Ами да се наредя и аз на опашката на нещастниците. Една от вас съм по принцип.
То трудно било да се пише за такива неща.Сега ги разбирам многобройните автори/ки , с недоизказаните мисли.И моите ще са така.Човек таи разни неща в себе си, надява се, моли се.Но идва един момент, когато му идва да крещи, да къса, да блъска...
Омъжих се преди 6-7 години.Всичко беше О.К. Приятеля ми ме обикаля 3г, докато склоня да му обърна внимание и още 2, докато се оженим.Така, че си мислех , че съм го опознала.Много хора бяха против брака ни, сега ги разбирам.Самата аз имах някакво предчувствие, че няма да съм щастлива.Макар, че така бяхме свикнали един с друг, бяхме най-добри приятели , а и бяхме влюбени.Доводите на приятелите ми бяха, че аз съм много по-хубава от него и по-стойностна като личност.Въобще не ме виждаха с него.Аз бях дейна, усмихната, с много идеи, винаги нещо творях, изградена в работата си.Той- прекален дърдорко за мъж/само аз го понасям и досега/, с несигурни доходи/и досега/, за хубост няма да говоря/ама тя любовта е сляпа/.Пък и той има/ше чувство за хумор и беше сърцето на компанията.
Оженихме се и първите 2г бяхме семейство за пример.Той ме ценеше, хвалеше, винаги беше до мен.Приятелите ми го приеха.Той е много общителен, държи на думата си, вълнуват го чуждите проблеми.Но нещо се разминахме.Детето се роди и оттогава живота ми е гаден , а аз ставам все по -отчаяна, че някога ще бъда щастлива.Тоя човек стана страшен песимист.Все някой му е крив за нещо- държавата, съседа, колегата, аз/най-вече/.Решихме да ремонтираме къщата на техните, в която живеем сами/на думи е наша/.Продадохме всичките си недвижими имоти, даже брат му, който е в чужбина се отказа от дяловете си в наша полза.Аз продадох наследствена къща в града, за да вложа в тази в квартала.В резултат моя започна да крои едни планове, а нищо не правеше .Дори не ходи на работа близо 3,5г.Колко го молих да работи, за да не харчим готовите пари.Не. Ей така си заминаха 26000лв.Е, с една част си купихме поне новата дограма. компютъра , колата и една нескъпа холова гарнитура.Къщата е в същото окаяно състояние.Гости не каня и не пускам никого вътре, защото ме е срам.Тя е нова , но с голи стени, напулана мазилка, опушен таван...Наложи се да изтегля на мое име/защото работя в уважавана фирма/ заем за 8г-7000лв, с който да направим нов покрив.Защото протече по никое време.И да си купим котел за парното.Той цялата 2008г неможа една свястна работа да си намери.Вечно се стискаме, а все няма.Нищо не мога да си купя- дрехи, обувки, на зъболекар да отида- абсурд.
Изобщо не ми помага.Иска да разбирам от всичко.Като се почне от цепенето на дърва, парното, та се стигне до поддръжката на колата.А него напоследък го няма със седмици, аз съм сама с дете.Помощ отникъде, нямаме баби.Постоянни скандали.Сдобрим се, но после пак.
Отделно, че не ме забелязва като жена.Почти от самото начало е така.Секс правим само по моя инициатива...и то ако е секс това.Докато почне и свършва.Колко съм го молила да вземе мерки- не.Пък и се случва на месеца 1 път.А колко мъже му се чудят как си е намерил такава жена, а не я уважава.Мразя да гледам как ме съжаляват, толкова ми е обидно.Той се държи толкова просташки, унижавал ме е на улицата.Все разправя как рядко готвя, а аз не го правя, за да се усети.Не, че не сме говорили по темата . Постоянно ми намира кусури, била съм отпусната , дебела.Че аз нося 44 номер дрехи, при ръст 166 , това , ако е дебелина незная
а той е 100кг при 166см и не му го правя на въпрос изобщо.Та все нещо му пречи, все е твърде замислен, загрижен за да се отдаде на удоволствия.Даже само за гушкане дума да няма.Все му преча, все го бода с лакти и птъсти, все му е горещо...Не спим заедно, а всеки на кревата си/раздрънкани кушетки/.Откога прокарвам идеята за легло.Не, нямали сме обособена стая, а легло в хола щяло да заема много място.Хола е огромен.То отделно, че парите ги нямаме, де.
Разбирам, че е изнервен, чувствителна натура е.Но сам си е виновен за несполуките.Той е педант , иска всичко да става тип-топ.Ама затова трябват пари и як гръб.А той трудно се захваща за работа.Като се захване работи, но дотогава...Страшен философ е.
Последните 4-5г няма празник, който да не ми е отровил.Мърмори като дърта свекърва и просто ще откача.
В резултат аз съм станала същество, което не цени себе си, имам спад в работата , отчаяна, апатична.Нямам живец, хъс, идеи.Даже се разболях от нервите от гуша, необратима степен, не се лекува.Скарахме се и вчера, не празнувахме днес.Тоя човек, как може да не иска да е щастлив?Как живее така?С тоя песимизъм.А на мен толкова малко ми трябва и все му прощавам и си казвам- ще се наредят нещата.Аз в чудеса вярвам и съм виждала.Но в тва чудо- промяната на моя мъж вече престанах да вярвам
Аз мисля, че ще умра , ако продължа да живея така.
А не съм за развода, друг тип човек съм, обичам един път.Какво да го правя?Как да му повлияя?Живота ми се изнизва между пръстите, толкова е тъжно
То трудно било да се пише за такива неща.Сега ги разбирам многобройните автори/ки , с недоизказаните мисли.И моите ще са така.Човек таи разни неща в себе си, надява се, моли се.Но идва един момент, когато му идва да крещи, да къса, да блъска...
Омъжих се преди 6-7 години.Всичко беше О.К. Приятеля ми ме обикаля 3г, докато склоня да му обърна внимание и още 2, докато се оженим.Така, че си мислех , че съм го опознала.Много хора бяха против брака ни, сега ги разбирам.Самата аз имах някакво предчувствие, че няма да съм щастлива.Макар, че така бяхме свикнали един с друг, бяхме най-добри приятели , а и бяхме влюбени.Доводите на приятелите ми бяха, че аз съм много по-хубава от него и по-стойностна като личност.Въобще не ме виждаха с него.Аз бях дейна, усмихната, с много идеи, винаги нещо творях, изградена в работата си.Той- прекален дърдорко за мъж/само аз го понасям и досега/, с несигурни доходи/и досега/, за хубост няма да говоря/ама тя любовта е сляпа/.Пък и той има/ше чувство за хумор и беше сърцето на компанията.
Оженихме се и първите 2г бяхме семейство за пример.Той ме ценеше, хвалеше, винаги беше до мен.Приятелите ми го приеха.Той е много общителен, държи на думата си, вълнуват го чуждите проблеми.Но нещо се разминахме.Детето се роди и оттогава живота ми е гаден , а аз ставам все по -отчаяна, че някога ще бъда щастлива.Тоя човек стана страшен песимист.Все някой му е крив за нещо- държавата, съседа, колегата, аз/най-вече/.Решихме да ремонтираме къщата на техните, в която живеем сами/на думи е наша/.Продадохме всичките си недвижими имоти, даже брат му, който е в чужбина се отказа от дяловете си в наша полза.Аз продадох наследствена къща в града, за да вложа в тази в квартала.В резултат моя започна да крои едни планове, а нищо не правеше .Дори не ходи на работа близо 3,5г.Колко го молих да работи, за да не харчим готовите пари.Не. Ей така си заминаха 26000лв.Е, с една част си купихме поне новата дограма. компютъра , колата и една нескъпа холова гарнитура.Къщата е в същото окаяно състояние.Гости не каня и не пускам никого вътре, защото ме е срам.Тя е нова , но с голи стени, напулана мазилка, опушен таван...Наложи се да изтегля на мое име/защото работя в уважавана фирма/ заем за 8г-7000лв, с който да направим нов покрив.Защото протече по никое време.И да си купим котел за парното.Той цялата 2008г неможа една свястна работа да си намери.Вечно се стискаме, а все няма.Нищо не мога да си купя- дрехи, обувки, на зъболекар да отида- абсурд.
Изобщо не ми помага.Иска да разбирам от всичко.Като се почне от цепенето на дърва, парното, та се стигне до поддръжката на колата.А него напоследък го няма със седмици, аз съм сама с дете.Помощ отникъде, нямаме баби.Постоянни скандали.Сдобрим се, но после пак.
Отделно, че не ме забелязва като жена.Почти от самото начало е така.Секс правим само по моя инициатива...и то ако е секс това.Докато почне и свършва.Колко съм го молила да вземе мерки- не.Пък и се случва на месеца 1 път.А колко мъже му се чудят как си е намерил такава жена, а не я уважава.Мразя да гледам как ме съжаляват, толкова ми е обидно.Той се държи толкова просташки, унижавал ме е на улицата.Все разправя как рядко готвя, а аз не го правя, за да се усети.Не, че не сме говорили по темата . Постоянно ми намира кусури, била съм отпусната , дебела.Че аз нося 44 номер дрехи, при ръст 166 , това , ако е дебелина незная
а той е 100кг при 166см и не му го правя на въпрос изобщо.Та все нещо му пречи, все е твърде замислен, загрижен за да се отдаде на удоволствия.Даже само за гушкане дума да няма.Все му преча, все го бода с лакти и птъсти, все му е горещо...Не спим заедно, а всеки на кревата си/раздрънкани кушетки/.Откога прокарвам идеята за легло.Не, нямали сме обособена стая, а легло в хола щяло да заема много място.Хола е огромен.То отделно, че парите ги нямаме, де.Разбирам, че е изнервен, чувствителна натура е.Но сам си е виновен за несполуките.Той е педант , иска всичко да става тип-топ.Ама затова трябват пари и як гръб.А той трудно се захваща за работа.Като се захване работи, но дотогава...Страшен философ е.
Последните 4-5г няма празник, който да не ми е отровил.Мърмори като дърта свекърва и просто ще откача.
В резултат аз съм станала същество, което не цени себе си, имам спад в работата , отчаяна, апатична.Нямам живец, хъс, идеи.Даже се разболях от нервите от гуша, необратима степен, не се лекува.Скарахме се и вчера, не празнувахме днес.Тоя човек, как може да не иска да е щастлив?Как живее така?С тоя песимизъм.А на мен толкова малко ми трябва и все му прощавам и си казвам- ще се наредят нещата.Аз в чудеса вярвам и съм виждала.Но в тва чудо- промяната на моя мъж вече престанах да вярвам
Аз мисля, че ще умра , ако продължа да живея така.А не съм за развода, друг тип човек съм, обичам един път.Какво да го правя?Как да му повлияя?Живота ми се изнизва между пръстите, толкова е тъжно
