Как научихте децата си да заспиват сами?

  • 6 820
  • 87
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 24 467
Първо и най- важно условие- никога не съм ги научавала зорлем да спят по друг начин. Храненето и сънят са естествени потребности на организма и детето, а и човекът по- късно, следва да ги задоволява директно, без необходимост, изкуствено създадена в годините, от допълването им с други излишни прийоми.
В резултат и двете ми деца никога не са имали проблем със страхове от тъмното, с желание за нечие присъствие на заспиване /не говоря за храненето, играта и четенето преди това, говоря  точно за момента преди заспиване/. Мисля, че най- полезно е несъздаването на вредни навици, по- трудно е последващият отказ от тях. Доказателство са множеството теми за злояди деца и деца, свикнали да заспиват на ръце, на светло или до някого.
Добре е създаване на режим /както за родителите, така и за децата/- лягане в приблизително едно и също време и след спазване на определен естествено създаден "ритуал"- така децата са спокойни, сънят им- също. При нас е вечеря, малко игра, баня, четене на книжки, и дежурното "Лека нощ. Приятни сънища.", след което лампата се гаси и детето се оставя да заспи на спокойствие.

# 31
  • Мнения: 45
И двете ми деца още от първия си месец спят в детската стая и никога не съм ги приспивала.Като свикнат с един и същи ритуал всяка вечер - къпане и после биберона даже са ми заспивали докато ядът.Според мен вариантите са два - или спазваш строг режим и ги отделяш да спят сами докато са съвсем малки бебета, или чакаш да стане около 3 годинки да почне да разбира и малко по малко с много търпение ще свикне.Стискам палци да се научи по бързо! Hug

# 32
  • София
  • Мнения: 426
И аз мислех че няма да се отучи от приспиването но дойде момент в който спря да иска да я приспивам и започна сама да зазпива.Не се притеснявай ще се откаже да я друсаш

# 33
  • Мнения: 112
   Никак не съм я учила.Като й се доспи сама си ляга и заспива.Само, ако лягаме  едновременно има кандърми за приказки.

# 34
  • Мнения: 189
Спи с мене-така се получи от 8 месец,изправяше се в креватчето и ревввввв Crazyаз го вземах при нас и заспиваше.Грешка моя-голяма но умирах за сън ooooh!след това татко се премести на дивана и така сме и до сега Mr. Green Със второто ще знам....но да не се каня ooooh!

# 35
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 937
...несъздаването на вредни навици...

Вредни навици е субективно понятие. Ако на родителят му е досадно и тежко да приспива, може и да е вреден навик - не за детето, а за него. Ако обаче на родителят не му е досадно, че дори и приятно, си е много хубав навик даже.  Grinning

Повечето кърмачета заспиват съвсем естествено докато сучат; това е естественият модел, заложен в самото начало - бебето  заспива в майка си. Така че, в повечето случаи на новородени, заспиващи сами в леглата си, точно родителите сме тези, които ги отделяме от този модел. Неслучайно масово бебетата, които заспиват сами, смучат биберон, дъвчат одеалце и пр. - нещо, което да замести нуждата от комфорта и утехата, която се осигурява от майката. При други пък този номер със заместителите не се получава.

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 02:38 от ЧеКа

# 36
  • Мнения: 386
ЧеКа, напълно съм съгласна и подкрепям това мнение!

# 37
  • Мнения: 4 555
И аз смятах да кажа същото за "вредните" навици, но нямаше да се справя толкова добре Simple Smile

# 38
  • Мнения: 1 547
Повечето кърмачета заспиват съвсем естествено докато сучат; това е естественият модел, заложен в самото начало - бебето  заспива в майка си.

Точно така, повечето. Това съвсем не е правило, защото останалата половина кърмачета искат да играят, след като се нахранят.  Wink Освен това, ролята на майката в случая е нулева, тоест тя не приспива никого - бебето просто следва естествения си биологичен ритъм храна-почивка. Самостоятелно. Аз разбирам напълно стремежите майчината фигура да се обвие в светъл ореол и свръхзначимост, но добре е да се разбере, че от това преекспониране страдат децата. Майката /може и бащата, и лелята, и бабата/ трябва да се грижи за храната, топлината и спокойствието на едно бебе, но това далеч не значи, че то не може да заспива, да се събужда или да се забавлява само.

# 39
  • Мнения: 1 737
Научаването е по - успешно, когато се прави през деня за следобедния сън. Когато детето е само с майка си в къщи, доспало му се е и е сравнително скучно, не са пуснати телевизори, таткото, който е чакан цял ден го няма, майката си е полегнала примерно също и няма какво да се прави толкова, както е вечер. 
Вечер може да се получи ако лампите и телевизорите в другите стаи са загасени, родителите са си легнали и не си приказват, за да не се чувства детето изолирано и наказано и да му е скучно, докато в другата стая става нещо и се забавляват без него. В същото време е добре да спи на отворени врати, за да не го е страх и да се чувства по-сигурно.

# 40
  • София
  • Мнения: 389
бебето просто следва естествения си биологичен ритъм храна-почивка. Самостоятелно. Аз разбирам напълно стремежите майчината фигура да се обвие в светъл ореол и свръхзначимост, но добре е да се разбере, че от това преекспониране страдат децата. Майката /може и бащата, и лелята, и бабата/ трябва да се грижи за храната, топлината и спокойствието на едно бебе, но това далеч не значи, че то не може да заспива, да се събужда или да се забавлява само.

Добре де, как тогава да науча моето бебе да следва естествения си биологичен ритъм newsm78 Така както си го написала излиза, че видиш ли бебето веднага, щом се почувства уморено заспива... Ами не е така, повечето се съдират да реват като им се спи, ама не се сещат самички да заспят. И точна затова е мама - да помогне. И аз искам да отуча моето бебе да заспива само на цица, ама сърце не ми дава да го оставя да реве...

# 41
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 937

Именно, повечето. Така че, преди да решите следващия път с авторитетен замах да отсечете как  най-естественото нещо за едно новородено е да заспива само, може и да се замислите. Не става въпрос за "обвиване в светъл ореол" на майчината фигура, а за реалността - това е изначалният модел на заспиване за много кърмачета, просто защото ги кърми майката, а не бабата, лелята или бащата. Което въобще не означава, че последните също не могат да се научат да приспиват. Както и, че някои деца могат да се научат да запиват сами.

... просто следва естествения си биологичен ритъм храна-почивка. Самостоятелно ...

Е, как ще е самостоятелно? Заспиват на цицата на майка си, сучейки.  Grinning И не е толкова просто. Бебетата имат недоразвита нервна система и в повечето случаи имат нужда от помощ, за да се успокоят и унесат. Ако не е цицата на майката, люшкането на бащата/люлката, ще е шишето с мляко, биберонът, одеалцето за дъвчене. Реално повечето бебета, които заспиват сами, не заспиват баш съвсем сами. Просто има бебета, които по-лесно приемат заместители на цицата и гушкането, други - не. Има и родители, които хич не се и занимават да търсят заместители.

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 14:42 от ЧеКа

# 42
  • Мнения: 24 467
Вредно е всяко нещо, което пречи на детето и/или на този, който се грижи за него, създава излишни проблеми и напрежение и за двамата.
Вече писах- темите, като тази, са достатъчни за направата на този извод.
Може да е приятно да си гушнеш малкото кърмаче, което е около 4-5 кг., но когато става въпрос за две годишно дете вече започват проблемите. Грешка- проблемите започват доста по- рано. За да не се  пораждат такива е добре, същите да не се създават предварително. За мен е напълно в реда на нещата децата да си заспиват сами, тъй като след това е трудно да се научат. Нищо вредно няма в това, двегодишното ми дете да си гушне мечето и да заспи, без циврене и викове. Аз не съм негов придатък, имам си по- голямо дете, с негови си нужди, с уроци, съпруг, работа и домакинство, свои лични нужди. Това е нормалното положение за мен, ненормално е да сме симбиоза в тази негова възраст. 
Който иска, нека да си приспива децата и до пет години, това не е показател за нещо положително. За мен лично е предпоставка за нещо друго. В теми като тази се започва питане за решаване на наличен проблем, който определено е пречка за повдигащия въпроса. Нека прочетем заглавието на темата. То е достатъчно показателно. Ако пиша в тук, то е не само за да отговоря на конкретния автор, но и да споделя опит с други майки, които четат и чиито деца са още малки, с неустановени навици.
За да не се разпростирам излишно в общи приказки ще споделя, как съм постъпвала с двете си деца- голямото е на девет, малкото на две и половина. Подходът беше един и същ и не създаваше такива проблеми, не ми се е налагало да задавам такива въпроси, тъй като предварително бях набелязала грешки, които не съм искала да допусна, слушайки опита на други майки, преди мен, мои близки и познати. Сега споделям наученото и видяното да действа на практика и тук. Който желае- ще го прочете и ще го ползва, който не желае- не е длъжен, разбира се.
До около 4 месечна възраст децата обикновено имат колики, кърмачета са, изцяло са на мляко. През този период ако нямат колики съм ги хранила и не винаги те са заспивали ядейки. Така беше само в началото на първия месец. След това се хранеха, но не заспиваха, хранейки се. След приключване на храненето съм си ги оставяла в креватчето /количката, ако сме навън/ и ги оставях да си заспят- не е имало проблеми, не са си създавали още навици да ги друскам и разнасям. Когато имаше колики /големият ми син само/ детето, разбира се съм го вземала на ръце, по коремче, докато утихнат болките, след което отново съм го оставяла да се наспи спокойно. След преминаването на този период, преди да съм създала навиците, от които след време щях и аз да питам как да се оттърва, децата ми не са заспивали, хранейки се. Имаха си вече режим, след нахранване- дежурното "оригване", малко бебешка "игра" и поставяне за сън- не съм имала проблеми, в тази възраст е най- лесно да се научат да заспиват сами.
Давала съм биберон- залъгалка до около 1 година, след което отказването беше лесно, за 1-2 дни и не натовари нито тях, нито нас, което си е от значение. Също нарочно използвах по- ранното отказване, за да нямаме проблеми след това, отново следвайки съвети на по- вещи от мен майки и лекарката ни. Биберон съм давала само на заспиване, никога при будно положение. Не съм ги приучавала да заспиват и смучейки, пиейки и ядейки нещо.
На моя приятелка детето пък беше научено още по- добре да заспива, без каквото и да било люшкане, гушкане, биберони и млека. Просто си му идваше времето за сън, изтягаше се и заспиваше в количката, дори в седнало положение.
При едно вече голямо, в случая две годишно дете, е разбира се по- трудно, навиците са вече утвърдени. Тук прочетох нещо по- стойностно- че към три годишна възраст би могло да се направи ползотворен опит. Може да се пробва и сега, разбира се, въпреки създадения навик. Може да се обясни на детето, да се остави първо поне нощна лампичка светната при него, да му се почете преди това, да му се пусне тиха музика. Но ако то плаче и крещи не виждам как ще се получи, просто трябва да се опитва периодично и внимателно, в никакъв случай не бива да се оставя да плаче и да се страхува.
Авторката споделя, че до около годинка не е имала такива проблеми. Въпрос към Веси- свързваш ли началото им с някаква конкретна промяна- заболяване, трудно поникнали зъбки или нещо друго, от който момент са се изменили навиците на детето? Заспивали ли си в неговото легло, ако ти или таткото е до нея?

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 14:46 от Judy

# 43
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 937
Да, Judy, "вреден навик" е ако пречи на някого и създава проблеми. Аз пък познавам родители, чиито деца заспиват самостоятелно на 2-3 години, но процесът на заспиване включва ен на брой ставания на детето, излизане от стаята и водене обратно. При това са заспивали самостоятелно като бебета с биберон. Мъжът ми пък приспива големия ни син за няма и 15 мин. Става бързо, лесно  и приятно. Така, че може пак да си говорим кой от двата начина е по-удобен. Просто не обобщавайте и не твърдете, че едното е непременно "вредното", пък другото е върхът на сладоледа. Освен това продължавате да твърдите, че проблемът е в навика да бъде приспиван. Съмнявам се обаче, че ако приспиването ставаше бързо и лесно, щеще да е проблем. Проблемът реално е в това, че приспиването е дълго и трудно. На мен това, което ми хрумва, и което вече беше предложено, е да се наблюдава детето, да се види кога точно му се спи и тогава да се слага за сън, така че да не се изтърве момента, защото еднакво трудно запива дете което не му се спи, и което е превъзбудено.


Да, майката на 2 годишно дете пита как да реши проблема си. В резултат получи лекция за "вредните навици" и "естествения биологичен ритъм" на новороденото. Не мисля, че това ще и помогне. Но пък като се отклоните от темата и пишете неща, с които други не са съгласни, нормално е да има отговори.

Последна редакция: чт, 08 яну 2009, 17:09 от ЧеКа

# 44
  • Мнения: 24 467
Именно в случая очевидно "навикът" създава проблеми, щом се търси решение и се отправя такова питане.
Аз не обобщавам, писах именно, че когато един навик създава проблеми и без него може да се мине, то той е вреден. Често самият родител прави приспиването /храненето, поведението, ученето и т.н./ трудни и неприятни.
Не е отклонение от темата това, на което се обръща внимание- несъздаването на положения, от които после ще искаме да се измъкнем. Това е дори най- важното, от него се започва, що се отнася до основните навици и модел на поведение. Ако желая децата ми да се хранят здравословно, няма да чакам да привикнат с вкуса на това, което считам за "не храна".  Ако искам да развия у тях положително отношение към образованието не бих чакала да станат първи клас.
При наличие на породил се проблем- има и отговори в тази насока, включително и от мен.
Темите се четат не само от техните автори. Изрично съм писала защо обръщам внимание именно на първоначалното недопускане на нежелано поведение. Самата аз съм търсила някои важни за мен отговори по отношение на майчинството още преди да стана майка и съм намерила такива. Ако 10 души прочетат и дори един от тях се замисли, може да се избегне бъдещ проблем, който обтяга нервите и създава напрежение месеци и години напред.

Общи условия

Активация на акаунт