Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

ето малко и от мен,
Къщата е доста обезопасена, особено тяхната стая, оставям ги да си се катерят, разхвърлят, и да си правят там каквото си искат, само да стоят там. Това време използвам за да хапна, да пия кафе, да седна на компютъра, те идват, да, идват да ги гушкам, бутат се дърпат се, в постоянен конфликт са, но аз ги насърчавам да си отиват в стаята и да си играят там. Пищят викат, не ми пречи, просто вече не чувам. Изнервям се само когато са агресивни една с друга и тогава обикновенно каката е агресора и става лудница, и двете пищят а аз се усещам на ръба на нервна криза, тогава ги разделям и дишам дълбоко. Никой не ми ги гледа, няма баба, няма леля, сама съм по цял ден и по цяла нощ,
Опитвам се когато са в добро настроение да играем заедно, да се гоним, да се гъделичкаме, да танцуваме, така и аз разпускам покрай тях. Опитвам се да използвам всяко възможно време да сме навън, там почивам повече защото им е интересно и си се занимават. Какато ходи и на градина и това също ми помага много. Водя ги по клубове често.

Не беше точно така, Ники. Беше абсолютно добре дошла там, канила съм те много пъти. Просто ти сама избра войнстващия подход, дори към нас - родители, които се опитват да се учат да се справят в ситуации напълно идентични на твоите от повече години. Ти прие всичко "на нож", а когато човек не иска да чуе, няма смисъл да му говориш, нали? Винаги си добре дошла там, отново ти го казвам!
Лени е казала всичко, което и аз бих могла да кажа по темата. Децата не са врагове и не искат на те дразнят нарочно. Има проблеми, има причини, но ти отказваш да ги чуеш и да помислиш върху тях. Не искаш да опиташ да помогнеш на децата и себе си, но пускаш тема след тема колко е трудно и как не можеш да се справиш. Много от нас сме на този огън, от много време. Но търсим начина да живеем с това и да се справим. Къде успяваме, къде - не толкова, но опитваме, споделяме, търсим начина. Не гледаме на децата си като на нещо зло (имаше и такава твоя тема). Това е единствения съвет, който мога да ти дам, да приемеш децата си и да опиташ да работиш С тях. И ако малко четеш и се вслушваш в това, което хора с опит и наблюдения над деца като твоите се опитват да ти кажат, мисля, че ще започнеш да се чувстваш по-добре скоро. Въпрос на гледна точка. Моето впечатление е, че ти си избрала негативната. А с нея няма да се получи.

p.mariana, и аз мисля, че Ники предимно иска да се оплаче, да излее нещата на вън. Но след като всичките й теми са такива и във всяка иска да й пишат само хора, които знаят за какво става дума, а в същото време по никой начин не опитва да възприеме подадена ръка, разбиране, а камо ли съвет... Не знам какво бихме могли да направим ние. Аз затова и почеи не чета темите й вече. В тази се включих, защото видях намесена по негативен начин една "моя" тема и се почувствах длъжна да кажа защо НикиФин не се почувства добре дощла там. Беше напълно нейна си интерпретация, искате ли линк?

Millena ,абсолютно си права.Аз винаги мога да съм насреща - една рамо на който всеки може да поплаче.Не мога да помогна с нищо друго.
Колкото и да искаме да споделим тези емоции и да помогнем на NikiFin - решението си остава изцяло нейно.Дали ще продължи да се оплаква или ще предприеме нещо, дали ще промени нещо в живота си ,дали обстоятелствата, дали децата си..........избора остава за нея.Ние сме само Интернет приятелки

Точно така е. И не сме малко хората тук, които сме в нейното положение. А и не малко хора я "познаваме" виртуално от години. Затова и написах горния си постинг.  Не съм типа човек, който ще откаже рамо, на което да поплачеш. Но когато от години четеш какво зло са децата ти, а в същото време не правиш и минимална стъпчица да промениш нещичко в ситуацията... Форума е "само" думи, а те без действия са безсилни и празни.

Ходи, но детската градина не променя темперамента. Емоциите, които подтиска там в къщи експоадират. Ако не ходеше на детска до сега някой да е умрял 

Millena, моля те, не казвай, че ме познаваш защото определено не е така и това си личи от всяка твоя дума. Престани с опитите си да обясняваш от мое име как приемам децата си, какво правя и не правя за тях защото изобщо, ама изобщо не е така както ти си разбрала нещата или поне както се опитваш да ги представиш. Аз съм тук и мога да кажа за себе си как се чувствам, какво ми е на главата и какво правя по въпроса. Не ми е приятно да се появява някой уж доброжелател и по много тактичен и манипулативен начин да убеждава другите колко не знам да бъда майка, колко не си понасям децата и колко не мога да ги гледам. Самият факт, че Господ ми е дал три беса говори, че явно имам качествата да се справя с тях. И до сега съм ги отгледала и опазила. Съмнявам се че друг на мое място щеше да се справи по добре. Искам да кажа в ролята на майка на тези деца, а не непозната детегледачка, защото детегледачките обикновено се справят с деца, с които майките имат проблем просто защото не са им майки. Аз също нямам никакви проблеми с бесната дъщеря на сестра ми. Но всички останали имат - сестра ми, в детската градина никой и по никакъв начин не може да се оправи с нея. А аз нищо не правя, но детето при мен си слуша. Изобщо не знам защо така се получава, но е факт. Явно има значение кой е човека и може би какво е първото впечатление което създал, нямам представа, а не точно какъв е подходът от тук натам.

Моля ви не се отплесвайте от темата. А тя е дали има и дриги, които се чувстват по този начин и как се справят. Не искам съвети, само споделено 

Освен със сестра ти да си смените децата за малко Извинявай, че пак беше съвет, а не споделено... Аз обаче няма какво да споделям, защото не оценявам времето с детето си като мъчение. Макар че синът ми е страшно буен, палав и т.н. и аз също имам моменти, в които си мисля, че ще полудея, питам се "защо точно на мен" и т.н. Но - знам, че само с въпроси нещата не се оправят, чета книги, споделям, търся съвети (за разлика от теб) и чакам... да порасне, да се поукроти... Ама не просто чакам, а работя по въпроса това да се получи

И аз работя, не слушай кой кво приказва, в крайна сметка аз най добре знам какво правя, а хора, които не са ни виждали никога, а само чели, разбрали, недоразбрали мои постове могат само да си изкавжат впечатленията, но не и да ги представят като факти. Съвети съм искала и съм получила една купчина и всичките съм ги приложила доколкото е възможно. Просто в тази тема искам да се говори за друго. Упреци също не ми се слушат 

Ох, и аз съм тотално откачила вече. От юни месец не съм спала цяла нощ - вкараха ни в болница с малкия и нещо му стана на това дете и почна да се буди по 10 пъти. 5 вечери от тогава не се е будил, но за сметка на това кака му ме събужда, на всичко отгоре и мъжът ми така хърка...Това неспане определено ми влияе много зле. А каката...тя е такъв бяс...в градината е кротка, но в нас - живо чудо. Изгониха ни от коледния и концерт по пиано, защото тя просто подивя там.
Усещам се, че само викам, карам се...мислих за консултация с психолог...незнам.
За първо време съм решила да отида 1 седмица някъде без децата, досега не съм ги оставяла и двамата понеже никой не може да се оправи, но свекърва ми склони та ще видим.

Ники - не искам да те упреквам по какъвто и да било начин - опазил ме Бог  
Имам една приятелка, на която детето й беше / казвам беше, защото вече порасна малко и е по-различен / много буен и трудно контролируем. У тях правеше беля след беля, в повечето случаи опасни за здравето му или за околните мебели, или пък и двете заедно   И майка му и баща му бяха луднали - не подлежеше на превъзпитание. Спомням си един случай, когато им бяхме на гости с моят син / големият тогава ми беше на 1,5 години, а техния на 3 /, когато уж двмата си играеха, а момчето почти стовари един камион на главата на моето - в стаята бяхме 4 -ма възрастни. Същата вечер щеше да изсипе горещият фритюрник с картофите в него върху главата си - майка му го хвана в последната секунда. У тях екрана на телевизора е надраскан с пергела на кака му - пак от този юнак. Ако някой се опиташе да му каже нещо той отговаряше с агресия - например веднъж захвърлил вуйчо си с дърво ..., защото той му се скарал за нещо. Веднъж завързал врата на братовчет си с въже и за малко да стане най-лошото .... Първия ден в детската градина беше избягал на учителките, без да го усетят. После в рамките на 2 седмици лежеше в занималнята на едно диванче - нито пиеше, нито ядеше нещо по цял ден в Детската градина, а в игрите и заниманията не вземаше и минимално участие ... Но майка и баща му не отстъпиха и той постепенно свикна с обстановката, децта, учителките и някак си се попромени към добро. Още е буен, но вече сякаш порасна и по-лесно го възспират. Дори в първи клас сега се справя съвсем добре, независимо, че се беше бил с по-големи мочета в коридора  
Стана дълго, но реших да ти разкажа .... - има светлина в тунела - не се предавай  

NikiFin това ще бъде последен мой пост, във която и да било твоя тема, просто защото е безмислено да се опитвам да помагам на някой, който не желае да му се помага.
Извини ме много че натрапих съветите си, не разбрах че темата е място само за оплакване и споделяне, за пореден път поради някакви стари симпатии реших, че бих могла да се опитам да ти помогна, още повече, че имам и опит в засегната от теб тема.


Просто тази част от постинга ти към Милена показва още веднъж, че освен че не желаеш комуникация ти и не оценяваш подадената ти ръка, нещо по-лошо ти дори не я отминаваш с презрение без да я забележиш, а направо се спускаш върху нея с агресия.
Не някой от нас казва, че не понасяш децата си, самата ти го казваш при това нееднократно.
А това дали можеш да ги гледаш в края на краищата смятам, че не е наша работа и повече няма да се месим в нея.
Още веднъж хиляди извинения, за това че си позволихме да изразим позиция по темата.

Lennyh, съжалявам, но това, което направи Милена беше да обясни на тези, които "все още не знаят" колко съм лоша и некадърна. Не беше никакъв опит за помощ. Този път ти не си разбрала какво се е случило. Постави се на мое място, представи си, че това, което Милена написа е насочено към теб, като същевременно ти знаеш, че не е така. Kак би се почувствала. Отговори си сама, на мен не е нужно, аз вече се почувствах

Е това е което чакам - да порастнат. Друг избор явно нямам и съм се примирила. В интерес на истината не съм чула някой с подобни проблеми да ги решил. Ако изобщо са се решили то е станало с течение на времето с растежа и осъзнаването на децата. Само в тия филмчета СОС детегледачки стават чудеса, превъзпитават деца и не знам си кво си. Аз на това не вярвам. Идва някаква с вид на цербер и много ясно че ще уплаши децата и нея ще я слушат. Ама не вярвам като си тръгне нещата да си останат така. Това е като в детската - там децата слушат, а в къщи не слушат и са си кви са си били винаги, че и по лоши защото изливат сдържаната цял ден агресия.
 

NikiFin, това е последния или предпоследния ми опит да пиша в твоя тема. Направих го, защото ме нападна, опитах отново да подам ръка, ти я стъпка. Искаш ли да намеря и да дам линкове към няколко твои теми, в които наричаш децата си зли, но не просто лоши, а вътрешно зли или нещо такова? Не бих си позволила по никой начин да каже нещо такова за децата ти. И не, не те познавам, затова съм сложила думата в кавички. Познавам виртуалния ти образ от години, той е един и същи и гласи, че децата ти са лоши, ти си уморена и не можеш да се справиш с тях. Ако искаш сама си отвори историята на постингите си и си ги прочети. Може би, може би ще опиташ да разбереш, ако се опиташ да се погледнеш от страни. Ако искаш мога аз да дам линкове, но не искам да те засягам, опитвам се да ти ударя виртуален шамар, последен мой опит да те накарам да се замислиш как звучиш и как гледаш на децата си. Ако не го осъзнаеш няма да можеш да тръгнеш към промяна. Можеш да ми се сърдиш и т.н. нямам проблеми с виртуалната негативност. Но, ако по този остър начин на писане те накарам да се замислиш и да се вгледаш в себе си, друго не искам.

Иначе абсолютно по темата, да има такива хора, 90% от пишещите в посочената тема, една от тях съм аз. Не винаги, но има случаи в които е истинско мъчение. Особено, когато съм на компютъра и се опитвам да работя като игнорирам тяхното желание да правят нещо друго. Обикновено, когато ми дойде до гуша успявам да осъзная, че така няма да свърша нищо, гася компютъра и отиваме на площадка, която е обезопасена и ОК за бесотии или просто поля, гора, място ня което могат да тичат, беснеят и правят каквото си искат без да се притеснявам, че ще се наранят, ще счупят нещо и т.н. След 2 часа гоненици и катерене, беснеене и т.н. после дъъълга топла вана имам най-прекрасните и спокойни деца на света.
Не давам съвет, споделям.