днес попаднах на една стара тема за това,колко полезно и колко вредно е да вземеш вкъщи дете от Дом за празниците и това ме провокира да пиша.аз съм за идеята,но ако не е еднократана постъпката.бих искала тези,които вземат дете за Коледа,да го вземат и следващия уикенд в дома си.повярвайте ми това няма да навреди на детето.много са децата в Домовете,които имат семейства,на които гостуват всяка събота и неделя.мног са и тези,които нямат възможност да усетят семейния уют.
сега ще ви разкажа какво се случва с тези две групи деца,когато навършат пълнолетие и напуснат Дома.ще пиша от опит на човек,който работи в посока на тяхната социална интеграция и професионална реализация.
децата,които растат в Дома,но уикенда са си вкъщи,са по-добре възпитани,общуват по-лесно,имат трудови и хигиенни навици,не остават на улицата,щом напуснат институцията,реализират се по-лесно и като цяло са с по-високо самочувствие.
децата,които са расли еднствено в Дома,където ежедневно някой за нещо им се кара,са много по-трудни.те не казват Добър ден,не могат да общуват,не знаят как да се държат на интревю с работодател,не знаят колко е важно да си навреме на работа и често ги уволняват,нямат битови и хигиенни навици,често остават на улицата,не могат да създават трайни доверителни отношения и често стават жертва на злоупотреби.
бебетата,които от раждането си са в институция,изостават в своето развитие,понеже цял ден лежат и гледат тавана и никой не общува с тях.
за щастие малък е процентът на кръглите сираци в Домовете,затова се дразня,когато се говори за децата,лишени от родителска грижа,като за сираци.
надявам се повече хора,вместо да гледат снизходително на децата от домовете,вместо да им даряват излишните си вещи,които иначе биха хвърлили на боклука,да дадат семейна топлина и уют,морални ценности и любов на тези деца