Дилема.

Здравейте!Объркана съм и искам да споделя мъката си,надявам се да намеря някакво утешение.
Значи имаме дете на 1год. 4 месеца. беше желано родих го,обичаме го всички!Винаги сме искали да имаме второ дете и преди няколко дни разбрах,че отново съм бременна,само,че не сме готови точно сега за това.Ние живеем в 2-стаен апартамент с мъжа ми детето,майка ми и баба ми и още един дечко май идва в повече,но мъжът ми не ми дава да направя аборт,ако ще турско да е!Той казва,че ще се грижи,но аз знам,че няма да се справи и въпреки това не ми дава да го правя.Взех решение на своя глава да го махна,но отговорът му беше,че ще ме напусне завинаги и повече няма да ме погледне.Как по дяволите да потъпя в този случай?
Той принципно е много чувствителен човек,даже често е плакал пред мен,много обича детето,но е малко безотговорен,в смисъл,че не ми помага много с детето,пийва си даже често(слава богу никога не е посягал или нещо подобно),но понякога буди детето и то плаче,най-много в него мразя тази черта,изобщо не е агресивен даже напротив,но ми се гади когато видя пиан мъж,винаги аз съм ставала през нощта когато беше бебе,той никога не ме е отменил.А сега не мога да си представя как бутам количка и водя 2-годишно дете без почти никаква помощ от негова страна.
Искам това дете,но няма да можем да се справим,а и сме много хора когато пораснат къде ще спят?Принципно може да преместим голямото в стаята на наще,а бебето при нас,но пак не ми се струва удачно,не зная страшно съм объркана.Ще се радвам,ако има някой,който да е прочел дотук написаното и ми помогне.Благодаря Ви!

пак казвам той не е лош човек грижовен е,но това е най-големият му недостатък.

Благодаря ти!Думите ти влезнаха дълбоко в мен. Междо другото с мъжа ми току-що ми обеща това,което исках от него направи го искрено,разплака се,увери ме,че всичко ще е наред и,че ако го убия ще убия част от него.Не знам защо,но му повярвах,беше искрен,колко ще го изпълни не зная,само мога да се надявам.

... Боля ли те,пиеш ли антибиотици,къде го прави?

... Обаче за мен убийство е и разбитото детство на дете с разведени родители.

Проблемът не е в детето, както разбирам, а в съпругът. Явно, че на нашата съфорумка ще е ужасно трудно да се справи с бебе и едно две годишно детенце, което си е почти бебе ( имам предвид, че няма никаква самостоятелност, пък да не говорим за помощ), а съпругът да гледа отстрани "пийвайки" си кротко. Аз не бих родила второ дете в тази ситуация. Все пак не е от желязо. На мнение съм, че двамата съпрузи трябва да седнат и да си изяснят всичко - кой какви очаквания има и да си преразпределят задълженията.