Публикувана: 5 ян. 2009, 02:13 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2009, 11:01 ч.

За книгите взети за един прочит...

4 466
86
1

1
2
3
4
...
6
Всички

5 ян. 2009, 02:13 ч.

Мнения: 27 524

Дано не се повтаря темата, ако да - съжалявам, махнете я...
Много ми докривя тази вечер, за книгите, за хората, които взимат книги от друг... що за некоректно, безотговорно и нагло отношение имат; някои - никога не връщат; втори - мачкат, цапат, късат... трети просто не прегъват както е редно и след две прочитания книгата просто се разпада... Как може едни да взимат, да подвързват с вестник, да внимават и да я върнат в същото състояние, а други да ти върнат парцал? И под други нямам предвид чужди хора Confused

На някои няма как да откажеш... Уф, много ме е яд за подобно безхаберие.

Баща ми по мои вече спомени беше престанал да заема книги и аз, като малка, много се срамувах и притеснявах от това. Сега вече го разбирам абсолютно. Искам и аз да се науча да не си давам книгите!
Имате ли някакъв горчив или не опит в това? И ако да - отказвате ли и как? Blush

# 1 5 ян. 2009, 02:50 ч.

Мнения: 677

Блонди, чувала ли си за Буккросинг?

# 2 5 ян. 2009, 02:51 ч.

UK
Мнения: 3 959

Ох, имах едни познати, дето ми взеха втората част на Хари Потър и ми я върнаха надраскана на няколко места, поливана с вода,с олющена корица, не знам готвили ли я бяха тази книга, дъвкали ли я бяха, корицата беше цялата на улейчета, явно са я ползвали за подложка и са писали отгоре, а вътре имаше някакви остатъци от храна - солети, чипсове... И ми я върнаха с думите "Другия път донеси следващата". Е, не им я донесох и книги не давам. Майка ми дълго ми съска по въпроса, но аз не съм от притеснителните що се отнася до такива неща. Специално към книгите си се отнасям с огромна любов и уважение, така да се каже, и ужасно издивявам когато някой ми направи нещо на някоя книга. Тези хора от тогава не ги харесвам, не мога да харесвам някого, който се отнася така с книга, дори собствена, какво остава за чужда.

# 3 5 ян. 2009, 03:21 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

Не обичам да вземам назаем книги, и са изключително малко хората, на които обичам да давам - тези хора са доказали, че уважават книгата ми, колкото аз самата, и уважават мен като неин собственик.
Сопрано, буккросинг философията за мен е на съвсем друго ниво - това няма нищо общо с нещата, за които говори Блонди, поне според мен.
Връзките в тази мрежа са други, отношенията и очакванията - съвсем различни.
Ти попадал ли си на буккросинг зона?

ПП Между другото, като собственик на ОГРОМНА електронна бибилиотека, сега проблемът ми в това отношение често клони към нула Mr. Green

# 4 5 ян. 2009, 04:42 ч.

Мнения: 603

Бях взела назаем "Властелинът на пръстените". Кучето (тогава) беше разказало играта на първите три страници. Купих нова книга и върнах новата, а скъсаната все още си седи.
Въпрос на усещане и възпитание е, дали ще пазиш чужда вещ или ще я правиш на парцал.
Относно даването - рядко давам книги, точно от притеснение за състоянието, в което ще ми ги върнат(ако ги върнат).

# 5 5 ян. 2009, 05:31 ч.

usa
Мнения: 2 113

аз достигнах етапът на развитие на баща ти да не давам книги на хора, за които съм абсолютно сигурна, че ще ми ги върнат в състоянието, в което са ги взели. първите 2-3 пъти ми беше неудобно като отказвам, но вече свикнах и нямам никакви угризения. в края на краищата, ей къде е библиотеката. там я има същата книга, какъв е проблемът да си я вземат от там, щом не искат да си я купят от книжарницата?

# 6 5 ян. 2009, 07:21 ч.

Мнения: 5 228

Имам един грях към моя бивша колежка. Преди 7-8 години работехме заедно, тя ми даде своя много любима книга. След това напусна фирмата, аз напуснах, на всичкото отгоре изгубих телефона й и нямам никаква връзка с нея, така и не й върнах любимата книга.
Анита, ако четеш тук, пиши да ти върна книгата.

# 7 5 ян. 2009, 08:27 ч.

Мнения: 5 940

Не взимам книги от други хора. Когато нещо искам, го купувам. Не си пазя особено собствените книги, така че не мога да поема и отговорност за чуждите.
Когато някоя книга ми е любима за определен период, я нося непрекъснато с мен. Чета, връщам се назад, после отново така. Като дете обичах и да подчертавам любими откъси. На книгите вкъщи доста им личи, че са четени. Някои от тях доста са пътували, живеели са в пътни и ежедневни чанти, били са на плажа, по поляни..

# 8 5 ян. 2009, 08:28 ч.

София
Мнения: 1 603

Това е нещо, което отдавна ме тормози и май вече съм на етап, почти да не давам книжки Confused

.
Още ми е мъчно за книгата, която приятелка не ми върна, бивша колежка не ми върна друга, кучето на братовчедка ми спарцальоса трета.... има и още

# 9 5 ян. 2009, 08:40 ч.

Мнения: 2 161

Аз книги не давам.Дори на най-близките си не давам.Просто са ми много свидни.

# 10 5 ян. 2009, 08:44 ч.

Мнения: 836

Давам си книгите и после не си ги търся.
Съжалявам за тези, които ползвам за справка, например.

Никога не пиша и не подчертавам по страниците. Евентуално обозначителни листчета слагам. Но, това са си моите книги.

А, да вземеш назаем и да драскаш върху чуждата е липса на възпитание и голяма доза нахалство, според мен.

# 11 5 ян. 2009, 08:48 ч.

Мнения: 2 070

имам"приятелка",при която се намира половината ми библиотека ooooh!

тези които бях надписала,успях да си ги взема.
за другите-"не съм сигурна ,че са мои" ooooh!

# 12 5 ян. 2009, 08:53 ч.

Мнения: 2 196

Имам две в съфорумка.Има-няма година вече. Laughing

# 13 5 ян. 2009, 08:58 ч.

Мнения: 3 634

Не давам книги и не взимам, чета ги в електронен вариант. Купените книги давам за четене с думите "Не ми я връщай!". Моята философия е, че няма нужда да седи 15г на рафта у дома, а друг да си я купува. Книгите са скъпи и според мен в БГ затова повечето хора спряха да четат. Peace

# 14 5 ян. 2009, 08:59 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Вземала съм книги от приятели, увивам във вестник или подвързия,
пазя ги, така правя и с повечето книги който си купувам.
Много ме е яд ,когато дам книга на някой и той ми я потурчи Sad

Обичам да си подчертавам разни пасажи, като е чужда книгата
не мога и затова предпочитам да си я закупя.

# 15 5 ян. 2009, 09:04 ч.

Мнения: 1 447

Когато бях ученичка моя приятелка ме помоли да и дам книги на баба й да чете.Без проблем дадох "Птиците умират сами,Вечната Амбър,Отнесени от вихъра" това са тези за ,които се сещам на момента ,но имаше още 2-3 други.Книгите бяха на майка ми.До ден днешен моята приятелка не ми ги е върнала,а много пъти съм си ги искала.Спомням си,че майка ми много се ядоса и от тогава ми забрани да раздавам техните книги на други хора.Сега напълно я разбирам защо толкова се е ядосала.
Гледам рядко да взимам чужда книга,но пък я пазя страшно много.Случвало ми се е да ми връщат чисто нова книга като парцал.

# 16 5 ян. 2009, 09:07 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Моето мнение е, че са много малко хората, които не си пазят книгите, своите и чуждите. Поне аз не съм попадала на такива.
Участник съм в "Предай нататък книга", получавала съм книга, която е преминала през 5-6 души и е като нова, абсолютно запазена. Аз също, особено с чужди книги, подхождам изключително внимателно, слагам им найлонови облекла(от синчето имам доста), държа ги далеч от децата и кухнята.
Спомням си, че преди време леля ми не смееше да ми даде едни учебници по математически анализ, които обаче ми бяха много необходими за изпит, а трудно се намираха, да не кажа въобще. Страхуваше се да не ги повредя, защото са ценни, а четенето за изпит не е само веднъж да минеш по страниците. Е, успях да ги взема и да ги съхраня.

# 17 5 ян. 2009, 09:11 ч.

Мнения: 4 292

Преди няколко години дадох една чисто нова трилогия на Стивън Кинг на приятелка. Така и не ми я върна. Все се правеше на ударена, явно нещо е станало, а и е неудобно да ми каже директно.От тогава книги не давам на абсолютно никой, всички знаят, че ми свиди и не ми искат. Аз също не искам на никой.

# 18 5 ян. 2009, 09:12 ч.

София
Мнения: 15 474

Имам една любима поредица, с един главен герой, излизаха първа и втора част едновременно. Още не мога да простя на един колега на мъжа ми,че не върна двете последни.Където и да съм я търсила, не можах да я намеря.Книгите, които съм взимала ги чета на един дъх, най-много за едно денонощие без прекъсване и нямам време да повредя.Връщам веднага щом прочета.

# 19 5 ян. 2009, 09:18 ч.

София
Мнения: 3 421

Взети назаем книги - подвързвам с нещо, прочитам за отрицателно време и връщам веднага.
Моите книги са като непрочетени - мразя да прегъвам страници, да оставям разтворена книга, да слагам разделители - просто си помня докъде съм стигнала.
Навремето мама положи доста усилия да ни научи да си пазим книгите. По същият начин се отнасям и към чуждите.

Като ученичка съм имала един случай да ми се върне любима книга на парцал и от тогава не.

# 20 5 ян. 2009, 09:26 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Цитат на: Бианkа в пн, 05 яну 2009, 08:53

Имам две в съфорумка.Има-няма година вече. Laughing

Ако не знаех, че не съм аз, щях да се усъмня Laughing

Взимам книги назаем. Срам-не срам, моля да запишат какво взимам, защото аз съм ужасно разсеяна и дори да запиша сама, ще забравя къде е записано, кел файда. И в момента имам в библиотеката няколко книги, които знам, че не са мои, но откъде са дошли - не помня.

Другото, което правя, е да взема няколко книги накуп, за да чета накуп, събера накуп и върна накуп, пък макар и не много скоро.

Една мила съфорумка ми дава книги назаем Grinning

Аз давам книги назаем. Обичайно знам на какъв човек ги давам, т.е. връщат ми ги в добро състояние.

Когато взема книга (и моя да е, също) пазя. Това е книга, все пак, не баница. Дори да прегъвам собствените си книги (някои не могат да се прочетат иначе), с чужда не бих си позволила. Ако повредя чужда книга, бих взела нова на нейно място, както и бих очаквала същото в замяна.

# 21 5 ян. 2009, 09:35 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Още ме е яд за две книги, които не ми върнаха. Случва се да виждам жената, напомняла съм и около 6 пъти и вече ми е неудобно даже да го спомена. Confused

# 22 5 ян. 2009, 10:00 ч.

Мнения: 337

Имам доста неприятен спомен от едно такова даване на книга, беше чисто нова, тъкмо я бях прочела и направо побеснях като видях в какво състояние ми беше върната, просто парцал, дори беше отлепена. Имам чувсвтвото че за да я върнеш така, доста трябва да си се постарал, не мога да повярвам, че е неволно. Sick

От тогава много внимавам на кого какво давам. Mr. Green

# 23 5 ян. 2009, 10:21 ч.

Мнения: 337

Книги не давам. На никой. Баща ми има много богата библиотека, впоследствие и аз. Бях в гимназията и дадох 1 и 2 том на "История на изкуството" на сестрата на най-добрата ми приятелка, уж за малко. Баща ми много се ядоса, още ме мъмри - минаха вече 20 години.... Разбира се не видях повече книгите, но оттогава не давам Naughty

# 24 5 ян. 2009, 10:25 ч.

Мнения: 516

Много малко книги си заслужават да се запазят. Всъщност, защо точно трупате камари книги, които дори не прочитате повторно?

# 25 5 ян. 2009, 10:27 ч.

Мнения: 2 161

Преди време купих ето тези енциклопедии.И веднага една позната започна да мрънка:дай ми ги,дай ми ги.Ами купи си ги!Мъжът ти печели достатъчно,няма да умреш от глад.Не разбирам защо трябва да ми искат книги или каквото и да било.Услужвам само с домакински стоки.

# 26 5 ян. 2009, 10:28 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Не е вярно.Аз не ги трупам,а ги чета в различно време,в различни периоди.Не ми стига веднъж.

# 27 5 ян. 2009, 10:29 ч.

София
Мнения: 15 474

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Чета не само повторно, но и по 5-6-7 пъти любимите ми книги.

# 28 5 ян. 2009, 10:29 ч.

Мнения: 14 654

Давам си книгите, ако ми се прииска да си ги прибера - напомням. Не ме дразни ако малко са попрегънати краищата и понатиснати тук-там листата. Като чета обичам да ми е удобно и си подвивам предната корица назад - да се залепи към задната, така съм свикнала, но на чужди книги не го прилагам това. Освен това си нося текущата книга в дамската чанта, чета и в кухнята, така че не са ми особено запазени. Единствено съм се вбесявала като ми върнаха една книга на дрипа - детето на приятелката ми я беше изяло - липсваше единият връх и цялата беше оглозгана. Наложи се да я прошивам наново и да и подлепя кориците.

# 29 5 ян. 2009, 10:31 ч.

Пловдив
Мнения: 23 715

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Ами защото понякога ми се иска да ги прочета повторно, или за трети път, но се случва някой да ги е заел за малко и повече не ги виждам. Освен това както аз чета от книгите на баща ми, така предполагам и на моите деца ще им се иска да четат от моите книги.

# 30 5 ян. 2009, 10:32 ч.

Мнения: 12 670

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

За тези не се и сещам. Случвало ми се е втори път да си купя такава книга.

Но имам много любими книги. Отношението към книгата се възпитава от много рано. Може би аз, пък виждам че не само, прекаляваме с този култ. Но когато видя дори малко дете да си къса книжката с картинки, побеснявам.

# 31 5 ян. 2009, 10:35 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

Цитат на: Янтра в пн, 05 яну 2009, 10:31

Освен това както аз чета от книгите на баща ми, така предполагам и на моите деца ще им се иска да четат от моите книги.

Взимай светък пример от съседите над нас.
Още едно време купуваха от всяка книга по 3 - за всеки внук по една. Сега само една от внучките живее там, не знам другите двама взеха ли си книгите, но навремето безкрайно ме удивяваше този подход - да купуваш толкова занапред, че чак не за децата, а за внуците...

# 32 5 ян. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 12 670

Много е далновидно даже. Ние със сестра ми най-трудно разделихме книгите.

# 33 5 ян. 2009, 10:42 ч.

Мнения: 2 161

Важно е кой какви книги чете.Ако повечето книги са от сорта:Бездиханна от любов,В харема на шейха и тн...,не виждам смисъл да се плаче за тях.

# 34 5 ян. 2009, 10:42 ч.

София
Мнения: 6 364

проблемът, описан от Блонди, е част от общата липса на възпитание.

дали ще върнеш на парцал взета назаем книга (или изобщо няма да я върнеш), дали ще върнеш неизпрана и неизгладена дрешката, с която са услужили на детето ти в парка, дали ще върнеш празна чинийката, в която съседка ти е поднесла парче торта (и това го има в доброто възпитание!), дали ще пропуснеш да отговориш на приятелско обаждане или да върнеш покана за гостуване... - все си е признак за липса на възпитание.

аз давах книги, защото и много вземах - чета с такава скорост, че никоя домашна библиотека не би могла да ми задоволи капацитета. но вече почти не давам, защото като масова практика, дадена книга никога не се връща обратно при мен.

# 35 5 ян. 2009, 10:45 ч.

Мнения: 11 747

Има класики, които не са преиздавани от 1960г, как да не си я пазиш?
Навремето майка ми трупаше книги, четеше ги и тя и баща ми, после сестра ми взе да чете, аз най- малко съм чела от всички, но продължавам. Сега сестра ми има син, някой ден и той ще чете.

# 36 5 ян. 2009, 10:57 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Точно затова на мен ми е приятно да споделям книги. Радвам се, когато освен мен и други прочетат моите книги. Радвам се, че нямам познати, като описаните от Блонди. А държа да си ги запазя и да са в приличен вид за децата ми и по-малките ми близки.

# 37 5 ян. 2009, 11:02 ч.

Мнения: 753

Ох, тази тема ...................много обичам да чета, но толкова сме се отрупали с книги, че просто "преливат" в къщи и няма къде да ги слагаме.Миналата година мъжът ми се съгласи да продадем някои поредици, но още съжалява.

Хора, къде си съхранявате книгите?

Отностно даването не съм имала никога проблеми с връщането - моите приятели пазят, но повечето предпочитат да си ги купуват.Аз продължавам да взимам от приятели, но не мога да си представя, че ако нещо и се случи ще мога да я върна - просто ще я купя и ще я върна нова!
Много ме е яд когато мъж ми не иска да вземе на заем да я прочете, а държи да си я купи.Жалкото е, че вече няма такива библиотеки от които да си вземеш книга и да я върнеш.така ние сме се затрупали.......а ни се "свиди" да ги продаваме. newsm78

# 38 5 ян. 2009, 11:13 ч.

Мнения: 4 892

Подкрепям написаното от jam! Изцяло. Въпрос на цялостно възпитание е как ще се отнасяш с нещата на хората, които са ти услужили с тях. Не съм вземала книги на заем, не си спомням и да съм давала. Но ме подсетихте за немско-българския ми речник в 2 тома, който е "назаем" у една приятелка. Всъщност може и да го смята за подарен вече, но ей ся ще и напомня за вересията.
Като малка се бях записала в библиотеката към читалището ни. Единствената книга, която исках да си остане у мен и да не връщам беше "Пинокио" на Колоди, голям формат, А4, нямах възможност да си я купя тази. Е, върнах я, но след месеци, междувременно си я презаписвах десетки пъти, само и само да е у мен.
Сега я нямам. Ще си я купя. Ако я намеря.

# 39 5 ян. 2009, 11:45 ч.

Мнения: 265

Аз вземам книги от библиотеката.Тях също пазя и връщам в приличен вид.И се дразня, че някой си е позволил да драска ,къса и посипва с трохи библиотечните книги.Често давам и на познати и досега съм изгубила само 2 книги.Връщат ми ги в приличен вид. С голямо съжаление, забелязвам ,че напоследък хората все по-малко четът.
Имам и книги еднодневки.Някое криминално романче или трилър.Тях,катоги прочетем в къщи ,ги подарявам на една читалишна библиотека.И така си решавам и проблема с мястото.Защото у дома книги има и на най-невероятни места,както и саксий с цветя. От няколко години и децата започнаха сериозно да увеличават книжните ни запаси Wink

Честно казано,вляза ли в дом,където няма книги и цветя ми се вижда твърде безличен и без дух .

# 40 5 ян. 2009, 12:09 ч.

Мнения: 24

Хайде бе, всички само реват как дали книги и не им ги върнали....я някой да си признае, че е от другата страна!...Аз си признавам - и досега в библиотеката ми стои "Мечо Пух" взета "назаем" от Марадона преди 4 години....сърце не ми дава да му я върна, въпреки настоятелните му напомняния...не знам какво ме спира да му я върна. Нека се изкажат форумските психолози!

# 41 5 ян. 2009, 12:11 ч.

Мнения: 2 161

Ето,например преди години,една патка взе от майка ми Страдание и възторг на Ървинг Стоун.Е,аз сега откъде да си я купя отново,като не е преиздавана?

# 42 5 ян. 2009, 12:14 ч.

Мнения: 14 654

От антикварна книжарнижа или от сергия за стари книги, Chanel, тук на ректората има един търговец на стари книги - Ачо се казва, който ще ти намери каквото му кажеш.
Тази книга я има в момента в аукцион.бг : http://www.auction.bg/item.php?id=148297

Последна редакция: пн, 05 яну 2009, 12:29 от Янечек

# 43 5 ян. 2009, 12:15 ч.

Мнения: 2 161

Аз я търся постоянно,но досега удрям на камък.Благодаря за информацията,Янечек ,ще се възползвам от нея.

# 44 5 ян. 2009, 12:22 ч.

Мнения: 183

Цитат на: Chanel в пн, 05 яну 2009, 08:40

Аз книги не давам.

Същата съм и аз,много мразя намачкана книга,закон,учебник и затова нищо не давам,а ако взимам пазя страшно много взетата книга,учебник .

# 45 5 ян. 2009, 12:36 ч.

Мнения: X

Вече имам усет за хората, които имат отношение към книгите. Давала съм книги, за да споделя въодушевението си, за да направя някого съпричастен към нещо, което ми е доставило радост. Някои така и не можах да си ги върна (едва ли човекът толкова се е привързал към тях, просто мързел и нехайство са му попречили да помисли, че за мен може би тази книга е значела нещо), имала съм и случаи горко да съжалявам, че съм надценила човека, върнал ми книгата надраскана, омачкана...може да звучи смешно и параноично но наистина една "приятелка" беше успяла да се изгаври доста гнусно с една моя книжка. Случвало се е да чуя: "Ее, какво пък толкоз го направи еди кой си на въпрос за една книга! Голяма работа!" - от хора, които вероятно никога не са давали или пестили пари за книги. Братовчед ми пък буквално беше окрал една библиотека от жажда за четене. Аз имам книги, които вече са прокъсани от четене, такива са - с тънки корици, много зле подвързани, но ме кефи да знам, че са ги прочели хора, на които държа.

# 46 5 ян. 2009, 20:20 ч.

Мнения: 1 959

Честно да ви кажа гнус ме е от чужди книги.
Поискана книга давам и не искам да ми се връща.
Книга, в описаното от Блонди състояние не бих приела.
И какво ли се чудим на общата маса хора-я, тези минали през 4-та читалня, например,
си спомнете колко окъсани, одраскани и прочие поругани книги са ви минавали там през ръцете?
И до това състояние са докарани от интелектуалния елит...

# 47 5 ян. 2009, 20:27 ч.

София
Мнения: 9 865

Не ми е проблем да давам книги.Не са ми ги връщали в лошо състояние.Взимам само от една-две мои близки.
Обаче си имам няколко любими книги,които не бих дала за нищо на света.Личи,че са доста старички и овехтели.Но в това им е чара.Това са Птиците умират сами и..Болница на края на града Grinning

.Съвсем различни по стил и въобще по всичко,но мои любими.

# 48 5 ян. 2009, 20:52 ч.

Мнения: 212

А защо подчертавате в книгите - ей това не мога да си обясня. Напоследък взимам книги от библиотеката - непрекъснато се натъквам на подчертани изречения - всъщност не представляват кой знае какви велики мисли ...

# 49 5 ян. 2009, 21:13 ч.

Мнения: 17 546

Книгите ми изглеждат чудесно. Разменям само с двама, трима човека. Уважават собствените си книги и моите също, и никога не съм имала проблеми с тях. На човек, който ми е оставил невъзвратими следи върху книгата, не давам повече. От дете сама си купувам книгите и си ги обичам.

# 50 5 ян. 2009, 21:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Отдавна не давам книги, освен на няколко човека, с които вече се знаем. Предпочитам да си ги купувам. И аз имах много неприятни преживявания с изпокъсани и омърляни книги. Няма извинявай, няма нищо и напират за още. Мен би ме било срам да повредя чужда книга.

Подчертавам, пиша в полето и др. само в собствените си учебници. И без това съм ги купувала за себе си.

# 51 5 ян. 2009, 22:08 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: тони сопрано в пн, 05 яну 2009, 02:50

Блонди, чувала ли си за Буккросинг?

Да

Мъжът ми се беше запалил там по едно време, но на мен като идея и изобщо като реализация не ми допадна. Въпрос на предпочитания просто, аз все още си пиша повечето писма на лист в плик и с марка Blush

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Никак, ама никак не са малко, повярвай ми. Simple Smile

И кой ти каза, че не ги прочитаме повторно? Thinking

Да, има и такива книги. Не ги пазя, дарявам ги на библиотеката срещу нас, ако разбера, че втори път няма да я прочета. Но всички, които си пазя, не са еднодневки Peace

Не казвам, че всички са някаква възвишена и хипер интелигентна литература, но - за мен поне тази книга ме е докоснала по някакъв начин, дала ми е и ми дава нещо и ми е ценна. Но дори и да не е ценна, трябва да се пази. Въпрос на култура, да Peace

Цитат на: Мадам Х в пн, 05 яну 2009, 10:39

Много е далновидно даже. Ние със сестра ми най-трудно разделихме книгите.

Да, наша приятелка така правеше, момичето й беше на 5, момчето бебе и тя им взимаше по две... и аз тогава се чудех, но сега децата са над 18 и са супер доволни от колекцията си Simple Smile

Да не говорим, че преводите и правописът едно време бяха в пъти по-добри от някои недоразумения сега Rolling Eyes

Цитат на: кака Сиййка в пн, 05 яну 2009, 11:02

Хора, къде си съхранявате книгите?

В библиотеки. Както казах, ако няма да препрочитам книгата - дарявам я в общинска библиотека. Иначе просто ще ми трябва още един апартамент за количествата, които чета Grinning

Цитат на: Seltakis в пн, 05 яну 2009, 12:09

Ето един форумски психолог Grinning

- и си признавам - една приятелка ми даде да прочета Мери Попинз. Влюбих се в книгата и не я върнах. Тя така и не попита. Бяхме на по 12 тогава Blush

Освен това в 6-ти клас взех от библиотеката в училище Емил от Лоьонеберя и една книга на любимият ми Джералд Даръл, която нямах в бибилотеката си, и които не можах да намеря по книжарници. Излъгах, че съм загубила книгите и ги платих и двете в троен размер, както тогава бяха условията и още са си у мен и не съжалявам, макар е и двете още тогава си бяха истински парцал, но са ми ценни Heart Eyes

Цитат на: Фреш в пн, 05 яну 2009, 20:52

А защо подчертавате в книгите - ей това не мога да си обясня.

Аз си преписвам харесаното Peace

И също редовно се натъквам в книги от билблиотеката с подчертано. Но все пак, всеки има различни рабирания за живота и различни неща го докосват, нормално е на теб примерно да не ти се струват интересни мисли, но за друг са Simple Smile

Иначе в учебниците си и аз драскам, пиша и подчертавам.

# 52 5 ян. 2009, 22:09 ч.

Мнения: 110

толкова много книги съм раздала, и то за жалост тези които харесвам........
винаги като обсъждаме някоя книга аз бързам да се похваля с последните книги които са ме впечетлили, и изгарям като факла ooooh!

а скоро една приятелка има наглоста да ми благодари за хубавия подарък, 3 книги които се изтрепах да търся, а не можах да се сетя на кой съм ги дала и така мина много време.
не помня колко пъти съм се заричала да не давам и пак, искам и другите да видят каквото аз съм видяла.

# 53 5 ян. 2009, 22:10 ч.

Мнения: 2 354

Не изпитвам чак такава физическа привързаност към книгите. По-добре да я дам на някой, който в момента има нужда от такава боичка, отколкото да й робувам с парцал в ръка. Книгите са за да се четат, това е техния живот.

# 54 5 ян. 2009, 22:52 ч.

София
Мнения: 23 098

Купувам много книги и не хвърлям, както и не обичам да давам назаем Blush

Само на определени хора, които знам, че ще ми ги върнат във вида, в който ги давам. Близките и приятелите ме познават добре и знаят, че маниакално си пазя вещите Wink

На два пъти кучето сдъвка кориците на две чужди книги - едната я купих и върнах. Другата обаче беше много трудна за откриване, та се наложи да я нося за подвързия, направиха такава чудна кожена корица, която струваше 3 пъти колкото книгата, но пак я върнах с хиляди извинения.
Блонди, не се притеснявай да си казваш, че те дразни немарливото отношение спрямо книгите. Аз като давам, използвам един небрежно-извинителен тон, в стил "ах, колко съм претенциозна и раздразнителна към обругаването на книжките, не мога да се понасям, ама к`во да се прави, ще да ме извинявате", демек малко театър, но минава номерът Laughing

# 55 7 ян. 2009, 03:58 ч.

космополитно
Мнения: 941

Давах ги с огромен ищах: щом нещо ме е впечатлило, препоръчвам го и искам, ако не всички то поне повече хора да го прочетат... Да, ама многократно се повтори историята след година-две аз да си искам невърнати книги! Едни уж ми ги били "върнали", та пих по вода, а други си ги получих в неузнаваем вид...
Последното ми разочарование- забравих ценна практично-ориентирана книга в моя позната (при това предоставена ми за временно ползване от моя приятелка). Когато в кризисен момент за детето ми припомних и помолих да ми бъде върната, резултатът бе... новата "собственичка" на книгата го раздава... обидена и отказва да комуникира с мен!... Ама че "патент" да не върнеш книга!? ooooh!

Та все решавам да не си давам вече книгите и пак препоръчвам интересните... и ми е трудно да отказвам...Но и то ще е до време! Crossing Arms

# 56 7 ян. 2009, 07:11 ч.

Мнения: 2 257

Не искам и не давам книги.
Лично аз знам, че имам две чужди книги у себе си (от години вече), а на мен са ми (или не са въобще) връщали парцали.
Затова - всяка жаба да си знае книгите.

# 57 7 ян. 2009, 09:03 ч.

Мнения: 5 370

Аз пък се чудя друго. Напоследък си купувам нови книги по-често даже от нови парцалки, а нямам място за съхранение. Ако отида в кварталната библиотека и ги предложа, дали ще ме помислят за луда? newsm78

# 58 7 ян. 2009, 09:12 ч.

Мнения: 516

Библиотеките са се нагледали на хора, които ги ползват за сметище на стари, ненужни и често негодни за употреба книги. Направи списък на книгите, които искаш да дариш и го занеси в библиотеката. От там ще ти отговорят, от кои книги имат нужда.

# 59 7 ян. 2009, 11:20 ч.

Мнения: X

Аз бях готова да им дам доста нови книги, които съм сигурна,че нямат. Но знам, че от повече от 5 години не са си потърсили едно много хубаво издание на Том Сойер на английски, което също някой добър човечец им е подарил...при това положение допуснах, че може би подобно отношение очаква и моите книжки, а аз все пак исках да попаднат в добри ръце. Така изведнъж реших, че никъде няма да ходят. Спомням си, че навремето в централната библиотека в града ни работеше някакъв батка по потник с космати вонящи мишци и пръстенче на "кутела", както казват някои, невероятен удар за такъв кон с капаци като мен, свикнал да вижда обичайните застаряващи лелки, облечени все пак със вкус, хайде, ако потникът беше подплатен с хубави мускули, може би щях да го преживея...но очевидно е,че не можах...никакви книги не му давам на тоз. Naughty

# 60 7 ян. 2009, 11:32 ч.

Мнения: 12 670

Не знам къде още има квартални библиотеки. При нас имаше една - беше пълна точно с такива книги - за еднократен прочит. Нямам нищо против, защото понякога купувам такива книги и после се чудя кяква да ги правя - сърце не ми дава да ги хвърля. но вече я няма.
Преди няколко години беше последното ми посещение в Столината бибилиотека. Не си харесах нищо.

# 61 7 ян. 2009, 12:13 ч.

Мнения: 265

Такива библиотеки има към повечето читалища.И не биха върнали нови и запазени книги,тъй като бюджета им за закупуване на книги е твърде малък. Аз давам книгите си на читалищната библиотека в едно село.
Напълно съм съгласна с Донa Флор .В същата тази библиотека,някой беше занесъл стари раздърпани книги,с малки изключения, без никаква стойност.Явно си е прочистил домашната библиотека.

# 62 7 ян. 2009, 12:28 ч.

Мнения: 12 670

Цитат на: albenap в ср, 07 яну 2009, 12:13

Рздърпани е едно, без никаква стойност е друго. Най-раздърпани са ми книгите, които чета н-броя пъти. И никога няма да ги дам. А без стойност са любовните романчета тип Арлекин.

# 63 7 ян. 2009, 12:38 ч.

Мнения: 3 611

Не си давам книгите. В последните десетина години май се е случвало само веднъж и то 100 пъти предупредих, че искам да ми се върне във вида, в който я давам. Нямаше проблем.

P.С. Като тинейджърка пък не си давах касетките на любимите метъл банди, определено ми бяха много ценни, а вероятността да не ми ги върнат- огромна.

# 64 7 ян. 2009, 12:44 ч.

Мнения: 3 521

Зависи - има книги, чиято злочеста "съдба" не ме наранява Laughing

.
Има други, към които съм ревнива и преди да ги дам ги подвързвам сама. До сега не съм отказвала книга на някого, но не съм имала и скруполи да си я поискам обратно, когато преценя, че и е време да се прибира в къщи Wink

# 65 7 ян. 2009, 13:02 ч.

Мнения: 265

Мадам Х ,може би не съм се изразила правилно.Под рздърпани имах предвид книги заляти с кафе, с липсващи страници, а някои нямаха и части от кориците.Отделно,че бяха любовни и криминални романи.За стойност няма да споря.На мен ми е любима "Майсторът и Маргарита",но за един колега това са "пълни глупости и фантасмагории"

# 66 7 ян. 2009, 13:24 ч.

Мнения: 2 759

Време ли е за списък с библиотеките около нас? Ако вече има такъв - още по-добре. Искам линк.

# 67 7 ян. 2009, 13:30 ч.

София
Мнения: 53

Аз използвам предимно Столичната Библиотека. Още като бяхме малки, майка ми наложи вето на безразборното купуване на книги, защото в къщи нямаше вече къде да ги слагаме, и свикнахме да купуваме само книги, които сме прочели и знаем, че искаме да ги четем пак и пак. А в заем вече не давам. И аз се простих с някои любимци, и вече не рискувам.

# 68 7 ян. 2009, 14:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: NinoTino в пн, 05 яну 2009, 11:13

Единствената книга, която исках да си остане у мен и да не връщам беше "Пинокио" на Колоди, голям формат, А4, нямах възможност да си я купя тази. Е, върнах я, но след месеци, междувременно си я презаписвах десетки пъти, само и само да е у мен.
Сега я нямам. Ще си я купя. Ако я намеря.

Да не е случайно тази: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=6259

Ето тук можеш да видиш някои от илюстрациите: http://www.everypicture.com/books/greg-hildebrandt/3508/greg-hil … Bs-pinocchio.html

----

Видях и още една с красиви илюстрации: http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=3736

Ето илюстрации от книгата: http://lanerapecora.blogspot.com/2007/10/lo-stile-raffinato-dell … llustrazioni.html

Последна редакция: ср, 07 яну 2009, 14:22 от Анонимен

# 69 7 ян. 2009, 14:19 ч.

Мнения: 22 036

Купувам само професионална литература, или нещо, което много ме е впечатлило. Всичко останало взимам от библиотеката. Нямам познати, които да се интересуват от моите книги. Ако заема книга я връщам в състоянието в което съм я получила. Ако си купя "джънкс бук" не се тревожа, дали ще ми ги върнат.

# 70 7 ян. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 24

Цитат на: buttinsky в ср, 07 яну 2009, 11:20

... хайде, ако потникът беше подплатен с хубави мускули, може би щях да го преживея...но очевидно е,че не можах...никакви книги не му давам на тоз. Naughty

да разбирам ли, че мога да се вредя да ми подариш малко книжчици?....че напоследък не мога да намеря такива, дето не съм ги чел, а ме мързи да повтаргам...

# 71 7 ян. 2009, 14:27 ч.

Мнения: 1 630

Давам с голямо удоволствие, особено книги, които са ми харесали.
Изобщо не държа да ми ги връщат.

Има книги, с които работя, ползвам често или към които имам особено отношение и искам да ги запазя. Тях просто не ги давам

Редовно си водя записки в книгите, мои са, така ми е удобно. Mr. Green

# 72 7 ян. 2009, 14:42 ч.

Мнения: X

Цитат на: Seltakis в ср, 07 яну 2009, 14:21

Цитат на: buttinsky в ср, 07 яну 2009, 11:20

На теб може, стига да не ги четеш по потник с необезкосмени мишници и стига да търсиш точно тези, които аз имам Laughing

# 73 7 ян. 2009, 14:52 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

С огромна мъка давам книга. Вече съм патила, затова. Освен това, когато давам книгата, изисквам веднага пред очите ми да я подвържат. Laughing

Тиранин съм, знам.

# 74 7 ян. 2009, 15:03 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Никога не препрочитам книги и никога не гледам филм, който ми е харесал повторно. Първото впечатление е най-силно и от опит знам, че повторението разваля магията.
А пък подвързването на книга с ветсник ми е просто любимо Tired

# 75 7 ян. 2009, 15:09 ч.

Мнения: 790

Давам много, но обикновено ми ги връщат навреме и непострадали.
Даването при мен става така - идват гости вкъщи, заглеждат се по лавиците, виждат нещо и молят да го вземат. Това обикновено са хора, с които ядем и пием заедно, познаваме се добре и разчитаме на добро отношение за всичко. Не ме прецакват за други неща, не ме прецакват и за книгите.
Но аз лично не притежавам редки книги, ръкописи, луксозни издания или наследствени ценности. Към подобни неща бих била по взискателна.

# 76 7 ян. 2009, 15:28 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

Малко извън темата:
В Драгалевци , в читалището, имаме много хубава библиотека. Обстановката там е точно такава, каквато ми е в представите за такова място - леко приглушена светлина (не луминесцентна), много дърво,
проскърцващо дюшеме... абе романтично и приятно ми е там. Заслугата истинските ценители на книгата (всеки според възможностите си) да се грижат да има и нови книги , е на страхотните библиотекари, досега и тримата (две жени и един мъж), които са работили там, са си били на мястото. Въпреки ужасната читалищна секретарка, библиотеката оцелява и се развива Mr. Green

Като се замислих, къде в Драгалевци ми е най-приятно да пия кафе и се сетих - най-готино ми е там, в компанията на един приятен и интелигентен човек. И не съм само аз. Това ми връща вярата в някои неща.

# 77 7 ян. 2009, 15:47 ч.

София
Мнения: 6 120

Хайде да си призная, и аз имам някой и друг грях от едно време във връзка с взети назаем книги... Бях малка (всъщност не толкова, ама по акъл явно да Wink

) и по стечение на обстоятелствата една книга на приятелка бе разпокъсана... Тогава нямаше (май) книжарници, въпросната книга беше купена от една сергия на спирката на рейса. И аз, като не знаех откъде да намеря същата, мотах и лъгах момичето известно време, че не е у мен книгата... Embarassed

Вероятно сме и завлякли някого, като просто не сме върнали книга... Сега, бих казала, доста съм се променила - пазя взети назаем, ако се случи нещо, ще търся да купя и заменя... И сега ме вбесява много, когато се сетя за някоя книга, дадена някъде и потънала в неизвестност след това... Laughing

# 78 7 ян. 2009, 16:59 ч.

Мнения: 24

Цитат на: buttinsky в ср, 07 яну 2009, 14:42

Цитат на: Seltakis в ср, 07 яну 2009, 14:21

Цитат на: buttinsky в ср, 07 яну 2009, 11:20

Няма проблем, аз съм с лазерна епилация, ама явно не влизаш в КМ и не знаеш подробности. Интересувам се се от всички заглавия на български, издадени след 1989, започващи с буквите М, Н, О, П, Р...останалите вече съм ги изчел всичките. Връщам ги подвързани с вестник "Култура" без петна от кафе и чипс, защото не пия кафе и не ям чипс. Аз уважавам чуждите книги!

# 79 7 ян. 2009, 17:07 ч.

Мнения: X

Ти по азбучен ред ли ги караш ?! Нямам много български от това време като се замисля, тук там някоя на Любомир Левчев и на Стевън ЦанеФ. Но ако ти трябват драмите на Гриленпарцер на готиш, мога да ти услужа, добре се връзват с домашна лютеница.

# 80 7 ян. 2009, 18:21 ч.

Мнения: 1 107

Не знам как се зароди това чувство у мен, но изпитвам много голямо уважение към книгите като вещ- самата аз не драскам по тях, избягвам да извивам на 4 посоки кориците и след прочитане книгите ми си стоят като нови. Затова и много се дразня ако дам на някого книга и после я получа във вид, все едно е сготвена преди това или някой я е ползвал за подложка за кафе. Слава богу, приятелките, на които съм си давала книгите винаги са се отнасяли с нужното уважение към тях. А и много често мога да дам някоя книга и да кажа да не ми я връщат- както някой написа по-горе -защо да стои 15 години на рафта, като няма повече да я отворя.

# 81 7 ян. 2009, 20:20 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Горгона Медуза в ср, 07 яну 2009, 15:03

Цитат на: Донa Флор и нейните двама мъже в пн, 05 яну 2009, 10:25

Аз също. И не мога да разбера що за удоволствие е това да четеш нещо прочетено вече, за филм пък дума да не става. Случвало ми се е навремето, когато бях запалена по Чейс, да си купя книга, която съм чела, но съм забравила заглавието й, е, нищо не можеше да ме накара да я прочета отново. И това не важи само за този автор и жанр.
С вестник и аз не обичам, слагам прозрачно найлоново облекло.

# 82 7 ян. 2009, 21:12 ч.

Мнения: 3 394

аз съм от лошите-книги не давам Mr. Green

# 83 7 ян. 2009, 22:09 ч.

Мнения: 112

Преди всичко държа да ми ги върнат.Все още ме е яд , че не успях да си взема 2 детски книги от колежка, които й заех за дъщеря й.Сега такива може и да има, но само по антикварните и то доста оръфани, а моите бяха здрави.Но инъче обичам да споделям книгите си, па макар и това да е с риск да ми ги изцапат или омачкат.Да ги пазя за себе си несподелени ми се вижда егоистично и безмислено.

# 84 7 ян. 2009, 22:12 ч.

Варна
Мнения: 25 260

Аз пък обожавам да препрочитам любимите си книги. Не разбирам как може да харесаш книга и да не я препрочетеш след време, невъзможно е с години да помниш до последната буква всички хубави книги които си чел. Чета ги по 3-4 и повече пъти и всеки път ми харесват.

# 85 8 ян. 2009, 01:15 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

Много ме е яд за една книга...
На Петя Дубарова - "Най-синьото вълшебство". Беше ми подарък от татко...
Дадох я навремето на една съученичка - Ирена Димова (ехоооо, Ирен, ако списваш в нашето задружно общество, моля те, върни ми я, обещавам, че няма да ти се карам и сърдя за закъснението от 15 (въх, толкова ли годинки са се изтъркаляли Shocked

)). Искам си я, защото ми е от татко, а него вече го няма! Купих си я съвсем същата, но никак, никак не е същото! Sad

# 86 8 ян. 2009, 11:01 ч.

Варна
Мнения: 1 231

Различно, някои книги ги споделям с голямо удоволствие, други - въобще.
Това с изчезването на книгите ми е добре познато, що книги изчезнаха от нас през детството ми, ама пак давахме, много трудно се намираха хубавите книги.
За книги, върнати в лош вид не се сещам.
Книгата, която не върнах на леля ми беше "Пътеводител на галактическия стопаджия". Като се появи свободно по книжарниците й купих новичка, другата си е в мен.
А от библиотеката и аз "забравих" да върна Джералд Даръл, сигурно съм я платила, не помня, но затова пък си я имах.
Това беше най-неприятно с книгите тогава, пускаха ги в някакви ограничени тиражи, за кого по напред?! И хайде пак връзки... Rolling Eyes

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

ХАМАС нападна Израел

Криминални досиета

Причина:

Причина: