нервност до краен предел :(

На мен не ми е ясно как така реши че е гей само защото някой ти го е казал?По-добре женствен мъж,отколкото всяка вечер да се прибира пиян и да бие по масата или теб,така по-мъж ли ще е?
Намери си занимание да си убиваш времето.Разходки,музика,филми,плетки каквото си пожелаеш,но запълни времето си с нещо ,защото така както си я подкарала,ако ти кажа че твоя мъж е травестит и това ще повярваш. Всичко ще е наред си повтаряй!Не си първата бременна с хормонална треска така че горе главата.
Аз имам приятел гей.При по-задълбочени разговори с него относно желанието му към мъже ,ми каза че не изпитва никакво привличане към жените и не му става.Незнам това дали важи за всичките,но мисля че може да ти е за успокоение.
Я ходи на разходки и разглеждай по детските магазини какво има и какво ти трябва и не му мисли!

Who cares,
повечето жени опредепят периода на бременността си като хубав, но това не значи, че не е стресов. Всъщност, психолозите оценяват появата на нов човек в семейството и загубата на близък като еднакво стресиращ. Така, че не е чудно, че - както ти се струва, "откачаш" 

Има и друг момент - понеже при очакване на дете целият ти живот се обръща с краката нагоре, бременните се чувстват доста уязвими и несигурни. Имат нужда от повече подкрепа и усещане за сигурност. При мен също беше така. ВЪпросът е, че очевидно в живота ти има съвсем конкретни обстоятелства, които не ти помагат много да си спокойна. От една страна, очаквате дете с мъж, с когото се познавате от много скоро. От друга, важни за теб хора - членове на семейството ти - имат едно на ум за бащата на детето ти. (Според мен, най-голямата глупост, която можеш да направиш, е да се откъснеш от семейството си, само, защото изразяват опасения относно избора ти. В крайна сметка, макар баща на детето ти, този мъж е доста ново явление в твоя живот, а семейството ти е било до теб цял живот и със сигурност ще продължи да бъде.)

Струва ми се, че прекомерните тревоги около бременността ти "покриват" и прогонват други тревоги, за които не ти се ще много-много да мислиш. Дали пък не надаваш ухо на думите на сестра ти и не те е заболяло толкова от тях, защото ти самата се чудиш дали не сте поизбързали с детето?

Така или иначе, не се изолирай от семейството си, говори за тревогите си, забавлавай се доколкото можеш и - успех!   

аз не смятам да обръщам гръб на семейството ми само заради това,че сме били на различни мнения.Просто не искам да се чувствам като между чука и наковалнята-да стоя и да го гледам и да си мисля колко неща против него са наговорили моите хора,а да не смея да му кажа и думичка,защото как се казват такива неща?.Не искам да се стигне дотам да се наложи да избирам между мъжа си и семейството си,искам да запазя добри отношения и с двете,което незнам доколко ще е възможно (той досега не е казал нищо против нашите,но ако усети,че не го харесват не ми се мисли какво ще става-най-малкото няма да иска да ги види изобщо).Колкото до детето,ние го планирахме за следващата година и се пазихме,но един от презервативите ни изигра лоша шега,а после сърце не ми даваше да го убия.Искам да съм спокойна,но много ме е страх,все в нещо се съмнявам-с или без повод...То и преди бях така,аз по принцип съм си предпазлива и подозрителна,че и песимист  на всичко отгоре,ама сега вече направо не мога да се позная

Забравих да кажа нещо,което може и да е важно.Ние с него сме си говорили на тема "гейове" преди и той винаги се е изказвал твърдо против тях,казваше,че за него това са извращения и болни хора.Също така категорично се обяви против аналния секс-"аз да не съм някой......,че да го правя?".Гледа си порно само с жени,защото последното нещо,което искал да види в такъв момент било друг мъж.Тези неща трябва ли да ме успокоят или може да са просто думи? И изобщо има ли от какво да се притеснявам според вас или просто си търся проблеми?

мисля,че прекаляваш

Търсиш си сама проблеми ми се струва на мен,за това си намери ангажименти.Я покани някоя приятелка на кафе у вас и клюкарете вместо да се шашкаш за глупости.

Нормално е да се притесняваш.Всяка майка иска най-доброто за бебчето си!Но не е ли малко раничко да го усещаш в 4-я месец?

Пожелавам ти лека бременност.
Не го мисли много, изживей я спокойно и на финала здраво бебче 
Ходи си редовно на прегледи и мисли положително 

При това положение,не си затормозявай психиката и не се вглеждай в мъжа си.Направи си равносметка на отношението на
сестра си към теб.Така ли нормално се държи с теб?При положение,че си с високо кръвно и проблемна бременност,най-малкото би било
редно да ти спести такива коментари,дори и да ги мисли.Но не и да се натякват няколко пъти.
Не знам какви са ви отношенията в семейството,но трябва да има разграничение.Имаш съпруг,чакаш дете-това е твоето семейство.
А какво мислят останалите роднини за твоят избор си лично тяхно мнение и не би трябвало на теб да ти влияе.
Лека бременност ти желая и всичко да се подреди и ти да се успокоиш!

Нормално е Но пробвай да не усложняваш нещата и да не се самонавиваш. От много негативно мислене и притеснения полза няма, дори си вредиш. Опитай се да разбереш, че периода на бременността е един от най-хубавите периоди в живота ти, успокой се и усети хармонията на момента. Запиши се на йога, гледай само приятни, макар и банални романтични комедии... и престани да се вглеждаш прекалено в това, което става около теб. Успех и спокойствие ти пожелавам

Сега запази спокойствие, защото нищо не зависи от теб. Ако така я караш, какво ще правиш, като родиш? Тогава ще има вече наистина за какво да се притесняваш. Сега просто се наслаждавай на спокойствието!

И да се изредим всички тук да те успокояваме, нищо няма да стане, докато сама не спреш. Ако не можеш - потърси помощ от психолог. И то не за друго, а защото бременността е най-спокойният период /разбира се, когато няма патологична бременност/, след това идват тревогите.

Здравейте и от мен.По въпроса за страха на авторката-не се притеснявай,и аз бях до скоро така(още се притеснявам понякога,но в началото бях откачила съвсем).Аз дори бях стигнала до там,че всеки път когато ме гледаха на ехограф започвах с въпроса ''Живо ли е?'', особено в самото начало когато още не го усещах.Но момичетата са прави-намери си хоби за да не мислиш за глупости.По въпроса за мъжа,който гледа порно-мисля че щом това те притеснява трябва да говориш с него,а не с нас.Успех и на двете!

напълно нормално, аз бях така в началото, после накрая пак се питах как ще се роди, всичко ли ще си има и т.н. Даже и аз бях питала тук дали е нормално.

Леко бременеене

Ми авторката може вече да е родила,така че пожеланието "леко бременеене"  май ще е за следващото бременеене