Изпитвахте ли срам от раждането?

  • 12 380
  • 185
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 391
Това че раждаш не означава че процедурите да ти тикат мъркуч в ануса, да те бръснат, всякакви непознати хора да ти бъркат във вагината и да лежиш разкрачена на магаре пред незнам си колко голяма публика стават по приятно занимание.

Така че, не, няма нищо ненормално да чувстваш неудобство по време на раждане, особено в българска болница. Според мен е по-странно ако приемаш гореспоменатите процедури с леко сърце. Особено като човек знае че всичките са абсолютно ненужни посегателства на женското достойнство.

# 151
  • Мнения: 3 453
Не ме е било срам от никого.

# 152
  • София
  • Мнения: 1 946
Мислех, че много ще ме е срам и така си беше в началото, но като станаха болезнени контракциите хич и не ми пукаше  Flutter

# 153
  • Мнения: 2 643
Това че раждаш не означава че процедурите да ти тикат мъркуч в ануса, да те бръснат, всякакви непознати хора да ти бъркат във вагината и да лежиш разкрачена на магаре пред незнам си колко голяма публика стават по приятно занимание.
Именно PeaceСрам е силно казано,но като цяло се чувствах неловко и исках час по-скоро да родя,за да престанат да ми запрятат нощницата,да ми бъркат отдолу и да ме  коментират в трето лице.

# 154
  • Мнения: 130
То срам несрам трябва да родиш. А самата истина е че не е много приятно. Като те почнат контракциите хич не мислиш за срам.

# 155
  • Мнения: X
Първия път ме беше срам, да, защото минах през найсе прегледа за разкритие, част от които пред едва ли не целия персонал, събрал се за кафе - пауза  Shocked и може и да са виждали какво ли не, ама доста ме поразгледаха. Единия път на доктора му звънна gsm-a, докато ме преглеждаше  Sick е нито си извади ръката, нито спря да говори  ooooh! В крайна сметка родих със секцио и можеше да се мине без цялата тая пребърквация до последно и какво ли не, защото се знаеше, че сутринта ще ми правят секцио така или иначе, ама пък що да не пробват цяла нощ да видят няма ли пък да излезе тва бебе нормално.
Втория път не ме беше срам ни най-малко. Раждах в Токуда, с планирано секцио, не са ме преглеждали вагинално нито веднъж, не са ме развеждали от магаре на магаре да ме пребъркат всички, всичко си беше нормално, културно, дори в реанимация не лежиш - директно в стаята, включват ти монитор и ти водят таткото и бебето. Това за мен беше човешкото раждане, без унижение. След първото направо бях психясала, толкова срам през живота си не съм брала.

# 156
  • Мнения: 780
Джуличка, сериозно говоря!Тук, в Бургас практиката май е такава, защото и другите родилки, с които бяхме в стаята са ги връзвали.Питаш "Защо?", те ти казват "Ще видищ." и ти промушват чаршафа през врата.Да уточня, връзването става непосредствено преди да започнат да те шият.Предполагам е за сигурността на лекаря, който те шие, да не "изяде" някой ритник-имало е такъв случай със същата лекарка, която ме зашива.Може да го правят само когато тя е на смяна.Честно казано и на мен ми се искаше да я изритам, като усетих последния бод.
А на акушерката наистина съм благодарна.След всичко, което бях чувала и видяла/наложи се да отида в родилното в 8 месец и ми се разкрещяха, защо звъня/, тази жена ми се стори истински ангел. Simple Smile

# 157
  • Мнения: 6 274
Просто ми се стори странно, че се оплакваш от отношението на тези хора, пък в същото време си им благодарна....  Shocked
Нещо не мога да разбера, явно...
  Thinking

# 158
  • Мнения: 112
Въобще не ми беше до това да мисля дали ме е срам. Гледах да мине всичко , бебето да е добре, друго не ме интересуваше.
А и докторите са се нагледали на толкова много, че едва ли вече им прави впечатление нещо.
Аха Peace

   Ооо, да, и моя приятелка са я връзвали...

# 159
  • Русе
  • Мнения: 526
   Да си призная направо - аз съм от тези, дето ритат, докато ги шият, но пък не са ме вързвали, а направо ме упоиха Wink
   Иначе за срам - честно казано доста бързо забравих за него като почнаха болките... После някак си претръпнах и хич не ми беше притеснено като минаваше целия болничен персонал сутрин на визитация.

# 160
  • Страната на приказките
  • Мнения: 369
Срамът е предварително-сега, докато си го представяш-кое, как...После болката ти надвива чувството за срам и забравяш да се срамуваш-просто искаш да свърши, после си отиваш, няма да ги видиш повече, така, че няма страшно. А и те са те забравили веднага, няма да те мислят, защото идват следващите родилки. Кофти би било, ако си в някоя голяма болница, дето идват студенти-по 10-15. От това сигурно би ме било срам, но не ми се е случвало, само са ми разправяли.

# 161
  • София
  • Мнения: 3 789
Не ме е било срам. По-скоро изпитвах неудобство от това, че съм толкова разголена пред непознати хора.
Познавах единствено операц. акушерка. Но още докато ми вливаше системите ме запозна с екипа и докато ми правеха секциото си бърборехме с всички, даже анестезиолога ми направи и първите снимчици на беба с телефона.
Нито преди раждането, нито по време, нито след него съм изпитвала срам. Отношението на всички беше прекрасно и ме караха да се чувствам добре и да забравя всякакви притеснения, срам и неудобство.
А и мисълта, че чаках да зърна бебка, чух първия й плач.....просто в такъв момент няма място за срам, а само за радост и хубави емоции Peace

# 162
  • Мнения: 651
Не та това е нещо нормално и човешко.По скоро-страх

# 163
  • Мнения: 1 006
В този момент,въобще не съм се замисляла,дали ме е срам.Въпреки,че докторът,който ме израждаше беше млад и доста симпатичен.

# 164
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Е та това си е нещо напълно естествено, какъв срам newsm78

Общи условия

Активация на акаунт