Защо избираме да станем родители?

Може би малко в страни от темата, но повече се чудя на тези, които избират съвсем съзнателно да не бъдат родители, да нямат деца...
Иначе по темата...вероятно инстинктът е най-правилният отговор.

За да осмисля живота си.

За да има с кого да си играя 

Горното казвам - абсолютно честно и не се шегувам.

Срещнах подходящия човек.Живяхме заедно малко повече от 2 г. И след това решихме,че искаме дете.

Извън темата, но все пак съм длъжна да ти отговоря....Досега ми с Райх  се базира на няколко университетски книги. Практическо познание за методите и терапиите му нямам..така че не мога на 100% да говоря за ползите и вредите - на този етап дори самата аз не съм решила кое психоаналитичното и психотерапевтично направление ми допада най-много....но считам, че толкова крайни изказвания за излишни..от всяка теория, всяка практика могат да се извлекат безценни съвети и познания.....в случая обаче ние не говорим за Райх, а за един природен закон.....За това кое ни тласка към избора да бъдем родители.....и мнението на всички познати от мен учени е един..инстинкта.
Вероятно много добре знаеш плюсовете и минусите за този нагон.....подтиснат или не той е обвит от мрежа оправдания, които размахваме пред обществото.
Инстинкт, който се проявява и развива още в самото детство ...ето нещо на Франсоаз Долто което също ще ти е познато:

"За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание - желанието на момиче­то да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.
За да бъде това, което е - решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, - едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъде­ща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и опло­дена от него."

Колкото и да не ти се вярва   много добре разбрах каква е основната ти идея......
Проблема обаче, е че много малко хора осъзнават колко себеотдаващо е родителската роля....колко алтруистична е тя по своята същност....още повече преди да са се сблъскали с нея....
Дразнят ме и отвращават хора, които говорят с досада за децата си....отблъскващо е да видиш майка с 6м. бебе която казва "Много ме дразни"...или "Не мога да го понасям"....
Болно ми е да като знам, колко деца макар и желани остават емоционално изоставени и незадоволени........
...и какво от това като си финансово облагодетелстван
....какво от това като децата са плод на голяма любов....и т.н. ....т.н

Има много родители, които откровенно казано не заслужават да бъдат такива....но природата е природа...

Напълно съм съгласна 

искам да имам деца точно от определен човек и инстинкт.
Това е за мен 

Много интересна тема! Поздравления за авторката!
Срещнах подходящия човек, пожелах си да имам деца, които във всичко да приличат на него, и досега много го обичам. Имаме какво да дадем на децата си, дори отложихме плановете си за тях с 5 години, за да се подсигурим финансово. Това е инстинкт и безрезервна обич. Емоционално не се бяхме подготвили добре, но се справихме бързо със стреса.
Децата са смисълът на нашия живот!
п.с. Въпреки всичко си позволявам да се отегча и да се подразня понякога, аз съм нормален човек, който има свои собствени желания. Предпочитам да си го призная и да се оттегля временно от детската стая, за да си "презаредя батериите" с разходка, книжка, театър или просто като поспя.

Защото веднъж пропуснах своя шанс и разбрах че за да получиш първо трябва да дадеш.През целия си живот съм имала само проблеми в любовта.Неподходящи мъже, несходство в характерите и невъзможност за съжителство.Липса на уважение и стигане до консенсус.Бях бременна веднъж а нямам бебе.Сега намерих моя човек.С който исках да живея,с който се разбирам,обича ме и ме уважава,с мен е в всяко едно мое решение,не ме обижда и ми помага без да очаква целувки по нозете.Щом го видях разбрах че това е мъж от който искам да имам дете защото той ще е най-добрият баща и съпруг.Направих го заради себе си-естествено искам да имам деца, и за да го направя най-щастливия мъж.За да дарим живот!!!

Повечето мотиви, посочени в анкетата, са хипер нелепи 
Няма го единствения верен отговор - защото това е най-важното, това е смисълът на живота 

Мда и аз бих дала такъв отговор. Посочените в анкетата не ми допадат някак.

Срещате някой и МУ раждате деца, ок. А вие къде сте в тази картинка? 

Психолозите не отговарят никога точно и ясно  и нямат вълшебни и общовалидни отговори за подобни теми 

А, аз си мислех, че смисълът на живота е 42! (шеговита закачка към запознатите с "Пътеводител на галактическия стопаджия")

За мен отглеждането на дете е най-голямата отговорност в живота на човек. И точно по тази причина дъъъълги години се дърпах и не исках да имаме деца. Не се чувствах готова и никога и не се почувствах... Минаваха си годините, мъжът ми мрънкаше, че иска дете, аз го отсвирвах редовно и така до един ден, в който гледахме "8 прости правила да се срещаш с дъщеря ми" и той направи коментар, че е толкова забавно да имаш деца и много иска да имаме вече! (Е, питайте го сега дали му е забавно като осъзна каква отговорност е, а не е само смях и забава)

Според мен всичко си опира до характера на съответния човек. За някои хора е лесно да бъдат родители, за други е по-трудно. Някои са по-взискателни, други имат суперкачеството да се забавляват докато си отглеждат децата, имат търпение и необходимата нагласа...

Та не знам моят отговор как точно да го формулирам: поради непреодолимото желание на съпруга ми да даде своя принос към света. 

Аз отговорих заради безрезервната обич! На мнение съм че само детето и родителите ти могат да те обичат такъв какъвто си на 100% и дори когато грешиш. Съпругът ми е страхотен човек, обича ме , разбира ме се и всичко е най, но се опитва да ме моделира, а аз съм такъв човек че искам АЗ да дърпам конците. Гад съм си и си го признавам.