Бебешка близнашка тема ХІI

Дидка, познавам поне 10 семейства около мен, които извършват "незаконни" действия спрямо децата си по този начин. 

На мен ми се случи веднъж да ударя Йоана по дупето, обаче беше яко - пръстите ми останаха на кожата й.  Бях сама в къщи с тримата и кърмех Йордан, който тогава беше на 1 месец. Тя побесня, че не мога да я гушна в момента и за секунда му хвана главата и така го извъртя, че направо щеше да му счупи врата като на пиле. Толкова се уплаших.  Плеснах я, имаше рев, аз се сдържах да накърмя бебето и после и аз се разплаках. Не мога да бия, не смятам, че е правилно и е обидно и за детето, и за родителя.  Ужасно е. 

А и не смятам, че помага. 

Деси,и аз преди време ги плесвах няколко пъти.И то не така - просто шляп,ами сериозничко,след като съм била силно афектирана.....за съжалението - ясно е,няма какво да пиша....После си дадох сметка,че който и друг супер да ме ядоса - било съсед,познат,непознат...шеф - няма да го хвана и да го перна отзад  (представям си гледката и най-вече колко ще са изненадани ) . Това че са малки и беззащитни,не значи ,че нямат достойнство.Щом при едните човек може да се въздържи,значи при тях още повече трябва да го направи.
 

Здравейте най-накрая и от мен 

Едвам намирам време да ви пиша между гоститата,цеденето,готвенето,ходенето до болницата и т.н.

ЧЕСТИТО НА МЕЖДУВРЕМЕННО ОБЕБИЛИТЕ СЕ МАМИ!!! ДА СА ВИ ЖИВИ И ЗДРАВИ ДЕЦАТА И ДА ВИ РАДВАТ МНОГО     
И сега да се отчета както трябва...
Раждането-на 1 февруари си отидох като пич в болницата,за да ме приемат и да си чакам решението за секцио.Направиха ми всички изследвания,записи на тонове,прегледи и т.н.  и всичко си беше ок.Тъкмо влязох в стаята,където щях да си полежа малко и чувам,че доктора вика на акушерката,че няма какво да ме мислят ами направо да ме приготвят за рязане,при което аз се ухилих до ушите  Зарадвах се,защото хич не ми се чакаше.На всичкото отгоре чувам,че доктора се провиква "Няма да изваждаме мъжкарите на 2 февруари,я.."   И така..всичко стана много бързо.Нямаше нито страх,нито притеснения,нито клизми,нито катетри /за мое огромно щастие/.Операцията ми е траела около един час.Излязох от упойка без никакъв проблем и много бързо.Бях си абсолютно адекватна.Упойката ми беше пълна и мога да кажа на всички,които се страхуват от нея,че няма нищо,ама нищо страшно.Даже последното,което успях да кажа беше,ако могат и да ми направят една липосукция на корема  Попаднах на добри хирурзи и големи веселяци.Не ме оставиха дори за момент да се страхувам. Благодаря на д-р Ирмов,който си втълпяваше,че е доктор от "Спешно отделение"  и беше сложил кърпа на главата, "за да го харесам" /това са негови думи/  и на д-р Симеонов,който след операцията идваше в стаята ми няколко пъти да ми дава информация за бебетата и да ме успокоява.
За престоя в болницата-нямам никакви оплаквания,освен,че ми дадоха да видя бебетата си за една секунда /буквално/ едва на четвъртия ден.Дотогава...късаше ми се сърчицето,но след като ги видях се успокоих.Бяха си добре,макар че Наско /по-малкия/ беше на системи.Важното беше,че си дишат абсолютно самостоятелно,хранят се и са добре.
Акушерките и санитарките проявяваха много хубаво отношение към мен и нямам никакви оплаквания.Напротив,дори разбрах,че попаднеш ли на свестни хора престоя в болницата не е толкова мъчителен.Иначе гледах дечицата на жените,които бяха в стаята ми /на два пъти се смениха/,докато те се хранеха или имаха някаква друга работа. На едната дори и помогнах с кърмата,защото тя имаше по-малко ,а искаше при изписването да напълни едно шише,за да може да храни бебката си на път за вкъщи.
За кърмата-слезна ми на третия,а може и на втория ден . На сутрешната визитация доктора просто ми натисна зърната и изхвърча кърма,при което той каза да започна веднага да се цедя,за да не получа мастит.Това беше на третия ден сутринта.Оттогава се изцеждам на всеки 3 часа.Реших да си направя нещо като график и да се цедя така,все едно кърмя бебетата си.Не съжалявам,че го направих.Сега нямам никакъв проблем и от ден на ден кърмата ми се увеличава.Вече имам замразена за няколко дни напред. Между другото дори и цеденето хич не ме мъчи.Хората ми чудят на акъла как може зорлен да ставам през три часа и да се цедя,но аз все си казвам,че е мое добро и продължавам    Дори дадох за племенницата ми,защото на снаха ми вече й спирала,а аз изцеждам количество,колкото за едно тримесечно бебе...
За бебетата-Жорето ще ми го изпишат до два-три дни,защото вече е достигнал 2500гр.,но Наско ще постои още поне три седмици,за да може да навакса.Аз не бързам,стига ми да знам,че е добре и вече мога да ги виждам всеки ден.Докторките от отделението за недоносени проявиха разбиране и ми ги показват,дори и за мъничко,но го правят.... По принцип не дават,заради грипа,а и аз дори не пипам бебетата,за да не им направя нещо...
За килограмите и корема-отидох да раждам 74 кг.,прибрах се вкъщи 60кг.Не можах да повярвам.Надявах се на -10,а то какво стана... Корема ми се прибира,макар и по-бавно от на останалите,защото матката ми е била преразтеглена и доктора каза,че ще ми отнеме малко повече време,за да се прибере напълно.Но аз и на това съм доволна за сега.Такъв прогрес за една седмица не съм и очаквала.От вчера слагам колан и се мажа с едно стягащо лосионче.Незнам какъв ефект ще има цялата процедура,но си го правя,нищо не губя
За разреза -вече нищо не ме боли,нито ми дърпа.Всъщност така съм от 3-4 дни.Ходя си като пич,мога и да тичам даже.Евала на докторите!!!! Разреза е някъде към 7-8 см,много ниско долу,шева е вътрешен и нищо не се вижда.Стои като залепено,макар че си е шито.Имах един конец,но ми е махнат още на 5 ден...

Ами това е май засега от мен.То аз бая ферман си написах,но като не съм ви писала от толкова време и сега ме засърбяха ръчичките  Извинявам се ако съм ви станала скучна и благодаря на тези,които стигнаха до края с прочитането   Сега следва отново цедене 

DessiJ стискам палци.

DessiJ,една прегръдка и стиснати палци от мен.

Деси, стиснати палци и от нас 

Фокси, добре дошла при нас  Радвам се, че всичко е минало успешно. Дано по-скоро си вземете бебоците вкъщи  .

фокси, страшна си!
Една от позитивните мадами, браво! 

Фокси, добре дошла при нас   
Дано скоро да се гушкате четиримата вкъщи 

Деси и ние стискаме палци, вчера научих и дребните да стискат палци, така че имаш 3 чифта от нас 

Деси,  , стискаме палци и ние!

Фокси, добре дошла, браво на теб за оптимизма и куража, който вдъхваш на бременните момичета! Дано по-бързо сте четиримата вкъщи! 

ЧЕСТИТИ РОЖБИ НА ФОКСИ!

 

Честити Ви синове, Фокси . Да са ви живи, здрави, много да ви радват и скоро да се гушкате всички заедно .
Деси, и ние сме с вас     

Фокси, да са ти живи и здрави юнаците! 
Радвам се, че всичко е минало леко! Скоро да се гушкате всички вкъщи!

Мацки, чух се с Деси - юнакът се е държал геройски, операцията е продължила 2 часа, дали са й го буден и спокоен, не е плакъл изобщо, дори Деси каза, че вече се опитвал да се изправя в кошарата  Утре ще ги изпишат и тя ще разкаже подробно.

Да ви кажа в събота съвсем се отчаях. Аз досега много малко съм ги пускала да ходят навън, не знам вашите как са, но моите като ги сложа в количката и заспиват и откарват по 2 часа. Та в събота решихме да ги водим в Борисовата и ги пуснахме на детската площадка - направо бяхме гроги с мъжа ми  Идея си нямам как ще ги пускам като съм сама  А Сани милата изобщо не можа да си поиграе, че нея нямаше кой да я гледа, а беше лудница. Вие пускате ли ги като сте сами?

Браво на геройчето ни! Чакаме Деси да разкаже утре. 
Танини, пускам ги по отделно като съм сама, е, не става, то се пада, лази, Мишо скъса дънки, ожули коляно за първи път  , въобщеее, ще чакам да почнат да ходят по-стабилно, струват ми се малки още. На Запад си возят децата в количките до първи клас , ние тук не знам защо такъв зор да ходят сами навън. Верно, и те недоволстват, но все нещо измислям да ги разсея. То затова на почит са солетите и бисквитките.

Фокси,добре дошла сред нас!Да са живи и здрави мъниците и много скоро да им се радвате вкъщи. 
Деска,радвам се ,че всичко е минало добре. Чакаме подробности
tanini ,и без отчаяние,ще се справиш и сама с децата.Близнашките мами сме оправни То и  при нас е същата веселба навън.Първо ги возя в количката,пазарувам и усетя ли,че заспиват ги вадя,но избягвам пренаселените площадки.Ходя в двора на близкото училище,вадя топка,кукленска количка и др.играчки и са ми пред очите.Забелязах и още едни близнаци там,та не съм само аз Иначе по площадките непрекъснато дърпат нечия чужда играчка и ми е трудно когато съм сама ,защото моето си е мое,но и чуждото не давам .

Здравейте близнашки мами и от нас! Аз имам един въпрос към Фокси, за това в коя седмица се появиха малките и за коя болница в Пловдив става въпрос. Аз днес бях на консултация и ми дадоха всички необходими документи, направления и изследвания за болницата и искарено се надявам, че и ние ще минем бързо и няма да се налага да стоим в очакване на секциото. Аз ще раждам във ВМИ и макар да имам уговорка с определен доктор се вълнувам от всяко нещо свързано с престоя и възстановяването, макар да знам че всичко е индивидуално. Ние за сега сме планирани за 10 март, но като гледам не съм много сигурна че ще устискаме до тогава. Много се радвам,че има такава тема, където можеш да получиш информация, която поне малко да те успокои (поне на мен ми действа така).