Стара Загора 61 - Тихо се сипе първият сняг, някой усмихна Зимата пак...

те маратонките се подмокрят докато ги сложа  

обаче не знам къде е Бялата къща



p.s.  Изникна ми ангажимент - ще пропусна срещата на Бялата къща!

Благодаря ти за отговора. Много ми е нужна информация, защото всички които сте минали по този път сигурно сте се чуствали като мен. Много се притеснявам дали всичко ще е ок. Моят мъж казва, че със сигурност аз ще свикна по-трудно с яслата отколкото детето.
Честит имен ден на всички! Да сте живи, здрави и щастливи и Бог да бди над вас и семействата ви.

Браво бе! Навъртяли вече 3 страници без мен!
Да сте ми искали разрешение за толкова писане?
Не мога да ви насмогна 

Снимките от Нова Година

Херко, и специално за теб една снимка на Тони. Да видиш как се беше подредила онази ден, докато майка и пишеше философските си разсъждения по проблема "Шошо".
Няма да обяснявам, в какво състояние са всичките ми червила, моливи, сенки и т.н.
Дааа... у нас е весело! 

Здравейте и от мен,
за лудване и капрази вече не ми се говори, и съм изключително щастлива, че тръгнах на работа.
Имам само Диди - и за сега ми стига, но от вашите разкази се подготвям психически за лудницата, която ми предстой.

Джейд виждам доста мои снимки макар и прегорени..или изгорени беше

Мерси за пожеланията - ще ги предам на именника.

Моника, и аз съм се затъжила за теб, но обедната ми почивка е от 30 минути и затова рядко излизам, а да ходя до Бялата къща просто не мога и да мисля. Надявам се на някое вечерно соаре. Херко - айде, душо, откога се каним!!!

Мама на 2 бебета, лудницата е такава, каквато позволиш да стане. Не казвам, че да гледаш повече от 1 дете е бял кахър, защото не е - иска се по-добра организация на времето и куп други неща, които тепърва осъзнавам. Особено ако децата ти са с толкова различни потребности, както са моите: тийнейджър и две моми в предучилищна възраст, от които едната доста напред с материала за годините си, а другата - точно обратното  Но в някои отношения гледането на повече деца е по-лесно, отколкото на по-малко, защото се учат едно от друго, забавляват се заедно и т.н. У нас, за разлика от това, което описва Джейд, обикновено е спокойно. Ако някой го стяга шапката, се спасява, без да прави нерви на останалите - демек, няма начин сутрин да ми врякат, защото от вечерта дрехите им са подредени на столчетата и всяка знае какво ще носи. Тоалетите на баткото отдавна не са моя грижа, след като му изпера и изгладя дрехите 

И хубавата новина - от утре Мери е на детска градина.
Което ме подсеща да кажа на Херка, че в нашата ДГ вече има списък на дните, когато се приемат молби - значи информацията я има във всички ДГ. Отивай да проверяваш.

П.С. В ДГ до нас (под Данъчното), има седмична група. Ако запишеш Цъцко там, обещавам да ти го гледам през уикенда 

Преди малко, докато подписвах една петиция за децата с увреждания попаднах на нещо в коментарите, което ме накара да осъзная, защо всъщност обичам крясъците, писъците, нервите и претенциите на децата си...

"...Написах това писмо, защото веднъж на нашата Специална планета ни гостува Малкият принц. Онова същото русокосо момче на Антоан Егзюпери, което искаше да научи как се случва опитомяването. И аз подобно на неговата лисица исках да бъда опитомена, да бъда обвързана. Когато ходех в детската градина, не можех да кажа това на децата и лелките, защото дълго не се научавах да говоря. Усмихвах им се и се надявах да ме разберат. Не се сърдех, когато нарочно изсипваха пясък в косата ми и после не си признаваха белите. Не се сърдех на учителката, която ме слагаше на столче отстрани на детското кръгче, защото фината моторика на ръцете ми била нарушена, защото съм била несръчна и съм спъвала темпа на групата. Пак се усмихвах и се опитвах да направя от оставената ми кутия пластелин по една топчица за всяко дете, но учителката все не разбираше и разваляше моите пластелинени фигурки. Не се отчайвах и си вярвах, че рано или късно ще ме забележат и ще ме опитомят. Исках да бъда за тях единствена. Специалистите казваха на мама, че съм имала задръжка в емоционалния темп на развитие. Сигурно това задържа моята вяра, че все някога ще бъда опитомена от нормалните деца. В първи клас се съгласявах да драскат с химикал по жълтата ми блуза и си казвах, че докато драскат, те са до мен, смеем се заедно, значи ме опитомяват. Не разбирах сълзите на мама вкъщи, тя изобщо не проумяваше какво щастие е да си заобиколен от деца, макар и пишещи по блузката ми онези, нецензурните думи, дето големите ги шепнат през длан. Мама казваше, че децата са лоши, щом ми вземат стотинките в училищната закусвалня, но тя не знаеше, че ние ходехме там заедно. Понякога децата ме въртяха в кръг, за да се объркам съвсем, после се смееха на глас и изчезваха, докато аз се опитвах да преодолея дезориентацията. Сигурно това беше част от обвързването и опитомяването, само дето мама не разбираше... Не разбираше и онази жена в бяла престилка в София, която я съветваше с наведени очи да продаде жилището ни и да заминем за Англия, за Германия, за Франция, изобщо където и да е, защото тук нямало толеранс към различните деца. Сега пък аз не разбирах думите на лекарката, че си живея съвсем нормално, но в Зоната на здрача. А мама все плачеше. Каква Зона на здрача, на мен ми е светло и харесвам този прекрасен свят не по-малко от другите хора! Понякога наистина се чувствам като в тунел, който се върти, тъмно и страшно ми е вътре, тогава си гриза ноктите до кръв, но за жалост не успявам да го разкажа на другите деца. Ако можех, убедена съм, те щяха да разберат и нямаше да ме плашат. Зная, че всички деца са добри, ако си добър с тях. Ако можех да попитам големите, които не пеят добре, още и тези, които не рисуват добре, накрая и тези, които не тичат бързо, дали това ги прави смешни, щях да им кажа, че да четеш трудно и да не разбираш защо една буква е различна в чуждите езици ­ още не е нещо, за което да бъдеш сочен с пръст и наричан умствено изостанал. Аз съм специално дете, защото според специалистите нося в себе си сериозен дефицит на социални умения. Не съм сигурна дали мога да го разбера, но съм сигурна, че зная какво е да обичаш, зная какво е справедливо и несправедливо, разбирам кога съм ядосала мама и се извинявам. Когато тя тъгува за някакви нейни неща, тъгувам и аз. Когато другите деца се подиграват зад гърба на госпожата и изливат вода на нейния стол, аз се опитвам да ги спра, но понеже говоря бавно, не успявам да го сторя навреме. Няма да се откажа, защото си спомням думите на Лисицата, за която ми разказваше Малкият принц: “Трябва да бъдеш много търпелив ­ обяснявала лисицата. ­ Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо... Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Ще мога да подготвя сърцето си. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието!...” Аз съм специално дете, защото често не гледам хората в очите и се разконцентрирам бързо, но виждам всяко паднало листенце, всяка роза, всяка тревичка. Специална съм, защото отстрани изглеждам сякаш не слушам говорещия, но чувам всяко трепване на есенните клони, долавям шумоленето на падащите снежинки, чувам неизречените думи между хората. Специална съм, защото неясните за мен неща ме карат да се затварям в себе си, но отварят очите ми за един друг свят, невидим за вас, в който дълго и сладостно една роза може да ме опитоми с любов. Специална съм, защото искам да остана такава. Въпреки страховете на мама. Специална съм, защото вече никога няма да сте същите, ако намеря начин да ви покажа нашата Специална планета от скритата и загадъчната є страна..." С поздрав, Албена Прокопиева, едно специално дете

Видях, че някои от нас вече са я подписали, но който не е, а има желание, може да го направи тук.

Роси, поздравления за Мери. Пожелавам и много весели дни в новата група.

А тя как е? Адаптира ли се?

Честит имен ден на всички, празнуващи днес!
Сещам се само за Иван на Злати и Иван на Асинка, но ми е още много рано сутринта и вероятно пропускам някого
Да са живи и здрави, игриви и щастливи 

Честит имен ден на всички празнуващи днес.
 Някой има ли мнение или пряко наблюдение за ЯСЛАТА на Алана. Кога се подават документи, условията за приемане на детето и и т.н.
 И двете ми деца са при д-р Шишманова и съм доволна.
ул. Стефан Караджа № 88 тел.: 0888780641

Честит имен ден на Иван на Асинка и на малкия Ванко!!! Да са много послушни   

Синът ми беше в яслата на Алана, но той е на 13 години, така че говорим за бая отдавна. Тогава бях много доволна.

Честит имен ден на Иван на Асето.
На Злати и честитих лично 
И понеже ром-а добре се отразява на Злати имам предложение.....
Утре среща вечерта. Кой с мъж, кой без...всеки както се уреди. Лично аз ще съм без защото знаете....
Мястото? Часът? Оставям на вас
За сега проявили интерес - аз /естествено/, Дони, Злати, Лалка /преполагам защото не изтърва момента /...

Честит имен ден на Иван на Злати , на Иван на Асето,на  Ивелин на Уоли и Нана , на Ива- Ави  и на  Единичката  ...аз се сещам за тях    
Да са живи  , здрави и много щастливи! 



п.с "Бора" започна да ми става любима кръчма или... казвам ти дъще - сещай се снахо

Уминца си ми ти

Като се сетих за Ивановците и забравих Ивелиновците
Да са живи и здрави Ивко на Експри и На-на, Ивелините двете