лошо поведение при 9г. дете- моля за съвет

Не е рано. Точно се държи като пубер, макар да прекалява.
Не зная какво да те посъветвам. Първи вариант е да я оставиш да се издъни и да си сърба попарата. Другият вариант е да говориш с нея и да станете по-близки, да й предложиш помощ. Но се съмняван с рестрикции да се реши въпросът, защото така ще влезеш във война с нея.

Това си е класически вариант предпубертет, подробно описан в книгите и започващ след деветата година Дотук с добрата новина. Лошата е, че продължава с години - от изпатили майки чувам, че и до 18-20 годишна възраст държи

Не знам какво да те посъветвам, защото аз самата не съм цъфнала и вързала. И при дъщеря ми започна горе-долу тогава, като наблюдавам периоди на пик и спад в настроенията. След като говорих с родители на съучениците й се оказа, че е повсеместно, независимо от пол и възпитание.

Не съм съгласна, че не трябва да се ползват рестрикции. Като не става с добро, ще стане с лошо. Все пак детето трябва да разбере докъде може да му се простира поведението. Ако сега не се поставят граници, как ли бихме се справили по-нататък? За училище съм спряла да проверявам какво прави. Ако ще си троши главата ОК. В крайна сметка човек се учи от грешките си. Ако пък се справя сама още по-добре. Откровено казано започна да носи шестици (по едно време беше дала заден), пък дали се справя, не знам.  Но за тръшкане и фасони съм безкомпромисна. Аз забранявам в зависимост от случая употреба на компютър, телевизор, музика, гости, като обхвата на наказанието зависи от провинението.  За мое най-голямо учудване, когато в неделя й казах, че й се забранява интернета за една седмица, тя не само си взе бележка (поне засега), а беше дори благодарна, защото на приятелката й го били спряли за месец

Във всеки случай смятам, че не трябва да се забранява и наказва всичко, а да се отсее най-важното. Това е период, който ние възрастните трябва да преминем с разбиране и известна доза "майната му"

.............засега и тук сме при майка ми и баща ми, които обаче много я глезят /единствено внуче/ и тя им се качва на главите.


Според мене това е проблема. При нас е същото с тази разлика че имам син. Живеем при моите родители и дядо му е като орлица над него. А за пубертета не вярвах, че толкова рано ги хваща до момента в който не видях съученичките на синът ми яко изпъпчени с леко издути блузки отпред и кръшни походки. Една майка ми каза че е обяснила на дъщеря си, че може да и дойде цикъла всеки момент. Аз наблюдавам моя син, още няма пъпки и косми, но поведението му е абсолютно пубертетско. Не съм сигурна още дали е лиготия или действително децата по рано влизат в пубертета.
Съвет не мога да ти дам защото аз понякога говоря понякога крещя и ефекта е все един - никакъв.

При нас положението е същото...
И нашата госпожица /на 9 г. и половина/ е с класическото поведение на предпубертет:на моменти с доста изразено агресивно поведение,тотална безотговорност -"Кво ме интерва.",лъжи/до сега не се беше случвало/ и отрицание на всичко.
Опитахме ,както до сега с разговори,но то е все едно да наливаш вода в продънен съд...
От неделя сме на другата крайност-жесток контрол /това е нещото,което като човек ненавиждам/ за всяко нещо и за всичко.
Не знам дали ще подейства.Надявам се.

Ще следя темата ,защото и на нас ни предстои пубертета,а
майчета да ви попитам
Вашите деца казват ли често че им е тъпо и скучно

Точно това според мен е лошото - литкане между тоталния контрол и глезенето. Признавам, не съм привърженик на големия контрол, защото искам да се научат да се самоконтролират. Затова и вкъщи няма скрито-покрито и си казвам веднага нещо като не ми харесва в поведението им, но и когато правят хубави неща много ги хваля. Вярно, все още не сме стигнали до крайностите в поведението, но го има правенето на две и половина като кажа нещо, претупването на домашните и някои други мързелчета. Но като цяло не мога да се оплача - пита преди да седне да играе или направо ми казва, че си е написала домашните (защото знае, че първотова ще я попитам). Просто си сменя настроенията по-често - както се смее и ми се умилква, така в следващия момент като се скарам започва да плаче, но не казва направо, че няма да направи нещо.

А някакви странични занимания няма ли?
Все някъде ще прояви интерес. Явно телевизията я гледа от скука, от нямане какво друго да прави.
Аз гледам да запълвам скучното му свободно време на сина ми(10г.) със занимания, но определени от него, по негово желание и интерес. Ходи на баскетбол и английски. Вкъщи обича да чете, слуша музика, е, и компютъра и телевизията обича, но не му остава много време за тях. И не на последно място - много играе със сестра си. Съобразява се с нея и си делят заниманията заедно.

Съветът ми е само един-твърдост, от твоя страна.Щом си решила,че е необходимо да бъде наказана без телевизор,значи просто е наказана  .Какво като реве и крещи?Да си покрещи в стаята и ще и мине.Ще се наложи да разбере ,че с това си поведение не постига нищо.
 Може би наистина има нужда от разнообразие.Предложи и да се занимава с нещо с извън училище. Както Lilqna е пиала, ще и остава малко време за губене!
 Сега се започва с трудната възраст, така че се налага да стягаме юздите  !

за всичко казва, че "тъпо" или "скучно"- само телевизията била интересна. исках да я запоша на танци и на някакъв спорт- тъпо било, никой от класа не ходел на такива глупости и т.н. на всичкото отгоре е започнала да се сравнява с най-слабото дете в класа- тя не учела щото имало и по-слаби от нея, които изобщо нищо не знаели....направо ми се изправя косата вече като си помисля какво ще става след година-две като започне истинският пубертет. иначе няма външни белези за пубертет все още- няма гърди, пъпки, окосмяване, цикъл и т.н., но явно не е далеч времето и това да стане. проявявам твърдост, опитвам се и да разговарям с нея /отговор- "какво искаш?остави ме да гледам, това не съм го гледала още, ти само искаш да говоря"/. за да чете все нещо купувам разни книги, които тя поиска /от рода на "Лили чудото"/, които обаче се четат по най-неподходящо време- след 10 вечерта в леглото, защото преди това от телевизия няма време за четене...не мога да вдигна ръце все пак и ще се мъча да измисля някакъв начин- няма да е никак лесно обаче.

Да, казва, но специално дъщеря ми започна по принуда да си търси и други забавления. Месеци наред телевизията и скайпа бяха единственото й занимание вкъщи. Започнах да спирам телевизора, независимо от роптаенето й, и се оказа, че преоткри игрите - извади дълбоко забутани комплекти за правене на гривни и бижута, прави си фигурки от пластелин. Ако не й се играе хваща къщна работа (не че е особено образователно, но поне не е затъпяващо като телевизора). На няколко пъти я хващам, че сяда тайно да чете книга - казвам тайно, защото след цялото ми пилене как трябва да се чете, би било отстъпление от нейна страна да се съгласи с мен, но и "тайното" ме удовлетворява.

С всичко това не искам да кажа, че си гледам цвете вкъщи. НО с твърдост и постоянство се постига ефект.

Бенисима,

МОже би е добре да си поговорите за приятелките й - какво са, що са, какво й харесва в тях, какво не. МОже би като цяло класът не е за нея или има някакви проблеми там (например да са я нарочили за зубрачка, някой учтел или дете да й е казал нещо и тя затова да е решила да е от "лошите". Като я попиташ какво би искала да прави, какво й харесва в живота й и защо се държи лошо какво ти казва?

на нас тази възраст ни предстои/синът ми е на осем години/.чула съм, че при момчетата настъпва по-късно.
иначе-и той си има настроения, но много добре познава ситуацията -кога може и кога - не.
и ние гледаме Jetix.даже през лятната ваканция баба му така беше свикнала - от 21.15 ч. с наруто, че и като го прибрахме детето тя продължаваше да гледа наруто по инерция
когато е на училище държа да пише първо домашните, после домашните по британика, след това ако има време-и телевизия или игри.
в 21.00 ч. си ляга.естествено, мрънка ...но поносимо.
за крещене не си го представям , той е по-спокоен като темперамент/да крещи изисква усилие /.
мисля, че трябва да има дисциплина-не може само с добро.всеки трябва да има задължения/съобразно възрастта /и да си ги спазва.неспазването носи санкции.ако научат това като деца ще живеят по-лесно като възрастни.
и аз искам да осигуря всичко на детето си и да го предпазя от всичко, но няма да съм до него винаги и е по-добре той сам да се справя със ситуациите.крещенето не помага и не решава проблеми...

Това звучи тревожно! Първо,защото лошите неща започват точно от тъпота и скука. Второ-средата не е добра.Как може деца на 9 год. да смятат,че извън училищните занимания са глупости  .
 Защо не опиташ да сключите сделка?Например-ти тръгваш на нещо допълнително ,а пък аз ще направя....за теб!Може да и кажеш,че щом децата в класа и нямат интереси ,ще смените класа, а може и училището...Не знам, наистина ще ти бъде трудно!

Не я питай - избери няколко неща, които знаеш, че могат да и харесат, и я заведи да види и да пробва. Как иначе ще знае дали иска или не!
Може пък да си няма приятели детето и да страда! Пък и сте пътували доста явно - смяна на средата, стрес... децата са чувствителни към промените. Ако можеш, помогни и да си намери подходяща среда и занимания.

Няма нужда да ни крещиш с този шрифт. Големите букви няма да придадат допълнителна тежест на написаното от теб.

Малко, оф.

Като чета, все повече се убеждавам, че телевизията влияе зле на децата ни.
Е, да- не откривам топлата вода. Но го проумявам за сетен път-за себе си.
Отдавна ми го повтаряха познати и приятели, даже им се чудех, как спират детски канали в къщи или ги махат от настройките на телевизорите...
Телевизията заема онова време от деня, и краде от времето, което родителите трябва да прекарват с децата си.
А виждам и по себе си. Когато нямам време за децата-пускам им телевизор.
А телевизията може да се окаже много "лоша бавачка" за децата ни.
Тя не може да замени онова време, което можем да прекарваме заедно, да си говорим, общуваме.... Но за сметка на това, дава лош пример за лошо поведение и груб език на децата ни.

На Коледа синът ми получи Монополи за подарък.
Промяната в него е очевидна и не мога да не я спомена. Той също скоро ще навърши 9г.
От как всяка вечер играем заедно с него, се промени някак самата атмосфера в къщи.
Той стана много по-спокоен, намаля агресивните изблици и повтарянето на заучени фрази и алгоритми от Наруто, Рейнджъри и тям подобни глупотии...
Семейните игри в тази възраст са много подходящ метод, родител- дете да изградят контакт помежду си, да прекарват повече време заедно. Да общуват помежду си. Да изградят доверие помежду си и въобще някaква близка връзка.
От Коледа насам синът ми не е потърсил да гледа агресивна детска анимация, някак си не го влече така както преди. Гледам да ограничавам до максимум гледането на ТВ.

Разбира се дори и временен, резултатът е показателен.

И аз малко към Офф-а.
Не може да се обвинява телевизията за проблемите на децата. На мен и през ум не ми е минавало да махам канали или да ги забранявам. Така или иначе телевизията е част от масовата култура (което не я прави нито добра, нито лоша). За тези напъни за изхвърлянето на телевизора или забраната на определени канали и време за гледане зная, но не ми се виждат особено удачни. Причина - в момента, в който децата се докопат до телевизор ще гледат всичката боза, за да си наваксат. А и съществуването на телевизора и програмите не е пречка за семейните игри или някакви други занимания. Всичко опира до мярката, а тоталната забрана и големите ограничения не водят до нищо добро. Контрол върху програмите за деца трябва да има, но и зависи за каква възрастова група става въпрос. МОите гледат телевизия, но не са станали нито агресивни, нито говорят със заучени фрази от филмчетата. Имат сто странични занимания и общуването е на ниво, включително семейните игри (които от известно време съм отстъпила на баща им). Не усещат ограничения за телевизията, защото с времето са се научили да си слагат границите. Досега не се е случвало да не си научат заради някое фирмче.
 Това, че някои родители гледат на телевизията като на бавачка е порочна практика. Нея не искам да я коментирам. Имам познати, които изхвърлиха телевизорите си, защото децата им зарязваха всичко заради телевизията. Но в същото време, в момента, в който децата им отидат на гости при бабите си, например, не се откъсват от телевизора. Е, каква е ползата от ограниченията и забраните, тогава?

Към офф-а


Преди време бях чела статистика, според която децата, разполагащи с телевизор в собствената си стая са значително по-глупави от тези които нямат. Без да коментирам самото изследване, причината звучи логична - тези деца прекарват повече време от връстниците си (които нямат) пред сменящи се образи, не изискващи умствено напрежение и по този начин мозъкът закърнява в известна степен. 
Естествено, крайностите не са за препоръчване, но аз съм категорично ЗА ограничаване на "губи времето".

А аз специално, не ограничавам гледането на каквото и да било като жанр (не съблюдаваме дори и възрастовите ограничения), но забелязвам, че дъщеря ми има склонност да гледа едно и също нещо по милион и един път, за да не върши нещо друго, което по мое мнение е по-полезно. Е тук вече започвам да ограничавам.

Изобщо не става въпрос за телевизори в стаите на децата. Нашите нямат телевизор и ако искат да гледат нещо отиват в хола. Телевизорът няма място в детската стая. В момента и лични компютри нямат, поне докато не отидат в гимназията. Детската стая е за учене, игра и спане.

По повод изследването, много зависи какви са образите на екрана. Ако са само типично консуматорските рисувани филмчета и сапунки за деца е ясно, че ще започнат да затъпяват. Но има и достатъчно образователни предавания и филми за неща, които ние не бихме могли да им обясним или нарисуваме и се обясняват по-лесно с картинки, графики, анимирани изображения, които почти дават идея за 3Д.

Бенисима,
явно и е трудно да се справи емоционално с такава промяна. Нова е в класа, а всички знаем какви могат да са момичетата в тази възраст една към друга. Баща и го няма, това е още един фактор.
Не се опитвам да извиня поведението и, но едва ли и е лесно.
Че  децата в класа не ходят на занимания може да не е вярно, просто тя не знае.
Нека сама си избере занимание, било то спорт, музика или езици и да развива областите в които е добра.

Има ли си приятелки, води ли ги в къщи? Защо не покани едно-две момичета у вас да се запознаете? Заведи ги на кино, на почерпка.
Тя сигурно ще каже че е тъпо, но в класа на сина ми много си ходят на гости и с преспиване и родителите насърчават приятелствата. Така се сприятеляват децата и родителят има контрол.

Това с Монополи-то е много добра идея. Ще можете вечер да играете заедно. Ние също играем Монополи, Каркасон, Скрабъл и други игри.

ами тя си е в стария клас- с децата, с които беше от първи клас заедно, поддържаше връзка с тях и докато бяхме в австралия, така че не би трябвало да й е толкова трудно да свикне пак в училище. учителката е същата, няма много проблеми с наваксването на уроците-май запомня всичко в училище и след това затова реагира бурно, когато се опитваме да й кажем да учи и в къщи. мен ме плаши най-вече агресивността й напоследък, постоянните викове и крясъци от нейна страна вкъщи. в училище знам че е много кротка, но вкъщи е някакъв ад, особено в почивните дни. на всички е забранено да говорят, защото иначе може да не чуе нещо от любимия канал jetix. имам чувството че имитира всички викове и крясъци оттам. тази седмица ще я записвам на танци и на карате и ако успея да издиря още някой спорт няма да е зле. да й се запълни времето, че иначе лошо. и дано започне да се изморява на тренировките и да не прави толкова проблеми преди лягане. на мен ми се приспива към 22.30, а тя се опитва да изгуби колкото се може повече време, за да не легне преди 23.....моя приятелка ми разказа, че навремето дъщеря й като тръгнала на танци, започнала да си ляга в 9 вечерта изморена. дано подейства стратегията.

Хубаво си решила. Запълването на времето е най-доброто според мен срещу детската скука. Дано и на нея да й хареса.

Само, ако може да се включа като опонент на онези, които съветват за як контрол и строго поведение спрямо детето. Понякога, особено в тази възраст, за да не загубят онова, което им харесва, децата се научават да лъжат. Имам спомени за мои съученички, колкото по-строги бяха родителите им, толкова по-обиграни лъжци бяха те. Сега го забелязвам и по собствените си деца - там, където съм категорична за нещо, започвам да усещам и лъжа. Избягвам го засега с разговори, мисля, че ме разбират. Но трябва да се внимава, че в по-късна възраст няма да ни е толкова лесно да хванем лъжците.

Аз имам същия проблем, само дето дъщеря ми е на 8. Мисля че е рано за пубертет и честно казано опитах какво ли не и нищо се получава /отнех й телефона, ограничих Интернет, от доста време нищо не й купувам/, напротив винаги е била много ученолюбива, а сега с мъка пише домашните. В къщи не помага с нищо , говори лошо, с мен е много агресивна, обижда ме и т.н.т. Засега има респект от баща си, но той работи и се връща покъсано, а и това не е решение. Близки ме посъветваха да се консултирам с психолог. Ако някой знае добър психолог в Пловдив моля кажете ми!

Не прочетох всичко от отговорите.
Съчувствам ти. Трябва да говориш с дъщеря си, като с приятелка. Не трябва да губи доверието си към теб. Но и много е важно да запазиш респект.
Според мен е наложително да говориш с родителите си за възпитанието. За тяхното отношение. Трябва да сте на едно мнение и да имате единен подход.
Това с глезенето е бомба със закъснител.
 Не и правят добра услуга на детето

От личен опит те съветвам - когато прекалява наказвай,но помага преди всичко общуването.Бъди първо приятелка ,а после майка.Всичко ще бъде наред,когато повярваш , че си достатъчно силна за да се справиш с проблема.

Явно търпение му е майката...
Пожелавам го и на себе си.

Benissima,
При нас стои същия проблем. Дъщеря ми е на същата възраст и въпреки, че доскоро бях голям авторитет за нея и за всичко ме слушаше, то от няколко месеца поведението й коренно се промени. Щом й направя забележка, тя започва да отговаря или да нервничи. Иначе е заета и няма време да скучае - ходи на танци, английски и таекуондо.  Но не пропуска и сапунките, което ме вбесява. Имам чувството, че си претупва уроците, само и само да гледа някой сериал. Всичко това го отдавам на възрастта и предпубертета.

/Може пък да си няма приятели детето и да страда! Пък и сте пътували доста явно - смяна на средата, стрес... децата са чувствителни към промените. Ако можеш, помогни и да си намери подходяща среда и занимания./
Съгласна съм с мнението на шемет .А бабата и дядото да се заемат със спорта да разберат лесно ли е да водиш,чакаш и вземаш дете от занимание.

Спряла си  и Джетикса, защото е прекалила, ама си и го пуснала защото е прекалила и не си издържала.
Трябва да се научиш да издържаш  и като си наложила санкция, да я спазваш. Иначе изглеждаш слаба и манипулируема, авторитетът ти отива на кино. Ще я отмениш, когато има промаяна в държанието и, в противен случай , очевидно тя с крясъци и тръшкане постига своето. Иначе по-добре не я наказвай.
Успех!

бих искала да следя темата

Хвърли един поглед на тази темичка за пубертета може и да ти даде някаква яснота има много полезни съвети  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=218337.0

засега нещата се пооправиха май /да чукна на дърво/- изразходва много енергия навън, играем тенис, купихме голямо колело, баскетболна топка и разни други неща. вкъщи вече няма толкова ексцесии, но явно е пред пубертет....