Набор практически умения

Тати ме научи да поправям бушони (от старите), щепсъли, контакти и радиатори. Майка ми се опита да ме научи да бродирам. Имам едно мъчително лято след 7 клас, преминало в бродиране на каре с фолклорни елементи. И карето си имам. Чеиз.  Не съм се справила зле, но ми беше за последно.

Важно ми се струва да ги научим да казват на пилето пенис и на финтифлюшката вагина.А!Важно е децата да не остават с впечатление,че малката кибритопродавачка накрая получава смс,че е получила реституирани имоти,а Хензел и Гретел не са на екскурзия в гората по програмата Да опознаем света.Темите в Нашите деца и изказването на много хора там ме карат да си мисля,че тези неща са много важни.Благодаря им за проявеното лицемерие.Моите родители ме научиха да си казвам с усмивка всичко така,както го чувствам.Не планирам да уча децата си да готвят и да мият прозорци.Ако им се отдава,сами ще го усвоят.Ще им помогна да се научат да шофират.

Не знам на какво ще науча децата си, кой знае как ще се промени светът дотогава и от какво ще имат нужда, и за какво желание. Аз лично мога съвсем малко нещица, именно поради това, че бях заобиколена от умеещи хора.... явно години наред съм паразитирала. Склонна съм да смятам, че неволята е най-добрият учител. Един познат готви превъзходно, именно защото майка му и баба му били лишени от всякакви готварски умения. Мъжът ми умее да прави всякакви неща, защото е израснал без баща и е нямало кой да ги свърши вместо него. Аз установих, че мога да шпакловам, когато съвсем тенденциозно ме оставиха да се помъча сама.
Като гледам как невръстни деца говорят за парички обаче, ми се струва, че най-добре ще е да се научат да ги изкарват, за да си спестят гърча в определени ситуации.

Честно казано не знам на какво ще мога го науча, защото едно си мисля, друго може да му се отдава. 
Мислела съм си, че на 5 години ще съм го научила на много повече неща, но животът не ми даде този шанс.
За сега се надявам, че ще мога да го науча да чете и пише, за другото ще го мисля после.

Да запазва самообладание в трудни моменти. Да вярва в добрия изход на нещата. Да прави добро. Да се грижи за нещата и хората, които обича. Да взема мотивирани решения.

От всичко което си изброила моите родители на нищо не са ме научили.Когато се омъжих не можех да готвя,но неволята ме научи.
Мисля,че живота сам ни учи на неща в дадени ситуации.Не мога да сменям бушон ,но ако се наложи и няма кой да го смени сигурно бързо ще се науча.

Е, то аз, примерно мога да лепя плочки и да слагам гипсокартон, но какво от това като пред всеки избор се изправям неподготвена, че чак се стига до ситуации друг да взема решенията вместо мен. Компенсирам явно.

хУБАВА тема.
Не съм учена на нищо конкретно и целенасочено (освен ходенето на английски),но от гледане се оказа че  доста е попило(описаното в 1 пост без звездите и ядливите гъби ).Курс по бродерия на мисля да организирам,ако искат нещо и проявят интерес-разбира се,но самоцелно защото според мен е важно-тц.Шофиране-школа. Не е до пари и машини,до човек е съдейки по баща им който може да прекара ден в дялкане на нещо к може да се купи от магазина за 20 стотинки и 10 минути,убедена съм че и син ни ще крачи по този път,това вижда-това му е модела.

на какво са ме научили....На нищо от изброено от авторката на темата.
Да готвя и аз се научих като се омъжих,не съм искала и никой не би ме"накарал"да бродирам ,да шия гоблени,да плета да лепя плочки ,да слагам тапети ,да боядисвам ,да  сменям бушони и бръъъъъъ-бъръ още  тем подобни неща,за които си има хора и които не искам да правя -защото не ме кефят
Разбира се ако ми се наложи-ще се научи и още как ...ей на това са ме научили родителите-да се справям ,когато се налага, а не ей така просто "за спорта"И още - научили са ме на всичко ,което съм-на отговорност ,на смелост ,да не се отказвам ,да вярвам че имам право на мнение ,да го отстоявам  и да се боря за важните за мен неща,научили са ме-да харесвам стойностната музика ,хубавите книги ,от тях съм се научила / за първи път /какво означава да си обичан безрезервно...какво повече да дам и аз на децата си -ако не всичко това!!!!!!!!!

За предаването на практически умения съм -   с две ръце. Аз самата не притежавам кой знае какви, но мъжът ми умее много.

Дори да ти се наложи веднъж на 5 години да оправиш контакта, хубаво е да можеш, а не някой разгащен техник да се подсмихва под мустак с изражение значещо " и на тоя костюмар ръцете му са пъхнати......"

Но, също така, съм силно против хора, смятащи че умеят всичко - ремонтират си сами двигателя на колата, правят си сами парното и като стане някоя беля, пострадват и невинни хора.

Бих искала да научим децата си на:
- домакинска работа - готвене, миене, пране, чистене. Как се пуска пералнята, как да се справят сами с всякакви такива нужди.
- елементарни поправки, смяна на крушка, бушон, лепене, шиене и т.н. Все неща, дето е хубаво човек да ги знае . Да лепят тапети, да боядисват, лакират, отпушват канал.
- плетене, шиене, бродиране - ако има интерес, който обикновено се събужда с показно.
- да се грижат за земята, отглеждане на цветя, плодове, зеленчуци, копане, връзване, бране и т.н. Ако имаме налична земя, инак само на теория.
- да пишат и четат
- ядливи гъби
- риболов
- да познават звездите
- как да се ориентират в гората
- как трябва да се държат с планината
- да плуват
- да знаят 2 и 200
- да уважават хората, най-вече

Нашите и баба, дядовци, на това са ме учили и аз съм им благодарна за знанията.

В училище ме научиха а правя свещник от ковано желязо. И да пирографирам върху дърво.
Децата ги уча да са добри в своята работа. И да имат телефоните на добри майстори.

карате

На практически умения не съм ги учила съзнателно. Мен също не са ме учили (а баба ми как готвеше само....)
Правим нещата заедно и когато проявят интерес към нещо и аз, и баща им им даваме цалото know how.

Всъшност има нещо на което съм научила децата си - да не си изхвърлят боклуците където им падне. Заради това винагии ходят с отпадъци в джобовете

Не смятам, че заниманията от тип "Направи си сам" са само за бедните. Всичко е въпрос на лични предпочитания и интереси. Аз предпочитам "Да ми го направят другите".

Имах колежка на 24, която не знаеше откъде да включи бойлера в офиса.

Мен на много неща ме научиха часовете по трудово, като се замисля. Имахме готварство (соленки!), електротехника (щепсели, крушки), дърводелство (тапициране на табуретка).
И баба и дядо на село - да плета, да садя арпаджик (Вълк, спести подробните разяснения за технологията   ), да копам.
Не знам отсега на какво искам да уча децата, човек научава това, което го влече. Учили са ме да готвя, но все така го мразя.

По трудово съм правила електрическа верига за светофар - светваха крушчици в различни цветове. Даскалът по дървообработване казваше: "От всяко дърво ще направя свирка" и много се стараеше, но при мен не се получи.

Мама ме е научила да шия на ръка - и сега се кърпя, като стане нужда.
Тате се опита да ме научи да пиша със 200 удара на БДС, ама не успя - тракам с фонетична!
Със всякаква домакинска техника се оправям добре.
Детето се очертава да е оправно и сама иска да се учи на нещата, които ме гледа да правя.
Много обича да "пере" и да "чисти".

Аз искам да кажа на какво се научи майка ми заради мен.
Свирих на пиано като дете а тя в детството си е свирила на акордеон.За да поддържа интереса ми към пианото и за да ми е максимално полезна,се научи да свири на пиано.Изпълнявахме на 4 ръце клавирно дуо.Свирих 10г. на пиано с голяма любов особено с нея.
Мисля ,че това ще направя с моите деца - според техните желания аз ще се нагласям.
Чисто практически имам желание да ги науча да рисуват (не станах музикант,но завърших художествена гимназия), искам да ги науча да танцуват,да се забавляват докато се учат на необходимите неща от живота.
Искам да ги науча ,че живота е прекрасен

Да пали огън, задължително. Плюс още някои горски умения за оцеляване. Плюс екзистенц-минимума домашен майсторлък.

Мога да бродирам, майка ми ме е научила, но за съжаление плетенето не ми се удаде никога. Баща ми ме научи да плувам. Баба ми ме е научила да бая против уроки   Неща като чистене, готвене и смяна на крушка всеки ще ги направи като му се наложи и няма нужда специално някой да те научи на тях.
За особено ценни смятам уменията да се ориентираш сред природата и да разпознаваш билките, а още по-добре да знаеш и свойсвата им, най-много ме е яд, че това знание се губи. Познавам само жълтия кантарион, мащерката и белия равнец.
Сина ми засега съм го научила как да пресича правилно и да познава някои пътни знаци; да познава фазите на луната и накъде е север. Бих искала да се научи да плува, но с този страх от водата няма да стане скоро.

Виж Dona как ме подсети за паленето на огън, много важно нещо. И опъване на палатка или заслон от клони, в краен случай  . Признавам, че бих се чувствала много бедна без тези практически умения. За "непрактичните" - да не говорим.

А Янечек ме подсети за билките, като дете толкова много съм сяла, брала, сушила, че и сега понякога усещам в пръстите си желание да се метна към някоя поляна. Тази година искрено съжалявах, че не си набрах липа, за да имам хубав чай през зимата. Купешкия не става за нищо. Бих искала да покажа на децата си колкото се може повече неща, пък те да научат каквото пожелаят. Т.е. аз да посоча пътя, да сложа първия камък в основата. А как бихме могли да им дадем добро начало, ако ние самите не знаем?

Странно ми е да оставя всичко в ръцете на децата си. Какъв родител съм тогава?

Ясно е, че не мога да им прелея всичко, което знам или умея, но основните умения за оцеляване трябва да си ги научат - елементарно готвене (боравене с котлон и фурна), да си чистят и подреждат стаята, да си поддържат дрехите (перат, гладят, шият), да се съобразяват с другите хора, да шофират, да оцеляват на улицата или където и да било, да пазят природата, да се грижат за здравето си и прочие.

А на колко те ще пожелаят да се научат е неизвестно.

Ще се опитам да ги науча да не се сливат с масата.
Да виждат красивото и да ценят хармонията във всичко.
На останалото Неволята ще ги научи.

На много неща ми се ще да науча детето/децата си. Да видим.
Практическите неща в домакинството ги мога. Нямам проблем да сменям крушка, да лепя тапети, да пробивам с бормашина и т.н. За чистенето няма да споменавам, все пак елементарна хигиена и подреденост няма да пропусна. За готвенето не съм убедена, може би взаимно ще се учим. Мога да готвя съвсем малко неща, а си мечтая да имам време, за да правя кулинарни специалитети, а не просто да изпържа яйце..... Да, на тези неща заедно ще се учим. Не мога да плета, а баба ми е факир. Парадоксалното е, че съм чувала, че плетенето успокоява, а мен само като гледам как някой го прави и ме хващат дяволите.
Та ако детето ми има желание да се научи на тези неща само - няма да го спирам.
Ще ми се обаче да има и вроден усет за някои неща. Да е естет. Няма да скромнича, бива ме в някои естетически моменти, харесвам си ги
Не мога да готвя, но за сметка на това разкошно подреждам маси, ордьоври, салати.
Сервизи, чаши, салфетки, вази с цветя и прочие посуда комбинирам.
Обожавам да експериментирам в обзавеждане, да създавам уют с някои дребни детайли. Майсторя сезонни украси. Сега съм си сътворила коледна.
Обичам да опаковам подаръци. Изобщо всякакви такива неща.
Никой не ме е учил, майка ми хич не я бива. Просто усет.
Надявам се да се въодушеви покрай мен.
Тези неща носят спокойствие и уют.

Много хубави неща за непрактическите умения е написала Шанел и много хубави за практическите е написала  Умбра.

От така посочените умения за мен е най- важно да ги науча да си правят преценката кога си струва да се бъхтат сами и кога- просто да викнат когото си трябва,   кога нещоправенето е и полза и удоволствие /да наблягат тогава/, кога е безсмислено /Не обичам оная: "Залудо работи...", до нищо хубаво не води./. Да ги науча ми се ще да си ценят труда и усилията, да са постоянни, когато започват нещо- да го довършват, щото една камара народ като почне си остава с почването.  
Повечето от така изброеното /от авторката/ съм научила не от родителите си, а когато ми е трябвало и е нямало някой подходящ наоколо да ми свърши работата /крушки, шиене, чистене, готвене/ или просто съм питала някой наоколо. За някои неща- от баба  си и родителите си, за други- от училище /имаше интересни кръжоци на времето, часове по трудово обучение/, от познати и съседи и винаги- когато ми е било нужно.

Гледам повечето не са се изказали относно практичността...

Заведоха ме в банката като дете. Обясниха ми какво е разплащателна сметка, как се внасят пари, къде се покриват разноските по апартамента. След това ми показаха нотариален акт, що е то данъци и как се попълват разните декларации. В 8-ми клас ми връчиха приходите в семейството и започнах да планирам и разпределям бюджет. През всичкото време отговарях организационно за плащането на сметките. За мен най-важното умение е да запазиш покрива над главата си и да връзваш двата края. Другото е полезно, но не и практично. 

На банкиране сама съм се учила.Когато си харесах като ученичка едни много,много,много скъпи ботуши,просто си взех едната детска книжка и си ги купих.Културно и тихо.След една година като рещих да се омъжвам,ауууу.

Хаха, Шанел, аз с детската книжка си взех жартиери 

А,не се съмнявам в теб.

Мога много неща. Не знам как и защо ги мога. Само готвенето и гледането на дома научих от баба. Мога да шия и да плета, но не искам. Мога всяка мъжка работа у дома и не ми е неприятно да я върша. Понякога Мога да поправя почти всяко повредено нещо, от дреха и обувка, до бижу и нощна лампа или шкаф, и то така, че да не си личи и да може да се ползва съвсем спокойно. Вчера се ядосах на 18 годишния си син, като му казах да спре водата, защото поправяхме кран на пералнята и той спря топлата защото мислел, че пералнята пере с топла вода, от чешмата! Ядосах се. На нищо практическо за дома не съм ги научила, защото всичко върша аз. 

Мен целенасочено не са ме учили - аз сама си питах за всичко, откъдето произтичаха и куп комични ситуации... Иначе родителите ми направиха всичко възможно да се науча на доста практически занимания и да оцелявам сама, тъй като доста пътуваха. Засега се справям с почти всичко Само на моменти шиенето ми идва в повечко, но няма пълно щастие...

Мен на нищо не са ме учили.
Освен да плета, като малка, баба ми. Но нищо не помня, сега се уча на ново.
Студентски град ме обучи мен на неща от типа на закърпи си чорапите, смени крушката, опържи яйца, скарай се с домакинята/хазяйката и си гони правата 

Иска ми се моите да са малко по-наясно с дома от мен като навлизат в живота.
Ама знае ли се дали въобще ще се стигне до там.

Моите родители ме научиха да съм честна, да има принципи, баща ми много ми е говорил за наркотиците.
Баба ми ме научи да готвя. Не съм най-добрата готвачка, но малкото неща които приготвям са вкусни.
В интерес на истината, повече неща съм научила от баба си (нали родителите все са заети).
Майка ми ме научи на любовта към книгите.
Баща ми - да съм добър и верен приятел, човек на когото може да се разчита.


Бих искала да науча децата си да са добри и стойностни хора, някой ден да бъдат добри съпрузи.
Старая се да им създам добри навици, да им давам много възможности, за да изберът какво най-много ще искат да се занимават когато пораснат.

Моят пък е останал без майка на 18 и когато се запознахме (беше вече на 21) беше доста оправен и самостоятелен в много отношение, в сравнение с връстниците си.
Аз от около 14 годишна трябваше да стана "майордом" и да поема цялото домакинство на плещите си (причините няма да коментирам).
Умея не малко практически неща, но не всички ги упражнявам; просто половината са приоритет на съпруга   но се е налагало и крушка да си сменя, и дърва да си нацепя...както и той умее доста "женски" неща.

Един от най-ценните съвети, които получих от родителите си:
 - търси грешката първо в себе си
 - прощавай и раздавай добро - няма да загубиш
 - когато искаш нещо, трябва много и истински да го желаеш...и то става (верно си е)
 - като млада и неопитна майка (бях на 20) майка ми ми каза: "Чети книжки за гледане на бебета, слушай съветите на лекари, баби, приятелки...но най-много гледай и случай детето си, то само ще те научи какво да правиш с него, просто трябва да се научиш да го разбираш и да следваш инстинкта си" - това и до днес ми помага.

По отношение на децата, с мъжа ми се стараем да ги научим преди всичко да мислят. Да се научат сами да преценяват ситуацията и да вземат възможно най-правилните решения. Непрекъснато им говоря, че е хубаво човек да е самостоятелен и да умее сам да си прави нещата. В смисъл не е задължително непременно всичко да си правиш сам, важното е да се научиш и да го можеш, защото ако някога ти се наложи, няма да се чувстваш безпомощен. Напоследък и двамата ми проявяват лек интерес към готвенето. Не ги уча специално, но когато попитат нещо или искат да се включат няма проблем. За чистене, подреждане и прибиране на прането отдавна вземат активно участие. Значт в къщи на колко време се сменя спалното бельо, личното такова, кога се бърше прах и се пуска прахосмукачка и др. такива. И че ако искат лесно да си намират нещата, трябва просто да ги слагат на едно и също място.
Баткото е на 10, в къщи сме с парно на дърва; вече може сам да си слага по някое дръвце и да следи температурата на водата; понеже и бойлера се топли от парното, науих го да преценява кога да го спре, за да се затопли къщата и кога да го пусне, за да се намали температурата на водата, а и да има топла вода. Значт, че в студено време, ако извършват по-усилена физическа активност е по-добре да се "поразхвърлят" и след това да се облекат; когато им е студено, най-напред да се стоплят краката...или в леген с топла вода, ако има, или с предварително затоплени чорапи на радиатора (примерно). Когато духа вятър, главата и особено челото трябва да са закрити. Дъщеря ми я уча, че колкото и да е модерно да си с гол пъп (тя е на 6), кръста и корема на една бъдеща жена и майка трябва много да се пазят от изстиване и да са леко покрити, дори в летните горещи нощи.

Божееее...взех да звуча бетер от баба ми    

Мога да сгъвам мнооооого красиво салфетки
И да правя смешни физиономии.

Майтапя се. Мога да бродирам и да смятам наум с дробни числа.

Пък аз мога да си надупча всички пръсти, докато бродирам 
Имам една колежка - шие гоблени.
Шапка ви свалям на всички подобни - неам нерви за такова нещо. А и ръчичка нямам, да пипне както трябва. А бродирането създава невероятни красоти. Абе - възхищавам се на всики, които творят, няма значение дали са професионалисти: имам предвид една хубава дърворезба...или нещо от ковано желязо...или не порсто да си насадиш цветята нейде из двора, а като мине някой, да се поспре и да позяпа градинската ти аранжировка (направена самоделно).

Аз тез работи много, много не ги умея. Обаче мога да си отворя бутилка вино (когато нямам тирбушон) с чук, без да разлея виното 

На много неща съм научена, много неща умея. Няма да изброявам за да не ви карам да се чувствате неудобно от многостранната ми развитост и безбрежен ум.
Още повече неща нито знам, нито умея. Ще гледам да научат колкото се може повече неща и от двете .
За сега наблягам на това - как да се държим с околните и как да се държим на масата. Демек - възпитано, с прибрани лакти, изправена глава,с минимум шум.

А аз наскоро се чудех след време мен на какво ще ме учи детето ми. Като гледам с какви бясни темпове започна да се върти светът, нещо ми се струва, че ще ми става все по-трудно да съм в крак.

Майка ми е работещ в съдебната система човек и винаги е била много заета и винаги е тичала като обезумяла.
Но от детството си помням как с часове ме учеше кой цвят с кой трябва да съчетавам и кой с кой - по никакъв повод.
Отделяше часове.Изваждаше всичките мои и нейни дрехи от гардероба и започваше да прави позволени и неповолени комбинации.

Сетих се няколко примера за приложими и неприложими умения...

Вуйчо ми много държеше на добрите обноски. От 9-10 годишна ме "извеждаше", за да упражняваме поведение в обществото - слизане от кола, влизане в ресторант, настаняване на маса, боравене с меню, допустими комбинации на ястия с напитки, леко боравене с прибори (прибори за риба - брррррррр, още настръхвам като се сетя...) Честно казано, много ми е полезно. И сега понякога имам чувството, че чувам гласа му в главата си:"Лактите! Усмивка!".

Двете най-неприложими неща пък научих от дядо си. Първото - ашладисване на овошки. Отрязване на калемчета, съхранение, отрязване на дървото-майка, Т-образен разрез, тор, мъх, лико... Сложна работа, ама повече от 25 години си спомням всяка негова дума, и ако ми се наложи със сигурност ще се справя.  И второто - изкуството да се вари ракия. (_{В някои краища казват "да се пече", но в нашия край казват "да се вари"}) От подготовката на джибрито през замазването на казана с брашно и вода до оптималната скорост, с която трябва да изтича скъпоценната течност... 

Ние не учим децата си на това, на което ни се иска да ги научим хипотетично. Те се учат от нашите постъпки и действия. Не можеш да възпиташ дете в трудолюбие, честност, доброта, ако самият ти не си такъв човек. 
Когато мислеше, че не те гледам....

                       Забелязала съм, че децата на неспособните родители могат повече от другите . Затова се старая да не мога много неща. Да се научи детето, де.

В къщи когато трябва нещо да се ремонтирам, първо се пробваме всички и ако установим, че никой не може да се справи, чак тогава се стига до майстор. Друг е въпросът че така нареченият "майстор" не винаги се справя по-добре от нас. Не говоря за рутинните крушки и бушони, за смяна на кранчета и ремонт на столове. Мъжа ми смени сам помпата на пералнята,  сам оправя всякакви техники, ремонтира шкафове, оправя увиснали врати... Е, някои неща не смее да се пробва, като лепене на плочки в коридора и банята (само на балкона посмя) и монтаж на тръби, но... човек се учи. Всичките си умения придобиваме от гледане. Вуйчото на мъжа ми е голям техничар, а баща ми почти сам вдигна къща на село. Майка винаги много я е бивало с шиенето и чистенето, за срамота мен хич ме няма. Все гледам да поправям нещо, да боядисвам, да лакирам, да копая в градината, да садя цветя и да местя мебели. Обичам работата на село, ама без да ми я налага някой - баба ме е учила ваканциите. Баткото пък обича да готви (сам си прави обяда), да поправя техника (бащичко), има страхотни компютърни умения. Забравих да спомена, че мъжо готви страхотно, _{за разлика от мен} 

Аз пък наблягам на самоподготовката. Сама съм се научила на много неща.
Сега имам желание още да се науча как се правят електро инсталации, да дупча с бормашина и да режа с флекс, ама милото като чуе за тези ми мераци, изпада в ужас и си крие инструментариума от мен 

Четейки заглавието на темата се сетих за нещата, на които ни учеха по Трудово едно време - правене на принцеси с кайма, шиене на престилки, изработка на моливници и закачалки, успоредно и последователно свързване на крушки...Много ми бяха противни тези часове, макар и да бях изключително горда, когато подарих на баба си собственоръчно изработената от мен "бъркалка за мармалад"  . Най-безумен ми беше разделът за селско стопанство, където в продължение на няколко седмици ни караха да запаметим имената на 20-ина вида тор, напъхана в стъклената част на разглобени ел. крушки.  Не бих учила децата си на подобни умения.

Сега се сетих. Мога да плета цветарници от макраме.
Тия дни мисля да се пробвам със свещите.
Въобще се оказва, че много обичам практическите умения.
Ровила съм се доста в разни теории и въобще не е толкова приятно.

Доста съм си сръчничка.  Мога да дера кожата на прасето напр. ( Така се прави у наше село). Също да мъкна каси с бира, да приготвя вечеря за 15 човека, да си сглобя сама кухненските шкафове, да направя преместване за един ден от една държава в друга държава , включващо разглобяване на спални , дивани, опаковане на 100 000 чувала с дрехи, обувки и т.н.

Имам и други способности като да се нагримирам за 5 минути, да навъртя 15 км по магазините ....


Няма да забравя един разговор , на който присъствах случайно. Приятелката на един добър приятел му се обади по тела да го пита как се включва пералнята.  Мацката е на около 25 години.

Хм, майка ми е страхотна в плетенето и бродирането. Половината град идваше при нея за сложните плетки, бримки, бодове.... Аз обаче през целия си живот съм избродирала едно малко.... гобленче да го кажа, макар че не е точно такова, с две бухалчета беше си спомням. Баща ми още го държи на стената в мазето.....  А че нищо не съм изплела.... да ви кажа изобщо не страдам от това.  Но пък смея да твърдя, че съм по-добра готвачка от майка ми, без тя да ме е учила да готвя. Научих се сама, като ми се наложи. 
Крушка мога да сменя (пак сама съм се научила), но предпочитам да го прави половинката. Все пак аз достатъчно други задължения имам в  къщи и си ги изпълнявам. 
Аз съм на принципа: Плати си на майстор (само дано попаднеш на свестен) и да ти е мирна главата.

Мога....доста неща мога.
Учили са ме баба ми,майка ми,бившия.......
Но още толкова не мога/знам.Но пък детето ми ги знае 
Учим се взаимно и си мисля,че всяко нещо е с времето си.

                          Продължавам да се уча. А вие?

Научих се да се гримирам 

Ммм, приятна тема! Как съм я пропуснала?
Не бих учила децата си на нищо, без те сами да са проявили интерес. Още си спомням как гледах мама в ръцете докато плетеше и се опитвах да имитирам това, което пряви. Е, успях, макар и сега да не съм гениална плетачка, но ако тя ме беше накарала, едва ли щеше да ми е толкова умиляващ спомена.
Не мисля, че има някакъв минимален набор от умения, които трябва да притежаваме. Всеки се учи толкова, колкото му е нужно и колкото му позволяват природните заложби.

На всички полезни практически неща ме е учила баба 
а също и баща ми, който ме оставаше да експериментирам с всичко, което си намисля

аз смятам да науча децата на най- основни умения, от тука си допълних списъка с такива

А сега в Щатите обирам точки сред разни познати лелки, защото мога да зашия паднало копче 

Зодия близнаци ли си ?  
Нямам деца.
Мен  не са ме учили, и сама се справяма доста добре.
Мога да сложа шкафчета, да сглобя гардероб, да сея, да плевя,да копам да търгам. Обичам да опъвам маркучи.
От малка мога да си служа със сърп. Гледаме различни зеленчуци и мога да бера с огромна скорост пипер, домати, зеле и малини.
Не съм перфектна готвачка, но няма да остана гладна.Да чистя и да пускам различните уреди мога .
Това е за което се сещам сега  

Мама ме научи да чета, а след това - да си купувам книги. Това незнам колко е чисто практическо умение, но пък завинаги прогони скуката. Научи ме още да си пера дрехите - помня първото такова занимание, легенчето . Научи ме да мия чинии, абе, на всичко, свързано с домакинството . Отделене  въпросът, че от някои знания никога не съм се възползвала.
Татко ме научи да сменям крушки, да боядисвам и дори да шпакловам. Всичко това го правя със съмнителен успех, но пък съм най-надеждният партньор при смяна на тапети например .

Нямам идея на какво ще науча дъщеря си - засега да прави вкусни сандвичи

Уча ги на това което зная. В края на краищата целта на възпитанието е да подготви децата да се справят в живота като възрастни. Също като при лъвовете, които си учат малките на лов. Всъщност, не че точно ги уча, а в процена на живеене те сами започват да се научават, най-малкото, защото гледат как аз и баща им правим разни неща. Например, проявяват голям интерес към готвенето.  Викам си, като пораснат ще могат да си сготвят и няма да умрат от глад.  Според мен не е нужно човек да търси някаква кой знае каква задълбоченост и перфектност в уменията. Важното е да знае в общи линии кое как се прави, че да може да оцелее в реалния живот.  За мен не е проблем да ги науча и да садят домати, стига да има къде и кога да го направя.

Мен ме научиха на почти всичко, засягащо оцеляването на човек, но и аз съм си любознателна. Мога и крушка да сменя, и да шия, и да готвя, и да лепя плочки, да работя на струг и прочее подобни машини и изобщо, достатъчно сръчна и изобретателна съм да се науча и справя и с женска, и с мъжка работа. И не е като да са ми казали, ела, дъще да те науча на това или онова.

Като цяло, колкото повече може и знае човек, толкова повече започва да може и знае. Няма излишно знание и умение, пък ако ще това да е чистенето на прозорци и връзването на морски възли.

Минзухар, пропуснала си да си зашие копче.
Нашите ме научиха на абсолютно всичко за природата по нашите земи. Мога дори да издоя овца сред природата и да подквася млякото с кочан царевица.
Мама не ме научи да играя всички хора, които тя знае. Не, че нямаше желание. От всяко дърво свирка не става.
Татко не успя да ме научи да свиря на кавал. Почина и сложихме кавала с него.

Замислих се...и това мога  .По-лесно ми е да изброя какво НЕ мога...не мога да карам космически кораб,но ако се наложи и има надписи по бутоните и това мога да направя.
Мисленето ми обаче е за това на какво уча детето си.И май единственото ,което съм успяла да я науча е ,че е равнопоставен член на семейството и това,че е чужденка в тази държава,не е повод да се притеснява или комплексира.И че произхода няма значение.Това,че не говори езика,не е минус,а напротив,когато го научи ще знае един език повече от другите деца,понеже знае и български.
А за техническите умения съм забравила,на тях я учат в училище.Но мисля,че имам време,не съм изпуснала момента.

                            Ех, това ми се иска да го можех...

Сега като се замисля имам един доста безполезен набор от умения.
Мога да хващам молив с долна устна, да науча куче да вие срещу луната и по принцип, да пея като Енгълбърт Хъмпърдинг и да се смея по 10 различни начина.... И на всичко това съм се научила съвсем сама!

Мога да свалям тапетите с поглед (според баща ми) - определено бих предала това нататък
Езиците при практическите умения ли са?

Правя страхотни торти, детето онзи ден украси една

Мога да изгубя или повредя мобилен телефон по 101 начина.

Моите хора май са готови отгледани ( какво ми е струвало , аз си знам).
БАте Христо - може да прибира малко братче от детска градина, да го дърпа за ръката , когато пресича пред кола и да го ошляпа след това . Може да готви, да ми е чинии, да зарежда пералня, да простира и да сортира пране ( в негова полза, т.е. да придърпва чорапите на баща си ) .Може да пали огън, да пази гората от огън, да опъва палатка, да гребе. Да копае. Да зрежда материал за ракия . Да плаща сметки в банка. Да се ориентира в гора. Момченцето Герасим, глезльото мамин - простира и събира пране, прави таратор, чупи яйца за омлет, събира стотинките на тайно място , за да има за храна , гребе, плува, пали огън, пази гората от огън, копае , бере вишни.
Двамата се оправят в градска среда, карат колелета до другия край на града по глухите улици, могат да пускат писма .
Искам да ги науа да си правят сухари. И да не се страхуват от тъмното. И у дома , и в живота.

Това умение дали не може да се доразвие.
Как се казваше през соца, мултипликационен подход.
Примерно да ме научиш да свалям мацки с поглед?

Всяко практическо умение добавя самочувствие. От тази гледна точка, се старая да може - голямата засега - повече неща. Дали ще ги прави сама или ще си плати някой да й ги свърши, нейна си работа. Важното е да е сигурна, че умее и може да се справи и сама, ако се наложи.

Опитите на майка ми да ме научи да готвя и да бъда домакиня до такава степен ме отвратиха, че ги ненавиждам.
С времето опознах всичко и избрах това, кото ме устройва.
Дъщеря ми я оставям да избира кое иска да прави, за момента иска всичко, но може би, защото не е насила, ще видим 

Българите сме можещи по природа.
Мисля,ч е е достатъчно да си изобретателен, находчив да имаш комбинативна мисъл и няма нужда от много уроци, то ти идва отвътре. За съжаление не винаги е толкова лесно. Ако не ти се отдава , колкото и да те учат не се получава.
Аз много исках /и майка ми също/ да се науча да шия...емиии не се получи. И в такова специалност /практика/ се записах. Не стана. Даже и пръстта си прободох с машината. Май до там ми бяха напъните.
А  за готвенето -то се получи с времето...задобрях. Не са ме учили.
Иначе съм изобретателна-от нищо нещо правя.
Децата си, смятам да ги науча на основните неща, а те ако имат влечение да се задълбочават.
Искам да не са с вързани ръце като 'мамини синчета'

Забелязвали ли сте какви подробни  упътвания има на етикетите на чуждите стоки? Чудя се за какви хора са предназначени

Пробвай пред жена си, а тя ще ти покаже номера с тапетите.
Убедена съм, че го владее

Мен ме научиха да се оправям сама в живота. Ужасно умение за една жена.

Нищо не ти пречи да го прикриваш.

Всъщност, голяма част от нещата
ми идват отръки, както се казва.
Мога да правя почти всичко в една къща.
Даже сега ми трябва ударна бормашина,
защото в панела с обикновена - мишън енпосибъл.
Затова и си мисля, че един човек ако не му идва
отвътре, колкото и да го учиш - не става 

Mога да отварям бирена бутилка с око.

Всъщност "Неволята" ме учи в движение. Мъжът ми е "кунки у гъзунки", той е по интелектуалния труд и по-скоро по изкуството, нежна работа, дет се вика та ми се налага да си обогатявам практическите умения непрекъснато.