Лошите деца стават лоши възрастни

Ами зависи от детето според мен.

Аз също си спомням за такива съученици,които тормозеха наред другите,агресивно държание имаха не само към съучениците,но и към учителите..и живота като цяло.
Долкото знам единия от тях е в затвора сега,другия немил-недраг някъде из чужбина.

Аз също нямах кой знае какво поведение в училище.Също съм била груба и агресивна,но като погледна от сега поведението ми е било продиктувано от комплекси за малкоценност,от страх да не попадна под атаките на другите и да не покажа колко съм слаба и ме е страх всъщност 
Затова си мисля,че не може да обобщим всички под един знаменател,просто причините за агресията може да толкова много.

Убедена съм в това.
Онези две девойки, които бяха утрепали съученичката си, както и онзи Кристин, който беше нарязал на парчета съученика си Кристиян със сигурност тренират от детството си тези виртуозни умения.

n-та серия "гени срещу възпитание" 

_{Приемам залагания на коя страница ще се спомене "Гатака".}

Съгласна съм и аз.Неслучайно "лошите" хора са имали "лошо" детство,винаги има някакъв първоизточник и той най-често е в ранните години-някаква травма,лошо отношение и т.н..Убедена съм,че нравът на човек си е един и същ и не се променя с времето.Дай Боже,да успеем да осигурим достатъчно внимание,грижа и спокойствие на нашите деца,за да растат уверени в себе си и щастливи.

Пресен пример от днес  - http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1264524

Споменатия учеше в моето училище и тормозеше всичко живо...

М..дааа, обаче я питай майка му какво мисли за него. Сигурно, че е "малко буен"... Абе да го хванеш и да го стиснеш за врата, за да разбере какво значи да тормози чуждите деца.
Аз моята след 3 дни започвам да я водя на бойни изкуства, белким се научи да се брани от диваците сама...

Не смятам, че това важи за всички деца. И не смятам, че всеки възприема обективно поведението на едно проблемно дете, та да се говори с такава категоричност!

Прекалено крайно и обобщаващо ми се струва. Човек се променя непрекъснато.

Напълно съм съгласна, човек може да се промени от преживян стрес или ако постоянно бъде тормозен и ред причини, добро дете може да стане лош възрастен или обратно. Всички вариации ги има. Но едно проблемно дете не можеш категорично да кажеш, че винаги ще бъде такова, трябва да се търси разрешаване на проблема му,  да се стимулира това дете, негативната енергия в него да се насочи другаде ( в някой спорт или нещо друго), да се разговораря с него и т.н.

Това не е вярно.....а и е много обобщаващо

За мен е нормално лошото дете да се превърне в лош възрастен.
Под лошо дете нямам предвид само някое 4-5 годишно, а най-вече тези в тинейджърска възраст.
Агресивният, груб, с неуравновесено поведение тинейджър има много повече "шанс" да се превърне в лош възрастен.
Да човек се променя непрекъснато, но радикално из основи рядко.
Както се казва в поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът си не."

Малко е крайно. Имаше един "разбойник" в моето училище. Тормозеше и биеше всички. Беше повтарял класа n-пъти, изключван от няколко училища. Този човек в момента има прекрасно семейство и е добър баща. За професията му не знам, но и не мисля, че е от кой знае какво значение.

Мисля, чЕ няма лоши деца, а деца, които не раzбираме ...
Едно по буйно и темпераментно дете имащо нужда от движение и игри, zатворено в 50 квадрата панелка би се иzнервило до тепен "лошо" zа нула време.
Едно дружелюбно и обичливо дете, преживяло шок (раzдяла на родителите ... ) и на което се е променил живота , станал несигурен, иzнервящ ... би се променило zа нула време не можешда го поzнаеш
...
Та преди да напишеш лошо дете първо се осведоми zа живота му, после наиши лоша ситуация, лошо семейство ...
И още нещо ако едно такова дете успее да ревъzмогне и иzрастне теzи проблеми ще се научи да се справя със себе си и живота мнооого пъти по добре от деца непреживели таквиа ситуации и ще бъде по адаптивно .
Това ми е мнението.
Има много да се каже по темата. ПРиосто не може да се квалифицират децата с 2 думи и не може да се обясни с 2.

Съгласна съм точно с това мнение и мисля,че бъркате проблемно дете с лошо дете.Лошото дете не може да стане добър човек.Проблемнотодете можеда претърпи развитие и да стане един прекрасен човек.Има разлика между проблемен и лош.

Това е и моето мнение.
Затова казвам - зависи от детето - ако си му е заложена лошотийката, не може да се промени и се превръща в лош възрастен.
В спора - гени или възпитание, залагам на гените преди всичко.

А като те друснат хормоните в критическата и няколко години подред си истеричка оzначава ли , чЕ ще станеш лошата и гроzна Баба Яга?

Мммм - не е баш така.  Не е ясно 'лошото дете' дали поради възпитание или поради гени е станало лошо? 

По темата - нямам мнение. Гледам да възпитавам детето си да е достоен човек.

Аз пък не мога да разбера каква е разликата между проблемно и лошо дете? Къде се присичат границите?
То по тази логика, дали някой е успял или не, няма никакво значение. Аз познавам много успели хора, които са откровено зли. Което не им пречи да са успели, може би точно заради това. И да, до характер е може би, знам ли. Но пак не смея да го твърдя с такава категоричност.

съгласна съм.

Стига толкова сме били недоволни, нераzбиращи, сковани, нетърпеливи ...

А филма помните ли? И децата и недоволните въzрастни 

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може свободно да прави
цял куп забранени неща

Не можеш му каза я стига,
след гостите кой ще мете.
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете

припев:

Какъв ли ще стана се питам,
със сигурност още не знам.
Но само едно предпочитам
да стана, да стана голям (2)

иииии


"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

Не смятам,че това важи за всички деца,както и лепването на етикета "лошо дете".
По някога не можем да разберем децата ни и техните емоции....това което те чувстват вътре в себе си.
Като ,че ли с поведението си показват това,което не могат да изразят с думички.


Ето и нещо ,което си заслужава да се прочете.

   "Възрастният човек може да контролира емоциите си, да не дава израз на емоциите си или да ги потушава, то как стоят нещата при детето? Бързата смяна на емоционалните състояния е характерна за детето- то може да плаче и от един път да започне да се смее, да се уплаши, но при появата на познат човек страхът бързо да отмине, да се разгневи, но гневът бързо да отшуми при срещата с обичливия поглед и милата дума на родителя или педагога.
       
   1. Агресия- агресията е тясно свързана с гнева, със страха и силата. Тя обикновено включва провокиране на определено действие или поведенчески модел от страна на човека, на когото детето се е ядосало. Но агресия може да се прояви и когато детето иска да получи нещо, т.е. бори се агресивно и настървено да получи това, което иска - да победи в играта, да реши успешно
трудната задача и т.н. И успеха, който донася тази борба  предизвиква радост у детето, даже бих казала голяма радост, тъй като е преодоляло трудната преграда, която е срещнало на пътя си.
   2. Гняв- гневът е реакция причинена от оскърблението или унижението и изразява безпомощността или безизходността, в която се намира детето. Често гневът е примесен и с други емоции, като страх, отвращение, вина, мъка. Много често гневът отслабва страха и тогава детето проявява агресивност. Гневът зависи от умението ни да се само контролираме.
   3. Тревожност- тревожността се предизвиква от страха от неизвестното, от ситуация, чийто изход е несигурен, но важен за детето, от страха от загубата на любовта, сигурността и защитата. Засилената тревожност у възрастния засилва тревожността от детето и това ограничава радостта на детето при срещата му с възрастния. Способността на детето да понася тревожността до голяма степен е свързана със силата и доверието. Доверието заменя тревогата, когато детето повярва, че е в състояние да се справи със всичко. И това неизменно носи радост и увереност в собствените му възможности.
   4. Страх- страхът е една от най – неприятните емоции, но въпреки това е по – добре  да не бъде потискана. Децата възприемат като най- силна причина за страха заплахата от нараняване, след това е страхът от непозната ситуация, от тъмно, от странни шумове, от изоставени места, от отхвърляне. Травмите причинени от страха са най- дълбоки и най- трудно преодолими. Изправянето срещу страха отнема от неговата сила. Преодоляването на страха винаги носи радост и облекчение.
    5. Депресия- депресията при децата е смесица от тъга, гняв и отчаяние. Събитията предизвикващи депресия са: самота, тежка загуба, шок или травма, усещане за изоставеност или отхвърленост.
Ако едно дете вярва, че еобичано безусловно, ако е щастливо, то натрупва запас от положителни отношения към себе си, от който по- късно ще може да черпи и по този начин да се имунизира срещу депресията в живота.
   6. Тъга- тъгата е реакция на загубата и помага да се приспособим към нея. При детето тъгата се появява и при нараняване, неодобрение, неуспех, отхвърляне, изолиране, изоставяне, неполучаване на очакваното нещо, а също така и при тъгата на близък човек.
    7. Вина- вината е свързана с постъпките, поведението и мислите ни. Тя е преживяване свързано с развитието на съвестта. Вината помага на детето да почувства страданието, болката и мъчението на обидения от него човек. Тази емоция кара детето да се чувства отговорно. За да разбере вината детето трябва да осъзнае, че неговите постъпки могат да наранят другите, че то е отговорно за своето поведение, трябва да различава доброто от злото. По този начин, разбирайки, че не само то има чувства, детето ще се научи да контролира постъпките си, така че с тях да не наранява или обижда околните и това ще носи радост на родителите, учителите, а и на самото дете.
8.Любов- любовта е най- силното чувство, което детето изпитва.
Неговата любов към родителите е безусловна и чиста, и обратното- детето обградено с много любов е щастливо и способно да дарява любов. Където има любов, там има и радост. Ето защо любовта и радостта са тясно свързани- едното не може без другото, особено при децата. Най- щастливите деца са обичаните деца.
       9. Гордост- гордостта има както положително, така и отрицателно лице. Сред отрицателните аспекти на гордостта е срамът. Срамът обикновено съществува от ранното детство и чувството на срам не е отражение на самото дете, а по- скоро е едно внушено от родителите чувство. Гордостта може да се обедини с
радостта, когато детето открие, че е овладяло дадено умение, и да премине в щастие, когато разбере, че това е оценено от другите. 
      10. Завист- завистта е следствие от чувството за собствената непълноценност. Чувството на завист се поражда у детето, когато желае да има нещо, което другите деца имат- играчка, братче или сестриче, свобода, сила, но по определени причини не може да има обекта, който желае. Завист при детето се проявява и към братята или сестрите - по- малките деца завиждат на по- големите заради тяхното превъзходство, а по- големите завиждат на по- малките за това, че получават повече любов и внимание.
    Неизменно емоцията радост има връзка със всяка една от останалите емоции – преодоляването на отрицателните носи радост, а положителните само засилват радостта и щастието."
     

Де да можеше наистина ... може но не винаги... но децата трябва да могат, zа да не ни обраzуват нерви    иначе са много лоши деца 

Откъде е информацията? Стана ми интересно и бих се радвала на линк.

По темата-за мен водещи са гените,после- това, което детето е наблюдавало като поведение вкъщи и накрая-средата, в която попада като възрастен.

Преди време си я бях изтеглила .
Ако искаш прати ми на лични ел.поща и ще ти я изпратя .

Клото, и аз така, и аз не мога да разбера...
Чудя се за следното нещо - Възможно ли е двама души, които се обичат да родят и отгледат дете с много търпение и любов, то да расте в нормална семейна обстановка, където родителите му не се тормозят взаимно, и да вземе да стане дивак, нервак и побойник. Ами не е възможно, няма как да стане...
Децата следват модели на поведение, които виждат в семейството си. Първите 7 години не случайно са най-важните.
То може да изпита страх, тревожност, тъга, всичко описано от Дими малко по-горе, обаче няма да отиде да удари и нарани друго дете, ако родителя не е дал този модел на поведение.
Емоциите могат да се разтоварват по различни начини, а малкия човек е много лесно манипулируем.


Ей това вече не мога да го повярвам. Не виждам как ще стане...
Какво е семейството и какъв баща е станал ще знаеш само ако си част от семейството. Онова, което виждаш отстрани и онова, което се случва като се затвори входната врата са две съвсееем различни нещо....
Пък и понятията "прекрасно" семейство и "добър" баща са доста субективни май... Аз влагам един смисъл, Х-друг, У-трети...

Проблемно дете е това, дете, в чието поведение могат да се намерят отклонения от нормите- агресия, неподчинение, залитане към алкохола и наркотиците.....
И пак казвам не говоря за 4-5 годишен хлапак, а за 14-15 годишен тинейджър.
Лошо дете- е това вече може да е някой 4-5 годишен пикльо, чието поведение те кара да му сложиш този епитет. И ако на това дете не му обърнеш навреме ще се превърне в проблемно.

Разбира се, че е възможно.
В този ред на мисли, как бихте обяснили факта, че в едно и също семейство, деца, отгледани и възпитани от едни и същи родители, в крайна сметка се развиват по противоположен начин- едното дете се превръща в чудесен човек, а другото кара майка си да проклина деня, в който го е родила?
Има и обратните примери- дете, родено и израсло в проблемна среда и имало всички необходими обстоятелства, за да се превърне в отрепка, в крайна сметка се развива като стойностен човек.
Има огромна разлика между "проблемно" дете и "лошо" дете. Доста отдавна бях писала много подробно за един такъв случай, от времето, когато имах по-близки наблюдения върху децата и не ми се говори пак за това.
Ако говорим за успели хора, произлезли от калта на обществото, мисля, че разговора би станал излишен- Онасис, Берлускони, Абрамович и прочие, световната история познава доста примери.
Аз, категорично мисля, че децата се раждат с ярка индивидуалност и както всичко в природата има добри и лоши, в най-философският смисъл на тези понятия.
Разбира се, възпитанието, семейството, средата и прочие фактори не са за пренебрегване, но по мои скромни наблюдения те са само "опаковката" на индивидуалността, с която се ражда едно дете.

Успял човек изобщо не означава добър, свестен и щастлив човек. Не бих желала детето ми да живее живота нито на Берлускони, нито на Онасис.
Индивидуалността на детето е нещо, което формираш у него.
Като четеш приказки за доброто и купуваш книги на детето си, и като ти самата обичаш книгите, детето ти също ще ги заобича. Та ти го формираш като вкусове, навици, разбиране за добро и зло, хубаво и лошо.
А ако му връчваш дистанционното и го оставяш да гледа тъпи екшъни със стрелби, бой и какви ли не простотии, то ще приеме този стил на живот за нормален.
Това е просто малък пример, начините да формираш малкия човек и дори да го манипулираш са безброй.

Много отдавна в дна тема за лоши деца,по повод проблем на една потребителка с такова дете ,бях разказала тази история.Ще я кажа пак.Когато синът ми беше в първи клас,имаше едно дете,Андреас,което буквално пребваше децата в класа-с юмруци,с ритници,скачаше на главата им с обувки с грайфери.Не може да се опише с думи,по-жестоко дете не съм срещала през живота си.След многократни опити да се говори с родителите се видя,че е глас в пустиня.Тогава родителте се събрахме и казахме на директорката,че ако Андреас не напусне училището,нашите деца ще напуснат до едно.Изключиха го ,това беше прецедент в това училище,да се изключи дете в първи клас.Върнаха го във втори клас пак.След опити да бъде вкаран в правия път от училищния психиатър се видя,че нищо не става.Препоръчаха на родителите да го запишат в спортно училище.И така Андреас се махна от живота на нашите деца.Междувременно синът ми плачеше на сън,викаше и махаше с ръце нощ след нощ.Водихме го на лекар,бяхме се побъркали от притеснение.Когато лекарят го попита от какво те е страх,нарисувай ми го,детето ми нарисува чудовище и от долу написа "Андреас".
Така,че жабата дил,не ми се прави на оригинална и не ми говори за критическата,защото не си преживяла такова нещо.Сърказмът понякога е излишен или ти просто не можеш да се сдържиш!?

А твоите думи по адреса на едно дете, което се е нуждаело повече от помощ , отколкото от нападки?
И в групата на сина ми има момченце, което той не обича , zащото го удрял ... ОК. Аz пък обясних на сина ми, че не е хубаво да се удря, чЕ той не прави правилно, но че не е лошо дете.  Иzбягвам да му насаждам онраzа и страх. Единственото, което направих беше да обърна внимание на въzпитателките да zнаят и те ми каzаха , чЕ zанят, но че моя син си се zащитавал успешно и се справял сам със ситуациите и повечЕ не се намесих ... е да преживяваше и той конфликтните ситуации насън, каzваше , чЕ не иска да играе с Морис и аz му каzвах да играе тогава с друго дете ... Е надявам се , Еч се е научил да се оправя сам в конфликтни ситуации и да не тича мама веднага да гони чуждите деца, с които не може да се раzбере и които не му допадат.
Онzи ден моя ми каzа, чЕ ударил ЛЕо, zа9отот не го харесвал ... ахъм ... аz му обясних как и zащо да не удря Лео , но Лео сигурно е сънувал кошмари и понеже е по малък сигурно е раzвалил някоя и друга игра на моя син и сигурно е отнесъл по някой и друг тупаник ... Аz продължавам да обяснявам , чЕ деца не се удрят и продължавам да твърдя , че децата не са лоши и агресивни, а просто въzрастните нищо не раzбират от деца 

Темида, аз нямам против ти да възпитаваш децата си както намериш за уместно.
Също така нямам против да страдаш от убеждението, че детето ти няма индивидуалност и ти си тази, която я формира.
Аз, обаче, имам становище по въпроса, което очевидно се различава от твоето и честно казано нямам никакво намерение да отпочвам разговор на тема, манипулация на децата и има ли тя почва у нас.
Дадох коментар, на който ти, очевидно няма какво да отговориш, имам предвид аргументирано. Тезата с книжките и дистанционното ми е толкова тежък аргумент, колкото онази с птичките и пчеличките.
И в заключение бих казала, че аз много се страхувам от категорични коментари по отношение на бъдещето на собственото ми дете, защото аз нямам самочувствието да се мисля за толкова велика, доколкото съдбата на дъщеря ми е единствено и само в мои ръце.
Също така, аз бих предпочела детето ми да живее живота на Абрамович, пред този на щастлив и посредствен чиновник, примерно.

Жабата,знам,че не можеш да пишеш нормално,без да се заяждаш.Само да уточня,че аз никой не съм гонила,а това беше решение на родителите от целия клас,защото нито едно дете не беше пощадено от жестокостта на Андреас.Опитахме се многократно да помогнем на родителите да осъзнаят проблема,но напразно.Бяха богати имислеха,че всичко се купува с пари.Детето беше презадоволено и крайно разглезено.Като не си запозната със случая,не се изказвай неподготвена моля.
За синът ми не бери грижа,само можеш да се надяваш да имаш син като него.

я си прочети мненията само пиша мног онормално и иzобщо не се zаяждам.

и още повече това ....

не оzначава лошо дете , а zле въzпитано, точно както обясних преди може да го превъzмогне сам, като се сблъска с живота ... той учи, а може и да не успее , но твоа е проблем на всички ни  .


А сина си може да zадържиш, ще се zадоволя с моя по посредствен. Благодаря 

Това,че детето беше разглезено не означава,че не беше лошо.Ти пак си знаеш твоята песен.Майки на деца от класа,които са го познавали от бебе казаха тогава,че още като проходил,а това означава на годинка и нещо е започнал да бие децата на площадката.Точно това ни изумяваше тогава-откровената жестокост и агресия в малко дете.На една година не можеш да разглезиш детето си до толкова,че да пребива другите бебета,нали?И знаеш ли какъв е в момента Андреас-бабаит,който малтретира приятелките си,бие ги и ходят посинени.Това,щото е много добър.

Вярно бе, пак другите ни виновни. А аz се чудих от къде таzи тема. То било, zащото Стефчето има проблем с лапето и си търси виновни  И естествено тя не виноват  другите са , еи теzи 1 годишни zлобички 

В живота си имам примери, които го опровергават и в двете посоки. Затова никога не бих се навила да правя крайни заключения или да вярвам на такива ...

Колко бой съм изяла от братовчед ми и не само аз, пък сега е един от най-стабилните и сериозни хора, които познавам 

Стефани, разбирам те напълно. Дъщеря ми получи тремор в резултат на действията на едно кретенче от градината. Беше я душил, биеше я и я тормозеше ежедневно. Водих я в София, не разбраха какво и има. Спрях я от градина. На него му извих врата, и оттогава спря да я тормози. Още я лекувам с хомеопатия. От два дена пак ходи на градина, да видим сега как ще е...

АЗИ,

А твоите думи по адреса на едно дете, което се е нуждаело повече от помощ , отколкото от нападки?

И кой трябва да му окаже тази помощ? Майката на тормозеното дете ли? Тя собствената му не се справя, и явно не и пука, че чуждата жена ли

..... че моя син си се zащитавал успешно и се справял сам със ситуациите и повечЕ не се намесих ...

Браво, блазя ти, не всички майки имат този късмет. Моето дете например не може да се бие. Записах я на бойни изкуства, да видим какво ще се получи.


 Тезата с книжките и дистанционното ми е толкова тежък аргумент, колкото онази с птичките и пчеличките.

Ти също имаш право, и възможност, да отглеждаш и възпитаваш както знаеш.
Но е доста удобно, стува ми се, да кажеш - ами, индивидуалността му е такава, ще се бие, ще тормози другите, нищо не зависи от мен. Ей на - индивидуалност...

Също така, аз бих предпочела детето ми да живее живота на Абрамович, пред този на щастлив и посредствен чиновник, примерно.

Пожелавам ти го тогава. Добре, че хората имаме различни мечти и различни неща ни правят щастливи.

Склонна съм да се съглася със статията, тъй като това са и мои лични впечатления от години. Разбира се, че има изключения, разбира се, че самото понятие "лош" е доста относително. Но в статията се обсъждат не бебета и малки деца, а ученици /и то 13-15 годишни/, които са с що- годе вече установен характер и прояви, които няма вече да се променят тотално.

Това- извън конкретните спорове по темата, с които дори не съм запозната. Само отговарям на въпроса в първоначалния пост. "Лош" възрастен- за мен това е най- общо онзи, който е далеч от понятието "човек" и производните му. Такъв може да е както Мишо- мангала, така и изпълнителният директор на "Х" АД или народният представител У.

ЖАБА,
Ако ти нямаш проблеми с жабчето си, не всички имат този късмет. Всяка жаба си знае гьола, нали.

Форума е затова, да се обсъждат проблеми и варианти за решението им.

Ти сигурна ли си? Някой питал ли е майката дали има проблеми с детето си и какво мисли тя zа него ... Или на групичка надъхани врани все им е тая , нали са прави  
За мен би било ужас няколко майчета да се съберат и да одумат семейството ми и сина ми , zащото нещо си не им иzнася и да го нарочат, като постъпките му гледат под лупа, преценяват ги според тях си го обвинят в неzнам си какво си ...
Я си представи на твоето дете да се случи???
А да помните филма Плашилото   Там zа щастие надъханите бяха деца, но ако са бесни майчета нуждаещи се от успокояване на нервите и фантаzиите?

Не е каzано, че нямам проблеми. Как да няма? Всеки има. Просто си предсатвям винаги ... ами ако така одумват моето дете? И си поставям мисленно детето на мястото на другото и гледам да раzреша проблема по мирен начин.

Одумването хич не боли. И ако одумвания е още малолетен лигльо, хич няма да го заболи.
Виж, душенето, боя, ритането, скубането,  които той упражнява върху друго дете са друга работа.

Хм и къде са били въzпитателките, които трябва да обяснят, предотвратят, да поговорят с родителя, да имат мнение zа ситуацията и да я иzбягват?
В нашата градина имаше проблем с децата някой бе8е пуснал лоши думички в обръщение и се псуваше яко ... първо въzпитателките говориха поотделно с всяка майка на всяко дете, после направихме 2 иzвънредни родителски срещи плюс план как да се работи в ситуацията от вси,ки страни, списък с необходини книги, пособия и пр ... наzначиха се чАсове в които всеки родител може да остане по време на zанаятията zа по 2 часа zа да наблюдава ежедневието и да даде мнение, наzначиха се едночасови срещи с всеки родител zа да се раzбере какво прави и привлича детео в къщи , на какво държат родителите, каква в целта на въzпитанието в гардината ... двустранен фидбек ... 
От месец не съм чула 1 лоша дума от устата на детето 
Та има начин и той не е да се каже това е лошот то е виновно.

Кои са моите думи по отношение на дете, което се е нуждаело от помощ??? Ако употребяваш цитат, ще мога да ти отговоря, вярвам.
Къде точно видя да защитавам тезата, че ако някой системно употребява детето ми като боксова круша, аз ще стоя и кротко ще чакам?

Въпросът беше дали има лоши деца, аз съм на мнение, че има.
Не си позволявай да разсъждаваш вместо мен и от мое име.

В ситуацията, описана от Стефани, няма нищо ненормално, или изкривено, има деца, които по една или друга причина имат затруднения със социализацията, агресията и изобщо общуването в социум. Ако едно такова дете, с помощта на родители, педагози и среда не успее да се социализира адекватно, някъде, някой греши от гореописаните фактори. И ако този фактор е родителското тяло, то те трябва да си понесат отоворността и съответно да вземат мерки, ако учителките не са в сътояние да овладеят ситуацията.
Защото мен не ме интересува дали бащата на Гошко шамари майката на Гошко и самия Гошко всеки ден и взимайки светъл пример от баща си, Гошко, на следващия ден идва в детската градина/училището и на свой ред започва да раздава шамари на моето дете.

И според мен, отново имаме проблем с дефинициите- има разлика между лош човек и лошо възпитан човек.
В случая на Стефани, вероятно иде реч чисто и просто за липса на елементарна базова култура на цялото семейство.

А от личен опит знам, че децата могат да бъдат доста жестоки.
От друга страна, смятам, че Жабата е права по отношение на разсъжденията си в посока мирно разрешаване на конфликтите, но все пак да не забравяме, че всичко има някаква граница.

Именно. Аз бих задала същия въпрос.

А дали имало "лоши деца"- разбира се, че има, особено в светлината на статията, че те след определената от НК възраст са дори наказателно отговорни за собственото си поведение.

Ази,
грешката моя, прощавай. Цитата е от поста на Жабата.
Всъщност с теб май имаме сходни разсъждения.
А пък за възпитателите, тя е дълга и сложна. Оставят децата на обяд да спят и си пият кафенцето...

Мисля си, че лошите деца са лош продукт на лошо възпитание. Чудя се какво ли ще стане ако криминализират, и наистина наказват строго лошото възпитаване на дете.
Ако искаш да осиновиш дете, те проверяват до десето коляно - имаш ли качества, имаш ли пари, можеш ли да бъдеш добър родител. Така и трябва.
Обаче никой не проверява имаш ли качества да бъдеш биологичен родител. Всеки кретен може да роди дете, да не полага особени грижи за него, да го възпита като побойник, да го остави да се носи по течението.

Разказвайки ви тази история,аз имах възможност да видя какво наистина става с едно лошо дете.Сега това дете е на 18 години,изключително силен физически и дано никога не се срещне някъде с вашите пораснали деца.

Какъв ти е на теб в момента проблема?
Твоята критическа или пубертета на сина ти?
И zа какво ни zанимаваш с истории отпреди ~14 години? Искаш да ти кажем, че те са виновни zа настоящите проблеми на сина ти ли?

Жабата,за последен път ти отговарям в тази тема.Първо -темата е просто начин да разсъждаваме по проблема и няма нищо общо с някакви измислени от теб мои проблеми.Синът ми отдавна не е в пуберитета,защото  е на 19 години и повярвай ми е е чудесен млад човек.Цикълът ми е редовен и повярвай ми скоро няма да съм в критическата,а и аз съм от хората,на които и да съм,няма да личи.Жени като теб,вечно опорочаващи дадена тема/защото това не ти е за първи път/ будят у мен само съжаление...Явно нещо горчи в живота ти,щом хвърляш толкова жлъч около себе си.Тепърва ми предстои да изживея наново много неща,защото дъщеря ми е на 6г. и наесен е в първи клас.Искрено се надявам да нямат в класа дете като Андреас,но е нормално да се притеснявам,като знам колко страшно беше.Та това е...бях ли изчерпателна?Благодаря на всички,които споделиха мнение по темата.

Жлъч хвърляш ти и то в доста теми ... вкл. в таzи. Още повече , че пишеш неща, които после не си написала ти?
Я си прочети мненията .

Проблемът е, че "лошото възпитание" на практика няма как да бъде установено с обективни показатели, докато не бъде извършено конкретно нарушение на законово и точно формулирани правила. По този начин обществото, като цяло, си живее в неведение по отношение начина на възпитание на всяко едно хлапе, докато не се излезе рязко извън нормите на законово приетото.
Към момента, знаем, е инкриминирано само ононова поведение на родителите, което може да бъде подчинено на правилата от НК най- често към главата "Злепоставяне" и някои други деяния- престъпления против личността, против брака, семейството и младежта /"...Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие...- рядко приложим на практика, за жалост, текст, с доста разтегливо определение/. Но най- често онова поведение, което, макар и създаващо от децата едни бъдещи "лоши хора", не може да бъде подчинено на тези текстове, не може да се санкционира, не само у нас.
Поради това е въпрос и на шанс в какво семейство попада едно дете, тъй като определя до голяма степен съдбата му, включително и отговорността му пред закона за лично извършеното от него.
Между впрочем и днес и у нас родителите отговорят за вреди, причинени от децата им, включително и телесни увреждания. Само че тук отговорността е чисто имуществена, изразяваща се в изплащане на обезщетение, не и наказателна, освен в посочените по- горе примери. 

Ама, че текст...С други думи, не е достатъчно да го остави без надзор и грижа, нужно е в резултат на това да се докаже и опасност за развитието му...Иначе престъпление няма.

Интересно как е решен проблема в чужбина. Мами, живеещи в чужбина, споделете, моля

Съгласна съм с теб Нона. Често родителите къде от нехайство, къде от нежелание, къде от страх ако щете не искат да приемат проблемите на децата си. Въпросът не е само до лошото възпитание, лошия успех, емоционалните проблеми на детето...... въпросът е комплексен.
И ако вие виждате проблемите, има родители, за които поведението на децата им е напълно нормално.

Какъвто и да е източникът на проблема, когато едно дете стане веча на 13-15 години то поема голяма част от отговорността за поведението си. Ако до този момент не е научено, че от определено поведение следват конкретни последици, като възрастен /а това е много скоро, само след 3-4 години за това дете/ ми е трудно да си представя, как то ще промени тотално поведението си, концепцията си за живота, характера си.
Иначе, че родителите му най- често са го довели до там, където се намира, е ясно, само че това вече остава в неговото близко минало и това минало ще се отдалечава все повече.
Затова на поставения въпрос отговорих положително. Причини иначе могат да се обследват, но въпросът е този от заглавието и този, от статията.

13 годишен човек го очакват токова много промени ... ти същата ли си сега, каквато си била на 13 или на 14 и по съ9ия начин ли мислиш? същите ли неща правиш?

В общите и най- важни проявления на личността- да, бях същата, като темперамент и характер. Естествено, че не "правя същите неща"- не съм ученичка все пак, но основната ми концепцията си е същата, що се отнася до най- важното, което формира човека. Не мисля, че мнозинството допуска и извършва основни промени с личността след или в края на пубертета.
Ообобщената категория "лош" отнасям именно до трайните и уседнали личностни характеристики, а не до спорадични отделни прояви. Иначе ще си говорим за "лоши" отделни прояви, а не за "лоши" хора. Питането и статията касаят последното.

хм в такъв случай психотерапевтите не би трябвало да приемат пациенти по въzратни от 13 години?

Психотерапевтът е за решаване на психични проблеми, които магат да се преодолеят, но могат и да не се решат при трайно наложили се личностни характерови особености.
Още повече, когато човекът не желае сам да си ги реши, не посещава такъв специалист. За него проблемът винаги е другаде. 
Онзи, който знае, че има проблем и си го признава, ходи при такъв и работи по въпроса. Човекът, който е тотално отдалечен от нормалното поведение /пак акцентирам, че не става въпрос за отделни прояви, така разбирам и авторката- примерът е в друга насока, за трайно поведение/, но не намира себе си за такъв, не може да се "подпомогне" от такива специалисти, колкото и отличници в областта си да са те.
Нито кварталният бияч, нито Марин- цигането, нито шефът, дето си овиква и нагрубява редовно персоналът или народният представител, дето щял да осеменява майката, която имаше искания за ин- витрото и др. подобни, с очевидни и сериозни отклонения в характера /да ги наречем така общо/, ще потърсят такава помощ.

Да. Това имам в предвид, човек ако иска работи сам или с помощта на специалист върху себе си. Става въпрос zа промянва в начин на мислене, начин на въzприемане, начин на реагиране , светоглед и преотценка на ценностите. Явно има начин zа промяна.
Отгоре на всичкото, ако zа грешка се zаклеймява човек и му се поставя етикет и не му се дава нов шанс ...

А ако се опиташ да помогнеш и дадеш няколко шанса,не един и въпреки това няма подобрение,тогава какво?Заклеймяването е нещо много лошо,но е лошо и когато не поемат подадената за помощ ръка,точно поради неосъзнаване на проблема.И тук говоря вече за родителите,а не за детето,защото то не може да взема решения,когато е малко.

И кво, zащото родителите не ни иzансят и не ни се нравят да си го иzкараме на детето? По лесно от това няма 

Разбира се, само че мисля авторката, пиша го за трети път, надявам се за разбиране най- сетне, не е сложно, няма предвид "грешки", като спорадични /отделни/ прояви. Ако това имаше предвид едва ли би ползвала понятието "лош човек", за което писах лично аз какво разбирам.
Примерчета, за още по- голяма яснота- едно е да се изхилиш в час- друго да се изправиш с 1-2 глави над учителката по английски и да й набиеш шамарите, а след това да те крие баща ти и да я плаши със съд. Едно е да удариш със снежна топка другарче при игра, друго- да мяташ редовен бой на всеки, несъгласен с поредната ти "идея" несподвижник. Едно е да не си напишеш домашното, друго- да не посещаваш училище с дни и да не ти пука, щото се въргаляш алкохолно по нощите, а родствениците ти са из чужбинско /или из нашенско, но просто не им пука/. И т.н. примери дал господ, дет' се вика. Общото при всяка втора част от тези примерчета е, че определено за мен последните едва ли ще станат един ден "добри" хора. Би могло да има някое и друго изключенийце, но то ще си остане изключенийце.
Та разликата между лоша проява и лош човек е очевидна и голяма. Говорим си за второто и то не за бебета и малки дечица. Който имате по- сериозен досег с "гимназисти" и след пубертетни от последния клас на основното училище /били то негови си или чужди/, знае за какво иде реч. На невиделите и неразбралите разликата мога само да пожелая да не се сблъскват с "лоши деца" или поне сблъсъкът им да е рядък и да не са лично потърпевши.
Нарочно не занимавам аудиторията с конкретни случки- няма и нужда- виделият и/или прочелият има много примери пред себе си.

Джуди,аз напълно те разбирам.Лошото е,че има хора,които упорито отказват да разберат смисъла на темата.Но пък в спора се ражда истината,нали?

Би се родила някаква истина, ако същността на спора е ясна. Често в тукашните теми едно се пита, друго се отговаря, защитава се трета теза и накрая се обезсмисля темата.
Имаше, напр., една тема, дето една майка питаше как бихме постъпили, ако видим, че друга майка удари 1-2 годишното ни дете. Що страници бяха изписани за това, че видялата удара майка не си гледала детето и че то било невъзпитано /някакво си 1,5 годишно бебе/, агресивно и че за това тя била виновна...  А жената просто попита как се постъпва, когато някой бие или удря бебето ти.
Та и тук- така. Гледам- заглавие, чета пост на автора и препратка към това, което е вмотивирало питането. Разсъждавам върху тези неща и изведнъж- конят е зелен. В случая- родителите са виновни. Хубаво- виновни, ама тук въпросът е не кой е виновен, а пише нещо друго.

Може да са си добри хора въпреки всичко. толкова много неща могат да са причина zа проявата. За няколко се сещам сега ...
* Проблеми в семейството между родителите. Иzнервено дете. Опитва се да привлече внимание. 
* Проблеми в семейството .  ЗАнемарено или иzоставено. Иzнервено дете. Опитва се да привлече внимание.
* Дете с което не е работено, неопределило интересите си и нямащо идея zа област на интереси и раzвитие. (Например другите деца са ангажирани я със спорт, я с еzик я с иzкуство или четене на книги, но някой си е направил труда да им предостави въzможност zа иzбор ... )
* Дете имащо желание и интереси в дадена област и невъzможност да ги упражнява (например спорт , но родителиет имат пари zа
цигари, не zа спорт)

Нали zа твоа е държавата и социалните служби? Да аналиzират и помагат в случаи на предиzвикващо вниманието поведение?

 
Смисъла на темата е много по широк, отколкото ти се иска . Сори. ти я пусна 

Смисълът на темата щеше да ти е по-ясен ако беше прочела препратката в първия ми пост.Ти явно си си спестила четенето и направи  куп разсъждения,които просто не бяхо точно за тази тема.Въпреки това от тях има нужда,но вече темата се променя и не е тази,която съм пуснала.Исках да разсъждаваме върху поведението на т.наречените лоши деца,а ти започна да говориш за някакви мои проблеми,които повярвай не съществуват.Цитирах случка от миналото,която просто се вързва с темата,този проблем отдавна не съществува в семейството ми,но сигурна съм съществува в нечие друго семейство.

Темата не се променя иzобщ, просто  дефиницията "лоши деца" не zа всеки е една и съща. Има ли стандарт? Аz не мога да нарека нито едно дете лошо дете в смисъла, който ти влагаш , zатова и раzсъженията ми в посока, която не си очаквала 

Радвам се,че не си срещала такова дете.За щастие тези деца са рядкост.И аз не съм срещала такова дете от тогава,когато се случи историята,която разказах.Надявам се и да не срещна повече.Но има лоши деца,точно както има и лоши хора.И не трябва да се омаловажава проблема,защото може да пострадат децата ни и то лошо.

До тук май само аз дадох дефиниция на понятието според личните си виждания.
Вашата каква е?

Елате в съда! Там ще ги видите, както и ще видите "последиците" от тях. То е и нормално баш в съда да са най- често срещани. Ако погледнете досиета на отявлени престъпници /баш си е на място тази квалификация за хора, които повечето си време прекарват като осъдени/ ще се убедите, че началото е ранно.., твърде ранно.

Ще се опитам да отговоря по темата.
За мен няма лош човек, роден такъв. Мисля, че с много любов и разбиране може да изградиш достоен човек.
Ако едно дете е агресивно или не влиза в приетите норми, то има някаква причина затова. Ако родителите му успеят да я намерят и отстранят, решават и проблема.
За лошите генетично деца, не съм съгласна. В нашето семейство има няколко осиновенни деца. Всички ги обичаме много, отглеждани са с разбиране, толерантност и обич.
Няма да забравя как повтаряха на леля ми, да не взима това дете, защото каква била майка му и баща му. И то щяло да е същото...гени уж.
Е, не е. Много добро дете. Надявам се да нямам повод да си променя мнението.
Детето на много близки приятели, също е страхотно дете, от ромско семейство, с доста проблемни родители.
Расте възпитано и обичано, и нямат проблеми.
Моето мнение е, че семейството е определящо. И една изява на агресивност или невъзпитание, не прави един човек лош.
Ако едно добро дете попадне, в лоша компания, и това е вашето дете. Изведнъж почне, да ви обижда, псува, да бяга от вкъщи, да се друса и бие, това прави ли го автоматично лошо дете? Не мисля, просто трябва да се намери проблема, и да се помогне, а не да се каже, ето детето е лошо и да се остави на течението.
Това за вроденото зле в детето, ми се струва малко като филм. И въобще зло/добро, кой определя това?
За мен един човек може да е лош, а за друг същият този човек да е добър, да кажем.

Чудесно до тук, но разговорът е за вече оформени полу- деца, полу- възрастни /виж възрастта/ и никой до момента не държи на идеята, че се раждат такива. Не обсъждаме защо са такива, а ако вече са такива, по една или друга причина, на тази възраст, какви перспективи имат за напред.

Именно.И какво да правим,когато се изправим лице в лице с такъв проблем.Как да предпазим децата си от него?

това и zа мен е голям въпрос ... "какво ще направя, ако се случи..." , "как ще е правилно", "кое ще подейства ..." не zнам. До сега при каквито и да е проблеми съм реагирала според ситуацията, поzнавам си детето и интересите му и ... налучкава. Иначе можем да дръпнем по един курс по педагогока и психотерапия 

Четох по-нагоре за генетично лоши деца и това ме провокира да пиша.
Иначе, надали има някой, който познава детето си, по-добре от самата майка.
По спомени и аз бях много дива в пубертета, имах приятели, които бяха определяни като "лоши" деца,
слава богу всичко отмина, и сега са свестни хора.
Но пък има и наистина зли хора, за тях не знам, кога се проявява тази злоба, не се ли забелязва от родителите, или се забелязва и подминава. 
Според мен, тези хора които успяват да преразположат децата си, да споделят, по-лесно ги контролират.
Аз например не споделях, и това е било голям проблем за майка ми, но тя не ме е предразположила. Затова пък споделях с леля ми, която съответно уведомяваше моите родители, и те знаеха какво се случва с мен.
Доверието на детето към родителя е в основата  на решаването на много проблеми
А как ще реагирам ако се случи...дано не се случва, от сега не мога да предвидя реакцията си, и не искам да мисля лоши неща, за да не ги привлека към мен.

От там тръгнах и аз- това е важното във въпроса- какво правим ние при такива ситуации, а не кой е виновен от миналото. Голямото дете- нито можеш да му заговориш, нито да му се скараш, нито да го опердашиш. Познайте, ако го направите какво ще последва? Истински "лошите" деца рядко откликват на разговор, ако откликват- явно не са още достигнали дъното. Ако такъв един разговор не помогне моето лично общение със съответното дете е до тук. От там- нататък- родители и институции. Не виждам иначе на къде.
Честно казано не бих се поколебала да се жалвам в институции- Педагогическа стая /в други теми ме питаха още ли има- дадох нормативи/, Агенцията за закрила на детето /имахме момче в квартала с родители в чужбина- то определено следва да се прибере и за него да се полагат грижи, а не да не ходи на  училище и да пие бира по цял ден пред блока/. Тормоз /системен/ в училище от такова- ако учители, директор и родители на хлапето не могат да направят нищо по въпроса отново бих сезирала институции, бих си преместила дори моето дете от там, защо да страда? Въпросът е сериозен и точно на там и на мен ми се искаше да си поговорим.

Родителите забелязват отклоненията или късно или не се вълнуват и не предприемат своевременно мерки. Причини- много.

златната среда, във възпитаването на детето. 
Нито да си прекалено строг и обсебващ, нито пък да му отпуснеш края и да си прави каквото иска.
Имам примери и за двата случая.
Моя роднина от малка е сама по нощите, разведени родители и майка работеща нощни смени.
В тях бяха нон стоп купони от 10 годишна възраст, много на зле тръгнаха нещата.
И сега си плаща много тежко и тя и майка и, за годините алкохол, секс, наркотици и каквото се сетиш.
ако и кажеш нещо напреки, крещи вика, обижда, но всъщност е много лесно ранима.
За съжаление за нея е вече късно, да бъде възпитавана.
Сега страдат майка и, и мъжете и (казвам мъже, защото просто ги прогонва, един след друг, със скандали, обиди и т.н.)
Та тя до 10 години беше много добро и възпитано дете, после се промени, годините минаваха, майка и казваше, още няколко години да поработя, после ще и се отдам изцяло, и когато дойде този момент, беше вече късно. Дъщеря и се изнесе....и така.
Не ги критикувам, все пак сама си е гледала детето, не го е оставяла нито гладно нито необлечено, но липсата на внимание от майката е за мен проблема, при тях.
сега си скубе косите, но вече не може да направи нищо.

По същият начин е и кгоато има прекомерен контрол, обсебваш детето, не му позволяваш да излзиа, да диша, да се развива....
Пак имам пример, приятелка, от малка я заключваха да не излиза, ако закъснее я биеха, не и даваха никакви пари, за да не харчи за глупости. И по-зле стана, много малка избяга от вкъщи, след това и други проблеми, решението (не знам защо, но винаги така се случва) е алкохол и момчета, и в един момент, детето потъва. Само че тя е много силен и борбен човек, успя да се измъкне от блатото и да започне да контролира живота си, но не всеки успява.

Много трудно се уцелва границата, между двете състояния. Това което съм направила във втория случай е да помогна максимално и с думи и с средства, най-вече с рамо. Но знаех какво се случва, ако не знаеш, не можеш нищо да направиш.

Не знам дали сте се замисляли за родителите на наркоманите. Преди си мислех, как може, тези родители да не виждат какво става, вени, зеници, поведение, изчезване на вещи и пари от дома. Къде блеят. Явно или децата са много изобретателни или родителите много заети със своите грижи.
За да стане едно добро дете, изведнъж лошо, в пубертета, то е подтикнато от нещо. Среда, дрога, алкохол, любов. Претърпява някаква промяна. ако успеем като родители, да я видим навреме, може и да успеем да предотвратим лошото.

В този ред на мисли и аз не бих се поколебала да уведомя когото трябва, но винаги първо родителите, ако има начин.
Малее колко изписах 

Да първо уведомяваш родителите , после ако те е грижа помагаш със каквото можеш и съвети, но не мога да си предсатвя полzата  от враждебно настроени околни, които сочат детето с пръст, искат да го гонят от училище и подобни . Може ли подобна еракция да помогне?
Та това се опитвам да обясня цяла тема, че има начин, но той не е нарочване и обиди към детето, то е потърпевшо. Ако някой го е грижа да се погрижи правилно.

Помощта е лесна на думи, особено изразена общо в това понятие, без конкретика на съдържанието му. На практика не можеш да помогнеш на човек, който не желае да получи помощ от теб и над когото нямаш власт да наложиш какво следва да е поведението му. Това не е две годишно дете, все пак.
Моята "помощ" би се изразила в използването на легални средства в изброената вече поредност. Не виждам друг да е писал нещо друго конкретно.
Враждебното настроение е напълно в реда на нещата, когато си потърпевш и не можеш да противодействаш, нито да стопираш насрещната агресия с мирни средства.

Жабке,стига вече с тези нарочвания и обиди,бе жена!Кой е обиждал и нарочвал?Това само ти го казваш,незнайно откъде го измисли.За стотен път ще ти кажа,че темата ми е за това,че има лоши деца,както и има лоши възрастни.Възпитание ли е,ген лие,не знам,но има лоши деца.децата не са ангелчета небесни,имат си характер и не всички са добри,послушни и възпитани.Това ми е мисълта.Уби ме вече с това нарочване. Чао,излизам в уикенд!

Не виждам защо непременно трябва да слагаме рамки на разговора. Все пак не сме в съдебна зала, да обсъждаме предмета на конкретно дело. На мен ми е интересно да чуя размислите на всички дотук.

Две са нещата, които страшно ме вълнуват. Първо, как да възпитавам децата си, така, че да станат добри, а не лоши хора, и въпреки това да оцелеят и да бъдат щастливи в тоя вълчи свят.
И второ как, ама как да постъпвам с онези деца, които решават да тормозят моите, когато родителите им не се интересуват от това, а учителите и директорите вдигат рамене.

Веднага ще ти кажа защо:
-Липсата на конкретен предмет на обсъждане размива темите и същността им остава изгубена. Тогава няма нужда от теми и става обща говорилня;
-Когато не се разбере един въпрос и една тема, се започват безсмислени дебати, пораждащи още по- безсмислени спорове, като този от настоящата на предходните страници, който нямаше да е налице, ако просто се говореше по поставения проблем;
-При всяко общуване и зададена тема е нормално да се обсъди именно темата. Още повече ако има и зададен въпрос. Когато питам някого дали е гладен, не очаквам той да ми заразказва за белите мечки и да не ми отговори;
-Поставен е сериозен въпрос, на който не виждам много конкретни отговори или видях такива на последната страница и няколко- на предходните /като изключим спора/.

Ето и temida пита нещо конкретно. Ако взема да й заразправям как родителите на тормозещите детето й хлапета били виновни или че то било такова по наследство, дали тя ще е удовлетворена? Твърдо не би била. А отговор вече има даден и по темата, отнасяща се до въпроса, който има отношение към нея. По първия въпрос е нормално да няма тук отговори, има други теми посветени на това. Друг може да реши тука да си пита за захранването и за развоя на побоя над учителката по английски. Затова темата е важно да се формулира и съответно участието да се концентрира върху нея. Иначе си има клюкарник за "общи лафове" и т.н.
Нито е интересно, нито забвно, нито полезно да се водят нескончаеми спорове, които нямат много общо с темата, като например дали авторката я била написала за да се оплаче от това, което й се е случило /или нещо такова беше, което прочетох/. Пише жената, пита, дава пример. Винаги има някакви рамки.

Разбира се може и да не се спазва това, както и други правила, но тогава ще следва да се търпят последствията- загуба на време в излишни спорове, липса на реална комуникация при такова едно "говорене на различни езици", което не е от полза нито на авторите на теми, нито на останалите участници в тях.  Правила има при всяко общуване, не само служебното.

Много се е изписало по темата....По принцип обобщенията са излишни и не вършат много работа. Всеки казус е много индивидуален и се работи индивидуално. Определението лошо дете не е професионален термин - такова понятие в педагогиката или психологията няма. Но от морална гледна точка, както и от религиозна, понятията добро и зло са много на място. В този смисъл злото "ходи" и по децата. А дали ще стане лош възрастен? Може би най-вероятно да, но да отречем възможността за коренна промяна е нелепо. Има много примери за промяна в човешкото сърце.

Един от успешните начини за реагиране когато около нас има деца с поведение, което смущава, пречи или наранява другите е да се потърси външен, оторизиран авторитет, който да заяви ясно пред детето границите, които са преминати. Ако е в училище - съветник, директор; ако е на площадката - всеки свидетел също може да постави границата. Отделно работа с психотерапевт. А ако семейството е религиозно и с духовно лице. Това са все външни авторитети, чиято задача е да направят вярна диагностика и подходящото лечение. Казвам външен понеже проблемът в детето никога не е извън семейството. И ако родителят е част от проблема трудно би се справил сам. Затова дори родители, които самите те са специалисти, например, търсят други такива ако имат проблем със собственото си дете. У дома си само родител.

Жабата е права, че не може просто да се лепне на едно дете етикет "лошо" и да се отпише, а трябва да се види какъв е проблема и как може той да се разреши. Ето заключението на статията от линка по-горе, ако някой е пропуснал:
"Ръководителят на изследването Йън Колман от университета в Албърта, Канада, казва, че изследването подчертава необходимостта от изключителни усилия, за да се помогне на тийнейджърите, чието поведение по-късно може да струва скъпо както на тях, така и на обществото."

Друг е въпроса, че ако на родителите не им пука, в повечето случаи не може да се направи много.

   
  Има шанс и за такива деца, в момента, в който се отделят от семейството си и вече пораснали заживеят собствен живот. Това са особено случаите на деца, които наистина по природа не са били "лоши", а не им е било обърнато внимание навреме.

 

Точно това е въпросът, че ако родител допусне детето му до гимназиална възраст да върви в такава посока, за мен не е ясно кое, освен специализираните институции, би могло да го убеди да си свърши от там- нататък работата, съответно да убеди детето- вече юноша, че се нуждае от помощ и тотална промяна в  поведението.
Знам нивото и начина на работа на институциите у нас в момента, определено не се чувствам удовлетворена от дейността им. Не съм за тоталната им намеса в личния и семеен живот, но тя понякога е крещящо необходима, именно за да се избегне последицата, посочена в заглавието. Примера, който дадох- момче, неходещо на училище и пиещо бира по цял ден пред блока, прави глупости, родители- в чужбина, гледа го някаква "кака", то попада в точно тази възраст. Определено аз не мога нищо друго да направя, освен да сигнализирам където е нужно за дете без надзор. Въобще не става въпрос за нарочване /това лично аз нямам намерение да обсъждам/, знам какво прави редовно детето. Нито ще го хвана за ръка да го заведа на психолог, нито мога да се заема аз с възпитанието му. Там,  където родителите очевидно не могат да се справят следва да се справи именно държавата, това е неин ангажимент. Моят свършва до подаване на сигнал.
Вие какво конкретно предлагате? Питам, въобще не се заяждам. Споделете личен опит, би било интересно и полезно х/говорим когато се намирате от страната не на родител на такова дете, а на страничен човек или родител на засегнато от лошо поведение дете, такъв пример беше дала Стефани именно.
Сега се сещам и за друго. Когато става въпрос за момчета на такава възраст, изтървани от към възпитание, лично аз имам наблюдения, че те са склонни да общуват по- добре със съпруга ми, отколкото с мен. Те се чувстват вече "мъже" и харесват да бъдат възприемани като такива. Поради това един разговор с тях "по мъжки" съм виждала, че върши хубава работа- без караници, без обиди, без сочене с пръст и забележки, просто разговор- твърд с ясни искания. Пак да подчертая- когато хлапето не е вече стигнало много далеч в антисоциалното си поведение.

Какво значи лоши деца, лоши възрастни?!
За мен едно може да е добро и напълно в редна на нещата, за друг точно обратното.
Нямам претенциите да си възпитавам детето да е в услуга и синхрон с всички. Интересувам да той да е добре, да се чувства щастлив и разбран и ако се появят проблеми да се стремя да ги решавам в негов интерес, а не нечий друг ,пък бил той и на цялото общество.