За връщането на работа, майчинството, болничния и мръсната ни държава

В първия пост авторката пише, че е получила със 70 лв по- малко от "мизерната" си заплата.На последната страница изчисли, че болничният й ще е 40 лв за 5 дни.Т.е. ще получи с 30 лв по-малко от нормалното възнаграждение.А за периода, в който е била в майчинство не е плащала нито данъци, нито осигуровки.Така че наистина не разбирам на какво е бясна.

Защото е плащала и трябва да плаща,получила е по-малко и се чувства ощетена,най-елементарно казано.Тя сама е обяснила че е изнервена и си излива гнева.Какво толкова, има право да си го излее.

Извинете, ама на вас какво ви е длъжна държавата???????????

Ей с тоя начин на мислене - БЪЛГАРСКИ - дето си мисли, че ВСЕ НЯКОЙ ЗА НЕЩО МУ Е ДЛЪЖЕН, никъде няма да стигнем  

Другарке дето сте отворила темата. Живея в САЩ.

Майчинството, което позволява ДЪРЖАВАТА (онази, ВЕЛИКАТА  ) - е 12 седмици НЕПЛАТЕНО (НЯМА платено) и то ако работиш във фирма с над 50 човека. Иначе на следващия ден могат да те уволнят като мръсно куче. Ама не съм видяла един американец да плюе ДЪРЖАВАТА. Напротив!
(така и почти в ЦЕЛИЯ развит свят)

БОЛНИЧНИ за гледане на дете - НЯМА! Ако детето ми е болно, съм свободна да си взема ОТПУСКА (от онази, ДВУСЕДМИЧНАТА, дето трябва да ми стигне и за почивка и за всичките болести, през които ще мине детето ми в период на 1 година)
Някой фирми позволяват болнични за деца, но ДЪРЖАВАТА - не позволява нищо!
Ако остъстваш, защото детето ти е болно повече от 2 седмици годишно - могат да те уволнят, БЕЗ ЗАЩИТА от държавата.

Но не съм видяла ни един американец да се оплаква от това!

Хайде, по малко виене и повече конструктивно мислене. Разберете НАЙ НАКРАЯ, че за СМЕШНИТЕ данъци от 10% които плащате в БГ получавате МНОГО повече, отколкото за ПЛАЧЕВНИТЕ ПЪТИ ПО ТОЛКОВА които хората оставят в САЩ, като в замяна НЕ получават нито майчинство, нито здравна осигуровка, нито безплатно образование, нито детски градини/ясли, нито пенсия.

АМАН  

не са 10%.За 900 лв има 200 лв данъци от работника,300 от работодателя,това колко процента са?А ДДС-то което плащаме навсякъде,това са си още 20 %.Ако тръгнем да ги смятаме може би плащаме най-високи данъци.
Абе не си на ясно за данъците,ама трибуната е за всички.

 
Е, е, посмали малко! Тия 200 лева не са само данъци, а и осигуровки - социални и здравни! Точно за такива неща, за каквито тук става дума - болести, майчинство, злополуки, пенсия...

И наистина тези претенции са малко прекалени. Отдавам ги на бурното емоционално състояние, описано от авторката. Но, както самата тя е казала, не са само те. А и много хора се справят с къде-къде по-малко пари на месец. И с деца, да.

Лени, не сравнявай нещата тук и там. Несравними са. По много причини. За мрънкането обаче си права. Най-малкото се хаби твърде много енергия, която би могла да бъде впрегната в нещо конструктивно.

няма да ги смаля защото са толкова.Мога само да се поправя.Общо данъци и осигуровки,както си казала ти е правилно.Изразила съм се грешно.

безкрайно съм наясно с данъците.
съпругът ми работи в БГ от  много години, та са ми добре известни всички удръжки до стотинката

200лв от 900лв са 22%

аз плащам три пъти по толкова процента, за да получа същото   30% от моите данъци отиват за войната във Ирак? А от твоите?
моят работодател плаща също толкова

за ДДС-то няма какво да си говорим, тука говорим за болнични и заплата
НО ГО ИМА И В САЩ (от 0 до 10% според щата)
***

Моят отговор няма за цел да се впуска в подробности. Моят отговор иска, ей тъй, да внесе МАЛКО перспектива чунким ЕДИН поне човек схване, че това прословуто РОПТАНЕ срещу ДЪРЖАВАТА, го няма там където аз живея, въпреки МНОГО повечето ПРИЧИНИ да го има.

за други страни не мога да говоря, защото не живея там, но вие си попитайте ако ви интересува.

Няма роптане защото системата работи правилно.А тук не!
Тук никой не носи отговорност, а иска да лапа.Така ли е там?

Не, Галя, хората са различни 
простички, такива, плащат си данъците, осигуряват се 100% на това, което изкарват, не само докато са в майчинство 
да ме извиняват, тези от вас, които спазват законите, моите уважения 

в МНОГО отношения, но не са за тази тема

Даваш пример за САЩ ок!!! ама кажи там и с най мизерната заплата която полу4ава6 примерно около 10$ на 4ас единстженото не6то което не мойе6 да си позволи6 да си купиш като излезе6 еи така просто на разходка е ЖИЛИЩЕ.  С такива мизерни пари за там може6 да си позволиш абсолютно ВСИ4КО. Никога не би се замислил дали да купи6 едно и да се ли6и6 от друго. И няма да има6 вси4ки тея ядове с които ние сме принудени да се сблъскваме всеки ден и да се 4удик как да осигурим що годе нормални условия за децата си и семействата си.
И вси4ко това го казвам с ясно съзнание и като 4овек който е живял там а не слушал истории от някой друг.
Мъчно ми е 4е има толкова много хора които оплюха авторката на темата и защитават една държава в която права имат единствено циганите!
И това дали държавата ни е длъжна да ни гледа децата или не е въпрос също на политика. Защото по ОФИЦИЯЛНи статистически проу4вания  след 50 години БЪЛГАРИТЕ ще са малцинство в  БЪЛГАРИЯ. И ако не държавта КОЙ друг би могъл да насо4и политиката си и да помага на младите семейства в отглеждането на дезата за да не се затрием като нация ???

Не. Не съм получила със 150лв. по-малко, а със 70 лв. Абсолютно точно. 627 лв. са ми преведени по заплатата, т.е. със 70 лв. по-малко. Във фиша ми има 40 лв. - болничен, това е заради надчислението на болничния на 220лв, което ме вбесява - ДА!

Относно периодите дето сме в боничен, а после майчинство ...
В края на краищата, не съм си останала вкъщи, за да си почивам. Нито си вея краката по улиците, нито съм излизала по кафетата, за разлика от доста бременни мами, които се водят на работа, но са нон-стоп в болничен, понеже им е много трудна бремеността, та си почиват по кафетата и магазините. Аз с Алекс работих 4 дни отгоре, като бременна, а с Момчил - 2 седмици отгоре. Никога не съм се покривала. Ето ви една снимка, как са ми изглеждали краката в шестия месец на бремеността, и докторът все викаше по мене да си почина поне седмица, но аз никога не отстъствах, защото съм бременна. Исках, ако се наложи да ползвам болничен, да го ползвам само ако Алекс се разболее и си остане от детска, защото нямам на кого да го оставя...

Не мога да ъплоудна снимката, за съжаление. По-късно ще я.

За заплатата. Когато ви казах, че сами си тичаме за всичко, аз не ви излъгах. Разходите ни са огромни, парите си текат все покрай децата и кредитите, които изплащаме - ипотечен и потребителски, за обзавеждане. Казах ви - никой не ни помага. Наистина се бъхтим и наистна живеем с тефтера и химикалката. Да, аз си смятам парите напред и ги смятам колкото може по-точно. На Алекс детската ми е 40лв. На Момчил - 40лв. Ако държавата ме лиши от някакви пари от заплатата ми, ще ми позволи ли аз да НЕ си платя на едно от децата детската? Нормално ли е 40 лв. за пет дни? И още - за моята заплата. На нас всичките ни познати са в този бранш и повечето знаят какво работя. Никой не ми вярва, че работя за тези пари, защото те взимат от 2000лв. нагоре и ми се чудят само, че така съм си изоставила нещата.
Ставаше въпрос за това дали сме се изучили. На нашата работа учим всеки ден - по цял ден четем за компютри, софтуери, хардуери, правим тестове и т.н. Аз съпортвам доста клиенти, откарвала съм до два часа посред нощ на скайпа, американците като ти цъфнат със 7-10 часа закъснение, си лягаш сутрин рано ... Това са си мои проблеми, мои неща. Парите ми аз си знам как си ги изкарвам. Срам ме е да си кажа заплатата пред колеги, от моя бранш, защото знаем как се работи и за какво става въпрос.
В нашата фирма правим и тестове веднъж годишно, с които ни проверяват нивото на знанията. Ако шефовете са недоволни, повтаряме теста и така, докато влезем всички в час. На български не говорим. Всичко е само на английски. И няма компютърна грамотност просто - четеш и се оправяш и питаш и така ... Не е лесно, но АЗ НЕ ЗНАМ ЛЕСНА РАБОТА. На всички е трудно. Аз, обаче, МНОГО СИ ХАРЕСВАМ РАБОТАТА!!!КОЛЕГИТЕ!!!ФИРМАТА!!! Не съм доволна от държавата си, защото никога не мога да си взема моето докрая.

Не гледайте тези 900лв. бруто, защото не за първи път взимам по-малко от 700. Все има някакви изчисления, дето те омотават в НОИ - ако ти вдигнат телефона.

Момичета, ако не ви е проблем, знам че трябва доста смелост и усилия, само една мама по-горе го направи, кажете вие как сте със заплатите. Стига с това доволни-недоволни. Казахте го горе - който има претенции, да се оправя с шефовете си и да се бори зза заплата. Който иска да може и да знае - да чете и да се учи. ОК. Не виждам къде е проблема. И моят случай е това. И двамата ми родители са без средно. Пишат, четат и толкоз. (Баща ми е починал отдавна). Още като студентка почнах да работя. Винаги съм работела, това си беше мое желание. Ходя си на работа и винаги се осигурявам на пълна заплата, а винаги взимам все по-малко от това, което уж ми казва закона - разказах ви вече за болничния по майчинство... Както и да е

Аз наистина си имам своите причини да съм ядосана на тази държава (България си я обичам безкрайно, под държавата имам предвид правителството). Навили сте си, че ще ми я защитавате - ОК.  Лошо няма, харесва ми, че имате мнение, но не ми харесва, че ви се виждат много парите, които съм заработила.

Така, да продължа с още две неща...
първо, заплатата ми определено не е много, щом като аз трудно достигам стандарта на живот на средната БГ-майка, спроед този форум. Подфорума за екскурзиите ме изумява. Как успяват мамите (може би и там има такива, на които 700 нето ще се види много) с БГ заплатите си да ходят на толкова много места - чужбина, БГ екскурзии, круизи и прочие. Ние наистина едвам се оправяме с парите.
на ресторанти не ходим - мъжът ми днес има РД и излязохме за пръв път семейно откакто сме 4-членно с-во, на ресторант. На дискотеки не ходим, нито на клубове някъде, нито по барове, нито на ски, нито на спотрове, нито на концерти, кино, театри, танци, и прочие...Колко ли сега виждат себе си в мене ...Сигурна съм... Много ми се ходи, но нямам пари. Не ми стигат. Ако успея да отделя за билети за нещо, нямам детегледачка - за нея ми трябват повече пари. Оригинални дрехи не носим- купуваме си обикновени дрехи. Като пазаруваме - а сега най-важното - не мога да кажа, че ядем от най-лошата храна, защото от миналата година покрай захранването на малкия, почетох насам-натам и малко вече филтрирам храните, като пазарувам. Но ние не купувам скъпи храни, гледам да са здравословни, но скъпо не купуваме. Въпреки това, колкото и да се ограничавам в парите, имам чувството, че точно за храна отиват.
Перем нощно време, икономия на ток, готвим си вкъщи, икономия на храна и т.н. Както казва майка ми - къде са ми парите - не знам. Не че са много тези пари, вие знаете сами как изхвърчат 700 лв. в София. Мъжът ми и той каквото изкара - до стотинка - за кредита.
Нали за това говорим в тая тема - да се оправяме сами, да сме независими и да не висим на родителите - теми са отворени всякакви потези проблеми.
Защо, обаче, малко си изменяме мнението в различните теми, ми се струва ...
Ако не живеем при свекърва, плащаме наем, или ипотека. Т.е. заплатата отива там. И оставаме без пари. И така, защо при условие, че поради една такава причина, аз съм принудена да живея с предварителен график на заплатата си, защо да не си правя сметка и за 20-те лв. Малко ли са 20лв?. Нищо не са, да - всичко е много скъпо. Ама ако ги нямаш, не можеш да си купиш на детето сиропа, ако се наложи.

Ето така живее моето с-во. Не взимаме от никого нищо, не искаме, но се чувстваме ощетени.

И не е само заради темата, която отворих.

Хайде, разказвам и второто.
Когато родих Алекс, се наложи на третия месец (веднага като ми свърши болничния) да го оставя на майка, в провинцията, тя го гледаше, а аз се върнах на работа - не ползвах НИТО ЕДИН ДЕН майчинство! Тогава взимах 350лв заплата нето. Малко по-малко. Мъжът ми работеше и той и двамата едвам събирахме парите за ипотеката и ремонта и си живяхме се месеци между кашоните и багажа в разкъртения "нов" апартамент. Добре, ама тука вече всички ще ме разберете, щото знаете кво е - оставяйки бебето при майка, аз не спрях да плача. На мъжа ми му писна всяка нощ да плача и се караше с мене. Докато почнах да плача нощем в тоалетната за малкия. Това са си мои грижи.
На работата веднъж един мъж (взимаше стока с бус) беше дошъл с детенцето си - момченце на 5-6 г. и аз, като видях детето, изведнъж изревах и право в тоалетната - на работата. Чистачката ме хвана да плача и се разрева с мене.
На женския пазар, един следобяд, мъжът ми, докато си купуваше от едни турци маратонки за 12лв., аз пак изревах и приклекнах, защото ми стана зле чак и мъжът ми много се изплаши - бях пребледняла - още помня как ме придуши изведнъж тогава, защото на съседната сергия една туркиня - продавачката - си държеше детето и то спеше в скута й. А на мен ми дожаля пак за моето. На годинка някъде беше. След този случай, на братовчед ми децата, като разбраха, дойдоха в София с Алекс и поседяха известно време, да му се радваме с баща му. Много исках да си карам майчинството тогава, но не стана, защото нямахме пари просто. Нито имахме кой да ни помага - неговите родители си живеят за тях, аз имам само майка-пенсионерка, но тя поне ни помогна много, като взе Алекс. Защо ви го разказвам това? Защото ... върнах се и все проклинах тъпата заплата, която така ми трябваше, а момичето, което ни беше Шеф на човешки ресурси ми обясни, че понеже съм се върнала на работа имам право на 50% от майчинството. Тогава, точно когато взимах 350 нето заплата, данъка на парите ми беше точно колкото едно майчинство. Или, веднъж моите удръжки си бяха колкото едно майчинство, втори път парите, давани ми за Алекс, бяха отрязани на половина.
По същото това време, роди (заедно с мене) комшийката отсреща - с/у майка. Тя има момиченце. Тя никога не е работила през живота си. Никога. Получаваше си майчинството, живееше си с детето си и му се радваше. Като си идех у майка, все я гледах на двора как си гледа детето и му се радва - тя добре си гледаше детето, м/у другото. Стана ми гадно, че на мен ми се взимат едно майчинство и половина, за да се даде на хора, които никога не са работили. Майка я попита какво ще прави като й спрат майчинство и тя каза само "Ми на борсата" и това беше.
Аз не искам нейния живот. Моят е много по-добър. Но не искам заради МЛАДИ, ЗДРАВИ, В СИЛАТА си хора, да бъда ощетявана аз...

Предният ми пост не завършва добре, темата отива настрани ... Съжалявам, за което, ама нали заговорихме за вълненията ми и споделям още едно нещо, което ме е подразнило.

А! Че се сещам. Точно тогава, когато Алекс бе при майка, а аз - в София, на работа, за пръв път влязох във форума на БГ-мама и се регистрирах, нещо търсех та ми се наложи ... И точно тогава се водеше лют спор на първите страници точно на този подфорум за това, че работещите майки взимат 50% майчинство. Техните деца 50% хора ли са? Или имат 50% нужди? Не знам... И тогава ми горчеше болката в гърлото.

щях да се смея, ако това, което казваш не беше трагично
ей заради такива заблуди, на студентчета дето идват за 5м в САЩ и си мислят че са ЖИВЯЛИ там, останалите българи си мислят, че в САЩ със сервитьорски труд и заплата човек си живее като бей

живея тук от много години, позволи ми, моля, да знам по-добре от тебе какво е възможно и какво не е възможно в САЩ.

ТА, обясни сега на другите как със заплата от (да речем) $10 час и  160 часа месечно (това са 1600 месечно БРУТО) да платя наема си от (да речем) $1000 и да изпратя детето си на ясла (от 6 седмична възраст!) за още $1000.

ХМ?

Към авторката:
Спри да гледаш в паницата на другите и се радвай на това, което ти е дал Господ.
Защо вместо в подфорума за екскурзии и круизи и в Красива мама, не почетеш малко в Проблемното.Там хората си продават жилищата, живеят на квартири и теглят кредит след кредит, давайки хиляди левове всеки месец за лечение.И успяват да се справят.
Бих казала въпрос на приоритети.
На никой не му стигат парите.На едни за хляб и ток, на други за ресторанти и маркови дрехи.

galaUSA, наистина съжалявам, че ти е толкова тежко. Но ако приемеш един съвет от мен: Недей да гледаш другите! Така рискуваш каквото и да постигеш в живота да се чувстваш винаги нещастна.
Имаш семейство, деца, което е безценно и е достатъчно да си щастлива.
Знам, че живота не е лесен, но никъде не е. И в чужбина не е. Хората навсякъде имат проблеми. Наистина те съветвам да не се озлобяваш, тъй като ще предадеш това и на децата си.
Аз например съм имала и много и малко в материално изражение и повярвай ми това не е нещото, което те прави щастлив или нещастен. Човек така е устроен има винаги положителни и негативни емоции. Винаги ще ти се струва, че има по-щастливи  и по-нещастни от теб. Не гледай какво имат другите, просто се съсредоточи над собствения си живот.
Така рискуваш да изживееш живота си нещастно.