Реших да споделя с вас какво ни се случи преди две седмици.
Ние вече сме на 11 месеца и естествено бързаме да прохождаме.За съжаление обаче нашия татко изпусна малкия на тротоарни плочки и изживяхме малък ужас. Ударихме челото и счупихме ключицата на рамото. Малкия много плака.За съжаление бяхме в провинцията и казвам за съжаление защото според тамошния невролог и ортопед нищо му нямаше дори не пожелаха да направят снимка. И така пътя и тук в Пирогов с диагнозата. За щастие при невролого всичко беше наред , дори цицина нени излезна.
Тук трябва да отбележа че съм изключително доволна от детската травматология в Пирогов, обърнахани огромно внимание поуспокоиха ни , бяха мили и внимателни.Както каза доктора " бил е малкия дявол" защото нямаше изместване. Превързахани и така две седмици, като ни викаха на контолни прегледи. Днес вече ни махнаха превръзката. Малкия пълзи и всичко е ОК.Естестено трябва да го пазим.
Успокоих се много и гледам как детенцето ми си е пак същото.
Поолекнами и като го споделям с вас , отпусам вече напрежението.
И мами купувайте колоните за прохождане. Моята педиатърка няколко пъти ме посъветва, но трябваше да стане белата че да взема. Държането за една ръка си е доста опасно.