Набор практически умения

Мога много неща. Не знам как и защо ги мога. Само готвенето и гледането на дома научих от баба. Мога да шия и да плета, но не искам. Мога всяка мъжка работа у дома и не ми е неприятно да я върша. Понякога Мога да поправя почти всяко повредено нещо, от дреха и обувка, до бижу и нощна лампа или шкаф, и то така, че да не си личи и да може да се ползва съвсем спокойно. Вчера се ядосах на 18 годишния си син, като му казах да спре водата, защото поправяхме кран на пералнята и той спря топлата защото мислел, че пералнята пере с топла вода, от чешмата! Ядосах се. На нищо практическо за дома не съм ги научила, защото всичко върша аз. 

Мен целенасочено не са ме учили - аз сама си питах за всичко, откъдето произтичаха и куп комични ситуации... Иначе родителите ми направиха всичко възможно да се науча на доста практически занимания и да оцелявам сама, тъй като доста пътуваха. Засега се справям с почти всичко Само на моменти шиенето ми идва в повечко, но няма пълно щастие...

Мен на нищо не са ме учили.
Освен да плета, като малка, баба ми. Но нищо не помня, сега се уча на ново.
Студентски град ме обучи мен на неща от типа на закърпи си чорапите, смени крушката, опържи яйца, скарай се с домакинята/хазяйката и си гони правата 

Иска ми се моите да са малко по-наясно с дома от мен като навлизат в живота.
Ама знае ли се дали въобще ще се стигне до там.

Моите родители ме научиха да съм честна, да има принципи, баща ми много ми е говорил за наркотиците.
Баба ми ме научи да готвя. Не съм най-добрата готвачка, но малкото неща които приготвям са вкусни.
В интерес на истината, повече неща съм научила от баба си (нали родителите все са заети).
Майка ми ме научи на любовта към книгите.
Баща ми - да съм добър и верен приятел, човек на когото може да се разчита.


Бих искала да науча децата си да са добри и стойностни хора, някой ден да бъдат добри съпрузи.
Старая се да им създам добри навици, да им давам много възможности, за да изберът какво най-много ще искат да се занимават когато пораснат.

Моят пък е останал без майка на 18 и когато се запознахме (беше вече на 21) беше доста оправен и самостоятелен в много отношение, в сравнение с връстниците си.
Аз от около 14 годишна трябваше да стана "майордом" и да поема цялото домакинство на плещите си (причините няма да коментирам).
Умея не малко практически неща, но не всички ги упражнявам; просто половината са приоритет на съпруга   но се е налагало и крушка да си сменя, и дърва да си нацепя...както и той умее доста "женски" неща.

Един от най-ценните съвети, които получих от родителите си:
 - търси грешката първо в себе си
 - прощавай и раздавай добро - няма да загубиш
 - когато искаш нещо, трябва много и истински да го желаеш...и то става (верно си е)
 - като млада и неопитна майка (бях на 20) майка ми ми каза: "Чети книжки за гледане на бебета, слушай съветите на лекари, баби, приятелки...но най-много гледай и случай детето си, то само ще те научи какво да правиш с него, просто трябва да се научиш да го разбираш и да следваш инстинкта си" - това и до днес ми помага.

По отношение на децата, с мъжа ми се стараем да ги научим преди всичко да мислят. Да се научат сами да преценяват ситуацията и да вземат възможно най-правилните решения. Непрекъснато им говоря, че е хубаво човек да е самостоятелен и да умее сам да си прави нещата. В смисъл не е задължително непременно всичко да си правиш сам, важното е да се научиш и да го можеш, защото ако някога ти се наложи, няма да се чувстваш безпомощен. Напоследък и двамата ми проявяват лек интерес към готвенето. Не ги уча специално, но когато попитат нещо или искат да се включат няма проблем. За чистене, подреждане и прибиране на прането отдавна вземат активно участие. Значт в къщи на колко време се сменя спалното бельо, личното такова, кога се бърше прах и се пуска прахосмукачка и др. такива. И че ако искат лесно да си намират нещата, трябва просто да ги слагат на едно и също място.
Баткото е на 10, в къщи сме с парно на дърва; вече може сам да си слага по някое дръвце и да следи температурата на водата; понеже и бойлера се топли от парното, науих го да преценява кога да го спре, за да се затопли къщата и кога да го пусне, за да се намали температурата на водата, а и да има топла вода. Значт, че в студено време, ако извършват по-усилена физическа активност е по-добре да се "поразхвърлят" и след това да се облекат; когато им е студено, най-напред да се стоплят краката...или в леген с топла вода, ако има, или с предварително затоплени чорапи на радиатора (примерно). Когато духа вятър, главата и особено челото трябва да са закрити. Дъщеря ми я уча, че колкото и да е модерно да си с гол пъп (тя е на 6), кръста и корема на една бъдеща жена и майка трябва много да се пазят от изстиване и да са леко покрити, дори в летните горещи нощи.

Божееее...взех да звуча бетер от баба ми    

Мога да сгъвам мнооооого красиво салфетки
И да правя смешни физиономии.

Майтапя се. Мога да бродирам и да смятам наум с дробни числа.

Пък аз мога да си надупча всички пръсти, докато бродирам 
Имам една колежка - шие гоблени.
Шапка ви свалям на всички подобни - неам нерви за такова нещо. А и ръчичка нямам, да пипне както трябва. А бродирането създава невероятни красоти. Абе - възхищавам се на всики, които творят, няма значение дали са професионалисти: имам предвид една хубава дърворезба...или нещо от ковано желязо...или не порсто да си насадиш цветята нейде из двора, а като мине някой, да се поспре и да позяпа градинската ти аранжировка (направена самоделно).

Аз тез работи много, много не ги умея. Обаче мога да си отворя бутилка вино (когато нямам тирбушон) с чук, без да разлея виното 

На много неща съм научена, много неща умея. Няма да изброявам за да не ви карам да се чувствате неудобно от многостранната ми развитост и безбрежен ум.
Още повече неща нито знам, нито умея. Ще гледам да научат колкото се може повече неща и от двете .
За сега наблягам на това - как да се държим с околните и как да се държим на масата. Демек - възпитано, с прибрани лакти, изправена глава,с минимум шум.

А аз наскоро се чудех след време мен на какво ще ме учи детето ми. Като гледам с какви бясни темпове започна да се върти светът, нещо ми се струва, че ще ми става все по-трудно да съм в крак.

Майка ми е работещ в съдебната система човек и винаги е била много заета и винаги е тичала като обезумяла.
Но от детството си помням как с часове ме учеше кой цвят с кой трябва да съчетавам и кой с кой - по никакъв повод.
Отделяше часове.Изваждаше всичките мои и нейни дрехи от гардероба и започваше да прави позволени и неповолени комбинации.

Сетих се няколко примера за приложими и неприложими умения...

Вуйчо ми много държеше на добрите обноски. От 9-10 годишна ме "извеждаше", за да упражняваме поведение в обществото - слизане от кола, влизане в ресторант, настаняване на маса, боравене с меню, допустими комбинации на ястия с напитки, леко боравене с прибори (прибори за риба - брррррррр, още настръхвам като се сетя...) Честно казано, много ми е полезно. И сега понякога имам чувството, че чувам гласа му в главата си:"Лактите! Усмивка!".

Двете най-неприложими неща пък научих от дядо си. Първото - ашладисване на овошки. Отрязване на калемчета, съхранение, отрязване на дървото-майка, Т-образен разрез, тор, мъх, лико... Сложна работа, ама повече от 25 години си спомням всяка негова дума, и ако ми се наложи със сигурност ще се справя.  И второто - изкуството да се вари ракия. (_{В някои краища казват "да се пече", но в нашия край казват "да се вари"}) От подготовката на джибрито през замазването на казана с брашно и вода до оптималната скорост, с която трябва да изтича скъпоценната течност... 

Ние не учим децата си на това, на което ни се иска да ги научим хипотетично. Те се учат от нашите постъпки и действия. Не можеш да възпиташ дете в трудолюбие, честност, доброта, ако самият ти не си такъв човек. 
Когато мислеше, че не те гледам....

                       Забелязала съм, че децата на неспособните родители могат повече от другите . Затова се старая да не мога много неща. Да се научи детето, де.

В къщи когато трябва нещо да се ремонтирам, първо се пробваме всички и ако установим, че никой не може да се справи, чак тогава се стига до майстор. Друг е въпросът че така нареченият "майстор" не винаги се справя по-добре от нас. Не говоря за рутинните крушки и бушони, за смяна на кранчета и ремонт на столове. Мъжа ми смени сам помпата на пералнята,  сам оправя всякакви техники, ремонтира шкафове, оправя увиснали врати... Е, някои неща не смее да се пробва, като лепене на плочки в коридора и банята (само на балкона посмя) и монтаж на тръби, но... човек се учи. Всичките си умения придобиваме от гледане. Вуйчото на мъжа ми е голям техничар, а баща ми почти сам вдигна къща на село. Майка винаги много я е бивало с шиенето и чистенето, за срамота мен хич ме няма. Все гледам да поправям нещо, да боядисвам, да лакирам, да копая в градината, да садя цветя и да местя мебели. Обичам работата на село, ама без да ми я налага някой - баба ме е учила ваканциите. Баткото пък обича да готви (сам си прави обяда), да поправя техника (бащичко), има страхотни компютърни умения. Забравих да спомена, че мъжо готви страхотно, _{за разлика от мен} 

Аз пък наблягам на самоподготовката. Сама съм се научила на много неща.
Сега имам желание още да се науча как се правят електро инсталации, да дупча с бормашина и да режа с флекс, ама милото като чуе за тези ми мераци, изпада в ужас и си крие инструментариума от мен