За хората - " паразити " ...

Направила съм всичко възможно да ги изтрия от живота си.
За мен тези хора отдавна не съществуват.

И аз бих искала , ама не виждам как ще стане ...

Ето снощи се скарахме с мъжа ми , защото разбрах , че щели да идват с нас на море - свекърите и брат му с жена си  / Разбира се свекърите ще платят всичко за последните ... /
Да , но мен никой не ме е питал  Не ме е питал дали искам единствената ми сериозна почивка в годината да е и споделена с хора , които ме дразнят 
Мястото където ходим си е много "наше" така да се каже , ходим с определени приятели , от много време , там съм просто друг човек .

Разбира се обясних на мъжа ми , че не може така да им предлага да идват , без да го е обсъдил с мен . След това му казах да не очаква , че аз и моите приятелки ще приобщим етървата към нас . Напротив чака я пълен игнор и кофти отношение / за това си има друга причина / и т.н.
В крайна сметка мъжа ми им се обади , че нямало да идват , но сега аз съм на топа на устата , а на него 100 % му е тъпо 

Кажете моля ви - кой е крив , кой е прав в тази ситуация ?

Прочетох темата...Ако мъжът ти знае какво отношение имаш към към неговите роднини /а вероятно знае/ недоумявам защо ги е поканил.А това че не го е обсъдил с теб е друга тема,много неприятна...
Доколкото разбирам Вие отивате с приятели на почивка,тогава родителите му каква работа имат с Вас? За брат му и жена му по-съм съгласна,все пак те са млади хора,ама свекитата  ?
В случая си права,не може да кани някого без да го е обсъдил с теб,още повече,че ти ще бъдеш на тази почивка.Много мразя някой да ме поставя пред свършен факт...не че не ми се е случвало.
Искрено ти съчувствам,дано намериш верния път да се отървеш от тях!

Според мен ти си абсолютно права в тази ситуация. Аз направо бих побесняла, ако ми сервира мъжа ми, че ще ходим някъде ( още по-малко на море) с хора, които не понасям. Щях да му направя такъв скандал, че щеше да ни чуе не целия блок, а целия квартал.  Слава богу той го знае и не ми прави такива "изненади".  

Извинявай, може да съм пропуснала, но не разбрах мъжа ти знае ли какво е твоето отношение към тези "паразити"? Говорили ли сте по този въпрос?

1-ва и най - важна причина - свекитата ще им платят 
Мястото е много хубаво  В Гърция . Разбирам го , че иска до сподели едно хубаво преживяване с близките си , но аз се разтрепервам само като си помисля , че ще бъда там с тях ... И да знаеш - свекърите по не ми пречат 
Нека да отидат по друго време , не с нас 

Както и да е . Той се разсърди и сега те нямало да идват .
Един вид - да ми се угоди на мен ... 

Знае . Аз не го крия . Но той се тормози , когато така говоря и някак си не иска да приеме истината ... смята , че имам и някакво лично отношение и , че просто съм особена 

Мисля, че точно в това се крие разрешаването на проблема ти. Ако успееш по някакъв начин да убедиш мъжа си, че нямаш лично и тенденциозно отношение, а отношението ти е продиктувано само и единствено от причините, които си изложила пред нас ( и вероятно и пред него), то тогава мисля, че ще ви бъде много по-лесно заедно да разрешите проблема. При нас поне така се получи. Моят мъж отначалото също се дърпаше и казваше, че "злобея", но аз бях много упорита - не пропусках случай да подчертая, че брат му живее на гърба на майка му ( която е вдовица с ниски доходи), че по този начин страда майка му, а не аз ( един вид застанах на страната на майка му) и лека полека той осъзна проблема, постави нещата директно на брат си и оттогава има голям напредък. Но при нас беше добре това, че майка му не е от типа майки -орлици, които закрилят децата си докато са живи, напротив, тя също не беше доволна от положението и споделяше с големия си син ( т.е. мъжа ми) за проблемите с малкия. Та и това помогна доста за моята тактика.

Предполагам и мъжа ти се дразни от тяхното "паразитиране"?Защо не поговори с брат си?Явно със свекитата няма смисъл.
Може и да имаш лично отношение...ама то идва от явното толериране на едното дете,за сметка на другото.

Pipinka, убедена съм, че много хора тук ще споделят за подобни "паразити", които са част от живота им. Както се казва, всички щастливи семейства си приличат, но всяко е нещастно по своему. Мисля, че и друг път в твои теми съм виждала да се прокрадва това твое негативно отношение към брата на съпруга ти. И аз те разбирам, защото моят брат, както и този на съпруга ми, са подкрепяни, подкрепят се и в бъдеще ще се подкрепят от родителите ни. Да, нашият случай е по-добър, защото роднините ни поне работят. Но паразитирането има и много други измерения, в които да съществува. Разбирам и болката, и обидата, всичко разбирам. И аз имам страшно влошени отношения с етърва ми, защото си позволи да се опита да разруши семейството ми. И аз се измъчвах, страдах, плаках, ядосвах се. И на моя съпруг му е тъпо. Но ето какво направих аз.
Един ден посветих, за да мисля над нещата. И реших....че не си струва! Аз имам само този един живот и искам да го изживея щастливо, доколкото това е възможно. Обещах си да не посветя и една секунда от времето си дори в разговор за хора, които не го заслужават. В сърцето си се опитах да застана над нещата. Донякъде съм успяла. Винаги ще има неща и хора, които ще ме нараняват, но от мен зависи, дали ще го допусна.
Мисля, че твърде много време отделяте на семейството на брата, на родителите на съпруга ти. А не е необходимо. Използвайте го за себе си. Аз, например, много, ама много спокойно обесних на съпруга ми защо не мога да поддържам отношения с брат му. Може би малко остро му поставих нещата, но му казах, че няма да допусна да се противопоставяме заради хора, които са роднини, но от тях не зависи живота ни. Опитай се да ги игнорираш. Знам, че не е възможно да стане изцяло, но при мен проработи. Е, станах лошата, която не иска да прости и забрави, но азживея в хармония със себе си и това е по-важното.
Колкото до почивките, е, никой не може да ми се натрапи. Защото почивката е време за мен и него. Да, много съм искала да се разбираме и със семейството на моя брат, и със семейството на съпружеския брат. Ами не става. Различни сме. Като се добави и злоба, завист, лошотия...

За това , че ги делят примерно ми е все тая . Нищо не искам от никой . Живеем добре и на никой не гледам в ръцете .
Обаче не мога да излезя на глава със съпруга ми . Той се съобразява с мен , но много държи на брат си и му е криво , че аз не мога да ги изтърпя .
Може би проблема е в мен , че им обръщам внимание , но как да игнорирам подобно натрапване на морето примерно ?
Пак излязох лошата , която не може да търпи никой от роднините му 

Толкова ми е познато това, което е описала авторката . . .
Напълно съм игнорирала тези ни "близки", но не мога да кажа, че не продължавам да се дразня . . .
ако някой има рецепта, моля да сподели

Момичета, тези "паразити" ги има навсякъде. Ето един прост и доста ефикасен метод за игнориране негативното им влияние върху вас:
Когато ги гледате, представяйте си нещо много смешно и весело, напр. пингвин - как като ходи се клати смешно или клоун който подскача

Пипинка, защо не кажеш в прав текст на мъжа си, че си се оженила за него, а не за брат му и че не си длъжна да се съобразяваш с девера си. Аз потуших такива отношения в зародиш с това изказване, естествено го повторих и потретих.Но дадох ясно и категорично да се разбере, че девера не ме вълнува по никакъв начин. Със свеки прекъснах отношения, докато не проумее аз за кой от синовете й съм женена. Сега жената нещо се освести, спря да говори за липсващите наследници на сина си, когато идва на гости на нашите деца.

Казвам му го ...  и той наистина се съобразява , но с това море  Той просто се съсипа да ги кани да идват с нас 
Пак казвам - аз нямам права върху мястото , не е мое , на никой не мога да забраня да отиде , но мога да избера с кой да прекарам почивката си 

Сега ми е тъпо , защото снощи се скарахме пак заради тях ...
Просто обаче не мога да си мълча ...