Дилемата маичинство или работа

Не бих се върнала на работа преди детето да навърши 2 години,освен ако не съм притисната финансово.Дори започнах да се замислям да си използвам и третата година неплатено майчинство.
Цял живот ще работя,но тези моменти с детето никога няма да се повторят и не бих ги пропуснала.
Пред мен стоеше такава дилема,но преди да забременея.Решихме с мъжа ми,че е дошло време да си имаме бебе и съответно за тази 1 година опити аз получих 3 предложения за работа за по-висока заплата,дори последното-за  двойно по-голяма заплата от тази,която взимах.Но ги отказах без дори да се замислям,защото исках да имам бебе,а не кариера.Не можех да започна нова работа и след 2 месеца да кажа"бременна съм".
Мартани,много е важно дали имаш доверие на свекърва си за това как ще отглежда детето,как ще го храни,възпитава.Дали ще се съобразява с твоите желания.За да си спокойна.
А за кърменето,не мисля че е чак такъв проблем,имаш 2-3 месеца за да организираш нещата.
Аз съм започнала плавно отбиване и всеки месец премахвам по едно кърмене,за да не се стресира детето.На 11 месеца премахнах кърменето в 18.00,на 12 месеца-кърменето в 11.00 сутринта,на 13 месеца-кърменето в 15.30.В момента кърмя сутрин и вечер.
Ако приемеш работата,не забравяй че майката е една и никой не може да ти отнеме тази връзка.
Желая ти да вземеш правилното за теб решение 

Това си е много лично решение, аз не бих се върнала на работа (ако имам финансовата възможност, че и да нямам ще измисля и пак вкъщи с дъщеря си ще стоя) преди детето да навърши три години. Работа много, особено ако си специалист и добър в това, което вършиш предложения ще има и за напред, а миговете с детето никой не може да ти ги върне. Всеки ден има по нещо ново и не мога да си представя да се прибирам вечер или на обяд и някой да ми разказва какво е направила за първи път, каква нова дума е казала - звучи ми мъчително.
Но е наистина индивидуално, тъй че слушай сърцето си и успех с вземането на правилното решение. 

Успех!
Знаеш моето решение. Само да допълня още нещо, за което не споменах в предните си постове -

Работодателят дали би те разбрал, ако поискаш отсрочка за още два месеца или в най-лошият случай да ходиш само за по няколко часа (на половин работен ден)??

simplyaven, мерси за подробния отговор.

В примера с артистите имах предвид, че може да ги окрият, а може и никога да не ги открият, ако не са на разположение в момента, когато ги потърсят. В смисъл, че там не пробиват всички, които са кадърни и талантливи, а тези, които имат късмет да бъдат забелязани. В тази сфера по ми се връзва идеята за златния шанс, който идва веднъж в живота.

За приятелката ти дизайнерка, съм доста изненадана. Една компютърна игра се прави средно за 3 години, като през това време концепцията и не може да остарее фатално, понеже този този срок е необходим, за да се довърши играта. И ако през това време дизайнът и е толкова остарял, че да е неадекватна на пазара, тя би била непродаваема и никой няма да се захваща изобщо с тази работа. Да не говорим, че майчинството дава доста възможности да се поддържа формата. Човек може да чете, да се информира и да си актуализира редовно знанията от сферата си на работа. Все пак доста майки завършват образованието си по време на майчинство, какво пречи на работещите да си поддържат формата. Не са заточени на космически кораб без връзка с реалния свят.

За сфера, където градиш име и връзките с клиентите са определящи, предполагам няма начин да не се изостане с граденето на кариерата, но пак ми се струва, че чак такова изоставане, което просто да те изхвърли напълно от сферата, е малко пресилено.

Децата ми бяха на 2г. и 3 мес. и 1 г., когато реших да започна нова работа - отговорна, изискваща максимално отдаване и съсредоточаване, отнемаща ми повече от 8 часа дневно. Издържах до края на пробния период.
Просто не виждах смисъл в това да блъскам някъде, макар и срещу голяма заплата и перспектива за кариера, да се прибирам през задръстването вечер каталясала, без желание дори да прегърна децата, да не говорим да играя с тях, да им прочета приказка или да си поговорим. Плащах на две гледачки, за да имам сготвено и да е почистнето, трябваше да наема и трета жена! Накрая, като теглих чертата, установих, че работя за много малко пари, защото по-голямата част отиваше за заплатите на други хора, които да вършат моите задължения вкъщи и да гледат децата ми.
Зарязах всичко и се прибрах у дома.
Какъв е смисълът да имам дом, мъж и деца, които ще виждам по пет минути на ден! Да се прибирам като на хотел, само за да преспя и на другия ден отново да поемам към служебните си задължения. Да трябва да взимам сложни решения като това дали да отида на важна среща, или да остана при болното дете.
Откакто реших да не работя, живеем малко по-скромно, но се чувствам хилядократно по-щастлива и удовлетворена.

ами така стоят нещата. все пак има разлика какъв точно е ангажимента, а и аз не мога в няколко реда да обясня. събития (големи) се правят рядко (един път годишно за повечето корпорации). а големите събития се правят от големи играчи в бранша. приказката за Пепеляшка не е актуална. и в този смисъл, изчезването на даден мениджър от хоризонта за една-две години е съществена промяна в негативен план за нея (за мениджъра). незаменими хора няма, колкото и да е добра. докато се върне, новият човек отдавна е навлязъл вътре в нещата. и още по-важно - клиентът е изградил връзка с новия човек. клиентите са консервативни същества и не обичат промените. връзката е силна, защото на такава позиция се борави и с много конфиденциална информация. и много други аспекти, но нещата наистина не са прости  да не говорим, че в повечето държави майчинството не е като в България, а е от няколко месеца до година. и да остане после вкъщи, значи жената да излезе в неплатен (което обаче работодателят не е длъжен да приеме) или да напусне. а в сегашната икономическа ситуация тук, това е страшно рисковано решение 

Имах и аз твойта дилема, само че когато дъщеря ми навърши 2. Наложи се, тръгнах на работа-съпруга ми я гледа три седмици и аз отново съм в отпуск. Работодателят ми е прекрасен и ми разреши да ползвам полагемия ми се платен и неплатен отпуск до месец април. Тогава Елена ще е на 2 години и 7 месеца и ще тръгне на детска градина. Струва ми се доста прибързано да оставиш дете на 11 месеца-не че не оставят и по-малки, но вси пак като има възможност гледай детенцето си докато може все пак само веднъж ще станеш свидетел на първите му победи в живота. Аз лично не съжалявам за избора си и сърдечно благодаря на съпруга си и на шефа си за човечността, подкрепата и разбирането. Психолозите са пиале, че поне до 2г. мястото на майката е при детето-така то ще порасне уверено, щастливо и в същото време стегнато, дисциплинирано и не стресирано. От 2 и половина мисля, че е нормално да се ползват детегледачки, градини, клубове и други алтернативи. Поне така мисля аз и така съм решила живота си. Сега като съм в отпуска гледам по различен начин и взимам с пълни шепи от всеки миг, прекаран с детето ми.

Мартани, вече доста мнения Си получила, вече предполагам Си наясно и със Самата Себе Си, кой избор ще направиш, дилемата е трудна, везната която се опитваш да уравновесиш трудно ще се балансира, така че само и единствено инстинкта трябва да Те води. Писа че имаш страхотна работа с предизвикателни нови хоризонти/ финансови и професионални/, писа че се справяте добре с 1/2 и Мирко, но все пак не дотам че да се чустваш комфортно като преди, писа че майчинството е вид предизвикателство/ то за всички ни е/, но сладко; писа че Съпруга Ти ще подкрепи Твоето решение, но иска най- доброто за Теб; писа че имаш варианти да улекотиш началните моменти/ с нов близък апартамент, жена да чисти, и свекърва да гледа малчугана/, писа че се чустваш адски привързана към детето Си/ дори до степента 1/2 да ревнува от сина Си/, писа че ревнуваш от всички детето Си, писа че Се опитваш да работиш от вкъщи. Първо за ревността да Ти кажа- винаги ще я има, това е съществото което е заченато с много любов, износено от Теб, родено от Теб, обгрижвано от Теб, за него Ти ще Си останеш първоизточника на привързаност, Ти ще бъдеш издигната в култ за сина Си, не се притеснявай че някой ще Те измести от невинното детско сърчице, няма такава прир. сила, може на моменти да Се усещаш "пренебрегната" за една гушка от бабата или таткото, но в следващият към Теб ще бъдат отправени нуждаещите се детски очички. Имай предвид и кризисната проф. ситуация в момента- криза има, сериозна, тук в Америка е налице, до 1- 2године ще стигне и Европа в същият мащаб както тук, тогава Ти ще Си готова да започнеш фул тайм работа, но дали ще го има мястото?! Ти Си професионалист в областта Си/ недей да скромничиш/, но също стана така и на кърмаческият фронт и майчинският. Справи Се успешно с толкоз проблеми до сега, много други биха вдигнали белият байрак доста преди Теб и кърмаческата одисея щеше да остане в миналото за Тях, но Ти упорства и успя. Но от друга страна погледнато, миговете прекарани и вложени в детето в ранна възраст наистина са незаменими, така че дилемата Си остава твоя. И никога не казвай "да Се откажа от детето Си", ако така подхождаш към всяка по- дълга раздяла просто ще бъдеш винаги разкъсвана. Каквото и да решиш прави го от своя гледна точка. Важното е Ти да се чустваш и приемаш решението Си щастлива, защото така и Мирко ще бъде. Бъди доволна от направеният избор, избирай със сърцето и с ума. Успех Ти желая, борбена Мамо! Няма ли вариант за почасово ходене до фирмата, обсъди открито проблема с шафа Си, изкарай картите Си, бъди искрена и покажи чуствата които Те разкъсват, ако човека е малко психолог/ какъвто би трябвало да е на таз позиция/ ще те разбере и ще обсъдите различни варианти. Стиснати палци утре и да пишеш, моля!
Симплиевън, успех и на Теб с решението и търсенето.

мерси, Kalida 

Moмичета, аз пак да ви благодаря че се вклюлчихте толкова активно!    Наистина решенеието е много индивидуално, но вашите мнения ми помогнаха много да помисля по въпроси които са важни, а не бях включила в листата за плюсове и минуси, като какъв човек съм аз, и т.н.  Това което споделяте за вас също ми помогна да взема по-лесно решение, вместо да стоя на едно място.

Калида, много се радвам че те прочетох преди разговора, благодаря ти за включването!   

stelt77, предложението е за февруари.

Сега да ви кажа какво направих.  Обадих се на шефа, изразих благодарности че се е сетил за мен и ми дава тази възможност, НО, и направих листата с исканията.  Понеже ми станаха много, шефа трябва да го обсъди с човешки ресурси, защото повечето са изключения.  Ако се съгласят, ще приема, ще ви пиша по-късно защо, и какво освен всичко обмислям.

simplyaven, това за маичинството в другите страни при мен важи също. Аз с тази едногодишна дупка в СВ-то съм си направо лош работник. 

знам, затова го и написах  прекрасно знам за какво говориш, знам и как се отразява дупката в СВ-то и т.н. колкото и прекрасно и благородно да е майчинството, за много работодатели то се свежда точно до тази дупка, през която кандидатстващата е била извън сферата. което не пречи много да го уважават майчинството извън офиса  има жени, които крият, че имат малко дете на интервюта и го казват чак ако са избрани, когато вече са натежали личните качества, и не го правят от любов към лъжата. успех ти желая и стискам всички палци! 

Съгласна съм с това мнение на Ескарина, но решението си го вземаш ти. Каквото и да решиш ти желая успех 

Преди наколко дни аз бях пред същият избор. Моето детенце е малко по-голямо, но терзанията са същите. Преди няколко месеца бях убедена, че ще се посветя на детето си до 2 год., но възникна прекрасна възможност, която не зная дали ще я имам след 6-7 месеца и приех работата.
Аз не съм се замисляла, че малкият ще спре да ме обича или нещо подобно.
Винаги аз ще бъда "МАМА"- другите са баби, лели и т. н.
Пожелавам ти успех и разбиране на твоите искания и дано те бъдат удовлетворени, така, че ти и детенцето да се чувствате щастливи.
Само ти знаеш кое е най-добро за него!

И аз да се разпиша - като Ерота имах възможност да се преместя на по-добра работа, но реших, че сега, на 32 съм, е момента да си имам второ бебче и затова останах дори на по-ниската заплата.
Не бих се върнала преди навършването на поне 2 г. на детето, а вече се замислям и за до 3 г., имайки предвид колко мъчително ми беше докато ходех на работа през тези 5 г. откакто момченцето ми беше на 4. Колко уморена и изнервена се прибирах и се опитвах да компенсирам липсата на общуване с вещи, за които имах пари. Липсвам на малкия дори сега, когато е на 9 и вече съм до него всеки ден, в смисъл, че ме търси, има нужда от мен.
В крайна сметка мисля да търся работа на половин работен ден, но имам много време дотогава.
Успех с решенията на всяка мама, не е никак лесно да си майка, съпруга, служител.