Рождените дни?!

  • 32 919
  • 77
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 702
Фуси, това ми е една от любимите песни Hug Благодаря  Hug

# 46
  • Мнения: 256
   Днес моят син навърши 13 години и за първи път нямаше тържество, той така пожела. Отпразнувахме го само семейството, в къщи.  Винаги на всеки рожден ден сме организирали празненство, каквото той пожелае. Винаги е изглеждал много щастлив. Аз също, моето чудно дете пораства пред очите ми.
Но някъде между усмивките и радостта в този щастлив ден винаги съм си задавала един въпрос, дали и една друга жена се сеща за този ден, какво изпитва.
Като ви чета, се замислям какво ли преживява моето момче.
Бих искала да го попитам за днешния ден. Но не знам дали имам право.
Tired
Знае от 3 годишен, че аз не съм го родила. Минавахме през различни етапи и болки.

# 47
  • Мнения: 1 418
Руми,честито на порасналото момче  bouquet Да ти е жив и здрав!
Иска ми се да ти кажа нещо което малко да те успокои ,но незнам какво да е то.За мен се оказа,че никога не са се сещали.Цялото село на БМ знае кога съм родена,само тя не знае.Важното е че сте празнували рожденният ден както той е искал и че сте до него.Ако мен  майка ми ме беше попитала за този ден щях да се почувствам по-добре че има с кого да споделя и да поговоря,но ние никога не говорим за това.При всеки е различно и съм сигурна че ще подходиш по най-правилният за детенцето начин.Ти си неговата мама и никой не го познава по-добре от теб  Hug

# 48
  • Мнения: 256
  Благодаря ти Кристи! Hug
Аз рядко пиша , макар че чета почти всичко  . Нямам думи за твоята история просто!
Прегърни от мен страхотното си момченце.

# 49
  • Мнения: 1
 Имам смътен спомен, когато рожденият ми ден е празнуван като малка. Впослествие също по мое искане майка ми и баща ми са престанали да го празнуват, т.е. да канят гости и т.н. Само ние, вкъщи. Като наближи датата изпадам в странни настроения, които половинката ми веднъж окачестви като предрождествен синдром. И въпреки че не го празнувам, страшно много се засягам ако се случи някой близък човек да забрави да ме поздрави.

# 50
  • Мнения: 1 249
Момичета  Hug,
Случи ми се същото като на няколко момичета тук, които успокоявах.
Обади ми се приятелката ми да попита кой от дните ще празнувам, че да си знае и да не се изложи.
Казах и, че предлагам два отговора:
Оптимистично-делови -  всеки от евентуалните дни и на всеки с много подаръци ...
Искреният - ако може да ме няма на тези дни ...

 

# 51
  • Мнения: 2 123
 Hug Hug Hug

Когда вам одиноко и грустно отчего-то,
Иль что-то охота понять,
Пойдите и спросите седого звездочета,
Он рядом рукою подать,
На все вопросы в мире есть у него ответы -
Прочел он три тысячи книг,
И выучил все небо, измерил все планеты
И позволит вам взглянуть на них .

      Там на большой высоте,
      Даже сказать страшно где,
      Звезды висят, как будто апельсины,
      Но между звезд, между звезд,
      Задравши хвост, пышный хвост,
      Ходят кометы, важно как павлины,
      А на луне, на луне,
      Едет медведь на слоне,
      Лунный медведь - голубенькие глазки,
      Не замечает он того,
      Что мы глядим на него
      И сам себе вслух читает сказки.

И вся печаль проходит, когда глядишь на небо -
В трубу или просто в окно,
Но, правда, в это время ни дождика, ни снега
На улице быть не должно,
Тогда среди несметных сокровищ небосвода
Найдется звезда и для тебя,
Но только надо, чтобы хорошая погода
Была на планете Земля.

      Там высоко, высоко кто-то пролил молоко,
      И получилась млечная дорога,
      А вдоль по ней, вдоль по ней,
      Между жемчужных полей,
      Месяц плывет, как белая пирога,
      А на луне, на луне,
      На голубом валуне,
      Лунные люди смотрят, глаз не сводят,
      Как над луной, над луной,
      Шар голубой, шар земной,
      Очень красиво всходит и заходит.

http://www.youtube.com/watch?v=4L-GtTN2J9k

# 52
  • Мнения: 69
Момичета  Hug,
Случи ми се същото като на няколко момичета тук, които успокоявах.
Обади ми се приятелката ми да попита кой от дните ще празнувам, че да си знае и да не се изложи.
Казах и, че предлагам два отговора:
Оптимистично-делови -  всеки от евентуалните дни и на всеки с много подаръци ...
Искреният - ако може да ме няма на тези дни ...

..... просто бих помълчала с теб в това "от никъде"   Hug Hug.... ще отмине прилива ... до следващия!
Тежко ми е когато мълча заедно моето момче ... дано ние, хората, които ви обичаме успяваме да направим болката по-поносима

# 53
  • Мнения: 380
Имам смътен спомен, когато рожденият ми ден е празнуван като малка. Впослествие също по мое искане майка ми и баща ми са престанали да го празнуват, т.е. да канят гости и т.н. Само ние, вкъщи. Като наближи датата изпадам в странни настроения, които половинката ми веднъж окачестви като предрождествен синдром. И въпреки че не го празнувам, страшно много се засягам ако се случи някой близък човек да забрави да ме поздрави.

И аз изпадам в доста тежки неконтролируеми кризи около РД. А мама казва, че не съм осиновен...

От години не празнувам и се радвам ако пропуснат да се сетят за мен...

Шантава работа...

# 54
  • София
  • Мнения: 9 517
Опитвам се да разбера, защо и какво... миналата година всичко беше наред, по-миналата също, тази година цяло година го чакаше този ден, сам направи програма, как ще празнува, кога и с кого ще празнува. Единственото, което не можахме да му осигурим, е празненство в клуб /поради липса на финанси/, но той го прие мъжки, замени го с празненство с Дядо Коледа. Денят беше супер... докато не се напишка на празненството. Прие го мъжки - тръгнахме си всички, той не плака, не страда, дори и след това не обели дума, каточели има някаква предопределеност в него, че няма как да му се случи нещо хубаво и в същото време, когато се случва нещо хубаво да бърза да го изконсумира, за да не пропусне нещо... после още два дни празнувахме - гости, подаръци, игри, свещи, торти... и днес сутринта облече всичките си дрехи наопаки. Върна се назад 3 години за 3 дена... Какво става? Защо? Какво ще стане догодина и защо трябва да е точно на рождения му ден - нали го чака цяла година този ден. Направо ми се реве, не знам какво да направя догодина, идея си нямам какво да му кажа сега...

# 55
  • Мнения: 430
           Кажи му ,че го обичаш и няма сила,която би могла,когато и да е ,да промени това!
  Аз също не разбирам какво се случва, защо страдам .... наистина не знам, но знам , че когато се чувствам специално на този ден, забравям да мисля .

# 56
  • Мнения: 1 249
Опитвам се да разбера, защо и какво... миналата година всичко беше наред, по-миналата също, тази година цяло година го чакаше този ден, сам направи програма, как ще празнува, кога и с кого ще празнува. Единственото, което не можахме да му осигурим, е празненство в клуб /поради липса на финанси/, но той го прие мъжки, замени го с празненство с Дядо Коледа. Денят беше супер... докато не се напишка на празненството. Прие го мъжки - тръгнахме си всички, той не плака, не страда, дори и след това не обели дума, каточели има някаква предопределеност в него, че няма как да му се случи нещо хубаво и в същото време, когато се случва нещо хубаво да бърза да го изконсумира, за да не пропусне нещо... после още два дни празнувахме - гости, подаръци, игри, свещи, торти... и днес сутринта облече всичките си дрехи наопаки. Върна се назад 3 години за 3 дена... Какво става? Защо? Какво ще стане догодина и защо трябва да е точно на рождения му ден - нали го чака цяла година този ден. Направо ми се реве, не знам какво да направя догодина, идея си нямам какво да му кажа сега...

Просто приеми, че е така.

Днес имам работа за сто човека.
Не я работя.
Налага се да пусна за чужбина хубав поздрав за РД по нета.
Мислех, че ще отнеме 3 мин.
Е, не намирам.
На всеки си поревавам, а имам да пиша текстоше и нямам време да го губя, ама ей на, това правя.
Дайте хубав клип за един човек  за РД, моля.


Имаме много добри дни, не губете вяра !
Е, не е задължително да са рождените ни, има и други дни.

# 57
  • София
  • Мнения: 9 517
Това го разбирам и приемам, но да се опитам ли да говоря с него или да се направя, че нищо не се е случило?
Пясък,  Hug, казвам му го всеки ден.

# 58
  • Мнения: 1 418
Фоксче spoko
нямам идея защо така се случва.Незнам дали това е правилното,но лично аз бих попитала.Може нещо да го тревожи,а да не смее да заговори за това.

# 59
  • Мнения: 430
    Фоксче , наистина не знам.Зависи от много неща , например в къщи осиновяването ми е тема табу , майка ми и баща ми се страхуват от разговори на тази тема.Би било адски необичайно и притеснително ако изведнъж майка реши да ме попита защо съм тъжна на този ден.Би ме притеснила още повече.Аз съм на 35 години.
    Но , ако у вас това е тема, която не се избягва, вероятно е съвсем логично да го попиташ.

Общи условия

Активация на акаунт