Ин витро бебета и секцио

Защо нападате жената така, тя може би също е раждала и е майка!? 

Пък нали темата е.., за да се обсъдят предимставата и недостатъците. Дето се казва, колкото повече хора изразят мнение (особено личен опит), толкова повече информация ще има.

Аз изказах моето, но да уточня - секциото Е КОРЕМНА ОПЕРАЦИЯ, с всичките си евентуални последствия...
Ако няма медицински показания, е по-добре да се ражда нормално.
Рискът е еднакъв (при достатъчен контрол от страна на лекарския екип).

Не я нападаме, темата не е "За и против секциото", споделена информация има предостатъчно, няма нужда това да е поредната опорочена тема, стигнала бързо до ключ.
Почти всички противници на секциото /не знам дали си го преживявала и мнението ти по принцип дали се базира на личен опит/, пропускате нещо изключително важно. И то е, че психологията е част от медицината и ако една жена има психологическа бариера, която я спира да роди по естествен път, е по-добре за всички тя да роди чрез операция. Една неадекватна, афектирана, уплашена, неефективна и паникьосана жена в толкова важен момент не може да направи нищо добро за себе си, а после слушаме разкази за кошмарни раждания.
Секциото спасява животи, не само във физически аспект.

Е, спор няма колко си права. За това, че една жена може да бъде безкрайно уплашена, със съответните последици при самото раждане. И бебето, което има връзка с майката.., освен това притиснато да излезе.. колко проблеми може да има после. Трудно е да се обобщава!

Но пък, ако една жена иска (ИМА ЖЕЛАНИЕ НАИСТИНА) да роди нормално, има хиляди начини да се подготви за това.
Гаранция, че ще бъде много по-приятна, както за бебето, така и за нея... тяхната първа среща. 

П.П. Мен не ме брой, аз родих секцио, но по спешност (отлепване на плацента).
Ако имах избор (особено след като видях 'колежките' си, родили по естествен път) никога нямаше да се спра на операцията, която ми се наложи да преживея.

понеже беше попитала откъде накъде зачеването чрез ИКСИ има връзка с раждане секцио (наред с другите ти риторични въпроси, издаващи невежество по въпросите на стерилитета), ще ти отговоря на този въпрос.

ИКСИ се прави, когато мъжът има много-много сериозни проблеми с оплодителните си възможности. често пъти се говори буквално за няколко сперматозоида, които се измъкват дори и с биопсия от тестисите на мъжа. ако не знаеш какво е ИКСИ - взема се един сперматозоид и се вкарва директно в яйцеклетката, защото сам не може да я оплоди - по ред причини.

вероятността такива мъже да имат деца и по този начин е доста малка, в сравнение с природното зачеване. трошат се десетки-десетки хиляди левове, губят се години и години в опити, очакване и разбити надежди, жените се подлагат на огромен хормонален тормоз. да не говорим за емоционалния товар върху двойката.

когато една такава двойка зачене дете, тя му трепери като писано яйце. много често жените предпочитат да не поемат АБСОЛЮТНО НИКАКВИ рискове, защото не се знае дали биха могли да заченат втори път и дали биха имали пари за това.

секциото е по-безрисков вариант за израждане на плода. това е становището на медицината. там почти няма изненади. затова се предпочита при такива случаи на бременност след тежък стерилитет.

надявам се сега да ти е станало ясно. и тъй като образоването на просто любопитни мами без репродуктивни проблеми но с хъс към "естественото" не е цел на този форум, ще спра дотук.

Джам, виждам че си авторитет  в средите на проблемните.
Според теб, кое те кара (респективно медиците) да смятате, че секциото е по-безрисково??? За майката, за детето.. или.. за кого..? Кое и защо крие риск? 

Наскоро четох за случай на дългогодишен стерилитет. Майка, доволно дълго приемала хормонални препарати.., близнаци (предполагам секцио)... Супер! И после се оказва болна от рак на гърдата. Злокачествен. В тежък стадий...

Не ми се иска да се изказвам колко и как влияят всички неща върху жената, особено хормоналните препарати. Нека да им го спестим. Всеки решава за себе си.
Но нека да не се подменят най-естествените женски функции... като да родиш дете.
Хубаво е да се разбере, че когато една жена ражда.., тя не е болна, тя само е бременна!

Еми тя Джам ти е отговорила точно в цитата, който си дала по-горе,че секциото е по-безрисков вариант за израждане на плода. Нека Джам ти отговори защо обаче, понеже въпроса ти е към нея.

Аз исках само да ти напиша, че една жена с  рак на гърдата, не прави статистика дали е точно от хормоналните препарати при инвитро. Пък и знаеш ли, дори да е така, поне аз предпочитам да съм болна от рак,но да си имам дете.
Хормони са и противозачатъчните таблетки, но казват че те предпазвали от рак.

И кое те кара да мислиш,че ние не знаем за рисковете на "доволното"приемане на хормонални препарати?Да,наясно съм какви рискове поемам,да, всеки решава сам за себе си,но какво би спряло една жена да осъществи така ЕСТЕСТВЕНАТА си мечта за дете,па макар и заченато с приамане на всякакви препарати?!Запитвала ли си се ти дали не би направила същото,постави ли се на мястото на някоя жена,която от душа и сърце иска да даде живот,а не може,защото има някакви физиологични пречки при нея или съпруга и?Няма как да се изкажа кое е "по-доброто"раждане,защото все още съм лишена от тази радост,но някак си ми стана обидно от поста ти,който едва ли не крещи-видяхте ли сега,тъпка се тази нещастна женица с хормони и се разболя от рак!

А какво общо с темата има примера с болната майка?! Освен може би до къде биха стигнали бездетните двойки, за да прегърнат любимите си деца. Нали не смятате, че не всеки има право на това?! Да не дава Господ, но никой не е застрахован от подобно нещо.

Виждам колко е лесно да се пише по тема, в която опита и знанията по въпроса отсъстват. Вярвам, че повечето от нас са наясно, че бременната жена не е болна, топлата вода отдавна е открита в тази насока. Но тази фраза винаги ми е звучала леко егоистична, защото вече не става дума само за бременната и нейния живот, отговорността е много по-голяма.

А доколкото разбирам от прочетеното по-горе вие самата сте родила чрез секцио, защо не го отказахте с подпис и да продължите нормална родова дейност? Нали е по-добрия вариант и рисковете са много по малко?! Никъде до сега не съм чувала, ако има проблем при секцио да се преминава към нормално раждане, но обратното се среща почти постоянно. Това предполагам отговаря на въпроса ви кой е по безопасния вариант за детето и майката.

Личното ми мнение е, че е нормално хора преживели години лечение на стерилитет да потърсят по щадящия метод.

Ето какви са предимствата според някой лекари на секциото пред естественото раждане. И ако ти си дала хиляди левове, изплакала литри сълзи, изпила килограми хапчета, кажи ми би ли рискувала бебето ти да пострада при раждане?



А ето и евентуалните усложнения които могат да настъпят след секцио. За мене поне са нищо в сравнение със всичко преживяно ,за да стигна до него.

Споделих лична позиция, от моята си камбанария.., както се казва. Не съм, и нямам желанието, да бъда на мястото на която и да е от вас. Предполагам и вие на моето

Не беше леко, повярвайте, едва не умряхме, на детето не даваха шансове (някой  спомена асфикция - е, бебето беше синьо няколко дни), после 10 дни на апаратно дишане, после ме убеждаваха, че няма да е нормално, защото има кръвоизлизи в мозъчните стомахчета. В началото на 8-ми месец се случи. Преживях какво ли не.., поне аз се справих блестящо.. и оживях. Имах ли друг шанс?! Много ми костваше после и като майка.. след повече от месец да ти връчат едно същество, без много надежи.. Нещата могат да се овладеят.. преди раждането!

И особено желанието за контрол! За радост (или съжаление), не всичко е в ръцете на лекарите, на тях мно..оого неща не са им известни!

Науката е нещо, което следва биологичните закони, но все още не познава всички..

Продължавам да твърдя, че.. е по-добре, ако нямате проблеми, да раждате нормално. Познавам достатъчно много раждали жени.., за да застъпя тази теза. Радвам се за всички тях, особено за удоволствието да кажат "здравей, Слънчице" не след ден-два, .. а веднага, и да си гушнат бебето. След няколко часа да го накърмят.. и изобщо - за връзката с децата им, което аз лично отчитам като голям пропуск.. Познавам доста и от другите, сковани от страх (втълпен от лекарите), и подложени на същите мъки, както и напълно доносените им деца.. И са ми приятелки. Децата боледуват много, майките са в паника.. И всичко е от.. страха!

Рискът е не по-различен от нормално раждане!

Pukanka, съжалявам, но 'рисковете' които посочваш, ги има.. за всяка майка. Има и по-лоши прогнози.
Никой не знае точно как ще се развият за него нещата..

multimodal, колко пъти трябва да ти се намекне, за да схванеш, че дебати на тая тема са последното нещо, от което имат нужда жените точно в този подфорум?
неуместно е, излишно е, неетично е.
моля, отиди да дебатираш по този въпрос в друг подфорум. знам за купища такива теми - има къде.

Момичета ,не се карайте,нека само споделяме мнения.Аз лично предпочитам естественото раждане,но само всичко е наред.Преживяла съм коремна операция и това беше кошмарно преживяване ,3 дни не знаех къде се намирам,а след това цял месец спях като сфинкс в леглото и ме болеше.От друга страна ,нищо не може да ме спре да направя секцио,ако рискът за така дълго очакваната рожба е много по-малък.Предпочитам милиони пъти да преживея болката от втора коремна операция,но бебето ми да е добре и всичко с него да е наред,в психически аспект това ще ми даде и сили да преживея тази болка и да стъпя на краката си по-бързо и да бъда полезна за детето си.

Това беше много гадно. Мисля че се досещам каква аналогия искаш да направиш. Изглежда си против ин-витро методите, защото не познаваш жени, заченали и родили по този начин. Недей, изобщо не можеш да си представиш мъката им.Да не мислиш, че тези жени не съзнават, че донякъде си вредят с всички тези зверски терапии на които са подложени? А знаеш ли какво е да плачеш за рожба? Тогава си готов и морето да преплуваш само и само да гушнеш детенце.Камо ли за едно секцио да се тревожиш.....
Като автор на темата и от всичко изчетено си изясних защо лекарите препоръчват секцио след ин витро и го приемам за напълно нормално.Благодаря на всички за мненията.

multimodal, а чела ли си за случаи, при които мъжът живее по всички здравословни норми, за които можеш да се сетиш, включително без каквито и да било лекарства и пак се разболява от рак? В този случай какво би казала? Да ти разказвам ли какво следва след това? Избираш или да се откажеш, или да поемеш риска, който следва от тук нататък. Всеки сам решава. Същото е и при раждането. Това, което е добро за един, не означава, че е най-доброто за друг. По една или друга причина. Аз не съм скована от страх, не треперя от ужас пред болката. Има болки много по-силни от физическата. От твоята камбанария се вижда едно, около теб има и други камбанарии - от тях ще се вижда по друг начин.  И когато трябва да избирам, ще избера не това, което е по-добро по принцип, а това, което е по-добро за детето ми.