Пак мелодрама

  • 4 639
  • 51
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 474
Ами то от страни е лесно да се каже, ама аз бих говорила директно по темата /която явно не е от сега/ с родителите..... По думите ти личи, че с тях или без тях ти си се оправяш ...  ама пък не ечестно, бе....... ПОне внучка си да не делят на страни..... а за сестра ти......те такива като нея, винаги си го намират  някой ден
...Сега да подчертая, че не мисля зло никому...... Stop
И накрая, но не на последно място: ВЕСЕЛА КОЛЕДА и гледай напред  Hug  bouquet

# 31
  • Мнения: 2 556
Не, просто хората са различни, може наистина да съществуват промени след скандали и тръшкане, но аз да не съм ги видяла досега  Wink

# 32
  • Мнения: 474
Не става въпрос за скандали и тръшкане....а за разговор, ако  той не помогне - значи няма оправия....  Уф ... мразя тези делби .... аз съм по-малката и наистина, по-глезена съм.... ама когато бях по-малка.... сега ако няма за брат ми и аз не искам /пък и родителите ми не ни делят, за щастие/.... въпреки, че съм на 26 а той на 32... На сестра ти не й ли е неудобно, макар и малко, а  newsm78 не се ли усеща ??

# 33
Момичета, много ви благодаря, че сте взели така присърце темата ми в ктози коледен ден.
Не знам наистина , дали има смисъл от разговори. Да ви кажа много ми олекна, дори само поради факта, че видях, че повредата не е в моя теревизор, че има и други като мен и то явно не малко. Просто е хубаво да знаеш, че не ти си виновен и грешен, че просто някои родители явно са си такива. Странно е как дори и да сме пораснали имиме нуждата от одобрението на родителите си. Аз много дълго го търсих, като не го намерих, почнах да го търся от другите, което доведе и до ранното ми и несполучливо омъжване. Но ме и направи силна и оцелях и сега мисля, че съм постигнала нещо в живота си. Не знам, наистина, дали има смисъл от разговори. По-скоро имам чувстото, че няма да доведе до нищо, а аз ще изляза лбошата както винаги. Аз търся вината повече в родителите ми. Сестра ми просто си взема каквото й дават, че кой няма да взема като му дават. Ще ви разкажа само една случка, за да разберете горе долу какво е отношението и спирам, защото навън е чудесна зимна приказка и наистина не искам да си развалям повече настроението.
Та, прибира се преди известно време сестари ми от скъпия швейцарски колеж, нагласена с изкуствена коса, ноктопластика, маркови дрехи, прекалила със солариума и баща ми възкликва - аууу, какъв европейски вид имаш! Аз, както се сещата нямам възможност да инвестирам такива пари в себе си, а и не смятам за нужно. Все пак не се имам за грозна жена и  реагирах - ми на моя вид какво му е, да не е ориенталски? Е, - рече баща ми, ти си стара чанта вече. Е, тогава бях на 32  Grinning Та, така...
Стига!
Весела Коледа ви желая и стискайте палци утре да летят самолетите, че да не ми пропадне и новогодишното пътуване  Grinning
И пак, от сърце ви благодаря!

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Регистрирана,дръж се и не се обвинявай,не си виновна ти,разбира се.
И аз все се доказвах все търсих одобрение,но винаги за мен се казва че съм черната овца,а брат ми е човека.
И да докато не им теглих една на ум,а после и не на ум,не се отърсих от това чувство,че аз нещо съм крива и за това не получавам нищо.
Сега обаче си подредих живота както аз го харесвам.
Завърших си висше образование,имам 3 прекрасни деца,от тази година си имам и мой бизнес,строим си етажа на къщата,а мъжът ми има добре платена работа на която го ценят,от 3 години помощ от нашите нямам никаква,а и не съм търсила,те са доста над средното ниво,в същото време на брат ми се строи къща 800кв,купува му се кола от магазина за каквато моето семейство мечтае,но един ден и това ще вземем,брат ми и снаха ми работят при татко и им се плащат всички разходи,ток вода и т.нат.абе разделението си е било винаги,но не за това го пиша,ами срещнал ги кръстника ми и ги попитал ,как съм,моят баща веднага отговорил.Ми как да е,само проблеми ни създава.
А сега кажи ми какво да ги правя,хиля се и знам е добрата няма да стана и всички имоти и пари са брат ми,аз ако закача нещо ок,ако не викам техни са си,да ги дават на който искат,и гледам аз и мъжът ми да осигуряваме благата за семейството ни,другите да са щастливи както си решат.
А само да вметна, че не смятам брат си за виновен и не му се сърдя,не е луд който яде баницата нали Grinning

# 35
  • Мнения: 378
Има деление на децата ,но никой родител не си го признава PeaceВиждам го почти във всяко семейство с 2 или повече деца .Имам приятелка ,доста по-голяма от мен и ми е казвала ,че обича повече синът си-просто и създаваше по-големи грижи.Тя просто ми призна ,като  майка на 2 деца ,че е нормално да си ти е тръпка едното от тях.Просто родителите не знаят как да замаскират нещата.И толкова болка . Не искам 2 ро дете точно .поради тази причина
Абсолютно подкрепям и аз имам една приятелка която си призна,всички около мен с 2 или повече деца са така. Peace

# 36
  • Мнения: 2 013
Има деление на децата ,но никой родител не си го признава PeaceВиждам го почти във всяко семейство с 2 или повече деца .Имам приятелка ,доста по-голяма от мен и ми е казвала ,че обича повече синът си-просто и създаваше по-големи грижи.Тя просто ми призна ,като  майка на 2 деца ,че е нормално да си ти е тръпка едното от тях.Просто родителите не знаят как да замаскират нещата.И толкова болка . Не искам 2 ро дете точно .поради тази причина
Абсолютно подкрепям и аз имам една приятелка която си призна,всички около мен с 2 или повече деца са така. Peace

Ми... не мога да открия у себе си деление. Имам две деца, близнаци, но напълно различни - момче и момиче. Разбира се, че у родителите го има подсъзнателния стремеж да помагат на този, който в момента е в нужда. И това е естествено - ако вижаш, че едното дете се справя, а другото не успява - ще помагаш на това, което не успява.
Не оправдявам по никакъв начин родителите на регистрирана и Мира. При тях явно са стигнали някакви крайности, които за мен нямат обяснение, поне не го откривам в думите на двете.

# 37
Ох , Divana , ако знаеш колко години сама за себе си съм търсила обяснение. И като не си го обяснявах като малка стигах до извода, че аз съм лоша и не заслужавам да ме обича никой. Сега вече не мисля така, но след много години работа върху себе си.
Единственото, което ми идва на ум, е че аз съм родена, когато двамата са били много млади и всъщност мен ме е отгледала баба ми, а баща ми изобщо докато съм станала на 4 дори не е живял в България и аз не съм го познавала. Сестра ми се роди, когато баща ми работеше като дипломат в друга страна, бяха много добре материално и никога не е гледана от бабите. Може би заради това, знам ли

# 38
  • София
  • Мнения: 3 880
стана ми много тъжно.
прегръщам те силно и ти пожелавам много весели празници!  bouquet

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Divana ,то за писане има много,няма начин и аз да не съм провокирала с нещо,но чак толкова.
Не ми се започва да пиша тъй като темата е на друг човек.
Просто исках да и споделя,че такива случаи много,да знае че не е единствена.
И пак казвам,аз децата си не деля,нито подсъзнателно нито явно,не знам защо някой се опитва да го насади в главите на хората.

# 40
  • Мнения: 22 452
Винаги съм се чудела как е възможно подобно нещо, но на всяка крачка се среща това с разделението на децата.
Ами като не можеш да обичаш 2-3деца и каквото даваш на едното, това и на другото не ги прави. Още повече пък такава явна показност и демонстрация е изключително грозна.

Имам сестра 6години по-малка от мен. Никога не съм усещала подобно разделение и не го е и имало. Разбира се като малка се сърдех за разни неща, защо не нея са и купили еди какво си, а на мен не - ами просто защото не съм имала нужда. Не сме получавали еднакви неща, но сме получавали това, от което имаме нужда. Така че в крайна сметка паричната им равностойност е била еднаква.

# 41
  • Мнения: 2 013
Ох , Divana , ако знаеш колко години сама за себе си съм търсила обяснение. И като не си го обяснявах като малка стигах до извода, че аз съм лоша и не заслужавам да ме обича никой. Сега вече не мисля така, но след много години работа върху себе си.
Единственото, което ми идва на ум, е че аз съм родена, когато двамата са били много млади и всъщност мен ме е отгледала баба ми, а баща ми изобщо докато съм станала на 4 дори не е живял в България и аз не съм го познавала. Сестра ми се роди, когато баща ми работеше като дипломат в друга страна, бяха много добре материално и никога не е гледана от бабите. Може би заради това, знам ли
Може би има нещо в това обяснение. А може би и ти по някакъв начин си им доказала, че се справяш добре с живота и не те мислят толкова. Случвало ли ти се е да се обърнеш директно към тях с молба за помощ и да са ти отказали?

# 42
  • на пистата
  • Мнения: 5 848
И да търсиш и да не търсиш обяснение няма.моята майка обича повече брат ми вижда се от километри,винаги той винаги него,все е у тях да помога за децата,той това той онова,цял живот съм била така,никога никой не ми е подал или помогнал за нищо,когато аз имам нужда от помощ например за децата тя винаги е на работа а за него намира начин някой да я смени.не само с мен,но и с децата ми е същото,нито баби нито дядовци,яд ме е само,че аз винаги помагам,винаги при нужда звъни на мен,пари трябват ли пак аз а на края.....на мен обаче не ми пука,даже съм и го казвала стотици пъти,оправям се сама,обичана съм,уважавана с деца които ме обожават и така......
гледай само напред и да знаеш,че един ден ще се осъзнаят,но може да е късно.
успех ти желая,да обичаш и слушаш детето си и ако някога имаш друго да мислиш добре какво ще правиш Grinning
весела коледа  bouquet

# 43

Може би има нещо в това обяснение. А може би и ти по някакъв начин си им доказала, че се справяш добре с живота и не те мислят толкова. Случвало ли ти се е да се обърнеш директно към тях с молба за помощ и да са ти отказали?
[/quote]
Ами случвало се е много пъти. И не само материални неща. Пари поисках, когато купувах колата и ми дадоха онези прословути 100 лв като първата вноска беше 4000 лв. Мен ме боли повече за другите неща, които не са ми дали. Нормалните човешки неща, подкрепата. Например, приятелят ми е чужденец и предстои да се оженим в края на годината. Той сто пъти ги кани да дойдат на гости, да се запознаят с неговите родители, дори предложи той да поеме разноските. Но нашите не искат, нямали пари, вила строяли, стари били (на 60 са). Ми така може и да се оженя, а те няма да знаят къде живея. Вече 5 години сме заедно, той винаги се отнася с тях с такова уважение, а те се правят че не могат да му запомнят името.
А в същото време ми викат, ми ти като заминеш, кой ще ни гледа на стари години и се сърдят? Ми искаше ми се да кажа сестра ми ще ви гледа, ама пак не го казах.
А пък напоследък, баща ми все повтаря как му е време за внуци и иска да гледа внуци. Казвам, ми нали имаш внучка? Е, тя е голяма какво да я гледам. Е, всъщност никога не са я гледали, де. Ох, пак се ядосах

# 44
  • Мнения: 2 013
Ох, наистина е гадно. Много, много съжалявам и не мога да си го обясня. Не мога да си представя такива родители. Очевидно разликата в отношението към теб и сестра ти е огромна. И то от двамата едновременно, което е още по-странно. Понякога единият родител може да е по-привързан към едното дете, но и двамата newsm78

Общи условия

Активация на акаунт