на всеки може да се случи 
- Публикувана: 22 дек. 2008, 13:35 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2008, 14:18 ч.
споделен грях-половин грях
всичко ще си дойде на мястото.Трябва ти време. 
Моята бременност беше планирана. Въпреки това, като видях положителния тест, и мен ме споходиха разни колебливи мисли - дали не сме избързали, как ще се справим /тогава живеехме на квартира/, защо не изчакахме още малко и т.н. Смятам, че е нормално.
Желая ти успех, всичко най-хубаво!
Желая ти успех, всичко най-хубаво!
когато разбрах, че съм бременна, първата ми реакция беше, че не искам да раждам точно в този момент. предстояха ми много неща, исках да пътувам, да си поживея още. при това винаги съм била против аборта, но в онзи момент разбрах, че е хубаво човек да има избор. първите три дни се колебах страшно много. ходих и на лекар, поразпитах как стои въпросът с аборта. на четвъртия ден отидох в един социален център за психологическа помощ при нежелана бременност. казах си, че изляза ли от там ще взема окончателно решение. така и стана! след това изкарах много лека бременност, нормално раждане, и, разбира се, най-голямата радост на земята! при това и животът ми не свърши!
сега искам второ (че и трето, и четвърто), но съм сигурна, че забременея ли, отново ще се почуствам несигурна в началото.
сега искам второ (че и трето, и четвърто), но съм сигурна, че забременея ли, отново ще се почуствам несигурна в началото.
Много ми хареса темата ти . Не се обвинявай за нищо,нали се сещаш
на бременните хормоните са им виновни за всичко
говори на малкото човече, растящо в теб, ако ще те успокой можеш да му се извиниш.
Понеже, за работих до последно и като настъпеше стресова ситуация, често си галех
тумбака и успокоявах бебка с думите "Няма мамо всичко е наред "
Сега ми се вижда смешно,
но тогава ми действаше добре.
Леко бременеене .
на бременните хормоните са им виновни за всичко
говори на малкото човече, растящо в теб, ако ще те успокой можеш да му се извиниш.
Понеже, за работих до последно и като настъпеше стресова ситуация, често си галех
тумбака и успокоявах бебка с думите "Няма мамо всичко е наред "
Сега ми се вижда смешно,но тогава ми действаше добре.
Леко бременеене .
Няма от какво да се срамуваш. Бременността и майчинството са неща, които коренно променят живота ни, така че е нормално да се почувстваш притеснена и уплашена от тази промяна.
Хубавото на факта, че бременността е дълга е това, че имаш време да помислиш, да се успокоиш и да се подготвиш психически за бебчо.
Сигурно много от нас са се чувствали като теб. Не се тревожи.
Стискам палци всичко да е наред, леко раждане и най-прекрасното бебче ти желая!
Хубавото на факта, че бременността е дълга е това, че имаш време да помислиш, да се успокоиш и да се подготвиш психически за бебчо.
Сигурно много от нас са се чувствали като теб. Не се тревожи.
Стискам палци всичко да е наред, леко раждане и най-прекрасното бебче ти желая!
Честито , най-напред!
не се измъчвай, нормално е да си била стъписана и изненадана и малко разочарована, на бебо нищо не му е станало, не си мисли такива работи. Вярвам, че майка се става с грижи и много любов, а това не става изведнъж, просто защото си видяла, че си бременна
Леко раждане!
, най-напред!не се измъчвай, нормално е да си била стъписана и изненадана и малко разочарована, на бебо нищо не му е станало, не си мисли такива работи. Вярвам, че майка се става с грижи и много любов, а това не става изведнъж, просто защото си видяла, че си бременна
Леко раждане!
Много познато ми звучи историята ти 
когато видях положителния тест веднага заплаках, но не от радост повярвай ми, а от страх по-скоро и бъдещия татко ме завари така...попита ме какъв е резултата, аз му отговорих положителен през сълзи и така плаках в неговите прегръдки близо два часа неутешимо, питах го как ще се справяме, не сме готови, казах му че нищо чудно да ме изритат и от работа като разберат, и така той ми каза че ако искам може да го махнем, но само като чух тея думи вече знаех че искам това дете и не бих го махнала за нищо на света. И до ден днешен се чувствам виновна пред таткото, защото на него му е идвало да извика от радост, а се наложи да ме утешава два часа.
И другото което е-работих до последно, докато не излезнах 45дневния болничен.
И въпреки това сега си гушкам малкия мъник-ДА МИ Е ЖИВ И ЗДРАВ
когато видях положителния тест веднага заплаках, но не от радост повярвай ми, а от страх по-скоро и бъдещия татко ме завари така...попита ме какъв е резултата, аз му отговорих положителен през сълзи и така плаках в неговите прегръдки близо два часа неутешимо, питах го как ще се справяме, не сме готови, казах му че нищо чудно да ме изритат и от работа като разберат, и така той ми каза че ако искам може да го махнем, но само като чух тея думи вече знаех че искам това дете и не бих го махнала за нищо на света. И до ден днешен се чувствам виновна пред таткото, защото на него му е идвало да извика от радост, а се наложи да ме утешава два часа.
И другото което е-работих до последно, докато не излезнах 45дневния болничен.
И въпреки това сега си гушкам малкия мъник-ДА МИ Е ЖИВ И ЗДРАВ
Не се притеснявай - почти всеки има някаква странна реакция по време на бременноста или след това. Първия път, при нас бях аз, но като се роди бебето. Видя ми се много грозно и много черно (Кари се роди цялата покрита с черни косми и изглеждаше като циганче), та аз си помислих "Не е възможно това да е нашето бебе." Е, беше нашето... Просто сега няма нищо общо с това как изглеждаше като се роди.
Сега, като втория път като си направих теста и видях двете чертички, веднага звъня на мъжа ми и му казвам, че имам изненада. Той ме пита каква, аз му казвам че съм бременна и човекът съвсем спонтанно ми отговаря "Ами то не е от мен." Учудих се в първия момент, но после се сетих че точно в месеца, в който забременях бяхме правили секс само веднъж (може би два пъти) и той човека явно му се е видяло по-отдавна... Пак му се обадих и му се скарах... Сега той е по-нетърпелив от мен.
Така че споко!
Сега, като втория път като си направих теста и видях двете чертички, веднага звъня на мъжа ми и му казвам, че имам изненада. Той ме пита каква, аз му казвам че съм бременна и човекът съвсем спонтанно ми отговаря "Ами то не е от мен." Учудих се в първия момент, но после се сетих че точно в месеца, в който забременях бяхме правили секс само веднъж (може би два пъти) и той човека явно му се е видяло по-отдавна... Пак му се обадих и му се скарах... Сега той е по-нетърпелив от мен.
Така че споко!
всички съмнения изпаднаха.Знаех че сега е момента и че това е човека.
Препоръчани теми