За книгите взети за един прочит...

Вече имам усет за хората, които имат отношение към книгите. Давала съм книги, за да споделя въодушевението си, за да направя някого съпричастен към нещо, което ми е доставило радост. Някои така и не можах да си ги върна (едва ли човекът толкова се е привързал към тях, просто мързел и нехайство са му попречили да помисли, че за мен може би тази книга е значела нещо), имала съм и случаи горко да съжалявам, че съм надценила човека, върнал ми книгата надраскана, омачкана...може да звучи смешно и параноично но наистина една "приятелка" беше успяла да се изгаври доста гнусно с една моя книжка. Случвало се е да чуя: "Ее, какво пък толкоз го направи еди кой си на въпрос за една книга! Голяма работа!" - от хора, които вероятно никога не са давали или пестили пари за книги. Братовчед ми пък буквално беше окрал една библиотека от жажда за четене. Аз имам книги, които вече са прокъсани от четене, такива са - с тънки корици, много зле подвързани, но ме кефи да знам, че са ги прочели хора, на които държа.

Честно да ви кажа гнус ме е от чужди книги.
Поискана книга давам и не искам да ми се връща.
Книга, в описаното от Блонди състояние не бих приела.
И какво ли се чудим на общата маса хора-я, тези минали през 4-та читалня, например,
си спомнете колко окъсани, одраскани и прочие поругани книги са ви минавали там през ръцете?
И до това състояние са докарани от интелектуалния елит...

Не ми е проблем да давам книги.Не са ми ги връщали в лошо състояние.Взимам само от една-две мои близки.
Обаче си имам няколко любими книги,които не бих дала за нищо на света.Личи,че са доста старички и овехтели.Но в това им е чара.Това са Птиците умират сами и..Болница на края на града .Съвсем различни по стил и въобще по всичко,но мои любими.

А защо подчертавате в книгите - ей това не мога да си обясня. Напоследък взимам книги от библиотеката - непрекъснато се натъквам на подчертани изречения - всъщност не представляват кой знае какви велики мисли ...

Книгите ми изглеждат чудесно. Разменям само с двама, трима човека. Уважават собствените си книги и моите също, и никога не съм имала проблеми с тях. На човек, който ми е оставил невъзвратими следи върху книгата, не давам повече. От дете сама си купувам книгите и си ги обичам.

Отдавна не давам книги, освен на няколко човека, с които вече се знаем. Предпочитам да си ги купувам. И аз имах много неприятни преживявания с изпокъсани и омърляни книги. Няма извинявай, няма нищо и напират за още. Мен би ме било срам да повредя чужда книга.

Подчертавам, пиша в полето и др. само в собствените си учебници. И без това съм ги купувала за себе си.

Да  Мъжът ми се беше запалил там по едно време, но на мен като идея и изобщо като реализация не ми допадна. Въпрос на предпочитания просто, аз все още си пиша повечето писма на лист в плик и с марка 


Никак, ама никак не са малко, повярвай ми.  И кой ти каза, че не ги прочитаме повторно?  Да, има и такива книги. Не ги пазя, дарявам ги на библиотеката срещу нас, ако разбера, че втори път няма да я прочета. Но всички, които си пазя, не са еднодневки  Не казвам, че всички са някаква възвишена и хипер интелигентна литература, но - за мен поне тази книга ме е докоснала по някакъв начин, дала ми е и ми дава нещо и ми е ценна. Но дори и да не е ценна, трябва да се пази. Въпрос на култура, да 


Да, наша приятелка така правеше, момичето й беше на 5, момчето бебе и тя им взимаше по две... и аз тогава се чудех, но сега децата са над 18 и са супер доволни от колекцията си  Да не говорим, че преводите и правописът едно време бяха в пъти по-добри от някои недоразумения сега 


В библиотеки. Както казах, ако няма да препрочитам книгата - дарявам я в общинска библиотека. Иначе просто ще ми трябва още един апартамент за количествата, които чета 


Ето един форумски психолог  - и си признавам - една приятелка ми даде да прочета Мери Попинз. Влюбих се в книгата и не я върнах. Тя така и не попита. Бяхме на по 12 тогава 
Освен това в 6-ти клас взех от библиотеката в училище Емил от Лоьонеберя и една книга на любимият ми Джералд Даръл, която нямах в бибилотеката си, и които не можах да намеря по книжарници. Излъгах, че съм загубила книгите и ги платих и двете в троен размер, както тогава бяха условията и още са си у мен и не съжалявам, макар е и двете още тогава си бяха истински парцал, но са ми ценни 


Аз си преписвам харесаното  И също редовно се натъквам в книги от билблиотеката с подчертано. Но все пак, всеки има различни рабирания за живота и различни неща го докосват, нормално е на теб примерно да не ти се струват интересни мисли, но за друг са 

Иначе в учебниците си и аз драскам, пиша и подчертавам.

толкова много книги съм раздала, и то за жалост тези които харесвам........
винаги като обсъждаме някоя книга аз бързам да се похваля с последните книги които са ме впечетлили, и изгарям като факла
а скоро една приятелка има наглоста да ми благодари за хубавия подарък, 3 книги които се изтрепах да търся, а не можах да се сетя на кой съм ги дала и така мина много време.
не помня колко пъти съм се заричала да не давам и пак, искам и другите да видят каквото аз съм видяла.

  Не изпитвам чак такава физическа привързаност към книгите. По-добре да я дам на някой, който в момента има нужда от такава боичка, отколкото да й робувам с парцал в ръка. Книгите са за да се четат, това е техния живот.

Купувам много книги и не хвърлям, както и не обичам да давам назаем  Само на определени хора, които знам, че ще ми ги върнат във вида, в който ги давам. Близките и приятелите  ме познават добре и знаят, че маниакално си пазя вещите  На два пъти кучето сдъвка кориците на две чужди книги - едната я купих и върнах. Другата обаче беше много трудна за откриване, та се наложи да я нося за подвързия, направиха такава чудна кожена корица, която струваше 3 пъти колкото книгата, но пак я върнах с хиляди извинения.
Блонди, не се притеснявай да си казваш, че те дразни немарливото отношение спрямо книгите. Аз като давам, използвам един небрежно-извинителен тон, в стил "ах, колко съм претенциозна и раздразнителна към обругаването на книжките, не мога да се понасям, ама к`во да се прави, ще да ме извинявате", демек малко театър, но минава номерът 

Давах ги с огромен ищах: щом нещо ме е впечатлило, препоръчвам го и искам, ако не всички то поне повече хора да го прочетат... Да, ама многократно се повтори историята след година-две аз да си искам невърнати книги! Едни уж ми ги били "върнали", та пих по вода, а други си ги получих в неузнаваем вид...
 Последното ми разочарование- забравих ценна практично-ориентирана книга в моя позната (при това предоставена ми за временно ползване от моя приятелка). Когато в кризисен момент за детето ми припомних и помолих да ми бъде върната, резултатът бе... новата "собственичка" на книгата го раздава... обидена и отказва да комуникира с мен!... Ама че "патент"  да не върнеш книга!?

Та все решавам да не си давам вече книгите и пак препоръчвам интересните... и ми е трудно да отказвам...Но и то ще е до време!

Не искам и не давам книги.
Лично аз знам, че имам две чужди книги у себе си (от години вече), а на мен са ми (или не са въобще) връщали парцали.
Затова - всяка жаба да си знае книгите.

Аз пък се чудя друго. Напоследък си купувам нови книги по-често даже от нови парцалки, а нямам място за съхранение. Ако отида в кварталната библиотека и ги предложа, дали ще ме помислят за луда?

Библиотеките са се нагледали на хора, които ги ползват за сметище на стари, ненужни и често негодни за употреба книги. Направи списък на книгите, които искаш да дариш и го занеси в библиотеката. От там ще ти отговорят, от кои книги имат нужда.

Аз бях готова да им дам доста нови книги, които съм сигурна,че нямат. Но знам, че от повече от 5 години не са си потърсили едно много хубаво издание на Том Сойер на английски, което също някой добър човечец им е подарил...при това положение допуснах, че може би подобно отношение очаква и моите книжки, а аз все пак исках да попаднат в добри ръце. Така изведнъж реших, че никъде няма да ходят. Спомням си, че навремето в централната библиотека в града ни работеше някакъв батка по потник с космати вонящи мишци и пръстенче на "кутела", както казват някои, невероятен удар за такъв кон с капаци като мен, свикнал да вижда обичайните застаряващи лелки, облечени все пак със вкус, хайде, ако потникът беше подплатен с хубави мускули, може би щях да го преживея...но очевидно е,че не можах...никакви книги не му давам на тоз.