Освен това има много разминаване в поста ти...
Хем искаш ти да си тази, която знае всичко, хем акушерката, която нищо не знае, да ти "обяснява и да те информира'....
Аз не виждам много логика в това, извинявай....
Да не говорим пък, че естественото раждане, така, както тялото ти го диктува, според мен ( а и не само) е мнооооого далеч от раждането с упойка...
И да си кажа , аз не платих и стотинка за раждането и престоя ми в болницата - все си мисля че заради това се осигуряваме и аз и мъжа ми. Ама е факт , че го караха през просото и без грам да се съобразяват с чувствата ти - да това им е работата, ама аз не съм робот да изпълнявам заповеди , без да ми се каже защо. Затова следващият път ще си платя, ако нещата не са се променили.
А да подчертая ,аз раждах естествено без упойка , е не съм и искала де, биха ми бусколизин накрая , след, като родих и ми казаха , че имат да слагат три шева, та затова.
И както вече писах , по съм недоволна от отношението на лекарите след това , аз наистина нямах никаква информация за бебето си, ревала съм пред детското отделение и съм се молила и сле днамеса на мъжа ми са ми давали инфо( да не говорим , че преляха кръв на дъщеря ми без да знам , без да ни питат с мъжа ми, научих на другия ден, от една педиатърка, когато отидох да взема дъщеря си и тя ми каза " Ааааа вашето бебе , дето вчера му преляхме кръв , аа не може да го видите то е в интензивно". Дори не искам да си спомням как с епочувствах в този момент, макар че никога няма да го забравя. После идваха да ми се извиняват и да ме карат да подписвам нещо , че съм съгласна и да ми казват как имало много работа и еди кой си пропуснал да ме уведоми......А аз родих вечерта в 2 , сутринта всичко беше наред, показаха ми бебето , ама не ми го даваха бебето , че се "чистело". За такава липса на информация говоря - дали станах достатъчно ясна????
Айде да не разводнявам темата, защото не пожелавам на никоя жена , която става майка за първи пътда преживее това, което аз преживях и съм сигурна че не съм единствената.
Слава Богу, имам си живо и здраво дете , което вече е на година и половина и не боледува, изписаха ни с тежка анемия уж, поне товапише в епикризата , а дъщеря ми има по -висок хемоглобин от мен в момента - 130. И още го кърмя , въпреки ,че и когато попитах в болницата как да кърмя, отговора беше - ама ти не знаеш ли?...
Ама хайде много се отнесох наистина.
Истината е , че в България трябвада се променят много , много неща и то от нас зависи.
Само за мен ли това е кошмарно?
Или трябва и на мен да се случи, че да имам опит и да говоря от собствен опит?
Трябва ли да изтърпя всичко, че да имам право да коментирам?
nellyani аз не бих подписвала нищо след това.