Лошите деца стават лоши възрастни

Това е и моето мнение.
Затова казвам - зависи от детето - ако си му е заложена лошотийката, не може да се промени и се превръща в лош възрастен.
В спора - гени или възпитание, залагам на гените преди всичко.

А като те друснат хормоните в критическата и няколко години подред си истеричка оzначава ли , чЕ ще станеш лошата и гроzна Баба Яга?

Мммм - не е баш така.  Не е ясно 'лошото дете' дали поради възпитание или поради гени е станало лошо? 

По темата - нямам мнение. Гледам да възпитавам детето си да е достоен човек.

Аз пък не мога да разбера каква е разликата между проблемно и лошо дете? Къде се присичат границите?
То по тази логика, дали някой е успял или не, няма никакво значение. Аз познавам много успели хора, които са откровено зли. Което не им пречи да са успели, може би точно заради това. И да, до характер е може би, знам ли. Но пак не смея да го твърдя с такава категоричност.

съгласна съм.

Стига толкова сме били недоволни, нераzбиращи, сковани, нетърпеливи ...

А филма помните ли? И децата и недоволните въzрастни 

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може свободно да прави
цял куп забранени неща

Не можеш му каза я стига,
след гостите кой ще мете.
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете

припев:

Какъв ли ще стана се питам,
със сигурност още не знам.
Но само едно предпочитам
да стана, да стана голям (2)

иииии


"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

Не смятам,че това важи за всички деца,както и лепването на етикета "лошо дете".
По някога не можем да разберем децата ни и техните емоции....това което те чувстват вътре в себе си.
Като ,че ли с поведението си показват това,което не могат да изразят с думички.


Ето и нещо ,което си заслужава да се прочете.

   "Възрастният човек може да контролира емоциите си, да не дава израз на емоциите си или да ги потушава, то как стоят нещата при детето? Бързата смяна на емоционалните състояния е характерна за детето- то може да плаче и от един път да започне да се смее, да се уплаши, но при появата на познат човек страхът бързо да отмине, да се разгневи, но гневът бързо да отшуми при срещата с обичливия поглед и милата дума на родителя или педагога.
       
   1. Агресия- агресията е тясно свързана с гнева, със страха и силата. Тя обикновено включва провокиране на определено действие или поведенчески модел от страна на човека, на когото детето се е ядосало. Но агресия може да се прояви и когато детето иска да получи нещо, т.е. бори се агресивно и настървено да получи това, което иска - да победи в играта, да реши успешно
трудната задача и т.н. И успеха, който донася тази борба  предизвиква радост у детето, даже бих казала голяма радост, тъй като е преодоляло трудната преграда, която е срещнало на пътя си.
   2. Гняв- гневът е реакция причинена от оскърблението или унижението и изразява безпомощността или безизходността, в която се намира детето. Често гневът е примесен и с други емоции, като страх, отвращение, вина, мъка. Много често гневът отслабва страха и тогава детето проявява агресивност. Гневът зависи от умението ни да се само контролираме.
   3. Тревожност- тревожността се предизвиква от страха от неизвестното, от ситуация, чийто изход е несигурен, но важен за детето, от страха от загубата на любовта, сигурността и защитата. Засилената тревожност у възрастния засилва тревожността от детето и това ограничава радостта на детето при срещата му с възрастния. Способността на детето да понася тревожността до голяма степен е свързана със силата и доверието. Доверието заменя тревогата, когато детето повярва, че е в състояние да се справи със всичко. И това неизменно носи радост и увереност в собствените му възможности.
   4. Страх- страхът е една от най – неприятните емоции, но въпреки това е по – добре  да не бъде потискана. Децата възприемат като най- силна причина за страха заплахата от нараняване, след това е страхът от непозната ситуация, от тъмно, от странни шумове, от изоставени места, от отхвърляне. Травмите причинени от страха са най- дълбоки и най- трудно преодолими. Изправянето срещу страха отнема от неговата сила. Преодоляването на страха винаги носи радост и облекчение.
    5. Депресия- депресията при децата е смесица от тъга, гняв и отчаяние. Събитията предизвикващи депресия са: самота, тежка загуба, шок или травма, усещане за изоставеност или отхвърленост.
Ако едно дете вярва, че еобичано безусловно, ако е щастливо, то натрупва запас от положителни отношения към себе си, от който по- късно ще може да черпи и по този начин да се имунизира срещу депресията в живота.
   6. Тъга- тъгата е реакция на загубата и помага да се приспособим към нея. При детето тъгата се появява и при нараняване, неодобрение, неуспех, отхвърляне, изолиране, изоставяне, неполучаване на очакваното нещо, а също така и при тъгата на близък човек.
    7. Вина- вината е свързана с постъпките, поведението и мислите ни. Тя е преживяване свързано с развитието на съвестта. Вината помага на детето да почувства страданието, болката и мъчението на обидения от него човек. Тази емоция кара детето да се чувства отговорно. За да разбере вината детето трябва да осъзнае, че неговите постъпки могат да наранят другите, че то е отговорно за своето поведение, трябва да различава доброто от злото. По този начин, разбирайки, че не само то има чувства, детето ще се научи да контролира постъпките си, така че с тях да не наранява или обижда околните и това ще носи радост на родителите, учителите, а и на самото дете.
8.Любов- любовта е най- силното чувство, което детето изпитва.
Неговата любов към родителите е безусловна и чиста, и обратното- детето обградено с много любов е щастливо и способно да дарява любов. Където има любов, там има и радост. Ето защо любовта и радостта са тясно свързани- едното не може без другото, особено при децата. Най- щастливите деца са обичаните деца.
       9. Гордост- гордостта има както положително, така и отрицателно лице. Сред отрицателните аспекти на гордостта е срамът. Срамът обикновено съществува от ранното детство и чувството на срам не е отражение на самото дете, а по- скоро е едно внушено от родителите чувство. Гордостта може да се обедини с
радостта, когато детето открие, че е овладяло дадено умение, и да премине в щастие, когато разбере, че това е оценено от другите. 
      10. Завист- завистта е следствие от чувството за собствената непълноценност. Чувството на завист се поражда у детето, когато желае да има нещо, което другите деца имат- играчка, братче или сестриче, свобода, сила, но по определени причини не може да има обекта, който желае. Завист при детето се проявява и към братята или сестрите - по- малките деца завиждат на по- големите заради тяхното превъзходство, а по- големите завиждат на по- малките за това, че получават повече любов и внимание.
    Неизменно емоцията радост има връзка със всяка една от останалите емоции – преодоляването на отрицателните носи радост, а положителните само засилват радостта и щастието."
     

Де да можеше наистина ... може но не винаги... но децата трябва да могат, zа да не ни обраzуват нерви    иначе са много лоши деца 

Откъде е информацията? Стана ми интересно и бих се радвала на линк.

По темата-за мен водещи са гените,после- това, което детето е наблюдавало като поведение вкъщи и накрая-средата, в която попада като възрастен.

Преди време си я бях изтеглила .
Ако искаш прати ми на лични ел.поща и ще ти я изпратя .

Клото, и аз така, и аз не мога да разбера...
Чудя се за следното нещо - Възможно ли е двама души, които се обичат да родят и отгледат дете с много търпение и любов, то да расте в нормална семейна обстановка, където родителите му не се тормозят взаимно, и да вземе да стане дивак, нервак и побойник. Ами не е възможно, няма как да стане...
Децата следват модели на поведение, които виждат в семейството си. Първите 7 години не случайно са най-важните.
То може да изпита страх, тревожност, тъга, всичко описано от Дими малко по-горе, обаче няма да отиде да удари и нарани друго дете, ако родителя не е дал този модел на поведение.
Емоциите могат да се разтоварват по различни начини, а малкия човек е много лесно манипулируем.


Ей това вече не мога да го повярвам. Не виждам как ще стане...
Какво е семейството и какъв баща е станал ще знаеш само ако си част от семейството. Онова, което виждаш отстрани и онова, което се случва като се затвори входната врата са две съвсееем различни нещо....
Пък и понятията "прекрасно" семейство и "добър" баща са доста субективни май... Аз влагам един смисъл, Х-друг, У-трети...

Проблемно дете е това, дете, в чието поведение могат да се намерят отклонения от нормите- агресия, неподчинение, залитане към алкохола и наркотиците.....
И пак казвам не говоря за 4-5 годишен хлапак, а за 14-15 годишен тинейджър.
Лошо дете- е това вече може да е някой 4-5 годишен пикльо, чието поведение те кара да му сложиш този епитет. И ако на това дете не му обърнеш навреме ще се превърне в проблемно.

Разбира се, че е възможно.
В този ред на мисли, как бихте обяснили факта, че в едно и също семейство, деца, отгледани и възпитани от едни и същи родители, в крайна сметка се развиват по противоположен начин- едното дете се превръща в чудесен човек, а другото кара майка си да проклина деня, в който го е родила?
Има и обратните примери- дете, родено и израсло в проблемна среда и имало всички необходими обстоятелства, за да се превърне в отрепка, в крайна сметка се развива като стойностен човек.
Има огромна разлика между "проблемно" дете и "лошо" дете. Доста отдавна бях писала много подробно за един такъв случай, от времето, когато имах по-близки наблюдения върху децата и не ми се говори пак за това.
Ако говорим за успели хора, произлезли от калта на обществото, мисля, че разговора би станал излишен- Онасис, Берлускони, Абрамович и прочие, световната история познава доста примери.
Аз, категорично мисля, че децата се раждат с ярка индивидуалност и както всичко в природата има добри и лоши, в най-философският смисъл на тези понятия.
Разбира се, възпитанието, семейството, средата и прочие фактори не са за пренебрегване, но по мои скромни наблюдения те са само "опаковката" на индивидуалността, с която се ражда едно дете.

Успял човек изобщо не означава добър, свестен и щастлив човек. Не бих желала детето ми да живее живота нито на Берлускони, нито на Онасис.
Индивидуалността на детето е нещо, което формираш у него.
Като четеш приказки за доброто и купуваш книги на детето си, и като ти самата обичаш книгите, детето ти също ще ги заобича. Та ти го формираш като вкусове, навици, разбиране за добро и зло, хубаво и лошо.
А ако му връчваш дистанционното и го оставяш да гледа тъпи екшъни със стрелби, бой и какви ли не простотии, то ще приеме този стил на живот за нормален.
Това е просто малък пример, начините да формираш малкия човек и дори да го манипулираш са безброй.

Много отдавна в дна тема за лоши деца,по повод проблем на една потребителка с такова дете ,бях разказала тази история.Ще я кажа пак.Когато синът ми беше в първи клас,имаше едно дете,Андреас,което буквално пребваше децата в класа-с юмруци,с ритници,скачаше на главата им с обувки с грайфери.Не може да се опише с думи,по-жестоко дете не съм срещала през живота си.След многократни опити да се говори с родителите се видя,че е глас в пустиня.Тогава родителте се събрахме и казахме на директорката,че ако Андреас не напусне училището,нашите деца ще напуснат до едно.Изключиха го ,това беше прецедент в това училище,да се изключи дете в първи клас.Върнаха го във втори клас пак.След опити да бъде вкаран в правия път от училищния психиатър се видя,че нищо не става.Препоръчаха на родителите да го запишат в спортно училище.И така Андреас се махна от живота на нашите деца.Междувременно синът ми плачеше на сън,викаше и махаше с ръце нощ след нощ.Водихме го на лекар,бяхме се побъркали от притеснение.Когато лекарят го попита от какво те е страх,нарисувай ми го,детето ми нарисува чудовище и от долу написа "Андреас".
Така,че жабата дил,не ми се прави на оригинална и не ми говори за критическата,защото не си преживяла такова нещо.Сърказмът понякога е излишен или ти просто не можеш да се сдържиш!?