ПРОБЛЕМ-ЗЛОБНО КУЧЕ И НОВОРОДЕНО БЕБЧЕ?

Месечинка, за мен, да се сравнява дете с каквото и да било животно е ненормално. Без значение за какво става дума. А няма тема, за домашните любимци в която да не се намери някой да го направи. Принизяването и сравняването на човешкия (детския) живот, до живота на кучета, котки, мишки, риби и т.н. е меко казано просташко. Съжалявам много, но много често се изказват хора, които според мен не са много с ума си. Хората, които ревностно защитават подобни позиции, са абсолютно в едната крайност и това никак не ми допада. Ако някой има проблем, (който в основата си е, сигурността на детето), и реши да потърси нов дом на животното, се започва - "ама как ще го изхвърлиш, жестоко е", авторката обяснява, че няма да го изхвърли на улицата, ще му потърси нов дом, но хората си знаят едно "ама как ще го изхвърлиш...". И никой не чува, че кучето няма да стане бездомно, а ще има нов дом. Прекалено се преиграва и никой не иска да чуе, какво му говори другия. Тези драми ми идват в повече.
Иначе, аз съм съгласна, че не е редно да се взима друго животинче на този етап.

Е като спи на двора и живее на вън какъв ти е проблема и как точно се мята на бебето?
Аз имам две кучета.  Едното на двора /абсолютен злобар улична подобрена и с обратна захапка, от която си имам няколко белега, но за възпитанието му аз съм си виновна/. Ограничила съм му достъпа и когато детето е на двора, очите на всички са на шест, макар и да е вързан. Второто куче е един пудел /женски, кастриран/ - една лигня безподобна, която живее в къщи и е любовта на моя син. Това не попречи на пудела преди три години да захапе носа на племеника ми, защото я дръпна. Инстинкт. Само че хората са тези, които трябма да внимават, не животните.
Не мога да възприема съвет "Махни го без да се замисляш", но не мога и да споделя другата крайност "Няма проблем, въпрос на социализация"

Здравейте  виждам че има доста защитници на животните за мен е немислимо да се сравнява куче   с   дете момичето помоли за съвет а вие я нападате тя казва че ще го даде на някои да го гледа, аз лично не бих рискувала  с такова животно в дома си  също имам кучеи то прибрано от улицата някаква смесица със овчарка  но
,ако беше злобно щях да го дам на някои да го гледа от колкото да експерементирам с децата си все пак ми е по мил техния живот отколкото на кучето .Успех snezko

Абе тоя форум не мога да го разбера!Пуска някой тема за помощ и веднага се почват разни хора от някъде като стадо овце да упрекват автора.Той иска помощ,съвет,а те го избиват на друго!КАЖЕТЕ НА ЖЕНАТА как да постъпи-дайте и идея,като някои:учител,роднина,къща,село.Какво започвате да я критикувате как се отанасяла с кучето преди.Ако нямате подходяща идея,просто не пишете!В труден момент човек най малко има нужда от упреци  Жената казва,че с първото дете няма проблем,но с второто......Според мен,кучето не е разбрало,че бебето е член от сем.,не го приема като такова защото е след него!Имала съм куче,винаги сме гледали животни!Обичаме и се грижиме за тях,но въпросното преди 15г. беше адски злобно-2 пъти съм ходила в Пирогов да ме шият от него(10г.горе-долу).Накрая го махнаха!Е,не спряхме след него си взехме Ротвайлер,но на 3г.възр. го дадохме на сестра ми т.к. се наложи да приютим котарака на един дипломат от Кореа!
Моя съвет-махай животинчето,мъката е голяма,защото не малко време сте заедно,но цената която ще платите занапред може да ви струва пре скъпо!Стискай зъби....и действай!Пусни обява,че го подаряваш за пазач на къща да речеме. Трябва да намерите решение....И няма да стане с учител-само ще ти вземат парите(мъжа ми е бил 5 години учител на кучета),кучето е голямо,и остави възрастта може да има ефект,но няма гаранция ,че ще се държи добре с детето!Както има една поговорка-вълка козината си мени,но нрава не!  Пожелавам ти успех и дано намерите най разумното решение!

благодаря на тези ,които ме разбират,ще гледам да избера най-добрият вариант,както за нас,така и за Дарк.

...когато дтето ми е застрашено от изяждане
на злобен звяр (та било той и лично мой)
не бих отделила време и средства да се опитвам да го социализирам
с училища и разни други безсмислени институции.
Кастрирането също едва ли ще реши проблема.
Кучето просто няма място при детето. Това е.

Аз също съм гледала злобно куче на двора.
Дори беше отделено в кошара.
Изтръпвах само като михавах покрай него с бебето и ме погледнеше лошо...
Обичам животните, но децата са ми по- скъпи.

Оо не бих правила компромиси с никакво куче,даже и с някой обучен лабрадор.Още помня един случай по ТВ преди време как точно един обучен ретривър беше нападнал малко дете и то с доста последици,нямам вяра на никакво животно що се отнася до деца-колкото и да пишат в описанието на породата колко много се спогаждали с деца-от животни всичко може да се очаква
А щом е толкова злобно-най-добре го дайте за пазач някъде,ако ще и го подарете

Не думай,а ако стане белята(не дай боже) хората ще се тюхкат,че не са положили достатъчно усилия в обучението на кучето може би.При подобни ситуации човек трябва да реши-кучета ли ще гледа или деца-и да ми ги сравявнат деца-кучета-моля моля-само някой заклет кучкар е способен на подобно сравнение-честно казано на моменти се дразня и ми се струва прекалено

Точно така, човек трябва да е наясно какво прави. Кучето живее 10-15 години, взимайки си такова би следвало да поемеш отговорност. Като не можеш не го правиш, няма лошо или срамно.
Ако има малко повече отговорни хора ще е доста по-добър живота.
Не виждам някой да сравнява деца с кучета, става въпрос да отговаряш за действията си.
Принципът сега си взимам куче, пък после го махам е меко казано отвратителен.
Както и раждам дете, пък друг да ми помага.
Ако наистина не могат да се справят няма лошо да намерят дом на кучето-пазач, но да твърдиш махам това и веднага взимам друго говори за тотална безотговорност, без извинение.

Ами говорим за конкретна ситуация- в случая авторката не е имала намерение да го маха,но така се е получило.И отговорността към детето би трябвало да е на първо място-според мен-все пак става дума за здраве и живот,а всякакви обучения и дресировки едва ли ще гарантират пълната безопасност..Само си представям ситуацията да имам куче и то да нахапе бебето ми при положение,че е имало рикс,който съм пренебрегнала-ей на това аз му викам пълна липса на отговорност.А като чуя за случаи на пострадали от кучета ми призлява

  Напълно подкрепям. Още малко ще вземете да обвините авторката, че едва ли не е родила дете без да се съобразява с кучето. Ами то по тази логика аз ако реша да си взимам куче, ще трябва през следващите 10-15 години да не раждам деца, защото кучето може да се озлоби срещу тях (което ще е по моя вина, щото видиш ли не съм го възпитала правилно), а пък аз трябва да мисля първо за него тъй като съм поела отговорност. Айде стига с тези глупости. Отговорността към детето е на първо място. Към авторката - късмет и дано намерите най-доброто решение и за вас и за кучето

Сравняването на дете и куче  за мен е цинизъм.
И да, има злобни кучета. Всяко куче си има характер, ако наистина ви интересуват кучетата, няма начин да не забележите.
Не си представям да живея живота си в постоянен страх за бебето, заради куче. Достатъчни са ми помиярите по улиците.
Когато кучето умре, редовно се взима ново. Трябва ли да кажа - баба ти като умре, взимаш ли си нова. Малко цинично звучи, нали.

Снежко, бебето ти е много малко. Може да се опиташ да ги запознаеш. А бе, да се отнасяш към кучето като към дете. Повече внимание, приобщаване към грижите. Но ако нямаш сили и нерви, по-добре го дай някъде. нормално е кучето да ревнува.
Аз предполагам, че старателно държите бебето далеч от кучето. Нормално е да се спуска и лае като към непознат ревящ обект.
Дай му да подуши негова дрешка, играчка, такива работи.

Малко не е по темата, за което предварително се извинявам, но има собственици, които се гордеят с това, че видите ли кучето им е толкова добър пазач, че други хора в къщата не пуска въобще. Нашите съседи имат подобна твар, че го и поощряват. Да, ама то редовно се хвърля на съседите, гости им дойдоха, скъса палтото на едно момиченце, хвърля се към нашето куче и гледа да го захапе за гърлото /нали разбирате защо/ - едвам ги разтървахме един път. Абсолютно съм на мнение че подобно поведение се толерира от собствениците, а те пък от своя страна няма какво да се изненадват, че в един момент това ще се обърне срещу тях. Аз не си представям например нашето куче да не пуска други в дома ми, защото ни идват гости например, или пък като сме на почивка идва страничен човек да го храни. А на въпросното злобно съседско куче веднъж трябваше да хвърляме храна през оградата, без да смеем да се приближим, за да не ни ухапе. Ама ако чуете собствениците - от тяхното куче по-страхотно няма! Още веднъж се извинявам за спама - на авторката на темата бих казала, че като собственик на куче я разбирам, а като майка не бих била спокойна детето ми да е навън на двора с куче с подобен характер - може би има начин да се даде някъде като пазач на обект например, ако уроците не помогнат - но да стигне положението куче на три години и то немска овчарка да не се подчинява на някаква команда от собствениците - за това смятам, че те са си виновни - нас ни предупредиха за това още нашия като беше бебе и започнахме с тренировки от тогава.

Махай го кучето. То се спука към бебето, ти ще го държиш в къщата си. Естествено, не може да го изхвърлиш, то си е ваша отговорност, ще трябва да потърсите различни варианти.

И аз имах злобен дакел.Остана при родителите ми.Е, обичаше детето на сестра ми , или по-скоро не го забелязваше.Но с тия косми, набиващи се навсякъде и с лазещо бебе:sick:Когато майка почина- тя го покровителстваше , го подарихме на  едно  дете на село, което  ходеше подире ни за дакела, милото.Кучето беше старо, кастрирано и  си остана злобно, но не и към новите си стопани.Изяло им котките в района на къщата обаче Пък никога не е бил ползван за лов- кучешка му работа.Аз не съм за куче и дете, пък било то и добро куче.А  да си вземете после  друго- абсурд.Явно и на вас не ви се  отдава дресурата