Татковците бяха ли с вас когато раждахте?

Не присъства. Първият път беше в чужбина. Вторият уж се писА ербап и мислеше да влезе, обаче като ме приеха вече в болницата, му се разтрепера шушулката и го пратих по живо, по здраво да чака в кафето Така се е вдъхновил сега, че се зарече третият път да е вътре, с камера
На мене, честно казано, ми е все тая. Обичам си много мъжа, но и сама се справям достатъчно добре, не бих казала, че подкрепата му в този момент ми е била жизнено необходима. По-скоро веднага след това...в първите мигове с бебето...Тогава е хибаво да е до майката. При нас беше така втория път, веднага го извикаха, веднага си гушнахме бебко, имам снимки буквално минути след раждането - толкова щастлива жена не сте виждали, ухилила съм се от ухо до ухо
Ох, много е хубаво! Пак ми се ражда, да му се не види

jilian, леко раждане   в Майчин дом може да присъства

Ние сме говорили за това. Моя мъж каза, че не е сигурен, страх го било. Когато раждах Алекс нямаше време да решаваме иска ли или не иска да е с мен. Раждах преждевременно, приеха ме малко преди полунощ. Щерката й тя беше с нас. Мъж ми трябваше да я прибере, да поспи малко.

Не, аз не исках...
Винаги съм казвала, че според мен мястото на мъжа не е в родилна зала...

И аz съм писала, ама щом питаш.. Значи, докато zабременях с малката бях против. Сега си се чудя на акъла.. При първото ми раждане не е ставало и дума, тогава у нас такава практика съвсем нямаше. Но сега.. той самият искаше, аz се дърпах. Обаче като потеглихме и вляzохме в болницата, дори и не стана дума да НЕ присъства. Все едно беше най_естественото нещо. За което съм страшно щастлива сега, нямам думи да опиша колко беше хубаво. Всичко. Иzобщо не подоzирах какво е. Благодарана съм, че ми се случи.
Та ако имате такова желание, пожелавам ти да се случи и на теб. Просто носи неподоzиран zаряд и усещания. Успех.

Според мен "мястото на мъжа не е в родилната зала" е точно толкова смислено, колкото и "мястото на жената е в къщи, до печката"... Кой ги определя тези правила, на кого къде му е мястото?!? Мястото на хората е там, където искат да бъдат.

В тоя ред на мисли, моят съпруг беше с мен в родилната зала. Бяхме се уговорили, че за финалната част ще излезе и ще изчака пред родилната зала. Обаче нещата много се объркаха и той се нагледа на какво ли не. Когато влизаше лекарката или акушерката за преглед, го карах да излезе. През останалото време обаче, подкрепата му беше безценна. Изтъркахме коридора пред родилната зала от разходки. Говорехме си за бъдещи проекти и т.н. - разсейвах се. Когато започна наистина лошото, го помолих да си тръгне, но не поиска. Стоя с мен до последния момент, докато не ме качиха на количка и не ме подкараха към операционната. Ужасно ми стана мъчно, че остана сам.

ДА подчертая - никак не съм лигава, търпя на болка всякаква, но този случай беше доста екстемен. Ако съпругът ми не беше там, психичното ми здраве вероятно щеше да излети през комина за доста дълго време. Признавам си, че след това неведнъж изпитах вина за неговите преживявания този ден. Истината е обаче, че присъствието му - и по-скоро участието му - там ни сближи по начин, който гледането на нито един романтичен залез - ала- бала, страстен секс и прочее не биха могли да го направят. И досега ми се плаче, като си спомня подробности.
 
И, да, вярвам, че за него преживяването беше полезно, а за мен, в известен смисъл - животоспасяващо.

Таткото чакаше отвън лекаря ми да му съобщи хубавата новина. И двамата нямахме желание той да присъства, пък и както се наложи секцио в последствие смятам, че щеше да е малко неуместно.

Уф, защо копирате Лиска и затруднявате отговорите с тези уж стихотворни форми 
Мушкането на ръката са тъпотии, разбира се, както и скачането на корема. Не си виновна ти за тях. Епизиотомията и аз, и акушерката искахме да избегнем - но, до природа си е, масажираха с масла, не става. И все пак - тя нито боли, нито се усеща, нито е проблемна. Нито я вижда мъжа ти, освен, ако не се е вторачил точно там  И да е - какво от това? И мен ме шиха, пак не е гледал, не ми е било приятно, но всъщност с човека до нас само приятното ли споделяме?  Помня пост на.... пфу, не помня ника, на една много казваща истини потребителка - че нищо срамно и грешно и притеснително няма в човешкото тяло и функциите му. Само в главата са проблемите и задръжките. Както и да е, Руске, не ти опонирам, разсъждавам си по приницп, защото и аз бях такава преди и се притеснявах за глупости. Донякъде още е така, но се опитвам да надрасна нещата. Както вече казах - на Запад е супер странно ако съпруг, приятел, любовник, майка, сестра или поне един близък не е до теб в раждането. И евала 

Не, не е присъствал на нито едно от ражданията. Първият път, защото не го пуснаха отпуск от работата (дори не го пуснаха да дойде да ме види след това ). Вторият път, защото някой трябваше да гледа баткото.

няма опция в която да има и двата варианта,
Първият път го взех  с мен, за да знае какво е, да бъде съпричастен, а не да празнува докато аз се потя. Не знаех какво ме чака и исках ако имам нужда да има човек до мен.
Вторият път реших че ми е излишен там, той остана да е с щерката а за с другите раждащи мами, те ми бяха по полезни и съпричастни,
Ако и двете страни искат да са заедно при раждането не виждам нищо лошо, никой не кара мъжа да зяпа отдолу, че да гледа какво става, той е до родилката, хубаво е че си говорят, и се разнообразяват. Когато отидох на магарето, моят мъж излезе, и влезе да снима когато извадиха бебето, беше много развалнуван, и в същото време си е спестил стряскащите гледки.

не,бях си сама

Да,разбира се че беше.И двата пъти.Чувствах се някак си по-спокойна,незнам защо.

Не и при двете раждания чакаше отвън.

Да , мъжът ми присъства на раждането. И беше прекрасно, че бяхме заедно!
И наистина както каза Блонди, мъжете стоят до главата на родилката, така че няма от какво да се притеснявате. Не е нужно да се мислите  за мъжете си  дали ще издържат, момента е уникален и за тях самите, чуството е незаменимо/ споделя мъжът ми/ и не бива да се лишават от него. Все пак са мъже/ и на войни са ходили едно време/ да не могат да са там като се ражда бебето им от притеснение и страх/ не го разбирам.Те са за подкрепа, упора и мисля, че такова важно събитие е редно да се сподели.Това го намирам за доста грубо/ жената влиза да ражда, мъжа отвън чака да проплаче бебето и да отиде да се запива вместо да е плътно до нея. Има време и за почерпка, не  е нужно веднага да се изпива света, нали!
Разбира се трябва и  майката да го иска. И това, че в БГ се заплаща е просто кощунство!Не виждам какво променя за екипа присъствието на бащата.

Този въпрос не е за Бургазлики . Тук таткото може да те види само ако се добереш до мръсното фоае на етажа в часа на свиждането и колкото издържиш права, толкова. Бебето официално чак на изписването иначе, ако се примолиш много и са на кеф - през стъкло.  Дано по-скоро отворят чстната клиника! Искам още едно детенце и то родено в Бургас, но не в единственото засега родилно.