Сега виждам какво развитие е претърпяла тази тема и се намесвам да си кажа, какво имах предвид, че херактер не се възпитава, защото не съм сигурна, че съм разбрано правилно, а и не мисля че съм казала глупост, както беше определено.
Децата не се раждат, като бяло платно, на което да може да рисуваш и да определяш, какви ще станат, това имах предвид, всеки един човек има своята характерна индивидуалност още от рождението си, (в никакъв случай не претендирам, че се изразявам терминологично вярно, но мисля че ще бъда разбрана), всяко дете има различен вкус към храната, едни са по страхливи и несигурни, други са смели и изследователи,едни деца са по темпераментни и емоционални, други са затворени и спокойни и така нататък. За това продължавам, да твърдя, че характер не се възпитава, с това имам предви, че не се тръгва от нулата, не можеш да направиш, дете което се страхува безстрашно, защото то се е сблъскало със страха и го е осъзнало, можеш да го научиш да преодолява страховете си и да се справя със тях.
За не променянето на характера, не съм казвала нищо, така че ще приема, че репликата , не е била насочена към мене
, най-малко защото смятам, че точно това е ролята на родителя, в най-ранната детска възраст, да забележи качествата и индивидуалността на своето дете и да му помогне да изгради и до развие положителните и да се справи с отрицателните, ако това някой нарича възпитаване на характер ОК, но за мен това е неточно определение.
Децата не се раждат, като бяло платно, на което да може да рисуваш и да определяш, какви ще станат, това имах предвид, всеки един човек има своята характерна индивидуалност още от рождението си, (в никакъв случай не претендирам, че се изразявам терминологично вярно, но мисля че ще бъда разбрана), всяко дете има различен вкус към храната, едни са по страхливи и несигурни, други са смели и изследователи,едни деца са по темпераментни и емоционални, други са затворени и спокойни и така нататък. За това продължавам, да твърдя, че характер не се възпитава, с това имам предви, че не се тръгва от нулата, не можеш да направиш, дете което се страхува безстрашно, защото то се е сблъскало със страха и го е осъзнало, можеш да го научиш да преодолява страховете си и да се справя със тях.
За не променянето на характера, не съм казвала нищо, така че ще приема, че репликата , не е била насочена към мене
, най-малко защото смятам, че точно това е ролята на родителя, в най-ранната детска възраст, да забележи качествата и индивидуалността на своето дете и да му помогне да изгради и до развие положителните и да се справи с отрицателните, ако това някой нарича възпитаване на характер ОК, но за мен това е неточно определение.
.
. Естествено, че ако родителите ми бяха потиснали на времето тази моя склонност, нямаше да ме наричат ту "многознайка", ту "чудесен събеседник и слушател", и вероятно можеше да развия комплекс на тая тема. 
