лошо поведение при 9г. дете- моля за съвет

Няма нужда да ни крещиш с този шрифт. Големите букви няма да придадат допълнителна тежест на написаното от теб.

Малко, оф.

Като чета, все повече се убеждавам, че телевизията влияе зле на децата ни.
Е, да- не откривам топлата вода. Но го проумявам за сетен път-за себе си.
Отдавна ми го повтаряха познати и приятели, даже им се чудех, как спират детски канали в къщи или ги махат от настройките на телевизорите...
Телевизията заема онова време от деня, и краде от времето, което родителите трябва да прекарват с децата си.
А виждам и по себе си. Когато нямам време за децата-пускам им телевизор.
А телевизията може да се окаже много "лоша бавачка" за децата ни.
Тя не може да замени онова време, което можем да прекарваме заедно, да си говорим, общуваме.... Но за сметка на това, дава лош пример за лошо поведение и груб език на децата ни.

На Коледа синът ми получи Монополи за подарък.
Промяната в него е очевидна и не мога да не я спомена. Той също скоро ще навърши 9г.
От как всяка вечер играем заедно с него, се промени някак самата атмосфера в къщи.
Той стана много по-спокоен, намаля агресивните изблици и повтарянето на заучени фрази и алгоритми от Наруто, Рейнджъри и тям подобни глупотии...
Семейните игри в тази възраст са много подходящ метод, родител- дете да изградят контакт помежду си, да прекарват повече време заедно. Да общуват помежду си. Да изградят доверие помежду си и въобще някaква близка връзка.
От Коледа насам синът ми не е потърсил да гледа агресивна детска анимация, някак си не го влече така както преди. Гледам да ограничавам до максимум гледането на ТВ.

Разбира се дори и временен, резултатът е показателен.

И аз малко към Офф-а.
Не може да се обвинява телевизията за проблемите на децата. На мен и през ум не ми е минавало да махам канали или да ги забранявам. Така или иначе телевизията е част от масовата култура (което не я прави нито добра, нито лоша). За тези напъни за изхвърлянето на телевизора или забраната на определени канали и време за гледане зная, но не ми се виждат особено удачни. Причина - в момента, в който децата се докопат до телевизор ще гледат всичката боза, за да си наваксат. А и съществуването на телевизора и програмите не е пречка за семейните игри или някакви други занимания. Всичко опира до мярката, а тоталната забрана и големите ограничения не водят до нищо добро. Контрол върху програмите за деца трябва да има, но и зависи за каква възрастова група става въпрос. МОите гледат телевизия, но не са станали нито агресивни, нито говорят със заучени фрази от филмчетата. Имат сто странични занимания и общуването е на ниво, включително семейните игри (които от известно време съм отстъпила на баща им). Не усещат ограничения за телевизията, защото с времето са се научили да си слагат границите. Досега не се е случвало да не си научат заради някое фирмче.
 Това, че някои родители гледат на телевизията като на бавачка е порочна практика. Нея не искам да я коментирам. Имам познати, които изхвърлиха телевизорите си, защото децата им зарязваха всичко заради телевизията. Но в същото време, в момента, в който децата им отидат на гости при бабите си, например, не се откъсват от телевизора. Е, каква е ползата от ограниченията и забраните, тогава?

Към офф-а


Преди време бях чела статистика, според която децата, разполагащи с телевизор в собствената си стая са значително по-глупави от тези които нямат. Без да коментирам самото изследване, причината звучи логична - тези деца прекарват повече време от връстниците си (които нямат) пред сменящи се образи, не изискващи умствено напрежение и по този начин мозъкът закърнява в известна степен. 
Естествено, крайностите не са за препоръчване, но аз съм категорично ЗА ограничаване на "губи времето".

А аз специално, не ограничавам гледането на каквото и да било като жанр (не съблюдаваме дори и възрастовите ограничения), но забелязвам, че дъщеря ми има склонност да гледа едно и също нещо по милион и един път, за да не върши нещо друго, което по мое мнение е по-полезно. Е тук вече започвам да ограничавам.

Изобщо не става въпрос за телевизори в стаите на децата. Нашите нямат телевизор и ако искат да гледат нещо отиват в хола. Телевизорът няма място в детската стая. В момента и лични компютри нямат, поне докато не отидат в гимназията. Детската стая е за учене, игра и спане.

По повод изследването, много зависи какви са образите на екрана. Ако са само типично консуматорските рисувани филмчета и сапунки за деца е ясно, че ще започнат да затъпяват. Но има и достатъчно образователни предавания и филми за неща, които ние не бихме могли да им обясним или нарисуваме и се обясняват по-лесно с картинки, графики, анимирани изображения, които почти дават идея за 3Д.

Бенисима,
явно и е трудно да се справи емоционално с такава промяна. Нова е в класа, а всички знаем какви могат да са момичетата в тази възраст една към друга. Баща и го няма, това е още един фактор.
Не се опитвам да извиня поведението и, но едва ли и е лесно.
Че  децата в класа не ходят на занимания може да не е вярно, просто тя не знае.
Нека сама си избере занимание, било то спорт, музика или езици и да развива областите в които е добра.

Има ли си приятелки, води ли ги в къщи? Защо не покани едно-две момичета у вас да се запознаете? Заведи ги на кино, на почерпка.
Тя сигурно ще каже че е тъпо, но в класа на сина ми много си ходят на гости и с преспиване и родителите насърчават приятелствата. Така се сприятеляват децата и родителят има контрол.

Това с Монополи-то е много добра идея. Ще можете вечер да играете заедно. Ние също играем Монополи, Каркасон, Скрабъл и други игри.

ами тя си е в стария клас- с децата, с които беше от първи клас заедно, поддържаше връзка с тях и докато бяхме в австралия, така че не би трябвало да й е толкова трудно да свикне пак в училище. учителката е същата, няма много проблеми с наваксването на уроците-май запомня всичко в училище и след това затова реагира бурно, когато се опитваме да й кажем да учи и в къщи. мен ме плаши най-вече агресивността й напоследък, постоянните викове и крясъци от нейна страна вкъщи. в училище знам че е много кротка, но вкъщи е някакъв ад, особено в почивните дни. на всички е забранено да говорят, защото иначе може да не чуе нещо от любимия канал jetix. имам чувството че имитира всички викове и крясъци оттам. тази седмица ще я записвам на танци и на карате и ако успея да издиря още някой спорт няма да е зле. да й се запълни времето, че иначе лошо. и дано започне да се изморява на тренировките и да не прави толкова проблеми преди лягане. на мен ми се приспива към 22.30, а тя се опитва да изгуби колкото се може повече време, за да не легне преди 23.....моя приятелка ми разказа, че навремето дъщеря й като тръгнала на танци, започнала да си ляга в 9 вечерта изморена. дано подейства стратегията.

Хубаво си решила. Запълването на времето е най-доброто според мен срещу детската скука. Дано и на нея да й хареса.

Само, ако може да се включа като опонент на онези, които съветват за як контрол и строго поведение спрямо детето. Понякога, особено в тази възраст, за да не загубят онова, което им харесва, децата се научават да лъжат. Имам спомени за мои съученички, колкото по-строги бяха родителите им, толкова по-обиграни лъжци бяха те. Сега го забелязвам и по собствените си деца - там, където съм категорична за нещо, започвам да усещам и лъжа. Избягвам го засега с разговори, мисля, че ме разбират. Но трябва да се внимава, че в по-късна възраст няма да ни е толкова лесно да хванем лъжците.

Аз имам същия проблем, само дето дъщеря ми е на 8. Мисля че е рано за пубертет и честно казано опитах какво ли не и нищо се получава /отнех й телефона, ограничих Интернет, от доста време нищо не й купувам/, напротив винаги е била много ученолюбива, а сега с мъка пише домашните. В къщи не помага с нищо , говори лошо, с мен е много агресивна, обижда ме и т.н.т. Засега има респект от баща си, но той работи и се връща покъсано, а и това не е решение. Близки ме посъветваха да се консултирам с психолог. Ако някой знае добър психолог в Пловдив моля кажете ми!

Не прочетох всичко от отговорите.
Съчувствам ти. Трябва да говориш с дъщеря си, като с приятелка. Не трябва да губи доверието си към теб. Но и много е важно да запазиш респект.
Според мен е наложително да говориш с родителите си за възпитанието. За тяхното отношение. Трябва да сте на едно мнение и да имате единен подход.
Това с глезенето е бомба със закъснител.
 Не и правят добра услуга на детето

От личен опит те съветвам - когато прекалява наказвай,но помага преди всичко общуването.Бъди първо приятелка ,а после майка.Всичко ще бъде наред,когато повярваш , че си достатъчно силна за да се справиш с проблема.

Явно търпение му е майката...
Пожелавам го и на себе си.

Benissima,
При нас стои същия проблем. Дъщеря ми е на същата възраст и въпреки, че доскоро бях голям авторитет за нея и за всичко ме слушаше, то от няколко месеца поведението й коренно се промени. Щом й направя забележка, тя започва да отговаря или да нервничи. Иначе е заета и няма време да скучае - ходи на танци, английски и таекуондо.  Но не пропуска и сапунките, което ме вбесява. Имам чувството, че си претупва уроците, само и само да гледа някой сериал. Всичко това го отдавам на възрастта и предпубертета.

/Може пък да си няма приятели детето и да страда! Пък и сте пътували доста явно - смяна на средата, стрес... децата са чувствителни към промените. Ако можеш, помогни и да си намери подходяща среда и занимания./
Съгласна съм с мнението на шемет .А бабата и дядото да се заемат със спорта да разберат лесно ли е да водиш,чакаш и вземаш дете от занимание.