Писна ми от злобни деца!

ужас  Аз не съм се занимавала с деца ама на 5 години вече нямат ли малко акъл в главата, да разбират че по този начин ще наранят бебето? На мен някой ако ми направи нещо на бебето  Че то пък и дете, не е като да се разправяш с възрастен  Ама майка му нали е била там, тя не направи ли нещо?

Ами тя дори и не видя  или се направи, че не е видяла: А, ма той защо се разплака? После като й казах, единствените й думи към децата бяха: Повече няма да пипате бебето, само ще го гледате  !

 
Майките  са за бой, аз винаги държа на София ръцете, когато дете се доближи до количката, защото знам, че ще му бръкне в очите  от "Не" не разбира още, но аз затова съм там 

децата не са злобни.....те просто са ДЕЦА!
ако не им е обяснено как да се отнасят с бебета..те няма откъде да знаят.
Винаги имайте предвид, че децата до голяма степен са непредсказуеми..дори нашите собствени...
Винаги бъдете нащрек с едното око за тях.
могат да бъдат както ударени...така и те самите да наранят някое дете.

  Децата не знаят какво е точно злоба, пази си детето , не разчитай че друго дете ще ти го пази.  Мен двегодишния ми племенник иска да ми скача на корема пък, ама не мисля , че е злобен към детето ми.

Добре, за малката съм съгласна - да речем - не разбира  , аз затова и само в нея гледах, готова да реагирам веднага, ама на 5 г. всичко разбира! Така поне мисля!

)) изчакай твоя да стане на 5г и ще видиш, че не е баш така:)))
Елина миналата година се преби зверски благодарение на едно 10 годишно дете:)
Никой не беше виновен...просто тичаха хванати за ръка и всеки гледаше в различна посока и се спънаха...
Още има белег на ръката....

Мойта щерка е на 6 години и вчера я видях как вдига брад си (на 2 г.) на отворения прозорец. Като се развиках, че ще го изпусне през прозореца, тя ми отвърна, ми той искаше да види колите!
Децата са си деца, затова има възрастни който да се грижат за тях и да ги възбитават!

Децата немогат да се контролират, вярно е, че разбира всичко на 5г., но неможе да се държи, като възрастен - едно е да разбираш, друго са действията и постъпките ти. И не децата - майките са "за бой", макар, че много майки обясняват до умопомрачение, но детето пак прави каквото си знае, затова пази си детето, никой не е длъжен да ти го пази, така че част от вината е твоя - не ме разбирай погрешно.

Абе не съм съгласна с израза "Децата не разбират". Все пак става въпрос за дете на 5 години. Аз много добре си спомням като бях на 5, каква бях, големите тогава все казваха, ама тя е малка и не разбира какво си говорим, ама аз съвсем ясно разбирах за какво става въпрос. Много добре разбират, но в повечето случаи се правят на хамави, защото така им отърва. Това, че правят безразсъдни неща не значи, че не разбират, просто не се замислят какво причиняват на другите или какво биха могли да причинят. Всичко при тях става по инерция, и точно там е нашата работа, да ги научим да мислят, както за собствената си безопасност, така и на другите хора и съответно и безопасноста на предметите.

Според мен въпроса е до възпитание, щом не е единичен случай.
Миналата година едно детенце на 2 год. захапа малката (1год) за ръката. Горката просто нямаше време да реагира. Белега и стоя около седмица. А майката в отговор каза - Деца, какво да ги правим.
По-далече от комшийката и децата и.

 

Е, недей така - няма злобни деца. Като твоят бебо стане на 5 г. ще видиш, че въпреки, че разбират всичко са пълни дечковци - наивни, разсеяни, безотговорни, не можещи да преценят кое е опасно, кое не, трудно здържащи емоциите си и т.н. Просто си пази бебето и не забравяй, че и то ще стане на 5 г. и кой знае с какво ще те изненада .
Много често те правят такива неща, когато са били отблъснати - примерно искали са да се порадват на бебето, но не са им позволили. Просто още не могат да въздържат емоциите си - и хубавите и отрицателните. Именно и за това са деца, а задължените на родителите е да ги научат.
Приятелка на дъщеря ми доскоро я хапеше, защото моята "не реагираше" на радостта й от срещата и момиченцето се дразнеше. Много съм се ядосвала, дори и спрях срещите между двете, но как мога да се сърдя на дете, че не си сдържа емоциите!? Или моята - много се зарадва на малкия си братовчед - искаше да го гушка, да му навира играчки в лицето и т.н. с майката я спряхме, но тя се разсърди и колкото и да обяснявахме не можеше да разбере с какво е опасна за малкия. Тайно от нас се опитваше отново да го пипа - просто желанието й беше огромно, самоконтролът - почти никакъв, убеждението, че не е заплаха за бебето - неподлежащо на опровергаване.
С една дума лоши деца няма, но безхаберни родители - бол. Сърди се на тях.

 Децата не са злобни и наистина нямат ясна представа за това дали реагират грубо, недейте да бъдете  крайни и рязки.
 Едно 5 годишно дете е разбира повечето неща, но няма никаква представа за риск, 100 % то не си дава сметка, че натискайки едно бебе по корема му причинява болка, просто защото не знае, че е така,  в такива случай се обяснява защо не се прави така, че бебот е малко и го боли, че трябва да бъдем много внимателни с малките бебета и т.н.
  Въпреки, че и Димана и Момчил са много разбрани, никога не ги оставям без наблюдение в такива ситуации, защото не се знае какво ще им щукне, но и това не е гаранция, инциденти от този род винаги могат да се случат.
 
   И повтарям още един път, децата разбират, едва когато им бъде обяснено, не очаквайте те да разбират, по подразбиране.

Чак пък злобни...... Виж за някои майки, мога да кажа че са безотговорни. Дъщеря ми е на 6 години и на моменти си мисли, че с бебетата може да се държи като с куклата си Когато и обясня защо не трябва да прави това или онова ме разбира и изпълнява. Не иска умишлено да нарани бебче, но все още няма усещане за мярка И тука точно е ролята на родителите - не бих и позволила да доближи бебе без да я контролирам и да и обяснявам какво може да прави и какво не! Онзи ден се опита да даде дъвка на братовчед си, който е на 7 месеца Не го направи за да го задави нарочно - просто искаше да си я раздели с него и не беше наясно, че той е твърде малък за такова нещо

Нямам думи и всеки път се опитвам да си казвам "Децата не са виновни", но....
Марина като беше на две седмици, излезли сме като щастливо семейство на разходка, тя си спинка сладко в количката и минаваме покрай едно кафе, момченче на около 4-5г като се засили към количката и в стил джеки чан ръката му влезе до половина в количката до главата на малката .Ние пребледняхме, защото си представихме че можеше да уцели и главичката която на двуседмично бебе е мннноооого мека, родителите му просто си обърнаха главата на другата страна. Е, аз немога да се скарам на това дете нито да тръгна да му обяснявам че не трябва да прави така.  А на родителите явно не им пука нали детето им в позиция на по-силен - няма проблеми, но ако се разменят ролите ела и гледай най-големи скандали вдигат.

Ами аз не знам какво значи злобно дете, но мога да кажа моите в къщи какво правят
Като почнат едни игри по пода, един въргал, кой отгоре кой отдолу,
Той малкия сега е по голям, ама и преди това сестра му така си играеше отгоре - той е легнал по гръб а тя скача отгоре му с всичка сила
Аз припадам при гледката, дърпам я настрани и една дълга тирада, до следващия път.
И това продължава до ден днешен. Няма оправия, имам пришка на езика от повтаряне, а което за мен е най странното в случая, брат и се кефи от тия игри 
И аз като другите мами ще ти кажа - просто си пази детето. Децата са си деца - не можем да очакваме да носят отговорност за такива неща колкото и да разбират. Не очаквай да се сдържат сами - гледката от едно бебе е толкова предизвикателна за тях и си мислят че могат да го гушкат и играят с него както с куклите

И според мен е така.

В групата на Ники в детската градина има 2-3 деца, които системно тероризират другите дечица и госпожите се налага постоянно да правят забележка на родителите, но те отговарят "Ми той си е такъв".

Ето това просто ме влудява    Пълна безотговорност!!!

Ох  и моите така играят. Повечето им игри са много груби, но от друга страна така се забавляват, че като ги разтърва се чувствам като натрапница, която им разваля хубавото  .
Иначе по-темата - съгласна съм с повечето писали вече. Пази си детето и не очаквай някой друг да го пази и го учи да се пази само, за да се оправя когато не си там! На децата дори и по-големите не може да се разчита, то възрастни има дето са безразсъдни и не мислят за последствията та 5 годишните ли ще го правят.

Децата не са злобни, просто родителите им са виновни, че не са ги научили и възпитали. Макар че има и такива дето не подлежат на възпитание  - като моите племенници например. Единият е на 5, а другия на 6 г. и са много палави. Сестра ми без глас е останала милата, а лошото е че много жестоко се бият и се удрят на такива места, че може беля да стане. И колкото и да им се обяснява, че другия го боли като го удариш - отговаря добре, добре и следващия път пак същото.

Ние така правехме със сестрите ми и като ни се караха, че другя го боли дежурният ни отговор беше "Аз я бия за да я боли, а не за да и е хубаво" Детска ти му логика.

Аз имах подобна случка, когато Калина беше на 11 мес. В кварталната градинка, докато тя, седнала в количката пиеше вода, едно тогава 2 годишно дете с все сила я удари по корема с топка. Не обвинявам детето, а майка му, която седеше на пейката и нищо не направи. Всъщност нещото, което правеше беше да чопли семки и да говори каква убавица е.  В такива случаи не знам кой е за бой, но детето ми дълго време не можа да спре да плаче. Тя дори и не се извини. В първия момент не знаех как да реагирам, но ако беше продължило това дете с терора, щеше да отнесе от мен шамарите. И тъй като моето дете не беше единственото потърпевшо, после дълго време не дойде в градинката, защото доколкото си спомянм някаква баба добре я е подредила 

Spored men decata mogat da se vuzpitavat i na 5 godinki da mogat ve4e da pozdraviavat, da blagodariat i pro4ie, no da budat dobri ili lo6i tova si e do harakter, 4esto dori e vrodeno i kolkoto i da im se obiasniava, te 6te se durjat prili4no, no lo6otiata 6te ia prikrivat pred roditelite si i posle, kogato ostanat nasame s drugi de4ica 6te si ia proiaviavat.
Eto predi niakolko dni se razhojdah s deteto s koli4kata i minahme pokrai gradinka na Dom maika i dete.Kato ni vidiaha de4icata vednaga se vturnaha pokrai nas s vikove:"Bebe, bebe!". Az se spriah da im pokaja bebeto. De4icata sa na po 2-3 godinki.Radvaha mu se i az si govorih s tiah, no edno mom4ence, kato 4e li vuob6te ne se radva6e i kato dokazatelstvo si vdigna kraka i se opita da ritne Viktor v koli4kata/tia e leten variant/.Uspia samo da go nakalia.Az se napravih 4e ni6to ne vijdam i mom4enceto pak se opita da go ritne.Lelkata, koiato be6e s tiah mu napravi kategori4na zabelejka da ne pravi taka s bebeto. Ideiata mi e 4e tezi deca ednakvo se vuzpitavat, no sa razli4ni po harakter.
Drug primer e edno momi4ence, koeto kato vidia 4e Viktor reve i az ne moga da go uspokoia, doide pri nas na peikata i greinala go pregurna! Az ostanah kato grumnata, a detenceto se okaza na 3 godinki.Posle pri nas doide brat4eto i , koeto e na 6 godinki. Okaza se 4e sa s ba6ta si, koito po edno vreme se poiavi ot niakude. Momi4enceto be6e strahotna sladurana i se okaza posle , 4e e ot reklamata na "Devin".Eto tova e: decata sa kato golemite - s razli4ni harakteri i ako 6tete ima i zlobni4ki sred tiah, kakto ima mili i dobri.

Не твърдя, че има злобни деца, но аз бях на пет годинки, когато се роди брат ми и майка ми ме оставяше да го бавя. Значи явно съм разбирала за какво става въпрос и съм знаела, че бебетата трябва да се пазят. И съм имала достатъчно мозък в главата си да не му бъркам в очите, ушите, да не го удрям и т.н.

Майка ти е била удивително смела!!! 

  Недей така, от това, което си написала, единственото, което се вижда е, че майка ти е постъпвала безкрайно безотговорно поверявайки бебе на толкова малко дете.
Много се радвам, че нищо не се е случило, но това не означава, че не би могло.... , това е мое лично мнение.
 

   Разказвам една случка с Димана, за да разберете, колко ясна представа за нараняване и самонараняване имат на тази възраст. Тогава беше на 6 и половина години(т.е. тази пролет) и се пързаляше на една пързалка, играеше  с шала си като го връзваше за горният парапет на парзалката и после го увиваше около ръката си и така се спускаше и увисваше до средата на пързалката, защото тя беше дълга. И така доста пъти ту с едната ръка, ту с другата, аз си седях на една пейка четях списание и мятах по един поглед , при едно от поредните ми поглеждания, съднателния ужким разсъждават субект, беше си увил прилежно шала около врата, другия край вързан за парапета и тамън се засилваше да се спусне , това стана може би за секунди от предното ми поглеждане.
 Набърза ръка въведох ред, но на въпросът ми, не осъзнавали, че така ще се обеси и ще умре, Димана се опули невинно и каза "Не се сетих", толкова от мен за събразяването, колко рискова е една ситуация.
 

ммм, не е ли вероятно във въпросната ситуация детето да се е надвесило да види бебето и да се е подпряло по невнимание там, където би следвало да е бебто... може би под завивката? На теб злобно ли ти изглеждаше изражението на детето?   

Аз процедирх така, когато Ида беше бебе в количката и наоколо имаше дечица: "Ела, ела да видиш как бебенцето спи! Ама тихичко, да не го събудим, виж колко са му малки крачетата" и дотам. По-нагоре нищо не съм показвала. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Но плътно държах хлапепап под око, че не се знаеше кога на някое ще му хрумне да и нахлупва шапката или да и дава зрънчо.

Една бабишкера само успя веднъж да се натика в количката, докато си вземах пазарските чанти от тезгяха. За малко да и отнеса носа, като подкарах количката, отговаряйки любезно "Да, да, много сладко бебенце, което спи"
Виж, за тях оправдание нямам 

Една моя приятелка обича да казва че"Няма лоши и злобни деца,има лоши родители"Както го възпиташ едно дете така ще е.
Напълно съм съгласна с това твърдение.

Не съм съгласна категоричо, че децата не разбират и че вината винаги е само извън тях.

Децата могат да бъдат и жестоки, и агресивни. Не безпричинно, а по-скоро без на пръв поглед да са провокирани. Но това не отменя факта, че проявават и жестокост и агресия както към деца, така и към животни или други твари.

Бързи примери, които са ми пред очите - дете на моя приятелка, което е на две години и малко налита на бой постоянно към децата по площадките, хвърля пясък и т.н. Приятелката ми е изключително възпитан човек, гледа го вкъщи и всячески се опитва да озапти агресията му. На пръв поглед няма причини за такова поведение, но е факт. Преди няколко дни го заведе на детски психолог, защото очевидно сама не успява да се справи с проблема. Спря да го води по детските площадки и по места, където има пряк контакт с деца. Не й е приятно, но това е единствения начин да предпази чуждите деца от нейното собствено. Уважавам я безкрайно за реакцията й.

Дете на съседи на 4.5 год. Види ли някакво насекомо - калинка, мравка, бръмбарче, до което може да се добере, задължително го размазва. Не съм видяла до сега някой от родителите му да му направи забележка.

Убедена съм, че децата не са ангелчета с бели перца. Както могат да са най-милите и обичливи създания, така могат да бъдат и бандитчета от класа. Категорична съм обаче, че независимо какви са причините за "антисоциалното" им поведение, родителите трябва да направят необходимото да го променят и докато това стане, да предпазват околните. Също така е редно всяка от нас, когато е с детето си, да го наблюдава и контролира, ако е необходимо, за да не допуска други деца да пострадат. Естествено, че е възможно да се случи нещо неприятно въпреки бдителността ни и тогава адекватната ни реакция е от първостепенна важност за това, инцидентите да не се повтарят.

Аз деца още нямам.
Но пък много обичам да наблюдавам, като хоби ми е направо.
Казвате няма злобни деца - има и още как. Злобни и злопаметни. Само че за това носят вина родителите. Злобата се възпитава, както люовта към природата, музиката, книгите. Вие ми кажете дали съм права.

По-малките дечица постъпват по начин, който може да застраши бебенцата, само сащото са още малки и нямат чувство за емпатия. Тоест те не могат да се поставят на мястото на другия, за да преценят това добре ли е за него или не.

По същата причина те измъчват и животните, дърпат силно котето за опашката и ушите и други такива. Не го правят от злоба или омраза към животните. Тук идва ролята на родителя - да култивира това чувство за съпричастност с другите.

И ние така с брат ми. Щом нашите ги нямаше се спуквахме от бой, а не че не ни е обяснявано, напротив и сме наказвани и ни е говорено хиляди пъти, сигурно вълна им беше излезнала на езика. И то как се биехме само, ужас, с юмруци в корема, щипане, хапане, скубане и какво ли още не и не се отказвахме докато единия не се разплаче, но пък напук стискахме зъби и който пръв нададеше вой той губеше. Знаехме, че не трябва, че ще другия го боли, но не осъзнаваш наистина какво може да стане. После постепенно ни увряха главите, но сигурно сме били 8-9 годишни, когато спряхме спаринга. Сега синът ми е почти на 6, прекалено разсъдлив е дори, но в определени ситуации си е дете, знае какво е лошо, кокво не трябва да се прави, какво може да се случи, но по някога просто не може да предвиди до колко сериозни ще са последиците и че някои неща са непоправими. Та той всеки ден гледа по анимациите как разни герои се удрят, падат от високо, палят и т.н. и след това цъфват живи и здрави. Как тогава едно по-малко дете ще осъзнае, че това е само на филмчето и в действителност не е така и че едно падане може да е фатално. Миналата година сина ми едва не остана без предни зъби, защото докато се държал с ръце и краката му били във въздуха едно дете от тяхната група го блъска в гръб и учителката не е успяла да спре падането, защото е била в другия край на площадката. Размина се с пукната устна, кръвоизлив на венеца и охлузен нос. Наказаха другото дете, викаха родителите му, сигурно и бой беше яло в тях, хората хиляди пъти ми се извиняваха, но какво да направя. Нали всичко завърши благополучно, а и детето едва ли е осъзнавало какво ще стане. И на учителката не се сърдя, в крайна сметка се грижат за сина ми от 3 години и винаги са били страхотни, а същия ден е трябвало да наблюдава още 25 деца на площадката. Затова родителите трябва да са нащрек, а не да обвиняваме децата, защото смятаме, че са достатъчно големи, за да разсъждават сами. Те са деца, знаят кое е разрешено и кое не, но не могат да предвидят евентуалните последици като един възрастен човек. Та аз на 2 години си спомням когато баба ми ме заведе да ми пробият ушите за обици и си мислех, че ще боли страшно и трябва да плача на всяка цена и останах много разочарована, че не усетих кога се сдобих с обици и не успях да се нарева с цяло гърло. Значи съм разсъждавала, но значи ли това, че може да се очаква от мен едно отговорно поведение, да не говорим, че незнам как ми се е запечатало това в главата щом съм била толкова малка. Затова според мен не се сърдете на чуждите деца, а си отваряйте очите на четири.

Това че децата могат и са агресивни не значи, че са злобни! Нормално е да са агресивни, както е и нормално постоянно да търсят границата, да поставят на изпитание родителите си и възрастните изобщо. Децата по принцип не са лоши и това, че искат да причинят болка също не ги прави лоши! Просто те се борят за постигане на желанията си със зъби и нокти буквално, това е борба за оцеляване в чист вид и е заложена от природата и еволюцията „по силния оцелява”. Ролята на родителя е да научи детето си да се съобразява с другите, да отстъпва и т.н.
Цялата работа е в това, че децата не осъзнават последствията от действията си. Това че удряйки някого детето съзнателно причинява болка, не значи, че то иска да счупи главата или ръката на другия. А всъщност то може да причини и големи вреди, но не разбира това.

Никак даже не е нормално!



Далеч съм от мисълта, че децата са лоши по условие. Напротив! Те не са нито лоши, нито добри. Смятам, че теорията за Табула раза е напълно вярна. Децата се раждат като бяла дъска, по която обкръжаващата ги среда започва да нанася редове, съвкупността от които изгражда детето като личност, характер и т.н.

Освен това разговорът ни е доста условен, при положение, че не уточняваме за деца на каква възраст говорим. Разликата в съзнанието и степента на разбиране в дете на 2, на 3 или на 6 години е огромна.

Съглсна съм със Спаска. Много хубаво казано!

 Когато казвам, че едно дете не разбира, нямам предвид, че е абсолютно неадекватно, децата са силно първо сигнални, техните реакции не са мотивирани от изградени понятия, като добро или лошо, за това в случай на проявена агресия, съм по склонна да изключа умишлено поведение, от колкото да смятам, че детето го прави с цел да нарани или да накара другия да го заболи.
  Точно за това става дума тука, дали едно дете би могло да бъде умишлено злобно, само тогава можем да говорим за вина, съжалявам, но аз не смятам, че това е възможно, въпреки че допускам, съществуването на такива изключения, но те се дължат на безотговорно и агресивно поведение от страна на самите родители и пак стигаме до крайния извод, че вината не е в децата, а в родителите.

  Колкото до агресивността, съгласна съм с Ели, че е нормално едно дете да бъде агресивно, не е нормално агресивното поведени да бъде толерирано. Всъщност понятието агресивност, съществува само за нас възрастните, за детето това е форма на изследване и изучаване на света, както всяко едно друго поведение,  ролята на възрастния е да научи детето, къде са рамките на определено поведение.
       Аз вярвам, че всяко дете се ражда със своята индивидуалност и характер, иначе съм напълно съгласна, че средата, в която расте е основното, което изгражда вече завършената зряла личност, но характер не се възпитава

Точно така, даже го пише по книгите  . А също и детски психолог ми го е казвал и че не е добре да се опитваме да променяме характера на детето.

Досега не съм имала наблюдения над по-големи деца, но вчера ми направиха доста неприятно впечатление. Бяхме на центъра, там има едно барче и люлки до него. Маринка вече нали ходи, и като я пуснем все на люлките отива. А те заети от разни по-големи хлапета, Маринка се навира до тях и иска и тя да се люлее. Взех я на ръце, а тя започна един рев! Казвам на децата: "Дайте малко на бебето да се полюлее, че плаче." А те ме гледат и не обръщат никакво внимание, продължават да си се люлеят. А Марина, реве, реве... постояхме малко, погледахме ги с надежда да освободят някоя люлка, ама няма. Или ако се освободи някоя, веднага някое друго хлапе я заема. И така Маринка си остана само с мерака... А майките им най-вероятно бяха отстрани на барчето и виждаха всичко, но...
Друг случай - мъжът ми веднъж беше извел малката сам на един площад наблизо, където се събират майки с деца. Има и от онези автомобилчета, дето децата ги карат. И едно такова дете блъснало Маринка, докато мъжът ми я водел за ръчичка. А бащата на детето седял отстрани и нищо не казал.

Нормално е! Агресивността е неизменна част от развитието на човека и се проявява някъде към втората година. Ролята на родителите е да отучат детето от агресивност! Някои деца много бързо губят агресивното си поведение, докато на други има трябва повече време. Проблемът идва когато родителите не правят опит да коригират агресията на детето си, а волно или неволно я култивират, напр. като проявяват агресивност самите те, изразяваща се с конфликти и крещене, удряне и т.н.
От моите лични наблюдения над дъщеря ми, която не е агресивна по природа забелязвам, че понякога и харесва да проявява жестокост; например ако случайно натисне ръчичката на братовчедка си и и причини неволно болка може да продължи да я натиска, защото получава реакция от нея. Естествено, тук ми е мястото да се намеся и аз го правя, като освен че я отстранявам и обяснявам защо това не хубаво. Друг път и ухапа пръстчето на ръката докато си играеха - лапаха си ръчичките и докато го правеха Изабела я ухапа по пръста. Е, аз я наказах, защото според мен го направи умишлено. Вероятно децата имат вродена нагласа да доказват доминантността си над по-слабите - по-малки деца, животни, буболечки - природата си е природа - и ако ние не им покажем, че това не е редно, няма кой друг.

Izvinjavajte za latinicata...

Be to tva za agresivnostta - decata minavat prez vsjakakvi periodi, taka che nikoga ne se znae.
Sinqt mi vinagi e bil mnogo mil i vnimatelen s bebeta i malki deca, edin obshtitelen i dobrichqk...che chak i okolnite komentiraha, tolkova bjah dovolna..
..no kato razbra, che shte si ima sestrichka - olele! Vse edno, che ne e sqshtoto dete.
Vze da go izbiva na edna agresija, napravo bjah v shok! Javno izpitvashe njakakva smesica ot revnost, otchajanie i jarost, i kolkoto i da se opitvah da povlijaja, nishto ne pomagashe. Edno takova - podsqznatelno - beshe.
 
E, njama da otide da udari bebeto, vse pak na 5 godini e, no to vse si izbiva po njakakqv nachin, naj chesto v otnoshenijata s drugi deca.

Decata sa taka  - maj vse otnjakqde na neshto gi izbiva, kvo da gi pravish.
Obache sqm sqglasna za roditelskoto otnoshenie - ako njama pravilno takova, gadnoto povedenie stava navik i se zatvqrzhdava, i posle idi se opravjaj!

Dobre, che maj izljazohme ot tozi period!

А аз пък мисля, че има злобни деца, продукт на злобни и безхаберни родтели. Дете на 5 години пределно ясно може да разбере, че бебето не се пипа, натиска и т.н., ако му е обяснено от родителите. Това и дете на 3 годинки може да го е възприело. Това, че децата не се раждат лоши или жестоки е ясно, но честно казано за 3-4 години преспокойно могат да се превърнат в такива, при подходящи условия  Винаги съм била на мнение, че няма лоши деца, а лоши родители, но напоследък се ужасявам, колко лоши деца в действителност има. Не ми се разказват случаи, щото ми се доревава от яд и безсилие...
Когато моето дете се сблъска с подобно невъзпитано дете, аз правя забележка на чуждото и по възможност на майката, ако я открия, ако чуждото не се повлия, правя втора, по-злобна забележка  , която винаги въздейства. Писна ми от майки - патки (ще ме прощавате), които си седят на цигарка и лаф моабет, люпят семки и грам не ги интересува отрочето им какви ги прави...

По този повод - направо ми е дошло до гуша като приспя малкия и отида до кафето /на 5 минути от нас/ та да седна малко на спокойствие докато бебо спи, и майки от съседните маси пратят децата си да гледат бебето. Тогава рояк деца се накачулват върху количката, аз се превръщам в бавачка, от виковете им събуждат бебо ... а скъпите им майки си пият кафето на спокойствие, след като дачурлигата им си имат занимавка  !

Извини ме, но това са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ! Кои точно книги цитираш?!

Мисля, че бъркате основни понятия.

Ако ще теоретизираме, ето малко теория от учебниците, а не от агенция ЕЖК (една жена каза)! Надявам се да ви е интересно поне!

Има три основни категории, които трябва да се различават - темперамент, характер, личност.

Темпераментът е индивидуална особеност у човека, определяща динамиката на протичане на психичесикте процеси и поведение. Хипократ първи определя 4 основни темперамента - сангвиничен, флегматичен, холеричен, меланхоличен. Има и други теории и класификации като например на немския психолог Кречмер, на Павлов, американския психолог Шелдън, Юнг и т.н.
Смята се, че пръв небезизвестния руски учен Павлов доказва, че темпераментът има физиологична основа и тя е в съчетанието на основните свойства на нервните процеси. Основа на индивидуалните различия в нервната дейност на човека се крие в проявата и съотношението в свойствата на два основни нервни порцеса - възбуждане и задържане.

ХАРАКТЕР - буквалния превод от гръцки е ОТПЕЧАТЪК. В  психологията под характер се разбира СЪВКУПНОСТ от индивидуално-своеобразни психични свойства, които се проявяват в личността при типични условия и се изразяват в присъщите и начини на дейност в подобни условия. Характерът е инидивидуално съчетание от съществените свойства на личността, изразяващи отношението на човека към действителността и прояваващи с в неговото поведение и постъпки. Характерът е взаимосвързан с други страни на личността, в частност с темперамента и способностите.
Способностите са тясно свързани с характера. Високото ниво на способности е свързано с такива черти на характера като колективизъм, вяра в собствените сили и възможности, постоянна неудовлетвореност от постигнатото, висока самокритичност. Разцветът на способностите е свързан с умението дас е преодоляват трудности, да се работи организирано, дас епроявява инициатива. Връзката между характер и способности се изразява и в това, че ФОРМИРАНЕТО на черти на характера като трудолюбие, инициативност, решителност, организираност, произтича в дейността у детето, в която се формират и сопсобностите.

Физиологична основа на характера е съвкупността черти от висшата нервна дейност и сложни устойчиви системи навременни връзки, изработени в резултат на индивидуален жизнен опит. В тази съвкупност системите от временни връзки играят по-важната роля. Системите от връзки се хормират различно при представителите на различните типове нервни системи и освен това тези системи от връзки се проявяват своеобразно в зависимост от типовете. Например решителността в характера може да се възпита както у представителите на силния възбудим тип, така и у представителна слабия тип.

Характерът не се наследява и не се явява свойство на личността ПО РОЖДЕНИЕ, както и не е постоянно и неизменно свойство. Той се формира и серазвива под влияние на обкръжаващата среда, житейския опит и възпитанието на човека. Тези влияния имат обществено-исторически характер (всеки човек живее в условията на определен исторически строй, социална среда и се формира като личност под тяхно влияние) от една страна и от друга – индивидуално-своебразен характер (условията на живот и дейност привсеки човек, неговия житейски път са своебразни и неповторими.)
Затова и характерът на всеки човек се определя както от неговото обществено битие, така и от индивидуалното му битие.

Характерът се формира, развива и изменя в практическата дейност на човека, отразява условията и начина му на живот. Формирането на характера започва в ранна детска възраст. В предучилищна възраст вече се оформят първите контури на характера, формира се образа на поведение, определено отношение към действителността.

много съм съгласна с този постинг,омръзнало ми е да гледам,агресията на деца по площадки и кафенета,а айките и бащите да се правят,че не виждат нищо и да пафката цигара след цигара

Защо ГЛУПОСТИ? Разбира се характерът и темпераментът подлежат на корекции, но в тесни граници. Ако всичко беше въпрос на възпитание и среда, близнаците щяха да са пълни копия по-характер, а братята и сестрите да си приличат мнооого. Да, ама не е така - различават се .
Че има безхаберни родители - има. Но има и много свястни хора, които не успяват да възпитат Човеци. Едно е да възпитаваш кротко и спокойно дете, друго е - буйно и темпераментно.

Ето така дяволът чете евангелието!  В това, което съм ПРЕПИСАЛА по-горе ясно е отбелязано, че има ИНДИВИДУАЛНИ физиологични основи на темперамента и характера. Това е да я наречем дадеността порождение. От там нататък започва формирането под влияние на средата, опита и т.н. Среда не означава само семейство.

Как точно определи границите за наречената от теб "корекция" като тесни?! На база какво?

Миличка, звучиш все едно си обградена от глудници майки който търсят удобен момент да насъскат децата си срещу твоето!

Едва ли всички майка оставят децата си да тормозят твоето умишлено!!!
Гледай по спокойно на нещата. Догодина и твоето бебче ще събужда другите и ти не винаги ще можеш да реагираш.
Ако ти е толкова нервно, защо не седиш на някоя по-усамотена пейка е весела книжка в ръка?

Спаске, на база наблюденията ми върху моята дъщеря, племенницата ми и децата около тях, както и на "вече порасналите деца" около мен т.е. от практиката, а не от дебелите книги.
В началото на изявата ми като родител, малко след като се роди дъщеря ми, подходих сериозно - изчетох де що имаше на тема възпитание, развитие и т.н., но разбрах, че не всичко от написаното е вярно и може да се приложи на практика.
Всъщност не разбирам за какво спорим!? И аз и ти сме на мнение, че има "индивидуални и физиологични основи на темперамента и характера" /леле изкриви ми се езика и клавиатурата/ и формиране на характера под влияние на средата /да права си не само на родителите /. А границите на корекциите най-вероятно зависят от индивидуалността на конкретното дете. Какво разбирам под тесни . Явно държиш на конкретен отговор.....Ами да го кажа по друг начин - характерът, който детето притежава по рождение, доминира над придобитото възпитанието /под възпитание нямам предвид обноски, разбира се/ или по друг начин, ако пълната корекция т.е. цяластната промяна в характера приемем за 100 %, то реално, на практика, приемам, че на промяна подлежат до 40% от вродените индивидуални физиологични....

Случилото се взучи кошмарно.
Аз винаги внимавам,че като чувам какви ги има.

Злобно си е, според мен.
Пред нашия блок има моми4енце на 1 и половина и винаги внимава, казват и да не се закача с бебето и няма проблеми.
Виждала съм и неконтролируеми деца.

Бог да ни пази! 

Понеже ни се наложи да прибегнем до детски психолог /не искам да изпадам в подробности за причините/ мога да ви кажа какво ми каза тя - много е важно да не се опитваме да променяме характера на детето.
Каквото си е - буйно или кротко - не можем да го променим, а ако се опитваме прекалено много само може някоя беля да направим и да му оставим белези в психиката за цял живот.
Не виждам защо да не й вярвам, тя все пак това е учила 

Марси, става дума за това, че всяка майка трябва да контролира детето си, специално за кафето - мисля, че не съм длъжна да забавлявам чуждите деца, докато майките им пият кафе. Нямам нищо против да дойдат и видят бебо, след което да си седнат кротко при мамите или пък да си играят пак с мамите в градинката. Ама това: Я ходете да возите с количката бебето /примерно/ си е чиста проба отърване от дръбосъците с намирането на занимавка - а в момента, в който бебо спи, сами разбирате не ми е приятно да го обградят 3-4-5 деца, да го пипат и пищят.
Сигурно сте прави, че след някоя година и моя дребен ще е палав, но мисля, че ще избегна някои неща, които сега не ми харесват /апропо, познавам и майки, с които съм седяла и са възпитали децата си- едно момиченце на годинка искаше да вземе дрънкалката на бебо, майка му каза: не може миличка, това е на бебето, то после няма да има с какво да си играе. И точка. Детето разбра и се заигра с друго/.

Марси, въобще не си права. майките може и да не насъскват децата си умишлено, но въобще не им пука какво правят. Пример, таткото почивка делничен ден, малкият заспа в количката (голяма рядкост!) и ние решаваме да използваме спокойствието да пием кафенце. Отиваме в едно кафе, сядаме на най-отдалечената маса, издърпвам количката в страни, синчето да си спи. Да ама видяхме една позната майка с близнаци, няма как отивам да и се обадя аз, културна  , обяснявам и че си почиваме, а тя не, ще дойдат до нашата маса да сме си говорели. Тропнаха се до нашата маса (щото просто нашата беше двойка и нямаше къде) и тая  с цялата си наглост извика децата, които се бяха заиграли, но не и бяха съвсем пред очите и им вика:" Елате тук да видите Яни как спи"  И те дотърчака и аз докато се окопитя, му се надвесиха и той разбира се се събуди и разрева и край на спокойствието... И тая с една невинна физиономия ме пита:"Ама да не би ние да го събудихме?", малееее как побеснях, от тогава никакви контакти с въпросната. То бива несъобразитерност, ама чак пък толкова...
Друг случай, Яни беше още бебе, разхождам го с количката и сядаме в една градинка. На пясъчника до нас си играят 3-4 момченца на около 2-3 годинки. И в един момент като се нахвърлиха върху едното и му затискат главата в пяъка, а то пищи и не може дъх да си поеме  , това за около 3 минути, докато не станах да ги разгоня, аз... Дойде една майка (на момченцето, което биеха) и почна да му се кара  , защо седяло там... Другите майки ги видях после, седяха точно срещу пейката (с майката на потърпевшото) и чоплеха семки... Ми те щяха да го задушат, направо думи нямам.
И разни подобни истории...

Лекси, естествено, че нищо от теорията не може да бъде пренесено като шаблон в практиката. Но определено може да помогне, за да се избегнат някои грешки. Учила съм психология без това да е основната ми специалност и не твърдя, че имам някакви задълбочени познания. По-скоро на ниво обща култура. Имам не малък опит както в общуването с деца, така и с порастнали такива, както ги наричаш. И твърдя, че това, което популярно наричаме характер, а всъщност това е външната му изява, се променя и то доста.



Всъщност аз влязох в спора заради реплика, че характърт НЕ СЕ възпитава и НЕ БИВА да се променя, тъй като не приемам нито едното, нито другото за вярно. И изложих своите аргументи, които са на база прочетено от мен и от моя опит. ЛИЧНО МНЕНИЕ все пак. Всеки е свободен да го приеме или не. Честно казано се дразня, от аргумент "така пише по книгите", когато всъщност в книгите пише точно обратното. Съжалявам, ако съм излязла от рамките на добрия тон.


Към АМИДАЛА: По повод на детските психолози ... Надявам се да сте попаднали на добръ такъв и да ви е помогнал. Но така или иначе репликата да не влиятете върху характера на детето ми се вижда абсурдна, още повече изречена от професионалист. Може би така ми звучи, защото е извадена от контекста на целия ви разговор.
Иначе имам пресен пример с позната майка, която се беше притеснила за по-голямото си дете заради склонността му към автоагресия. И една много учена и титулована детска психоложка я беше направила на маймуна. При едното ходене й беше обяснила как тя е виновна за всичко, как бебетата до година не трябвало да се целуват и прегръщат, защото за нивото на развитието им това било равносилно на сексуално посегателство и най-различни подобни дивотии. На следващото посещение беше отишъл таткото и за огромна тяхна изненада беше чул ТОЧНО обратното. Без коментар.

Тая психоложка определено е от школата на Фройд.
И кво сега - да ги хвърлим ревящите вързопчета в ъгъла и да не им обръщаме внимание че сескуално посегателство
Е...... няма да казвам, че

Според мен няма лоши и злобни деца. Всичко е въпрос на невнимание, възпитание и т.н.

И аз така реагирах. По-безумна дивотия не бях чувала. То целия случай беше фрапиращ.
Като чуя македонската максима "Дете се целува само когато спи" и вече съм наострила ноктите. Нищо, че съм 2/3 македонка.

Както и да е. Децата се раждат чисти, без предразсъдъци, задръжки, ограничения. Те се появяват после, наложени от нас и от околния свят. Така си мисля аз. И ако не внимаваме и не ги възпитаваме, могат да станат точно и лоши и злобни.

От всичко изчетено по темата виждам, че мамите с малки деца са най-остри в изказванията си и смятат, че едно дете на 5 години вече е достатъчно голямо, за да има едно отговорно поведение спрямо околните. И аз си мислех същото когато Марти беше на 2 години и с наше приятелско семейство, чиято дъщеря беше тогава на 5 години, ходихме заедно на почивка. Та през цялото време той плачеше за нещо, защото не можеха да поделят играчките с каката и аз все си мислех, че тя го дразни нарочно и понеже е по-голяма трябва да е по-внимателна и разсъдлива. Да, обаче сега моят син е в тази възраст, според околните е много разбрано и добро дете, от една дума разбира, но си е дете. Дърпа си играчките от племенника ми, който е на 10 месеца, защото са негови и на детенцето на кумовете ни се дразни някога, когато са ни на гости. В никакъв случай няма да им посегне, да ги бутне или нещо от сорта, внимателен е с тях, защото му е обяснено, че те са малки и много лесно могат да се наранят, но при него всичко става  с много малко обяснения. Но и той когато се люлее на люлката трудно отстъпва място и не се замисля, че може да удари някое дете, което преминава покрай люлката, а и едва ли трябва точно той да мисли за това. Майките, които са довели децата си на площадката трябва да следят къде ходят те и да ги пазят от люлките и въртележките, както и аз самата пазя своето дете и го предупреждавам винаги да се пази. Така, че мили мами, не давайте категорични мнения, защото не се знае какви ще са вашите деца на тази възраст. Всички минават през периоди на агресия, на Марти това беше някъде към 2,6годишна възраст. Много му харесваше да бута детето на моя приятелка, което е с една година по-малко от него, и то не защото изпитваше злоба или ревност, а просто защото му беше много интересен начина по който малката падаше.

Точно за това говоря!!! ЗАЩОТО МУ Е ОБЯСНЕНО! Няма значение с колко обяснения става. Важното е, че става!



Естествено! Не мога да очаквам, че другите ще пазят МОЕТО дете. Смятам определено, че е моя грижата да опазя детето си, но в същото време е мой ангажиментът и да не допускам то да се превръща в заплаха за околните, особено за по-малките. Ако той хвърля пясък по другите деца, не смятам, че трябва да остана безучастна, а другите майки да си пазят децата, защото са си техни. Просто би трябвало поведението ни да е двупосочно.


Нали не си го оставяла да я бута постоянно, само защото не е от злоба, а от любопитство?! 
Вярно е, че никой категорично не може да каже какъв ще е сина ми сле 2-3 години. Но, повярвай ми, категорично мога да ти кажа, че няма да допусна повод да бъде коментиран във връзка с това, че е посегнал на друго дете и това е останало без последствия.

Сигурно прозвучах като майка-чудовище.  Но не съм. 

Хаха, не си. Мисля по абсолютно същия начин ... и не се смятам за чудовище  ...

Драга, Спаске,
освен, че писах, че му е обяснено и за това не посяка, написах също, че той по принцип е много разбран и всичко става с 2-3 думи при него. Но имам приятелка, чието дете е колкото моя син и двамата са коренно различни. Другото дете е много буйно, импулсивно, посяга, инати се, въпреки че аз познава много добре майката и тя определено не е от тези родители, които оставят децата да си правят каквото искат. Напротив, налагат му здрав контрол, но въпреки всичките им усилия детето редовно си навлича гнева на чуждите родители, защото непрестанно създава конфликтни ситуации. Има моменти, в които е същински ангел, много лесно се общува с него, но през по-голямата част от времето си е страшно палав.

  Сега виждам какво развитие е претърпяла тази тема и се намесвам да си кажа, какво имах предвид, че херактер не се възпитава, защото не съм сигурна, че съм разбрано правилно, а и не мисля че съм казала глупост, както беше определено.
 Децата не се раждат, като бяло платно, на което да може да рисуваш и да определяш, какви ще станат, това имах предвид, всеки един човек има своята характерна индивидуалност още от рождението си,  (в никакъв случай не претендирам, че се изразявам терминологично вярно, но мисля че ще бъда разбрана), всяко дете има различен вкус към храната, едни са по страхливи и несигурни, други са смели и изследователи,едни деца са по темпераментни и емоционални, други са затворени и спокойни и така нататък. За това продължавам, да твърдя, че характер не се възпитава, с това имам предви, че не се тръгва от нулата, не можеш да направиш, дете което се страхува безстрашно, защото то се е сблъскало със страха и го е осъзнало, можеш да го научиш да преодолява страховете си и да се справя със тях.
 
 За не променянето на характера, не съм казвала нищо, така че ще приема, че репликата , не е била насочена към мене , най-малко защото смятам, че точно това е ролята на родителя, в най-ранната детска възраст, да забележи качествата и индивидуалността на своето дете и да му помогне да изгради и до развие  положителните и да се справи с отрицателните, ако това някой нарича възпитаване на характер ОК, но за мен това е неточно определение.
 

По такъв повод и аз да се оплача-минаваме наскоро през градинката пред блока и едно лапе на около 4 годинки, с майка си, хеим вижда че сме с бебе в количка и още едно детенце, хем нарочно се завилва и шутира топката право към нас

Добре,че успях да я избия, но и то и майка му, гледаща безучастно
Едва се сдържах, а келемето седеше и доволно зяпаше реакциата ни. Даже ни се изплези, което вече беше върха!

Мами вие наистина прекалявате
Не само вашите деца са деца просто ДЕЦАТА СА СИ ДЕЦА и ние техните родители трябва да ги пазим
Какво значи дети на 2, 3 или 5 години ами малки са разбира се чак съм изумена от някои постинги

няма злобни деца,има лоши родители.

Не са злобни децата. От родителите зависи на какво ще научат децата си. Това дете явно не е било наясно какви могат да са последствията от действията му

Не мога да се съглася с мнения от сорта "децата не са злобни, родителите са безотговорни". Според мен децата се раждат с характера, с който трябва да се справят цял живот. За някои неща не са се научили да се прикриват. Т.е не са научили все още правилата за поведение пред другите. Родителите могат да направляват/контролират в някаква степен поведението им, но не изцяло.
Въобще такива ситуации трябва да гледаме да не си ги слагаме на сърцето. Така или иначе не всички и всичко ни е приятно.

"Децата се раждат дивачета, това го знам. Най-доброто, на което бих могла да се надявам , е мъничка нежност, привидна кроткост. Под повърхността дивото си остава абсолютно, необуздано и чуждо", Шоколад.

П.С.Горното си го запазих и за мен. Като тръгна да мърморя по същия повод, да си го прочета.
pg220899, 

Има зли деца и още как. Иначе как се нарича дете, което умишлено причинява болка на по-малките, на което стотици пъти му е обяснено от родителите "да не прави така"? Как?

За сведение- дъщеря ми е на близо 4 години и никога, никога не е наранявала умишлено познато или непознато дете. Много е грижовна към малкия си брат и адски добре и е известно кое би могло да го нарани, от какво би ревнал, кое може да прави с него и кое не! Ама моля ви се, децата не са толкова тъпи, че да не осъзнават последствията от елементарни действия!

Не може да се говори за зли деца, зли хора ... респективно много ме дразни израза "добро дете"  .

Човек на възраст да е родител трябва да е разбрал, че всяка личностна харктеристика има две страни - достойнство и недостатък. И двете неща вървят заедно! Аз съм контактна, комуникативна и това е добрата страна на въпроса, НО - съм приказлива - и това е лошата.  .  Естествено, че ако родителите ми бяха  потиснали на времето тази моя склонност, нямаше да ме наричат ту "многознайка", ту "чудесен събеседник и слушател", и вероятно можеше да развия комплекс на тая тема.  . Това е положението.
И колкото по-навреме родителите осъзнаят, че детето има индивидуалност, респективно собствени недостатъци, толкова по-добре. Идеята не е да се изкоренят недостатъците - щом досега човечеството не е успяло, закога?!?!  - а да се помогне на детето да се чувства комфортно дори и със слабите си страни. Едно щастливо, разбрано дете, което има право да греши, поне колкото ние го правим, не е агресивно. И много по-отворено и позитивно към всичко ново.
40% от характера на един човек е страшна цифра, за да поеме друг човек отговорността, за промените, които се опитва да внесе! Материалът е твърде ценен.
Нека не забравяме, че пътят към ада е постлан с добри намерения. А родителите имат най-добрите намерения към своите деца... И най-голямата власт.

 
Да ви питам мами, защо все "съседчето е злобно", а вашите са "пребитите душички"?
 
В този ред на мисли съм виждала такъв скандал между майки, породен от от детски дрязги, че да ви настръхнат косите. И двете жени бяха убедени, че  чуждото дете е източник на конфликта и защитаваха своето, обиждайки се взаимно!Крясъци, заплахи, цирк ви казвам, ама цирк!
Децата след 10 минути си играеха все едно нищо не е станало. А майките 1 месец не се погледнаха в очите!

Защо се опитвате да разваляте хубавия бой с кавга
Айде моля ви се върнете се към добрия тон на разговора!

Ами не, около нас няма злобни съседчета, а и не си спомням някое дете да е ударило по-сериозно някое от децата ми. Но не може да се каже същото за едно проклето лапе на площадката- нарочно удря, замеря с камъни, плюе и всякакви подобни мизерии на по-малките момченца. Майка му луда става жената- кара му се, говори му, наказва го, но това не и не....а жената има още едно дете, което е супер кротко и добро...как става този номер?

Много е крайно изказването "децата не са виновни, виновни са родителите, защото не са ги научили".

Да, ама на практика нещата не винаги са така. Понякога, колкото и да говориш, обясняваш и т.н, детето просто си прави, каквото си иска и толкоз.

"Гени, семейна среда,социална среда."
В наши ръце е да променим или поне пригладим острите ръбчета на децата си.  Виждала съм наистина злобни деца (за щастие - много, много рядко). Но повечето малки агресори обикновено се борят за внимание или пък просто не са научени да се държат внимателно с по-малките. За съжаление, няма как - ще изкупуваме и чуждите родителски грешки и небрежност. Дай боже, поне ние да се справим добре! 

еее Анита няма злобни деца. Спомням си едно време аз на какво правих братовчедка ми - направо се чудя как е останала жива милата.

Супер интересна тема и много разнообразни отговори - според мен е добре, че наистина се дискутира това - значи, че все повече хора ще обръщат внимание на своите и на другите деца. Изобщо - добре е да се замисляме по-често за това и форума е идеален за целта...
А моето мнение е:
Когато ме попита някоя майка защо съм ги облякла децата толкова, на нея й се струвало топло времето, казвам, че аз решавам за тях и това е моят избор.
По същият начин, всяко тяхно действие, приемам и за моя отговорност или поне се старая да е така за нещата, за които мисля, че още не разбират на моето ниво или на нивото на другите деца...
Това не решава нещата, но изхождам от този принцип и винаги държа, когато направят нещо добро или лошо да им обясня какво точно се случва в момента.
Засега поне нямам притеснения за тях - случвало се е да ги удрят или те да ударят, но никога не съм оставяла ситуацията без извинение или сдобряване - трябва да се наблюдават и в такива моменти да им се обяснява как постъпват - за съжаление това винаги е според личните критерии на всеки родител.
Сигурно за някои това ще е добро, за други лошо - може би затова е толкова шарен светът...

Значи пак опираме до характера и индивидуалността на детето.
Някои черти или "ръбчета" колкото и да се опитва родителя просто не може да ги изглади, но поне трябва да научи детето да ги контролира.

Хубава статия за агресивността при децата
http://www.semeinabiblioteka.hit.bg/Deteto/Agresivnost_neprili4ni_dumi.htm

Сигурна съм, че е видяла ! Съдя по себеси ... Имам някакво изкривяване  щом наоколо има дете аз инстинктивно го наблюдавам ! Не мога да си обясня само поведението на тази майка !