Австрия 27- Дано щастливите ни мигове са много повече от 2009!!!

Ето ви още един страхотен поет,за който не се знае много

Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

***
Давид Овадия

Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,
щастлив или нещастен, аз живея
и весело или от скръб потискан,
на твойто дребно щастие се смея...

***

Давид Овадия

Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

***

Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

***

Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

Ей, Крикса, дали пък не знаем за Давид Овадия?    Наборе, и ти, види се, си въздишала над неподражаеми поетични шедьоври.Благодаря, че ми припомни  тия няколко невероятни стихотворения     Как е бебчо? Слуша ли?
Сега чакам някой да спомене и Евтим Евтимов    и ви почвам с поетесите. Не знаете колко съм изперкала на тема поезия.

бебето рита и е седалищно разположено-няма да описвам недостатъците пир спане и седене.
А за теб не се съмнявам,че не си чувала за Давид Овадия

3дравейте 
Криси, кога ти е термина, дано се обърне бебо
А3 малко не си падам по пое3ия, предпо4итам  ра3ка3и и романи, но това не 3на4и, 4е не съм 4увала 3а Д. Дамянов. А това, което пи6е 3а Н. 3ахариева в гугъл меко ка3ано ме у4удва  Мисля, 4е 3аслужава доста пове4е като описание  Дъ6теря им съ6то е ´видна´фолкпевица, но а3 я помня от времената, когато продава6е книги на открито, 3имата... 3а съжаление парите о3на4ават много, особено в Бг
Дани, Стоян и Мим да о3дравяват бър3о
Айде да спретнем една сре6та

ето ви и Петя Дубарова


Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много д

Даааа, и Петя Дубарова. Винаги ми става тъжно като чуя името и.
А бяхме млади 

Прозата обаче на мен ми е на сърце, ама спирам, че ще стане като литературен клуб 

Криси, кога е термина?

Добре че сте вие да прочета малко бг стихове.  Аз имах все много смотани българички, който не понасях и така не се научих да чета бг литература    А съм си книжен червей  без няколко страници да прочета не мога да заспя
Криси тези поети-еси за сефте ги чувам  ама са страхотни .Давид Овадия особенно 

Подминахме го литературния, като гледам на кръжок сте го обърнали, то не бяха анализи цитати творби ... извинете ама не ги четох - не мога, зачудих се само дали и аз да не изрицитирам някоя умна мисъл на великия творец, който си чета в тоалетната 

Добро утро!

На пиещите кафе  , на непиещите по една чаша прясно изцеден сок пожелание, на прекалилите с някои други "огнени"  течности предлагам по  , на изгладнелите рано сутрин       и не на последно място за малките сладури по 

  Ехааа, то  си стана направо като в ресторант 

По въпроса за поезията, всички изброени ги знам, но доколко познавам творчеството им, това е отделен въпрос. Харесвам стихове, но да си призная рядко ги чета.

Ро, какво му е на кръжока  , добре е от време на време и на такива интелектуални теми да се дискутира. При нас само прехода в тематиката бе много рязък,  от разни "белички работи", "рязани пушки", " ходен" и тем подобни, скочихме  на поезия 

Стоян как е?

Уомбатче а Дани? Вече ще го наричам така, че май аз останах единствената дето все още му вика Бомбю 

Джиджи,  с Мимката какво става? А ти как се чувстваш?

Дано всички болни  малчовци и майки по-бързо да се оправят! 

Криси, а ти се включвай по-често! Защо все хойкаш по чуждите теми пък при нас само от дъжд на вятър се появяваш! И аз да питам, кога ти е термина?

Отивам малко да се направя на домакиня  , не че не съм де  и после ще се включа пак по някое време.

Лек ден и успешна седмица на всички!    

Съни на колко години си? Жалко, че не не си чувала за Петя Дубарова и Давид Овадия.

Даниел снощи беше само с 38 температура, а днес няма никаква, но за сметка на това е в отвратителна тротцфаза. Колко време продължават тези фази? Едва го издържам като ми се опъва и ми вика "найн, найн, найн"след екстрите около боледуването му и тоталното недоспиване от четвъртък насам.

Жени,относно хойкане по чуждите теми,първо от слабост към история,култура и прочие на Близкия изток и второ аз съм отявлен миротворец.Така че където както сега има военен конфликт,аз или пускам бялото гълъбче или развявам бялото знаме.
Терминът ми е април месец,но вече само бебета сънувам.Така или иначе решихме да раждам със спинална упойка,но трябва да говорим и с лекаря,който ще изражда бебето.
Аз съм също по-голям почитател на прозата,особено На Емилян Станев-"Антихрист" и "Леганда за преславския княз СИбин".На последния може за мой срам да бъркам името...
Има една книга"Антология на българската любовна лирика",не знам дали са я качили в нета,за да може да се свали,но това са най-хубавите стихове на тази тема,които съм чела някога.
Иначе съм фен на старогръцката литература и руската класическа.Спирам дотук,защото това все пак не е литературен форум.

Торбесто ами не съм първа младост   на 30  ама се чувствам като на 25  
Българския ми беше най омразния предмет . Тази задължителна литература   А българичката   Мразихме се взаимно.Каквото и да напишех за класно или контролно или домашно имах все 4 и после цял сем. ме тормозеше за 5 за да не ходя на матура   Трябваше да съм в час с всички критики ,анализи и тем подобни тъпотии за изучаваните произведения.  Давах и теми написани от други българички ,пак 4 .Една приятелка беше невероятна по литература и тя ми е писала също теми и тогава имах 2 ,щото това не можело да съм го написала АЗ. Предавах от нея оценени дом за 6 и пак ми пишеше 4   Пробвах и без име ама тя ми познаваше почерка и с червено ми го пишеше най-отгоре. Та тъй като видех бг литература ми идваше   та затова    
А за малкия пубертет продължава една год. После малко спокойствие и на 4 отново  
Четох една книга - Изкуството да си родител (на бълг.) и там много точно и хубаво са описани децата до 5 г. Е има и някой неща с който не бих се съгласила,но общо взето си е хубава книга и я препоръчвам  

Пьрво 4естита Нова година
Нямам интернет , преместихме се в ново жилище.

Второ  помощ
трябва ми някой с4етоводител(или който наzна4ава персонал) да ми попълни една анкета , zа да полу4а вьzможност да ми се спонсорират курсове от waff. Анкетата е 5 минути работа. Благодаря предварително на всеки ,който ми помогне .

Съни позор,
ако ти на 30 не си в първа младост ,то аз с мойте 40 да си поръ4ам некролога, не мерси.
 
Литературното 4етене много ми хареса.Хаиде пак.
На времето когато бях млада се изживявах като млад поет,но!
Съни и моята даскалица не бе6е цвете за мирисане.
Няма как една българи4ка да ми говори за фафли и флиубени.
4ао до после

Щом иска6 пак ,ето ти  Габи -Недяко,за тези които не знаят -Йорданов е презимето му.В момента изразява тотално моето духовно състояние.Нека да е поздрав от мен за един много ценен 4овек от форума -Калиопа.И за още един -Рени.

По стръмнината

Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана.
Ах, как кърви тази твоя незарастнала рана.
Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,
старата ни двуколка под ударите на камшика.

Вече е обед. Но с какво да те нахраним.
Изгоря тревата по сухите поляни.
С какво да те напоим - уморена и жадна -
младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.

Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.
Има още силици в твооето жилаво, жилено тяло.
Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.
Виждаш ли! има у тебе още дързост хлапашка.

Спомни си как препускаше дива и побесняла
в ранното утро по равното като хала.
Но сега е обед. Сега е горещо и стръмно.
Дръж се, любов! Дръж се, има време да стане тъмно.

Да стане студено и страшно - все още време има.
Сляпо тегли ни сега и не бой се: с тебе сме трима.
Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.
Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.
Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.
Още е обед. Още е бавно и голо.
Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.