да скръцне и скачах, сега вече съм спокойна. Общо взето децата бързо свикнаха!

Блонди,и аз съм на същото мнение.

Аз съм За спането отделно-детето свиква да спи само,но при нас поради факта,че освен кухнята,имаме само хол,в който да спим ние след като я отделим,не се отделяме за сега и не виждам кога ще стане.

Нашата щерка когато беше на 1.5 г отначало искаше да стои някои при нея докато заспи, а понякога и да спи при нас. След всекидневни обяснения, че тя си спи в детското легло, а ние в нашето, постепенно свикна и започна да си спи сама в с няколко играчки. Хубавото е, че стаята и е до нашата и я чуваме ако има проблем.

Ох,как искам и аз да спи вече сам на леглото си поне... Предстои ни смяна на жилище, вече ще си има самостоятелна стая и мнооооого се надявам да хареса идеята да спи там (въпреки че малко се съмнявам). За тези дето поддържат идеята, че детето трябва да спи в леглото на мама и тати докато тръгне на училище - ако самото дете има някакви страхове и проблеми и отказва да спи само -да, ама да ви е теория това - абсурд! Мисля, че лишавате децата си възможността да станат самостоятелни, да имат самочувствие , да се справят с проблемите сами. Стрес винаги ще има, не само в тази ситуация и вие не винаги ще можете да ги спасявате от него!

Не видях някой да твърди, че до 6г. детето трябва да спи в леглото на родителите, а в стаята им. Не знам кой ще търпи 6 години безсъние, аз не мога да се наспивам ако синът ми спи при нас, много ми пречи. За мен най-правилно е да си спи в стаята - все пак спалнята на родителите не се ползва само за сън.

Дъщеря ми спи сама от бебе,не съм имала проблем с това да не иска.Напоследък ми е проблем че боледува и след като на няколко пъти ми вдига до 40 градуса темперетура,аз не спя спокоина в другата стая 

На тази възраст смятам вече може да се говори с него като с достатъчно голям човек. Да го питате дали иска да спи сам в стая и ако 'не', каква е причината. Да го попитате също какво иска, за да спи сам в стаята си... Такива неща.

Не говоря от опит - моята дъщеря спи сама в стая от раждането си и за мен това е правилния начин. В момента е на 4 и половина и нейната стая си е нейна - най-редовно се случва да си отиде в стаята и да затвори вратата, за да си бъде сама и да си прави нещо нейно си.

Моето дете спи сам в стая от 8 месечен. Много ясно, че ако на три години и половина тепърва се опитваш да приучваш едно дете да спи отделно , ще е по трудно и бавно.

Много майки предпочитат удобството да не стават често нощем от леглото, взимат детето при себе си, а после се чудят как да го отделят. На дете на месец-два-шест му е все едно къде спи. Ако свикне при майка си, когато порасне, ще продължи да иска да спи при майка си. Ако е свикнало в леглото си, ще спи в леглото си. Моите деца спят в собствена стая от бебета.Ползвам бебефон. Много е практично. Разбира се, ако няма друга стая, това е отделен въпрос. Но в повечето случай става дума за удобството на майката. И майката трябва от самото начало да си прецени дали ще става от леглото и ще ходи до другата стая или ще решава проблема с отделянето на детето по-късно.

Дъщеря ми има своя стая, но в момента спи при мен, защото мъжът ми работи нощем, а аз не искам да спя сама... 
Големият ми син пък иска да спи при баба си...
Бебето спи в спалнята - при мен и дъщеря ми... 
Никога не съм имала проблеми и кой, където го сложа - там спи...  

А има ли някои от вас, които имат две деца от различни полове и как се справят с този въпрос?? Ние ще имаме една детска стая, която Яна чака с нетърпение. Но ако второто ни дете е момче??

Когато децата са малки, няма проблем. Поне според мен.
Чак към 10-та година малко преди тийнейджърската възраст е хубаво всяко дете да си има собственно кътче. Без значение дали са 2 момчета или момче и момиче.

Докато са малки, няма никакъв проблем, те са като безполови. Ние с брат ми имахме две стаи, но спяхме заедно в едната, а другата ползвахме само за игра, разхвърляхме, колкото си искаме и не се налагаше да я подреждаме, преди да заспим.
По-важни са характерите на децата - да се разбират и да правят компромиси, да не се дразнят. Само тогава някой може да дели с друг стая.

Не искам скоро да отделям синът ми в самостоятелна стая. Много ми е хубаво да си спим тримката заедно, не в буквалния смисъл, той си има отделно легло, но е близо до нашето. Много ми е приятно вечер като си легна го чувам как диша, гледам го как се намества, сънува, бълнува - много ми е интересен. Обожавам момента сутрин като се събуди - изправя се в леглото си, надвесва се над главите ни, призовавайки ни да ставаме вече. За мен това са глезотийки и ми е приятно да им се радвам.

Най-хубаво е всеки да си е в самостоятелна стая, независимо от пола. Всичко обаче опира и до възможности и наличие на място.
Ние с брат ми си деляхме стаята докато напуснахме окончателно дома. Всеки иска лично пространство, ама се разполага според наличните стаи.

Е,много е индивидуално всичко!
Удобство на майките?А на бащите?
В началото/когато се роди дъщеря ни/, живеехме в едностаен апартамент,мъжът ми работеше нощни смени и се вълнуваше единствено от това да спи спокойно,а не да чува рев от съседната стая.
Е,сега вече сме на широко,стаи бол,детската стая е за чудо и приказ,но...при мама и тате е по-удобно.
Не се оплакваме-сърбаме си каквото сме си надробили,но знам,че няма да е вечно.
Времето буквално лети,няма да усетим как неусетно ще отлети от"гнездото".

То е ясно, че е най-добре всеки в собствена стая, въпросът ми е по-скоро към тези, които не могат да си позволят отделна стая за всяко дете.

абсолютно подкрепям

а това все едно аз съм го писала , и за да не се повтарям с други думи просто го цитирам

Моят син започна да спи в своята стая на около 2г. и половина. Първоначално заспиваше при нас и го пренасяхме, после свикна. Отдавна вече нямаме никакъв проблем в това отношение. Той дори е доволен, защото може да заспива, гледайки любимото си анимационно филмче 

Дъщеря ми от 8м. спи сама в стая. Никога не е имала проблеми или притеснения, заспива сама.  Винаги й оставям нощната лампа включена.

Нощна лампа пък никога не съм включвала. На наши познати дъщеря им от малка я научиха да спи на осветление, вече има 2 деца и продължава да си спи на лампа.

Синът ми си има стая още от малък, и спи там само че не заспива сам . Не иска никой освен мен. Лягаме, разказвам му приказки, гушкаме се и заспива. Понякога през нощта идва в спалнята, хваща ме за ръка и ме води в неговата стая .
Не ми пречи това да лягам до него всеки ден докато заспи. При мойто дете всичко става когато той реши,че е време. Затова няма да го тормозя и да го карам да заспива сам при условие че не иска .

И аз не оставям светната нощна лампа.
Баткото го беше страх преди да спи сам, но откакто спи с по-малкият си брат проблеми няма. Важното е, че не се чувства сам.
Освен това сложихме светещи звезди на тавана, които се нагряват от лампата и светят. След около 5 мин. когато децата са се унесли, звездичките спират да светят 

Аз си мисля,че на детенцето ще му е нужно малко време да посвикне.Използвай разни трикове или го оставяй да заспива при вас и после го мести в стаята.С времето ще свикне и ще си обикне стаята.

Посъветвай се с лекар. Никога не съм оставяла лампата включена, но съм чувала, че през уж затворените напълно очи се процежда светлината на лампата и е вредно за зрението. Не го твърдя от опит, но си заслужава да разбереш, щом е практика у вас.

И у дома спим на светната лампа - всички, не само детето. Не мога да спя на тъмно - страх ме е, но не го считам за проблем - зрението ми е като на сокол.

Сина ми спи самостоятелно от третия си месец на раждането. Нямала съм проблем с адаптацията, доколкото може да се говори за такава в този период. Е, по-сложно беше за мен при среднощните нужди от вода да се разхождам от стая в стая, но това е положението. До ден днешен си се чувства в свои води когато прекрачи прага на стаята си. Това е неговия кът. Там абдикира с неговите си неволи.
Аз пък съм против деца да спят в едно помещение с родителите си. Изключайше случаите когато човек няма избор, разбира се.

Към авторката: защо не оставяте вратата на стаята отворена, докато свикне, така сякаш не го отделяте напълно в един затворен, различен и непознат за него  свят.

Намала съм проблеми със спането. Децата ми от първия си ден вкъщи са  били в собствени стаи и собствени легла, без светнати лампи.
Вярно е, че докато бяха кърмачета и се хранеха през нощта, се налагаше да ставам и да отивам до тяхната стая, но аз и бездруго преди всяко кърмене си миех гърдата, от която ще яде бебето. Така че щеше да се наложи пак да стана и да отида до банята, преди да кърмя, дори и бебето да е било до мен, в моето легло.

Синът ми спи от осем месечен сам

Елица спи сама откакто стана на една годинка. Преди това, като се събудеше и почваше да плаче, но после свикна.

Позволете и аз да се намеся във вашата тема.Моите деца отделихме в самостоятелна стая когато баткото беше на три,а малката на две годинки.От първия ден не съм имала проблем,може би защото са двама и общо взето се збавляваха докато заспят.Нощна лампа съм оставяла светната, за да могат да намират гърнетата си,когато им се допишка.Аз също ставах да ги наглеждам дали са загънати и т.н.Няма да забравя веднъж като влязох и видях Дени със събути гащи спи до гърнето...просто си е свършила работата и санят я оборил на секундата.
Пожелавам весела и усмихната Коледа на всички мами.

Момчетата спят отделно и те нямат проблеми, защото са двама......Но щерката е сама. Щастлива бе,че ще си има своя стая, но от време на време я е страх.......Затова си оставаше вратата отворена, но бързо свикна и отдавна е затворена. Но самото разделяне на децата стана след като големите навършиха 7г. До тогава бяха с нас. И сега са с нас - аз съм от майките, които обичат да спят с децата си - когато те поискат!

Към авторката - според детето си е, може и да му е рано. Изчакай и ако искаш да спи сам, провай пак след около 1-2 месеца......

Ами... Моето бебе си спи само в стаята от как сме се прибрали от родилното...

Отделихме детето в собствена стая когато беше на две години и няколко месеца. Ние първо приготвихме стаята, и няколко седмици, докато леглото й все още беше при нас й обяснявахме, че това е нейната стая, а през деня тя си игаеше в нея с играчките. Може би по този начин успя да свикне и когато сложихме и леглото, нямше проблеми. Но оставяхме вратата отворена, по-скоро по мое желание.
Тя знае, че това е нейно пространство и някой път когато сме в дневната и по някакъв повод ни се разсърди на мене и баща й (ако не й бъде задоволен някой каприз), тя гордо заявява "тогава аз си отивам в стаята" и дори си затваря вртата зад себе си.
Сега обаче като сменихме бебешкото легло с голямо, нещо още не й е комфортно и иска и аз да спя с нея в леглото й. Надявм се да го преодлеем този момент

Не съм съгласна. Синът ми спи в собствена стая откакто навърши една годинка и не е имало никакъв стрес за него. По-скоро аз трябваше да свикна.
Личното ми мнение е, че колкото повече се отлага отделянето, толкова по-трудно е след това за детето.

Не само, че няма стрес, ами той сам ми подсказа, че предпочита спокойствието на самостоятелния сън, макар че беше само на 8 месеца.
Разказвала съм случката и не ми се иска да я повтарям.

от раждането си и двамата спят в отделни собствени стаи....наложи се малкото да спи 1 м. при нас, докато ни гостуваха родителите ми...доста по-неспокойно беше пре3 нощта....

Аз също съм деляла с брат ми една стая и дори съм много доволна, че така е било, всичко сме си споделяли, вечер до късно бъбрехме, като деца мечтаехме заедно за разни магически неща...Само дете не му остава друго освен да заспи...После и през пубертета имаше на кой да споделиш тревогите си ..и дори яда си към родителите..
Мисля, че има и добри страни спането заедно на две деца могат да се опознаят и в по-трудни моменти и да разчитат на другия..и до сега имаме много силна връзка а разликата ни е 5г..дефакто интересите винаги са ни се разминавали.
Самичко детенце в стая ми прилича малко, на американски филм за три деца в различни възрасти който не се понасят.
Дай боже да имам още едно дете, място има за самостоятелна стая , но докато не си каже, че иска няма да я има.

Колкото до отделянето на мъничета, при нас няма да поне докато не навърши 3г.. (обаче мисля да я включа при обзавеждането и дано да не е толкова травмиращо.)
Нощем става да пишка, да пие вода , отвива се..няма как да тичам през цялата къща за да съм на помощ..

И аз бях в една стая със сесра ми- имам мн хубави спомени от таз прекрасна наша стая. Тя си беше само наша и ние отговаряхме за почистването, декорирането и избора на мебелите. Беше мн приятно да носим отговорността за своето "царство".
Аз мисля да отделя сина ни на пролет, след като направим освежителен ремонт на стаята му.

Наистина е така,че всичко опира до възможностите с които разполагаме.Моите синове на 4 г. и на 11 г. са заедно във детската и засега им е добре,но и да не е това е положението-няма как да са в две отделни спални.

синът ми спи в своя стая от първия си ден вкъщи. не сме имали драми, няма страх, знае, че идваме веднага ако ни повика и си обича много леглото и стаята. аз съм на принципа, че всеки е хубаво да си има пространство вкъщи, където да се чувства цар