Раждане в къщи - 2

Включвам се с надеждата, че мога да те насоча как да дадеш подкрепа на самата себе си:
Спомни си момент в живота си, когато си постигнала някакъв сериозен успех за семата себе си. Припомни си подробности, почувствай силата и щастието си в този момент възможно най-пълно. От тази си позиция "припомни" на бъдещата майка , че тя е същият този човек и че може да постигне, всичко, коеото поиска, че е силан и вече го е доказвала.
Успех

Досега съм се вклЮ4вала като опонент в предиШната тема.  Бях (си ) обеЩала да не се появявам пове4е и да не у4аствам в излиШни дискусии а само да про4итам от 4исто лЮбопитство.
Да,но.... исках да кажа,4е независимо от разли4ията в гледните ни то4ки, от някои постове тук лъха доста ...мммм... как да го нарека....спокойствие. Действа ми релаксираЩо и намирам доста истини в написаното дотук. Затова продължавам да 4ета и да отпускам нерви.
Сори за лири4еското отклонение и късмет на вси4ки,на които им предстои раждане.   

mcdirock     
 

escorial, meg1, Sheila  Предния път забравих да ви поздравя за прекрасните раждания! Дано и аз мога да се похваля с толкова удовлетворяващо изживяване! 
Знаех си, че трябва да ви пиша   
Днес след като прочетох поста на meg1  разсъждавах много над страховете си. Споменаването на "спасителна котва" ме накара да се замисля, че явно се опитвам да прехвърля... хм... отговорността и отрицателните емоции върху някого или нещо (мислех си едва ли не, че Баховите есенции ще направят нещата да изглеждат като през розови очила). Затова си легнах, поговорих с бебчо и си представих как се ражда - как контракциите му помагат да излезе,как се спуска по родовия канал, как се завърта и усеща ръката на мама върху главичката си и накрая как се озовава върху гърдите ми сгушен. Разплаках се и заспах като бебе.
Затова и избягвам да визуализирам раждането от моя гледна точка, а и не успявам. Но с ваша помощ успях да залича някои картини и да мисля малко по-оптимистично.
Sheila, попрочетох това-онова и мисля, че съм горе-долу добре запозната с "техническата" част. Мисля да не подписвам документите и да покажа утре плана за раждане на лекарката, която съм ангажирала. Знам за излишните рутинни процедури и ми става лошо като си помисля, че много жени приемат прилагането им за нормално, а раждането у дома за безумие. И въпреки всичко донякъде се оставих да бъда манипулирана по най-ужасния начин и то в началото на деветия месец. Диагнозата "тесен таз+голямо бебе", с една дума - секцио вероятно сте я чували, поне живеещите в България. Хванах си документчетата последния месец и обиколих София по лекари, за да докажа най-вече на лекарите, че това не е вярно. Е, бебето си е с нормални размери, за таза няма да говоря, всички сме чели колко е смешно това твърдение. Но след като вече си изгубила дете, макар и в начален етап от бременността, макар и знаейки че нищо не е могло да се направи, ставаш много уязвима. Да не говорим, че по време на бременността три пъти ме вкарваха в болница, оказа се , че нищо ми няма, просто клиничните пътеки са доста скъпи, а леглата стоят празни.  , но няма как да го докажа. Оттам и страхът ми от болниците.
Момичета, нямам думи да ви благодаря! Вече съм си подготвила част от "библиотеката" за следващото раждане с линкове от ваши постове. А и кой знае, може дотогава и в България да стане възможно да си наемаме акушерка за домашно раждане.
Съжалявам, ако съм досадила на някого, но смятам, че 90% от подготовката за раждане у дома е ментална. Останалото се научава с четене. А тук получих подкрепата, от която толкова много се нуждаех... 

И аз намирам, че голямо спокойствие лъха от тези теми!  Идеята за активно раждане лично ми допада все повече, май че е най-щадяща за детето и за майката. Обаче сигурно никак не е лесно да имаш контракции 2 или 3 дена!
Дали няма медицински места, където да си под наблюдение, но да раждаш като описаните случаи?
Просто мен лично би ме било страх за бебето! Затова идеята за вкъщи ми е неприемлива.

Ескориал,  Ти си ми наборка, пък вече имаш трето детенце! Поздравления!

ЛУРДЕС
Благодаря Те децата лесно се правят, нали знаеш...

Има подобни места...тук ги наричат birth centers. Но дори и там....какво да ти кажа...специално в Канада, за да си лицензирана акушерка, която да работи на такова място си задъжена да следиш тонове, разкритие...ако плацентата не излезе до 1 час след раждането се счита за спешен случай и т.н. Доста задължителни манипулации има отново, въпреки, че не са толкова много като в болницата.
Може би зависи, може би в различните държави е различно.

На мен лично не ми допадна идеята за тукашните birth centers. Прекалено много ми се сториха задължителните манипулации.

Иначе обстановката им е по-скоро като домашната, а не като болница. И обикновено са близо до болница с коята работят, ако се наложи спешен случай.

ЛУРДЕС, има така наречението "родилни къщи" или "домове". Разбира се реда, условията, свободата сигурно са различни в различните такива, но може да се провери. 

Мисля, че ескориал беше пускала линк(ове) в старата тема, ако не се лъжа. Може и някой друг да е бил обаче... 

зозима желая ти много леко раждане.няма как да ти обясня колко е важно в такъв момент да си много спокойна.може би само това ще ти кажа че преди 6 години на 24 декември се роди моята дъщеря ева беше невероятно приключение защото като тръгнах към болничното заведение ме беше обзело такова спокойствие че моят мъж се учуди защото по принцип аз съм малко паника но слава богу всичко мина като по учебник.най искренно ти пожелавам моето леко раждане и да си гушнеш малкото съкровище което е смисъла на живота ти.успех

Zozima Ето, виждаш ли колко си силна - преборила си се с не едно и две лекарски "становища", а явно и с много от страховете си! Никой не може с пръс да те пипне в болницата без твое съгласие! Помни това, дори и за успокоение. Помни, че болницата е за да ти помогне, когато ТИ поискаш тази помощ, а не за да се съобразяваш ти с порядките там. Можеш да откажеш всички задължителни процедури - те са задължителни за лекарите, в смисъл че ЗК плаща за тях по клинична патека, но за теб няма абсолютно нищо задължително. Ако не искаш да те бърничкат, отказваш вагинални прегледи, ако искаш да знаеш какво е разкритието (ако това ще те накара да се чувстваш по-добре) - приемаш преглед. Никой не може да ти направи клизма насила, нито да забоде абокат, нито да те върже за легло - знаеш го нали Най-важното е да намериш вътрешния си център на спокойствие и да не позволяваш на околните да те разсейват. Самият процес на раждането ти помага много именно за такава вътрешна концентрация - възползвай се
Страхотно е че имаш план за раждането! Може да те гледат странно, но вече ще имат едно наум че знаеш какво искаш и си се подготвила.

Лурдес, ама то никак не е страшно да имаш контракции 2-3 дена. Даже и начесто да са, има моменти когато се усещат повече и трябва примерно да спреш и да изчакаш да премине, а има и такива, когато едва се усещат. Аз си останах вкъщи втория ден с такива контракции само защото навън беше убийствена жега - 37С. Иначе сигурно щяхме да излезем на разходка, макар и в квартала. Част от момичета, с които заедно се подготвяхме за раждането изпитаха същото - контракции поне 24 часа преди да решат, че е време за болницата, но през това време са си готвили, пазарували, разхождали, ходили по ресторанти и пр. При другата част от мамите раждането е било много бързо - за няколко часа вкъщи и после между 5 и 35 мин. в болницата.  

Зозима, само скоквам да изпратя позитивни мисли към теб. Всичко да мине както на тебе ти се иска. С нетърпение чакам историята и снимки на дребното съкровище.

mcdirock, исках да спомена твоето съобщение, защото рядко хора пишат такова. Благодаря ти за това (въпреки че едва ли се отнасяше за мене, не съм от най-медитационните )

Шейла,написах го за вси4ки ви,понеже атмосферата я създавате вие.

 

Зозима, според мен си свършила страшно много работа и трябва да си доволна от себе си (аз бих била) Това, че технически ще родиш в болницата нищо не означава. Настрой се за прекрасно раждане и ще го получиш. Осовбоди се от съмнения, страхове и предразсъдъци. Може да поподнеш на страхотни лекари и акушерки. Най-искрено ти го желая. В този момент е вероятно да раждаш или да си родила и с нетърпение очаквам разказа ти 

Sheila, един технически-организационен въпрос - къде се регистрат новородените?

Рикк, по-принцип акушерките или болницата прави регистрирането, след това ти само си подаваш документите за свидетелството за раждане. При положение че при вас няма да има такъв "официален" човек, ще трябва да разучиш как стават нещата. На страничката пише, че медицинското лице което видиш след раждането може да го направи и че хора които са присъствали на раждането трябва да подпишат декларация. Виж тук - http://www.justice.qld.gov.au/601.htm
Най-добре им се обади и разбери и си имайте план, за да не се ядосваш след като родиш с глупости.

Как се чувстваш?

Записвам се да следя темата! Силно ме интересува!

Имам време годинка-две да се подготвя!