Здравейте пак. Реших да пусна една по-разтоварваща тема, а именно: къде срещнахте съпрузите/съпругите/гаджетата си? Питам защото ми е любопитно, а и интересно, тъй като с мъжа ми се запознахме в училище - бяхме в един клас / 5 клас /, тогава много не си говорехме, но след години, бях към 17 съдбата ни срещна пак и тогава усетих тръпката, която ме държи и до днес. Та, при вас как беше?
- Публикувана: 20 дек. 2008, 15:46 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 14:51 ч.
Къде се запознахте с половинките си?
На улицата...блъснах се в него.
общи приятели!Пиеше кафе в заведението ,където работеше братовчедката ми и бяха приятели,а аз често ходих на гости в братовчедката и така (аз съм от Пловдив,а той от село до София).Така се запознахме,бъзикахме се и майтап на майтап,тръгнахме-НЕ НАСЕРИОЗНО,но се указа по-сериозно и след година и половина заживяхме заедно.Че връзка от далече не се пази лесно.
Той ми писа в сайт за запознанства,аз му отговорих.После минахме на скайп,аз не го исках,той досаждаше.Реших да му поискам помощ за един предстоящ изпит,съответно ми я оказа, и за да не се чувствам като използвачка го поканих на кафе в знак на благодарност...искрата пламна веднага и 9 месеца след това заживяхме заедно.
запознахме се на моята работа!работех на бара в бензиностанция омв а той е сотаджия!заживяхме заедно веднага,на 4 ден ме запозна с родителите си и дъщеря си,на 2 месец ми предложи на 4-бях бременна!8 месеца след запознанството се оженихме,година след като се срешнахме родих нашата дъщеричка!много сме бързи нали!
Ние не се запознахме, запознаха ни 
На едно барбекю парти, в един слънчев есенен ден, в един прекрасен зелен двор под дърво с нарове... След това Той ни закара до вкъщи, че другият шофьор беше пил, и когато слизах от колата, ми бе поискан номерът на телефона. 
Започнахме да излизаме седмица по-късно, а година след това заживяхме заедно
На едно барбекю парти, в един слънчев есенен ден, в един прекрасен зелен двор под дърво с нарове... След това Той ни закара до вкъщи, че другият шофьор беше пил, и когато слизах от колата, ми бе поискан номерът на телефона. Започнахме да излизаме седмица по-късно, а година след това заживяхме заедно
В първи курс вече излизах от около 2 седмици с едно момче, когато на един купон видях мъжа ми за първи път - оказа се, че са и много близки приятели. Беше любов от пръв поглед (пък аз тогава даже и не вървах, че съществува такова нещо). Войни за мен не са водили двамата (имаха 2-часов разговор "по мъжки" (каквото и да значи това). На другия ден вече живеехме заедно и така вече 12 години.
вече излизах от около 2 седмици с едно момче, когато на един купон видях мъжа ми за първи път - оказа се, че са и много близки приятели. Беше любов от пръв поглед (пък аз тогава даже и не вървах, че съществува такова нещо). Войни за мен не са водили двамата (имаха 2-часов разговор "по мъжки" (каквото и да значи това). На другия ден вече живеехме заедно и така вече 12 години. 
Два месеца се разминавахме из квартала и се поздравявахме любезно. Той ходеше с една нафукана госпожица, а аз бях далеч от контакти с мъже ( в този момент учех за кандидат студентски изпити). Една вечер след поредния изпит се озовах с голяма компания в един ресторант и то незнайно как той седеше до мен. След стабилна почерпка установихме, че сме един за друг - и така 13 години вече.
Чрез наши общи познати,с които сега не сме в добри отношения 
бяхме гаджета 10м.и се пооженихме 
бяхме гаджета 10м.и се пооженихме Доведоха ми го в Атина у дома без дори да ме попитат дали приемам гости, а после имаше сърдити, че сме станали гаджета
В механа... една приятелка ходеше с негов приятел. Та те двамата дойдоха при нас /ние бяхме 5 момичета/, запознахме се, веднага усетих тръпка.. Беше весело, но те си тръгнаха, а ние отидохме на дискотека... Той обаче също почувствал тръпката и по-късно дойдоха в същата дискотека... Ходихме една година, сватба и след месец правим 8 г. брак 
с моя Краси се запознахме в www.flirt4e.com (колкото и банално да звучи)разменихме си скайп-овете, 5-6 дни по-късно ме покани да излезнем,събрахме се една компания от няколко човека,хапнахме в една кръчма,пийнахме после отидохме на дискотекааааа.нищо различно,но...той,милия, все попадал на "брантии" и решил в дискотеката да ме пробва.той беше с един негов приятел и в началото постоянно ми повтаряше "айде,айде потанцувай малко с моя приятел" а аз все отказвах.тогава му просветнало,че съм по-сериозна и сега вече сме заедно година и 3 месеца.на следващия ден дойде в нас (с мотор 
),запозна се с родителите ми,на 3-тия ден вече спеше при мен.сега моите го обичат дори повече от мен
),запозна се с родителите ми,на 3-тия ден вече спеше при мен.сега моите го обичат дори повече от мен
На работното място 
Беше много странно...мислех си,че не изпитвам нищо към този човек и никога не мога да имам нищо общо с него.И в един момент (след като се опита да ме целуне )просто се улових как мисля постоянно за него и когато го видя всичко отвътре ми трепери
Съответно станаха нещата и ето на ... в подписа ми се вижда крайния резултат
Беше много странно...мислех си,че не изпитвам нищо към този човек и никога не мога да имам нищо общо с него.И в един момент (след като се опита да ме целуне
)просто се улових как мисля постоянно за него и когато го видя всичко отвътре ми трепери Съответно станаха нещата и ето на ... в подписа ми се вижда крайния резултат
Със съпруга ми се запознахме на центъра в нашият град.Бях с една моя приятелка и той дойде да поиска огънче за да си запали цигарата.През това време моята приятелка беше мръднала нанякъде и аз бях сама на пейката .Аз му казах че нямам огънче и той се обърна и си тръгна като в същият момент бръкна във вътрешният джоб на якето си и си извади запалката.след 5 минути дойде при мен и поиска да се запознаем.така се запознахме ,но не тръгнахме веднага.Той тръгна с моята приятелка с която бяха цели 10 месеца .Скараха се нещо и той ми предложи на мен.През времето през което те ходеха аз бях почти винаги с тях и се бях влюбила вече неустоимо в него,чаках да се скарат.И така момента дойде 10 месеца след запознанството ни ние бяхме гаджета.ходихме 6 месеца и се разделихме за 2 месеца.Тези 2 месеца бяха най големият ми кошмар.но в крайна сметка всичко си дойде на мястото той се върна при мен и така до ден днешен вече 15 години от които 10 сме съпрузи имаме си една страхотна дъщеричка на 6 годинки .Това е историята накратко за нашето запознанство.
Опа-опа и ние сме от Мирк-а
Писах му... пък той ми вика "тихо", а аз не пожелах "тихо" и така 
Запознахме се преди почти 10 години. Лелее, кога минаха..... Бях на гости с най-добрата ми приятелка на баба й в едно градче, откъдето е той. Тъкмо бяхме завършили гимназия и празнувахме приемането ни в университета. Той беше изкарал вече една година. След има няма 3 седмици ми каза, че ме харесва и дрън-дрън. Аз само го погледнах и му казах:"Оо, ама какво очакваш, ще учим в различни градове, на еди си колко километра. Не!".
Но това мое "не" го е амбицирало и сега ми повтаря:"Като се дърпаше, на ти сега"
Но това мое "не" го е амбицирало и сега ми повтаря:"Като се дърпаше, на ти сега"
В работата. Бях касиерка, изплащах аванси и заплати на около 200 служители на ръка. Във фирмата работеха доста хора от родата му. Идваше да им взема заплатите и винаги оставяше най-големия бакшиш. Майка му и тя работеше там, гледаше на кафе на колежките, аз като поискам - на мен не можела, нямало какво да ми каже. Постепенно покрай други колеги си станахме в обща компания, напусна, взе такси, возеше ме ако се наложи. И през цялото време си имах друк възлюбен. Накрая се скарах със предишния и дъщеря ми/тогава на 14г. / взе нещата в свои ръце и ни организира среща. След това цяла вечер дудна, че това е МЪЖА - не е бил женен, няма други деца, има си кола да ни вози - какво повече искам. След като ни събра споделила с приятелче, че го е направила за да си имам занимавка и да не се вторачвам много в нея. А и да пуши заедно с новия тати. За сега нямам оплаквания, доволна съм от избора и.
За сега нямам оплаквания, доволна съм от избора и. 
Банално-тривиално-романтично, но какво очаквате от една любов от пръв поглед..
Срещнахме се на сватбата на моя приятелка: тя ни запозна и след няколко-часово притеснение, недоумение и хвърляне на тайни погледи той се престраши да ме покани на танц (което е похвално, защото аз така и не можах...) и така до края на вечерта или по-скоро началото на сутринта. На тръгване той ме прегърна и каза, че ще се обади, аз предимно бях загубила ума и дума. Един ден по-късно го направи, а цял следобед нечувани притеснения и вълнения от моя страна по-късно се озовахме на първа среща. И двамата единодушно смятаме, че сме Заедно с главно З именно оттогава. 2 месеца по-късно, когато той трябваше да замине за близо половин година, защото пътува, аз вече нямах никакви съмнения, че ще го чакам.
В този ред на мисли, година и месец след запознанството ни без никакво колебание казах "Да" и на едно предложение придружено с пръстен. (И това го казва човек, който не подписва дори договор за телефон, ако е по-дълъг от една година.)
А ето и един "любопитен факт" относно запознанството ни - същата приятелка, на чиято сватба се намерихме, искаше да ме срещне с него още доста преди това и на няколко пъти ме агитираше, но аз твърдо отказвах всеки път заради професията му. И тогава и сега съм на мнение, че това мъжът ти да го няма по половин година не е живот... Ама пуста любоФ!
Срещнахме се на сватбата на моя приятелка: тя ни запозна и след няколко-часово притеснение, недоумение и хвърляне на тайни погледи той се престраши да ме покани на танц (което е похвално, защото аз така и не можах...) и така до края на вечерта или по-скоро началото на сутринта. На тръгване той ме прегърна и каза, че ще се обади, аз предимно бях загубила ума и дума. Един ден по-късно го направи, а цял следобед нечувани притеснения и вълнения от моя страна по-късно се озовахме на първа среща. И двамата единодушно смятаме, че сме Заедно с главно З именно оттогава. 2 месеца по-късно, когато той трябваше да замине за близо половин година, защото пътува, аз вече нямах никакви съмнения, че ще го чакам.
В този ред на мисли, година и месец след запознанството ни без никакво колебание казах "Да" и на едно предложение придружено с пръстен. (И това го казва човек, който не подписва дори договор за телефон, ако е по-дълъг от една година.)
А ето и един "любопитен факт" относно запознанството ни - същата приятелка, на чиято сватба се намерихме, искаше да ме срещне с него още доста преди това и на няколко пъти ме агитираше, но аз твърдо отказвах всеки път заради професията му. И тогава и сега съм на мнение, че това мъжът ти да го няма по половин година не е живот... Ама пуста любоФ!
Запозна ни моята съквартирантка в един бар в Студентси град. После се оказа, че сме от един и същи град, учим в един и същи университет и една и съща специалност. Нахалника се нанесе в стаята ни почти веднага и от тогава не съм се отървавала от него. Но трябваше да чакам почти 10 години, за да се оженим. Сватовницата ни стана кума и на следващата година се ожени за братовчед на мъжа ми, с който се запознаха сами и случайно.
с моя Краси се запознахме в www.flirt4e.com (колкото и банално да звучи)разменихме си скайп-овете, 5-6 дни по-късно ме покани да излезнем,събрахме се една компания от няколко човека,хапнахме в една кръчма,пийнахме после отидохме на дискотекааааа.нищо различно,но...той,милия, все попадал на "брантии" и решил в дискотеката да ме пробва.той беше с един негов приятел и в началото постоянно ми повтаряше "айде,айде потанцувай малко с моя приятел" а аз все отказвах.тогава му просветнало,че съм по-сериозна и сега вече сме заедно година и 3 месеца.на следващия ден дойде в нас (с мотор ),запозна се с родителите ми,на 3-тия ден вече спеше при мен.сега моите го обичат дори повече от мен
),запозна се с родителите ми,на 3-тия ден вече спеше при мен.сега моите го обичат дори повече от мен 
това адски много прилича на нашата история, даже името съвпада само сайта е различен - www.elmaz.com 
На улицата
Всеки ден минаваше покрай офиса ми, а аз навън пушех и ме заговаряше. Аз не му обръщах никакво внимание и даже ми беше досаден. Стана така, че месец след познанството ни ме покани на работа в неговата фирма... и така до днес, 5 години по-късно, когато си имаме и собствен бизнес
Всеки ден минаваше покрай офиса ми, а аз навън пушех и ме заговаряше. Аз не му обръщах никакво внимание и даже ми беше досаден. Стана така, че месец след познанството ни ме покани на работа в неговата фирма... и така до днес, 5 години по-късно, когато си имаме и собствен бизнес
На крайбрежната улица, на морето.Запознаха ни колеги от университета, които срещнах случайно предишния ден в едно ресторантче, в което се хранехме и с които излязохме да пием кафе. Аз обикалях цялото черноморие с компания, но реших да се отбия да видя и моите родители, които по това време също бяха на почивка....планувах среща с тях един ден, но "общата"ни почивка продължи около седмица 
. Прибрах се в София, той ми се обади и оттогава досега живеем заедно, вече 5-та година..., а от известно време сме и 3-ма
. Прибрах се в София, той ми се обади и оттогава досега живеем заедно, вече 5-та година..., а от известно време сме и 3-ма
Във влака,на път за Копривщица.От университета бяхме тръгнали на екскурзия за студ.празник.Той се намърда в нашето купе,после се оказа,че е братовчед на едно момиче,приятелка на моя колежка...,решили да се разнообразят хората и затова с нас.Аз и бъдещата ми кума,забити в едно ъгълче,а той с идеята да ми привлече вниманието-разсипа пълен пепелник с фасове върху мен.И се почнаха едни извинения,едни чудеса...Като стигнахме в Копривщица,понеже беше много студено,милият ходи да ни търси печка...Втората вечер остана да спи при мен,без секс,само гушкане,беше много хубаво,някак по детски мило. 
в едно заведение - аз леко пийнала 
Запознахме се на 16 януари 2003, а на 23 февруари 03 ни беше сватбата
Искрено се надявам,че децата ми един ден да не ми врътнат същия номер
Запознахме се на 16 януари 2003, а на 23 февруари 03 ни беше сватбата
Искрено се надявам,че децата ми един ден да не ми врътнат същия номер
Щастлив ли е брака Ви до този момент?
1 месец не е ли прекалено малко,за да стигнете до тази сериозна стъпка
Хехе каква забавна тема,еххх ние се запознахме в дискотека в топлата нощ на август 23,най-интересния ми спомен обаче беше,че преди да излезем за дискотеката със сестра ми си виках "Господи писна ми,искам някой мъж,различен,някой който да ме обича..." и някакви такива душевни излеяния пред огледалото редя и човека взе че се появи същата вечер Е,след 5 години любов имаме бебок-любовта е на лице 
Е,след 5 години любов имаме бебок-любовта е на лице 
НА работа-заедно работим 
И ние с мъжа ми официално се запознахме на студентска бригада/такова беше времето/. Преди това сме се виждали, но не ми е правил впечатление. Той беше командир . Имаше още петима колеги и 40 колежки. Харесах го, но досега не знам как и защо. Преборих се с доста напористи ухажорки . Страшно го обичах . За мен той беше най- добрия човек на света. Осем месеца след това се оженихме, а четири месеца по- късно се роди голямата ни дъщеря. След година и половина и малката.
Вече 20 години сме заедно. Децата порастнаха . И въпреки, че не му го казвам често аз все още много го обичам и смятам , че е най-добрия човек , когото познавам.
в университета- беше ми асистент .
.
Видях го в един сайт за запознанства и му писах,той ми поиска скайпа и накрая се оказа ,че сме съседи
е това вече е съдба
Бяхме на плаж, аз по голи цици и прашки запознаваме се, целуваме се, той заминава за родния си град.След три дни се връща, правим секс на първа среща!Всички си мислеха, че от това няма да излезе нищо, ама пуста любов- той си помислил още като ме видял, че ще се ожени за мен.И ето 10 години сме заедно и имаме двама сина !А той все се бъзика, че не трябвало да се съмнявам,че ме харесва, защото като ме е избирал съм била кажи речи гола иииии всичко си му харесало .Как ме взе на сериозно все още не знам!!!!!!
запознаваме се, целуваме се, той заминава за родния си град.След три дни се връща, правим секс на първа среща!Всички си мислеха, че от това няма да излезе нищо, ама пуста любов- той си помислил още като ме видял, че ще се ожени за мен.И ето 10 години сме заедно и имаме двама сина !А той все се бъзика, че не трябвало да се съмнявам,че ме харесва, защото като ме е избирал съм била кажи речи гола иииии всичко си му харесало .Как ме взе на сериозно все още не знам!!!!!! Защо не добавиш и анкета? Ще е доста по-интересно.
Аз срещнах моя съпруг в един форум. Горкият, изобщо и не подозираше какво ще му се стовари на главата.
Аз срещнах моя съпруг в един форум. Горкият, изобщо и не подозираше какво ще му се стовари на главата.
същата работа
Бяхме колеги, малко преди да започнем да излизаме заедно(около 20-тина дни)..рядко се виждахме, защото смените ни се разминаваха...единият идва другият си отива и така...Но един ден аз останах след смяната си, после той и така .Пропуснах да отбележа, че бяхме бармани по това време Около 10 месеца по-късно заживяхме заедно и се сгодихме 
Около 10 месеца по-късно заживяхме заедно и се сгодихме
В едно кафе запознани общ познат с който и двамата бяхме брали много ядове но по различно време и до сега се шегуваме че е единственото хубаво нещо което е направил е това че ни запозна!Беше любов от пръв поглед аз като го видях и си казах това е мъжът и както сам си призна това са били и неговите мисли!На следващата вечер първа среща доста се почерпихме 
и той остана при мен и така до ден днешен!
и той остана при мен и така до ден днешен!
Преди почти 14 години 
в една дискотека, аз на 15, той на 25. Оказа се, че малко по рано същия ден вече си бяхме разменили няколко думи задочно, без да знам. Един идиот се опита ми мине през краката с колата си и аз му теглих...... няколко без да виждам кой е вътре, стъклата бяха затъмнени. Една седмица по късно(тогава се видяхме отново)разпознах колата и разбрах кой е бил този идиот.
Всъщност запознанството стана трудно, аз не исках. В крайна сметка той ме спря малко преди да си тръгна и от учтивост си размених няколко думи с него. По негови думи - любов от пръв поглед. Следваща неуговорена среща една седмица по късно, на същото място. Тогава вече имаше някакъв по нормален разговор и аз бях Закара ме до в къщи, посмяхме се на случката с идиота и така започна всичко. Голяма любов, за която не предвиждах бъдеще, живеехме в малък град, където лесно се научава всичко, та знаех че не е имал сериозни връзки последните години (а аз не исках да съм поредната несериозна), а и бях сигурна че разликата в годините ще обърка всичко рано или късно. След половин година знаейки мнението ми тай ми подари "годежен пръстен" с обяснението, че това не е нищо временно, говори ми за сватби и деца и изобщо беше решил да изясни нещата. След този разговор не съм се съмнявала и за миг във връзката ни.
P.S. Невероятни спомени, обичам да разказвам тази история Благодаря на авторката!
в една дискотека, аз на 15, той на 25. Оказа се, че малко по рано същия ден вече си бяхме разменили няколко думи задочно, без да знам. Един идиот се опита ми мине през краката с колата си и аз му теглих...... няколко без да виждам кой е вътре, стъклата бяха затъмнени. Една седмица по късно(тогава се видяхме отново)разпознах колата и разбрах кой е бил този идиот. Всъщност запознанството стана трудно, аз не исках. В крайна сметка той ме спря малко преди да си тръгна и от учтивост си размених няколко думи с него. По негови думи - любов от пръв поглед. Следваща неуговорена среща една седмица по късно, на същото място. Тогава вече имаше някакъв по нормален разговор и аз бях
Закара ме до в къщи, посмяхме се на случката с идиота и така започна всичко. Голяма любов, за която не предвиждах бъдеще, живеехме в малък град, където лесно се научава всичко, та знаех че не е имал сериозни връзки последните години (а аз не исках да съм поредната несериозна), а и бях сигурна че разликата в годините ще обърка всичко рано или късно. След половин година знаейки мнението ми тай ми подари "годежен пръстен" с обяснението, че това не е нищо временно, говори ми за сватби и деца и изобщо беше решил да изясни нещата. След този разговор не съм се съмнявала и за миг във връзката ни. P.S. Невероятни спомени, обичам да разказвам тази история
Благодаря на авторката!
Запознахме се по много тъжен повод.
В една позната той беше там и аз отидох.След два,три вечера като си тръгвахме от тази позната и всички внезапно решиха,че имат работа и тръгнаха в други посоки и така.Човека ме изпрати,че беше тъмно.....и после вече всяка вечер му се налагаше да ме изпраща
В една позната той беше там и аз отидох.След два,три вечера като си тръгвахме от тази позната и всички внезапно решиха,че имат работа и тръгнаха в други посоки и така.Човека ме изпрати,че беше тъмно.....и после вече всяка вечер му се налагаше да ме изпраща
Мястото беше "Руски паметник". Повода беше, дискотека.
предистория:
Прибирам се една вечер вкъщи, точно се събувам и звъни телефона.
Моята приятелка ми вика - .След половин час те чакам на Руски паметник, отиваме на дискотека Преобличам се и се обувам наново. Майка ме овика едно хубаво. 
била съм се прибрала туко що и вместо да се стопля вкъщи пак съм хукнала по студа. Беше късна зима или май ранна пролет, не помня точно, ама беше доста студено. Та там ни запознаха. Не го помня много добре тогава. първия ясен миг с него, който ми е останал в съзнанието беше от края на дискотеката. Не знам сега как е, ама тогава на края на дискотеката пускаха блус, та той дойде и ме покани. Помня, че ужасно се изложих. Гледам го, че става момчето, помислих, че отива до тоалетна, а той се приближава до мен и ме пита дали ще танцувам с него. а аз къде не повярвала, какво чуват ушите ми, къде не дочула и неразбрала му викам -ааа? и го гледам с отворена уста. А той още по притеснен повтаря въпроса. 
Ама ние въщност тогава не се залюбихме. тогава той беше влюбен във въпросната ми приятелка.и понеже така и така съм почнала, да разкажа и как се влюбихме. 
Следва доста дълга следистория. той още три-четири или пет месеца влюбен в приятелката ми. Аз междувременно влюбила се и разлюбила се набързо с едно гадже. Всичко това съчетано с доста общи срещи с бъдещия ми съпруг. Нали все се влачеше след приятелката ми.
За първи път усетих, че има нещо в един буреносен ден. работех на пазар, като продавачка. та той, моята приятелка и гаджето на моята приятелка бяха при мен, ама като видяха, че ще има буря решиха да си ходят. И му викат айде, тръгваме си. А той момчето вика не аз тука ще седя тя Alessia тука сама в тая буря, скучно ще й е. Те му викат, айде студено мокро е, остави я тя ще се оправи, нали е на работа, а той не та не. Как и да е бяха много настоятелни и момчето се попритесни и се съгласи с тях да тръгне.
А ето и финала:
Покани ме моята приятелка една вечер у тях да спя.Вика ми тая вечер съм сама, скучно ми е, идвай. Аз след работа направо у тях. тя още не се беше прибрала. Тогава имах ключ от тях, бяхме много добри приятелки и често оставах у тях. Та седя аз у тях и я чакам да се прибере. И понеже била сама
след малко пристига баща й. ОК става. След малко идва и гаджето и. Хубаво все още става, няма лошо. Най-сетне пристига й приятелката ми и води под ръка моя бъдещ съпруг. 
Сетих се за пъкления план чак, като се наложи да си лягаме. Тя с гаджето в едната стая, баща и в другата. За нас остана само едно диванче в кухнята. 
И така, цели 10 години. 11 май няма да станат. 
Ей, че дълго стана. припомних си много хубави моменти...
предистория:
Прибирам се една вечер вкъщи, точно се събувам и звъни телефона.
Моята приятелка ми вика - .След половин час те чакам на Руски паметник, отиваме на дискотека Преобличам се и се обувам наново. Майка ме овика едно хубаво. била съм се прибрала туко що и вместо да се стопля вкъщи пак съм хукнала по студа. Беше късна зима или май ранна пролет, не помня точно, ама беше доста студено. Та там ни запознаха. Не го помня много добре тогава. първия ясен миг с него, който ми е останал в съзнанието беше от края на дискотеката. Не знам сега как е, ама тогава на края на дискотеката пускаха блус, та той дойде и ме покани. Помня, че ужасно се изложих. Гледам го, че става момчето, помислих, че отива до тоалетна, а той се приближава до мен и ме пита дали ще танцувам с него. а аз къде не повярвала, какво чуват ушите ми, къде не дочула и неразбрала му викам -ааа? и го гледам с отворена уста. А той още по притеснен повтаря въпроса. Ама ние въщност тогава не се залюбихме. тогава той беше влюбен във въпросната ми приятелка.
и понеже така и така съм почнала, да разкажа и как се влюбихме. Следва доста дълга следистория. той още три-четири или пет месеца влюбен в приятелката ми. Аз междувременно влюбила се и разлюбила се набързо с едно гадже. Всичко това съчетано с доста общи срещи с бъдещия ми съпруг.
Нали все се влачеше след приятелката ми. За първи път усетих, че има нещо в един буреносен ден. работех на пазар, като продавачка. та той, моята приятелка и гаджето на моята приятелка бяха при мен, ама като видяха, че ще има буря решиха да си ходят. И му викат айде, тръгваме си. А той момчето вика не аз тука ще седя тя Alessia тука сама в тая буря, скучно ще й е. Те му викат, айде студено мокро е, остави я тя ще се оправи, нали е на работа, а той не та не.
Как и да е бяха много настоятелни и момчето се попритесни и се съгласи с тях да тръгне.А ето и финала:
Покани ме моята приятелка една вечер у тях да спя.Вика ми тая вечер съм сама, скучно ми е, идвай. Аз след работа направо у тях. тя още не се беше прибрала. Тогава имах ключ от тях, бяхме много добри приятелки и често оставах у тях. Та седя аз у тях и я чакам да се прибере. И понеже била сама
след малко пристига баща й. ОК става. След малко идва и гаджето и. Хубаво все още става, няма лошо. Най-сетне пристига й приятелката ми и води под ръка моя бъдещ съпруг. Сетих се за пъкления план чак, като се наложи да си лягаме. Тя с гаджето в едната стая, баща и в другата. За нас остана само едно диванче в кухнята. И така, цели 10 години.
11 май няма да станат. Ей, че дълго стана. припомних си много хубави моменти...
А ние в интернет Той ме намери в един сайт, кротко чакаща НЕГО и още на първата седмица заживяхме заедно 
Той ме намери в един сайт, кротко чакаща НЕГО и още на първата седмица заживяхме заедно i nie taka
И ние, но в добрата стара Mirc-a
И ние така, жалко че вече доста малко хора я ползват. Наскоро влязох в канала където се запознахме. За съжаление вече не съществуваше. Яд ме е че не си пазя логовете, щеше да е интересно да си прочетем всичко след 7 г.
Първи курс студенти , в малко схлупено общежитие. Отначало играехме карти , ходихме на кафета , механи и изведнъж един негов колега ми каза : "Ама вие нещо сте слепи маи.Ти питаш постоянно за него , той те търси с очи ,я хванете се разберете." И след 10 дни след този разговор вече бяхме т.нар. гаджета.И последва една студентска четеригодишна любов с една много сладка тръпка.
После "съвместно съжителство" около 2 години , а от 2 вече и брак.
После "съвместно съжителство" около 2 години , а от 2 вече и брак.
Моят съпруг ме намери на работата .
Аз служител в държавно учреждение - той клиент.
Бях много "търсена", защото беше пикът на сезона и всеки искаше да си свърши възможно най-бързо работата, та пред моята врата вечно имаше поне по 20-ина човека /не преувеличавам/. Той си помислил, че най-вероятно вътре ще работи някоя лелка с очила и елеченце, наметнато на гърба, а пък взел че приятно се изненадал.
След това започна да идва всеки ден - намираше си най-различна работа. Но - аз бях "желязната" лейди, защото такива "фенове" имах десетина поне. Естественно започнах да се хващам че постоянно мисля за него, когато в един момент просто спря да идва. Луда работа.
Един ден, най-неочаквано една моя позната дойде и ме попита, дали познавам еди си кой, защото тя пък работила в неговата фирма и там всички го взели на подбив, че постоянно си намирал работа в моето учреждение, защото май си е харесал някое момиче. Аз се направих на свръх учудена, но потвърдих че го познавам. И тя моля ви се, с всичкия си ъкъл пред мен вдигна телефона и му се обади с въпроса "Ти знаеш ли сега аз къде съм - при една моя приятелка, която и ти познаваш."
После организира една среща по двойки, след която моето момче пожела да ме изпрати, аз му дадох телефона и така ...
След няколко месеца заживяхме заедно, а от близо пет години сме семейство с двама прекрасни сина и мисля че сме много щастливи. Икам винаги да е така...
.Аз служител в държавно учреждение - той клиент.
Бях много "търсена", защото беше пикът на сезона и всеки искаше да си свърши възможно най-бързо работата, та пред моята врата вечно имаше поне по 20-ина човека /не преувеличавам/. Той си помислил, че най-вероятно вътре ще работи някоя лелка с очила и елеченце, наметнато на гърба, а пък взел че приятно се изненадал.
След това започна да идва всеки ден - намираше си най-различна работа. Но - аз бях "желязната" лейди, защото такива "фенове" имах десетина поне. Естественно започнах да се хващам че постоянно мисля за него, когато в един момент просто спря да идва. Луда работа.
Един ден, най-неочаквано една моя позната дойде и ме попита, дали познавам еди си кой, защото тя пък работила в неговата фирма и там всички го взели на подбив, че постоянно си намирал работа в моето учреждение, защото май си е харесал някое момиче. Аз се направих на свръх учудена, но потвърдих че го познавам. И тя моля ви се, с всичкия си ъкъл пред мен вдигна телефона и му се обади с въпроса "Ти знаеш ли сега аз къде съм - при една моя приятелка, която и ти познаваш."
После организира една среща по двойки, след която моето момче пожела да ме изпрати, аз му дадох телефона и така ...
След няколко месеца заживяхме заедно, а от близо пет години сме семейство с двама прекрасни сина и мисля че сме много щастливи. Икам винаги да е така...
На работното място
Беше много странно...мислех си,че не изпитвам нищо към този човек и никога не мога да имам нищо общо с него.И в един момент (след като се опита да ме целуне )просто се улових как мисля постоянно за него и когато го видя всичко отвътре ми трепери
Съответно станаха нещата и ето на ... в подписа ми се вижда крайния резултат
Беше много странно...мислех си,че не изпитвам нищо към този човек и никога не мога да имам нищо общо с него.И в един момент (след като се опита да ме целуне
)просто се улових как мисля постоянно за него и когато го видя всичко отвътре ми трепери Съответно станаха нещата и ето на ... в подписа ми се вижда крайния резултат
Вече седем години.
В офиса
Тъкмо бях завършила и постъпих на работа в едно издателство. Мъжът ми беше в друг отдел. Аз от доста време си търсех съквартирантка, защото наемът ми идваше в повече. Един ден колегата/мъжът ми дойде в моя кабинет и ми се оплака, че иска да се маха от квартирата си, че се е разделил с приятелката си. Познайте кой ми стана съквартирант След 2 седмици съжителство се преместих да спя в неговото легло (беше по-голямото). И така вече почти 8 год. (с тази разлика, че си спим вече в собствен дом)
Тъкмо бях завършила и постъпих на работа в едно издателство. Мъжът ми беше в друг отдел. Аз от доста време си търсех съквартирантка, защото наемът ми идваше в повече. Един ден колегата/мъжът ми дойде в моя кабинет и ми се оплака, че иска да се маха от квартирата си, че се е разделил с приятелката си. Познайте кой ми стана съквартирант
След 2 седмици съжителство се преместих да спя в неговото легло (беше по-голямото). И така вече почти 8 год. (с тази разлика, че си спим вече в собствен дом) И ние, но в добрата стара Mirc-a
И ние така, жалко че вече доста малко хора я ползват. Наскоро влязох в канала където се запознахме. За съжаление вече не съществуваше. Яд ме е че не си пазя логовете, щеше да е интересно да си прочетем всичко след 7 г.
Ех, големи спомени имам от там.. в зората на ИРЦто
То не бяха оператори, администратори.. Мдам.. тъй го свалих моя като админ Много бързо му падна гарда
:DKolkoto i stranno da zvo4i i nie se zapoznahme v 4ata v abv.bg
vlizam i kato mu vidqg nika i se re6ih da mu pi6a i taka sme ve4e 4 meseca zaedno i mnogo si go obi4am .
Az sam i razvedena i toi s16to imame si po edno prekrasno dete ot brakovete ni e vse o6te na6e si nqmame no dano orisnizata ni orisa i nas da si imame detence. 
vlizam i kato mu vidqg nika i se re6ih da mu pi6a i taka sme ve4e 4 meseca zaedno i mnogo si go obi4am .
Az sam i razvedena i toi s16to imame si po edno prekrasno dete ot brakovete ni e vse o6te na6e si nqmame no dano orisnizata ni orisa i nas da si imame detence.
Не я ползват малко.. а МАЛКИ хора
Ех, големи спомени имам от там.. в зората на ИРЦто
То не бяха оператори, администратори.. Мдам.. тъй го свалих моя като админ Много бързо му падна гарда Хахахахах, и моя админ там се е подвизавал
Още администрира ама къде някой сървър, къде - мен...А запознанството ни беше при опита ми да го Headhunt-на
След година и нещо сладки приказки го харесах на едно Коледно парти и от тогава няма мърдане... 
И ние, но в добрата стара Mirc-a
И ние така, жалко че вече доста малко хора я ползват. Наскоро влязох в канала където се запознахме. За съжаление вече не съществуваше. Яд ме е че не си пазя логовете, щеше да е интересно да си прочетем всичко след 7 г.
Ех, големи спомени имам от там.. в зората на ИРЦто
То не бяха оператори, администратори.. Мдам.. тъй го свалих моя като админ Много бързо му падна гарда la-lutte, наистина жалко. Май вече почти не се ползва
.Еехххх duhi_puhi, аз също имам много хубави спомени
. С мъжо си писахме около 6 месеца в чата, освен това и писма в абв-то, след това се запознахме, тръгнахме и така вече 6 години и половина.
Работехме в една и съща фирма,харесахме се от пръв поглед,но никой не събираше смелост да предприеме нещо до банкета на фирмата,който беше добре дошъл за нас...и повод да излезем заедно.
Тогава всичко си пролича
Мъжът ми ме открадна под носа на тогавашното ми гадже
Понеже много исках да се видим пак,а не ми се чакаше момента той да ми поиска телефона-срам не срам аз му поисках неговия
И така още на другия ден ми звънна и ..... такава луда любов,такова чудо...
И сега като си помисля за този период изтръпвам...
Тогава всичко си пролича
Мъжът ми ме открадна под носа на тогавашното ми гадже
Понеже много исках да се видим пак,а не ми се чакаше момента той да ми поиска телефона-срам не срам аз му поисках неговия
И така още на другия ден ми звънна и ..... такава луда любов,такова чудо...
И сега като си помисля за този период изтръпвам...
И ние, но в добрата стара Mirc-a
И ние така, жалко че вече доста малко хора я ползват. Наскоро влязох в канала където се запознахме. За съжаление вече не съществуваше. Яд ме е че не си пазя логовете, щеше да е интересно да си прочетем всичко след 7 г.
Ех, големи спомени имам от там.. в зората на ИРЦто
То не бяха оператори, администратори.. Мдам.. тъй го свалих моя като админ Много бързо му падна гарда Бах решила, че са ми достатъчно 4 години с гаджето ми от гимназията и.. реших точно на бала да съм гадна
Та бяхме в Слънчев Бряг да празнуваме.. И реших да се разходя до Бургас - да се видим с тоз - на мъжо приятеля де.. Да, ама ми бяха устроили яката срещичка - 20 човека
(цялата компания да ме гледат като музеен експонат 
)Плажове, кафета, не знам си кво..
И прибирам се аз вскъщи - оп, моичкия звъни .. Ала бала портокала.. Айде някви смси (имах телефон в далееечната 2000г. и беше много яко да ти прящат СМСи
), чатове по цяла нощ.. Започна да идва всяка седмица на гости за по 2-3 дни - у приятели.. После в нас спа.. И .. след 2 месеца се премести да живее в Пловдив..
Тъй накратко
Той беше съдружник на едно момче от приятелите на бившия ми мъж. Бях го виждала един или два пъти. След като се разделих с бившия, го видях в едно заведение и ми се стори познат, не можах да се сетя от къде, но страшно много ми хареса. Следващата седмица отново го видях в едно кафе, но бях с една приятелка и тя ми припомни кой е и от къде ми е познат. Същата вечер, той беше в същото заведение съдба ли беше това, знам ли-сякаш някой ми го навираше пред очите постоянно. Истината е, че аз поех инициативата - той дори не знаеше че съм се разделила с приятеля ми и не смееше да ме погледне. Просто отидох и му казах , че не мога да сваля очи от него. Трябваше да му видите изражението А по принцип хич не съм от решителните...
съдба ли беше това, знам ли-сякаш някой ми го навираше пред очите постоянно. Истината е, че аз поех инициативата - той дори не знаеше че съм се разделила с приятеля ми и не смееше да ме погледне. Просто отидох и му казах , че не мога да сваля очи от него. Трябваше да му видите изражението А по принцип хич не съм от решителните... 
Тривилано - по интернет. Запознахме се в един блог. След време отидох на една от общите срещи, тогава се видяхме за сефте, а аз не му чих името (истинското). Голям майтап! После се виждахме още няколко пъти, пак по общи блог срещи... Само дето веднъж решихме да се приберем заедно Година и половина по-късно се бракувахме!
Година и половина по-късно се бракувахме!
За първи път се включвам във някаква тема изобщо, но тази ми допадна много. Със съпруга ми се запознахме на ученическия чин, като си пишехме разни закачки по него. Стояхме на едно и също място , но в различни смени, после срещи и т. н. Заедно сме от 1994г., а от 10г. сме семейство.
На магистралата. Той шофьор, а аз екскурзовод. От първия миг по 24 часа в денонощието заедно, след 4 месеца връзка- брак, за който НЕ съжалявам. Всичко беше разкошно до понеделник!
В училище - от първи клас сме заедно, гаджета бяхме в 11-ти клас, после аз - университет, той - казарма .... после в различни посоки - аз съжителство с друг, той - семейство и дете .... и така след 10 години се срещнахме и хоп - влюбени пак и по-силно от преди, оженихме се, вече имаме 2 деца и дано така да продължава
На магистралата. Той шофьор, а аз екскурзовод. От първия миг по 24 часа в денонощието заедно, след 4 месеца връзка- брак, за който НЕ съжалявам. Всичко беше разкошно до понеделник!
Приеми моите най-искрени съболезнования
Поклон пред светлата му памет
На магистралата. Той шофьор, а аз екскурзовод. От първия миг по 24 часа в денонощието заедно, след 4 месеца връзка- брак, за който НЕ съжалявам. Всичко беше разкошно до понеделник!
Приеми моите най-искрени съболезнования
Поклон пред светлата му памет
И от мен.искрено съжалявам за загубата ти.
На абитуриентския ни бал.Бяхме в един и същ ресторант(Кемпински-Зографски). Покани ме на танц. 
Танцувахме на дансинга с една приятелка, започна една бавна песен(не помня коя е) 
и вече се отдалечавахме тактично, когато една ръка ме докосна и когато се обърнах най-покоряващия зелен поглед ме срази . Покани ме на танц, и както обичам да казвам-танцуваме и до днес-вече почти 9години 
. Класика.
Танцувахме на дансинга с една приятелка, започна една бавна песен(не помня коя е) и вече се отдалечавахме тактично, когато една ръка ме докосна и когато се обърнах най-покоряващия зелен поглед ме срази . Покани ме на танц, и както обичам да казвам-танцуваме и до днес-вече почти 9години . Класика. На магистралата. Той шофьор, а аз екскурзовод. От първия миг по 24 часа в денонощието заедно, след 4 месеца връзка- брак, за който НЕ съжалявам. Всичко беше разкошно до понеделник!
Приеми моите най-искрени съболезнования!
Преживели сме подобна случка с моето семейство,аз по-точно бях на мястото на детенцето ти,само дето бях на 6г
и всичко помня.Ти си силна жена!Както беше и майка ми,болката е непоносима,
но времето е най-дорият лечител.
Желая ти цялото щастите на земята от тук нататък!!!
.И сега всяка година на тази дата печем слънчоглед и си припомняме 
На магистралата. Той шофьор, а аз екскурзовод. От първия миг по 24 часа в денонощието заедно, след 4 месеца връзка- брак, за който НЕ съжалявам. Всичко беше разкошно до понеделник!
Приеми и моите искрени съболезнования! Бъди силна...
Едно лято си отидох за малко на село-за отдих и спокойствие.Тъй като селото ми е на Дунава,с приятели решихме да отидем на един остров на плаж.Та моят хубавец,се беше върнал от чужбина и с другата част от компанията бяха на същото място.Запознахме се там и там се и залюбихме Та така вече 5 години
Та така вече 5 години На магистралата. Той шофьор, а аз екскурзовод. От първия миг по 24 часа в денонощието заедно, след 4 месеца връзка- брак, за който НЕ съжалявам. Всичко беше разкошно до понеделник!
Приеми и моите искрени съболезнования! Предполагам, колко ти е тежко!
По темата:
Аз работих в заведение за БГ кухня, а той ми беше клиент! За мен беше любов от пръв поглед, за него не зная точно. Каза ми, че съм го била грабнала с усмивката си!
В университета преди 5 г. се запознахме, но преди година се срещнахме пак, кафе, вечеря и след месец заживяхме заедно в моята квартирка, а след шест се пренесохме у тях и след още шест се изнесохме в собствен дом. Бързо стана всичко между нас. Родителите ми го обичат като свой син.
Надявам се дълги години да сме заедно и все така щастливи, като сега
Надявам се дълги години да сме заедно и все така щастливи, като сега
И така вече 2 години.[е/color]
Наш общ приятел заговорничеше и пред двамата да ни запознава.Съответно нита аз,нито мъжо искахме.Та първата среща беше организирана от нашия приятел,под претекст ,че обожавам праскови ми донесоха на работа.Аз въобще не обърнах внимания на "Бъдещият ми съпруг" ,да не говорим,че праскови не ям .След два дена под силен натиск на нашия приятел излезнахме на кафе.Искрата пламна от раз.На следващата вечер мъжо преспа в нас,а на по-следващата си донесе и багажа.На 4 месец от нашата първа среща бях бременна,на 7 месец щастливо омъжена,а 2,5 години по-късно майка за втори път.Нищо не се е променило,освен ,че се нагодихме перфектно един към друг.
,да не говорим,че праскови не ям .След два дена под силен натиск на нашия приятел излезнахме на кафе.Искрата пламна от раз.На следващата вечер мъжо преспа в нас,а на по-следващата си донесе и багажа.На 4 месец от нашата първа среща бях бременна,на 7 месец щастливо омъжена,а 2,5 години по-късно майка за втори път.Нищо не се е променило,освен ,че се нагодихме перфектно един към друг. 
У нас по това време правихме ремонт.С две думи дойде ми на вратата
по това време правихме ремонт.С две думи дойде ми на вратата Еее, ударила си джакпота.... И после да не разправят, че щастието не може да ти дойде на крака!
В ресторанта, където работеше в момента. Отидох по женски на кръчма и трябваше да покажа на едната си приятелка, която се чудеше как да се запознае с един непознат мъж, в когото беше безумно влюбена. Та трябваше да се опитам нагледно да й покажа ситуация на запознанство . И й показах, а после се оказа сериозно привличането помежду ни с нагледния обект...
. И й показах, а после се оказа сериозно привличането помежду ни с нагледния обект... 
Запозна ни наша обща позната!
За което съм и благодарна!
За което съм и благодарна!
и при нас беше така.
Беше приятел на тогавашното ми гадже, та то ни запозна...........на един 8-ми март.
Бяхме колеги в една и съща фирма, но не работехме заедно. На 21,12,2006 на Новогодишния банкет седяхме на 1 маса през 4 човека и не сме си казали нищо за цялата вечер. След това продължихме в една дискотека, където бяхме на голямо разстояние един от друг. Към 03,30ч неговата компания си отиде, но той остана. На мен ми стана "жал" за него и го поканих да се присъедини към нас. В 05,00ч си тръгнахме и той дойде да "пренощува" вкъщи (оставаха 2 часа до работа). След две седмици се пренесе трайно вкъщи и заговорихме за брак. На 12,05,2007 се оженихме и сме много щастливи.
Ееех, приятни спомени
След две седмици се пренесе трайно вкъщи и заговорихме за брак. На 12,05,2007 се оженихме и сме много щастливи.Ееех, приятни спомени
пиянската се запознахме и ние - на държавният ни изпит в академията.След успешно взети изпити, последва успешно напиване и в крайна сметка събуждане в неговото легло и така - както обича той да се бъзика с мен - "алкохола на никого не прощава жена, ей го вече 6-та година ми се доказва"
с моят съпруг се запознахме като дойдох да уча във Варна.малко изтъркано но той ме пазеше от другите момчета в квартала а от него нямаше кой да ме опази.та така 4години гаджета и после естествено сватба!!!но съм най-щастливата жена макар да ми се наложи да живея в друг град далеч далеч от родители и приятели!съдба!!!!!!!!!!!!!!
Хаха..
а ние всъщност не сме се запознавали..
Видяхме се за пръв път на една пресконференция..аз знаех кой е, а той ми метна един "одобрителен" поглед..(предполагам после е проучил коя съм)..
После се изнизаха няколко години в подобни "срещи" и горещи погледи.. 
и накрая излязохме заедно..
а ние всъщност не сме се запознавали..
Видяхме се за пръв път на една пресконференция..аз знаех кой е, а той ми метна един "одобрителен" поглед..(предполагам после е проучил коя съм)..
После се изнизаха няколко години в подобни "срещи" и горещи погледи..
и накрая излязохме заедно.. Не-е-е
не позна
Запознахме се в интернет преди 10 години, тогава не беше разпространено ии разбира се не в сайт за запознанство - говорихме си за звездите, бяхме запалени по астрономията и двамата - аз бях на 15, а той на 19. По-късно той дойде да следва в София, беше ми най-добрият приятел, по-късно станахме двойка, заминахме заедно в чужбина да следвам и по-късно се оженихме.
Той е най-прекрасното нещо, случвало се в живота ми, заедно с дъщеричката ни, разбира се.
Той е най-прекрасното нещо, случвало се в живота ми, заедно с дъщеричката ни, разбира се.
ама колко хубаво ми стана докато четох темата. Аз отидох на интервю за работа в заведение в което от години исках да работя. Той беше шефът. Естествено не ме взе на работа, с персонал не "спял", а аз му го върнах тъпкано и след 2 години се оженихме и така 13 г от тогава. Сега няма проблеми да "спи" с персонала - пак ми е шеф. На майтап като нещо почне да мрънка му казвам че ако ме беше назначил тогава сега нямаше да има проблеми. На всичкото отгоре и двамата имахме сериозни връзки и всичко беше само за лятото без ангажименти. Усетихме че сме гаджета след 3 месеца.
От всички вас май съм най-малка,ама нищо Нащо си беше любов от пръв поглед буквално.Запознахме се преди малко повече от 1год. Една приятелка е братовчедка на едно момиче от неговия клас и те отидоха на Витоша и ние двете с тях.И така стана работата цял ден се разхождахме,говорихме си смеехме се много....И така вече 1 година се обичаме безкрайно много... Макар че сме на 17.... 
Нащо си беше любов от пръв поглед буквално.Запознахме се преди малко повече от 1год. Една приятелка е братовчедка на едно момиче от неговия клас и те отидоха на Витоша и ние двете с тях.И така стана работата цял ден се разхождахме,говорихме си смеехме се много....И така вече 1 година се обичаме безкрайно много... Макар че сме на 17.... 
1995г. 
Едни наши приятели ни запознаха, измислиха ни едно вечерно илизане, на което след 5 мин бяхме вече сами. Всички се изнизаха по задачи . Още същата седмица живеехме вече заедно, след 8 -9 мес се 
. На сватбата съм 
и след 8 м ни се роди най-прекрастната принцеса на света. На 23 март правим 2 г от като сме женени .
. Още същата седмица живеехме вече заедно, след 8 -9 мес се . На сватбата съм и след 8 м ни се роди най-прекрастната принцеса на света. На 23 март правим 2 г от като сме женени . 
Ние на рожден ден на братовчедка му - моя приятелка.Та тя ни сватосваше дълго враме, а аз бях само на 15г. Един ден се позвъни на вратата и той дойде да ми поиска телефона и адреса, защото отивал войник и имал нужда някой да му пише. Това беше в далечната 1986г. и до днес, а резултата от писнето е 2 прекрасни момчета - едното много голямо, другото много малко, но тръпката и паренето под лъжичката още го има...................