Всичко му чета ако съм преценила, че четивото е подходящо за възрастта. Но преди време ми попаднаха някакви приказки, азърбейджански май бяха, и там имаше една вещица, която избола очите на дядото с дъска и ги хвърлила на една скала да изсъхнат. После някаква птица ги занасяше на пиленцата да ги изкълват, не помня какво стана с тия очи накрая. Много се погнусих и прибрах цялата книжка, чак такива описателни жестокости не обичам.
- Публикувана: 22 дек. 2008, 09:52 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2009, 17:52 ч.
За мизерията и нещастията в приказките, разказвате ли ги?
Не съм против реализма в детската литература, стига да е поднесен по подходящия начин. Ерих Кестнер ми е любимец в това отношение.
Разказвам ги. Децата по друг начин възприемат нещата. И аз колко съм ги чела навремето, нито са ме травмирали, нито ужасявали. Сега ми се струва странно и понякога прекалено, да, но за децата си е ок 
Е, има понякога твърде чувствителни и впечатлителни деца, тогава могат да се наложат някои корекции.
Филми и страхотии не му давам да гледа, това вече е прекалено и ще сънува кошмари
Е, има понякога твърде чувствителни и впечатлителни деца, тогава могат да се наложат някои корекции.
Филми и страхотии не му давам да гледа, това вече е прекалено и ще сънува кошмари
Спестявам някои подробности. Като например "Майката и бащата били много бедни и затова пратили децата в гората да си търсят късмета" или "Злата мащеха искала да убие\изяде сърцето\отрови доведената си дъщеря." Избягвам и моментите, в които пребиват вълка с пръчки и той умира и разни други убийства. Заменям ги с "изгонили вълка в гората" или "мащехата искала да прати далеч дъщеря си". Също избягвам описания като "дебели и грозни", просто ги пропускам. В повечето варианти на приказки дебел и некрасив=лош, мащеха или доведена сестра= злодей, а имаме приятелско семейство, в което са именно мащеха и доведена сестричка и често братчето е възприемано от дечицата като потенциална жертва, а сестра му като враг, въпреки че то познава само втората си майка като майка и я обича име но като такава.
Явно си зависи от детето.. Понеже моят малчо не обича да се чете на дълго и широко, обикновено разказвам приказката в съкратен вариант и спестявам доста порения на корема на Вълка и хвърляния в пещта на детето и бабата, или поне са завоалирани. Чак сега си давам сметка, колко насилие има в най-любимите ни приказки. 
И после защо децата били агресивни!?
Даже в Снежанка ловеца трябва да донесе сърцето й на мащехата... А и малкия се плаши като гледа по ТВ например хеви метъл музика, където крещат, скачат и се появяват в пушеци. Уплаши се и от някои сцени от Властелина на пръстените, от експлозии, от филми с чудовища (баткото ги гледа с кеф) - плаче и бяга. Та някои деца са по-чувствителни.
И после защо децата били агресивни!?Даже в Снежанка ловеца трябва да донесе сърцето й на мащехата... А и малкия се плаши като гледа по ТВ например хеви метъл музика, където крещат, скачат и се появяват в пушеци. Уплаши се и от някои сцени от Властелина на пръстените, от експлозии, от филми с чудовища (баткото ги гледа с кеф) - плаче и бяга. Та някои деца са по-чувствителни.
Аз също спестявам някои неща. Не ми харесва това, че приказките втълпяват на децата, че мащехите са зли. Ами ако не дай си боже с мен се случи нещо и след време мъжа ми се ожени отново - защо децата ми да очакват жената да е зла. Освен това не ми харесват приказки, в които бедните са все готини, а богатите - гадняри. Ами има всякакви! Въобще много преценявам изобщо какво чета. Свекърва ми подари на дъщеря ми едно изключително издание на приказките на Андерсен - голям формат, с твърди корици, чудесна хартия и прекрасни илюстрации. Само че според мен това е книга като за мен - изреченията са прекалено дълги, с вметнати изрази и всъщност когато чета на дъщеря ми, тя просто заспива.
Не знам, уж гледам да не спестявам
Обаче детето ми е толкова милозливо и състрадателно, че се започва рев, ама буквално рев, по мъките на някой си измислен
Вчера гледахме Ледена епоха и съм задрямала, при което съм събудена бързо, джучката му е надолу и едвам се сдържа да не заплаче, мамо, мамо, къде му е майката на малкото мамутче. В просъница отговарям "ами, няма я"
и се започва един рев "ама не искам да му я няма, ще ми е мъчно, мъничкото, горкото, няма си майка" и рев, рев, рев
не пускам анимал планет
страх ме какво ще се случи на филми, които не съм гледала
приказките ги четем завъртяно
особено страшно е положението, когато някое малко остава без родителите си
какво страдание беше на цар лъв, когато Муфаса умря, не искам да си спомням
е, какво да правя?
може би грешката е моя, че отрано започнах да му обяснявам неща, за които е бил малък
знам ли, но детето ми е добро и състрадателно и не искам да му причинявам допълнително грижи
Обаче детето ми е толкова милозливо и състрадателно, че се започва рев, ама буквално рев, по мъките на някой си измислен
Вчера гледахме Ледена епоха и съм задрямала, при което съм събудена бързо, джучката му е надолу и едвам се сдържа да не заплаче, мамо, мамо, къде му е майката на малкото мамутче. В просъница отговарям "ами, няма я"
и се започва един рев "ама не искам да му я няма, ще ми е мъчно, мъничкото, горкото, няма си майка" и рев, рев, рев
не пускам анимал планет
страх ме какво ще се случи на филми, които не съм гледала
приказките ги четем завъртяно
особено страшно е положението, когато някое малко остава без родителите си
какво страдание беше на цар лъв, когато Муфаса умря, не искам да си спомням
е, какво да правя?
може би грешката е моя, че отрано започнах да му обяснявам неща, за които е бил малък
знам ли, но детето ми е добро и състрадателно и не искам да му причинявам допълнително грижи
...може би грешката е моя, че отрано започнах да му обяснявам неща, за които е бил малък
знам ли, но детето ми е добро и състрадателно и не искам да му причинявам допълнително грижи
знам ли, но детето ми е добро и състрадателно и не искам да му причинявам допълнително грижи
Едва ли. Аз също обяснявам. Поради неистовото й желание да се запознава и говори с всеки срещнат дори попрекалих с натурализма /според мен/, но милозливост - няма.
Онзи ден гледаха с баща си по Анимъл планет как акулите си хапват тюлени и пингвини... нищооооооо.
...може би грешката е моя, че отрано започнах да му обяснявам неща, за които е бил малък
знам ли, но детето ми е добро и състрадателно и не искам да му причинявам допълнително грижи
знам ли, но детето ми е добро и състрадателно и не искам да му причинявам допълнително грижи
Едва ли. Аз също обяснявам. Поради неистовото й желание да се запознава и говори с всеки срещнат дори попрекалих с натурализма /според мен/, но милозливост - няма.
Онзи ден гледаха с баща си по Анимъл планет как акулите си хапват тюлени и пингвини... нищооооооо.