Публикувана: 2 ян. 2009, 12:22 ч.
Последно мнение: 12 ян. 2009, 16:02 ч.

Тъмната страна в нас.

5 263
75
1

# 45 3 ян. 2009, 13:35 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Аз, почти като Алегра, мисля, че не негативните чувства са точно тъмната страна.
Те са си нормална човешка реакция. Тъмната страна я схващам като тръгване след базисните инстинкти (някои от тях), което в днешно време противоречи на социалните норми, с които живеем.
Все пак никой не написа "Абе, тъмната ми страна би ме накарала да зарежа децата при мъжа, да се отдам на разврат, да напсувам родителите си и да пребия колежката" Laughing

# 46 3 ян. 2009, 13:44 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: daffodil в сб, 03 яну 2009, 13:35

Все пак никой не написа "Абе, тъмната ми страна би ме накарала да зарежа децата при мъжа, да се отдам на разврат, да напсувам родителите си и да пребия колежката" Laughing

Нима? Никой от вас ли мислено не си е представял как убива някого , когото мрази без да се пита имали право да изпитва това чувство към него или не, и това да му доставя удоволствие. Разбира се, че спирачки има, но дали са мисълта за доброто или просто страха от невъзможността за справяне със ситуацията след това? Wink

Така, че реално може и да не тръгна след базисните си инстинкти, но осъзнавам колко би ми харесало и колко удовлетворена бих се почувствала, ако можех.
Е това е най тъмната от тъмната част, ако мога така да го нарека.

# 47 3 ян. 2009, 13:47 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Е именно де, пасинет Grinning

Спирачката е моралът. Моралът е понятие и инструмент на обществото.
Човешката природа в дълбоката си същност е аморална.

# 48 3 ян. 2009, 13:53 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: daffodil в сб, 03 яну 2009, 13:47

Е, именно, че не винаги спирачката е моралът, а страхът "а после на къде", защото не си свикнал с това, защото обществото е наложило вече някаква форма на съжителство, която в определени моменти ми иде да разбия. Осъзнавам, че ще счупя и собствената си глава, но чувствата не ме напускат.
Добре, че за сега намирам начини да ги трансформирам поне минимално и до допустимите граници, но все пак не бих искала да се разям вътрешно, само защото "така е редно".
Знам, че след тези думи някои от вас може да ме помислят за чудовище, но точно колкото всеотдайна мога да бъда в хубавото, толкова силно е и черното в мен.

# 49 3 ян. 2009, 13:57 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Не знам защо държиш да наречеш с други имена същите неща, за които аз говоря, ама нека да върви темата Grinning

# 50 3 ян. 2009, 14:00 ч.

Мнения: 127

Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.

Емили Дикинсън, един вид.

# 51 3 ян. 2009, 14:04 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: daffodil в сб, 03 яну 2009, 13:57

Не знам защо държиш да наречеш с други имена същите неща, за които аз говоря, ама нека да върви темата Grinning

Ами сигурно, защото вече съм се откъснала от точните дефиниции за морала, които сме учили в училище и исках да разгранича вътрешното ти осъзнаване, че това е правилно (да не го наричам добро) като спирачка от това не ми пука дали е правилно или не, но ми се налага да се съобразя, а не искам. Нещо такова. Не е от любов към спора.Може и да си искала да кажеш същото, но не съм разбрала. Peace

# 52 3 ян. 2009, 14:44 ч.

София
Мнения: 62 595

В такъв случай недей да се съобразяваш. МОже и да стане по-добре. Добре че не винаги се съобразяваме с "трябва", защото иначе още щяхме да си висим по клоните или да сме в Средновековието.

# 53 3 ян. 2009, 15:34 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: pasinet в сб, 03 яну 2009, 13:44

Силно се съмнявам, че наистина ще си удовлетворена след това. Следването на първични инстинкти носи и първично удовлетворение за съвсем кратко време. Иначе аз малко се обърках тук като ви четох, специално по отношение на морала.

# 54 3 ян. 2009, 15:44 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: teo7777 в сб, 03 яну 2009, 15:34

Иначе аз малко се обърках тук като ви четох, специално по отношение на морала.

Няма защо да се объркваш, това е нещо толкова разтегливо и всеки си има различни вътрешни задръжки и морални норми.

Цитат на: teo7777 в сб, 03 яну 2009, 15:34

Силно се съмнявам, че наистина ще си удовлетворена след това. Следването на първични инстинкти носи и първично удовлетворение за съвсем кратко време.

Кратко или не, носи удоволствие и то много различно от ходенето по общоприетите позволени пътеки. Повярвай ми, знам за какво говоря. Малко метафорично, но тъмната страна има особен чар. Не всеки е подвластен на него еднакво, това също е вярно.
Но да не акцентирам в темата конкретно за моята тъмна страна, пуснах я по скоро за сверка с другите, за тяхната такава и кой как я вижда в себе си и дали и до колко я приема. Simple Smile

# 55 3 ян. 2009, 15:52 ч.

Мнения: 2 926

Хм...тъмната ми страна...не мога да я разкажа....тя е по-силна от мен.
Принципно се опитвам да не й давам зелена светлина и я държа дълбоко в себе си.
Но понякога излиза...без да искам и без да я каня.
Спокоен човек съм.Уравновесен също.Не обръщам внимание на елементарните неща и елементарните хора.
Но понякога на тъмната ми страна леко й кипва.Тогава изригва с такава сила, че все едно не е моя.
Не съм от хората, които крещят и беснеят.Но пък имам дарбата, да намествам всеки на мястото си само с една дума.
Когато нараня някой обаче съжалявам.

# 56 3 ян. 2009, 16:10 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: pasinet в сб, 03 яну 2009, 15:44

A, че носи, носи, но като го изпиташ няколко пъти, вече не ти е чак толкова интересно. Или поне се научваш да преценяваш струва ли си. В повечето пъти, не. Иначе рамките са тъпо нещо, казано най-общо, но няма как без тях. За съжаление робуваме и на много рамки, които са всичко друго, но не и добри.

# 57 3 ян. 2009, 17:14 ч.

Мнения: 5

По добрият вариант е да излееш негативните си емоции,отколкото да ги таиш дълбоко в себе си и да се самоунищожаваш.Е да ,но аз към уравновесена,кротка,добра,а всъщност в мен клокочи вулкан.Знам на какво съм способна и се мъча да задържам изригванията си.Засега успявам.Не можеш да прощаваш на всички,не можеш да угодиш на всички,не можеш за всички да си добър човек.Докато го проумях това,побелях.Нали сме възпитаници на светлия социалистически строй-мечтаех за идеалното-а получих реалното.Нищо общо между двете.Ако човек ме обиди или нарани,не се карам с него,той просто не съществува за мене.Достатъчно ми е в къщи нещата да са точни-другите не ме интересуват.Имам 2-3 триятелки,които са ми абсолютно достатъчни,не мога да си губя времето в празни разговори и клюки.И се чувствам добре.