за съжалениетози форум се подминава от хора,които не са преживели най-страшното.Не смея да твърдя,че и аз съм го преживяла,но винаги влизам да надникна,никога не съм подминавала форума! 
- Публикувана: 12 ян. 2009, 22:02 ч.
- Последно мнение: 9 май 2011, 19:33 ч.
Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...
Мили майчета, чета и аз честичко, плача с вас, радвам се с вас, паля свещичка за малките ангелчета..........
Моля се да не го преживея лично
Всеки път, като вляза се моля да има нови мнения в "Днес съм радостна" но........... не винаги е така........
Прегръщам всяка от вас и се усмихвам на малките ангелчета, макар и през сълзи
Моля се да не го преживея лично
Всеки път, като вляза се моля да има нови мнения в "Днес съм радостна"
но........... не винаги е така........Прегръщам всяка от вас и се усмихвам на малките ангелчета, макар и през сълзи
Прииска ми се и аз да ви кажа няколко думи, да изразя съпричастността си. Честичко надниквам тук, но никога не съм се осмелявала да пиша. Не съм изгубила рожба... просто не мога да имам такава. Не знам дали болката ми може да се сравни с вашата, затова и не съм се осмелявала да пиша тук. Но сърцето ми се свива всеки път, когато видя тук нова тема, ново име, зад което стои още е дна болка, още една мъка, още една рана, която с времето може би заздравява донякъде, или поне не кърви толкова, но белегът остава... за цял живот 
Искам просто да ви прегърна виртуално, всички вас, силни, несломими майчета, които се огъват, но не се пречупват в своята болка, които съумяват да продължат напред, ден след ден, и да водят един пълноценен, истински живот!
Искам да ви пожелая щастие. Искам да ви пожелая вяра. И ако е възможно, да ви предам малко от моята надежда, че след сълзите идват усмивките и че някой ден животът отново ще бъде красив. Защото нощта е най-тъмна точно преди зазоряване.
Желая на всички вас най-прекрасното утро!
Искам просто да ви прегърна виртуално, всички вас, силни, несломими майчета, които се огъват, но не се пречупват в своята болка, които съумяват да продължат напред, ден след ден, и да водят един пълноценен, истински живот!
Искам да ви пожелая щастие. Искам да ви пожелая вяра. И ако е възможно, да ви предам малко от моята надежда, че след сълзите идват усмивките и че някой ден животът отново ще бъде красив. Защото нощта е най-тъмна точно преди зазоряване.
Желая на всички вас най-прекрасното утро!
Разплаках се , някак си тази тема ми напомни колко преживях и как въпреки всичко успях да се изправя на крака.Но ми стана мноого мъчно за моето момиченце, особено след поста на Лилиан. От както се е родила дъщеря ми за първи път днес напират сълзите ми за загубената ми малка звездичка.Мислех че времето лекува но не е точно така
И аз искам да Благодаря на всички съпричастни.
И аз искам да Благодаря на всички съпричастни.
Мили момичета, аз също честичко чета този форум и плача с вас, боли ме с вас и се моля черните теми да не се увеличават !
Не знам дали е правилно да го правя и дали не прехвърлям страховете си на моето малко момче, но ви чувствам близки и продължавам да влизам и да чета! Веднъж споделих с приятелка и тя ме попита защо се разстройвам с четене на подобни теми и форуми! Истината е, че не знам защо! Просто това е по-силно от мен!
Аз не знам какво повече да напиша! Като че ли искам много неща да ви кажа, но думите ми излетяха и не знам какво и как да го напиша!
Прегръщам ви !
! Не знам дали е правилно да го правя и дали не прехвърлям страховете си на моето малко момче, но ви чувствам близки и продължавам да влизам и да чета! Веднъж споделих с приятелка и тя ме попита защо се разстройвам с четене на подобни теми и форуми! Истината е, че не знам защо! Просто това е по-силно от мен!
Аз не знам какво повече да напиша! Като че ли искам много неща да ви кажа, но думите ми излетяха и не знам какво и как да го напиша!
Прегръщам ви
!
Искам и аз да прегърна всички ви и да разкажа нещо, което мен ме разтърси и окрили едновременно. Моите родители са загубили новородения ми брат, около година след това съм се появила аз. Винаги съм носила в себе си вина, че ме е имало вместо него, а и тъга, че не съм имала шанс да живея с брат. Скоро се запознах с един човек, когото почувствах веднага като приятел и колкото повече мислех за него, толкова повече осъзнавах, че ако брат ми беше оцелял той би изглеждал точно така, имам предвид неща като крива захапка и говорен дефект, които са еднакви и при двамата, освен че сме с еднакъв цвят кожа, очи и коса. Това ме накара да се проумея, колкото и налудничаво да звучи, че моят брат, душата му, съществува - като друг човек, но чудесен. Разказах това, защото повече отвсякога вярвам, че ангелите остават в живота ни, дано всяка от вас намери утеха, дано!
прегръдка, интересно е това, което си споделила. Аз от сега се чудя как и кога да кажа на дъщеря ми, че е имала брат. Така или иначе от хората ще разбере някак, няма да остане скрито. Искам да и кажа, но винаги съм се опасявала дали няма да изпитва вина.... Защото тя такава няма в действителност. Както и ти
Но това всъщност вече е отделна тема...
Но това всъщност вече е отделна тема...
Моята майка много ми е говорила за брачето ми, а и за това колко трудно им е било с татко после да се решат да ме имат мен. Можеш да разказваш, но внимавай с думите си, да не чувства детето ти, че те е натоварило със съществуването си - лошо го казах, дано ме разбереш. Аз съм след починалото дете, това също е имало значение. Колкото по-голяма ставам, толкова повече ми липсва брат, защото родителите ми са много възрастни и разчитат много на мен, приятелите ми са в чужбина.
:
Аз не съм изгубила детенце, но най-важните неща съм научила от пишещите тук. Чета ви от началото на бременността си, и се прекланям пред силата на всяка една от вас. Просто никога да сега не си бях помисляла да пиша. Страхувах се да не погледнете на мен като на някой натрапник. Но се радвам, че някой се е осмелил да отвори тази тема, за да мога най-после да ви кажа, че плаках с всяка една от вас, молих се горещо за всяка и наистина се надявам да ви очакват много прекрасни моменти. И това не са просто думи...
че животът е крехък и лесно може да бъде загубен. Трябва много да го ценим и да му се радваме. За съжаление, не винаги успяваме да го опазим...
Аз не съм изгубила детенце, но най-важните неща съм научила от пишещите тук. Чета ви от началото на бременността си, и се прекланям пред силата на всяка една от вас. Просто никога да сега не си бях помисляла да пиша. Страхувах се да не погледнете на мен като на някой натрапник. Но се радвам, че някой се е осмелил да отвори тази тема, за да мога най-после да ви кажа, че плаках с всяка една от вас, молих се горещо за всяка и наистина се надявам да ви очакват много прекрасни моменти. И това не са просто думи...
Здравейте момичета нека и аз си призная 4е 4есто влизам тук и не за друго а защото ми давате сила и воля да не спирам да се боря. Аз не съм загубила дете , аз просто немога да забременея и може и да ви се стори нищожна болка сравнение с вашата то все пак е болка. Искам да поздравя специално една жена която имам 4еста да познавам Мама Цоцоланка това е един прекрасен човек с голямо сърце винаги съм искала да съм майка като нея 
А сега ви прегръщам всички вас които сте тук и ви казвам 4е ще се справим всяко нещо има край и болката дори
това е един прекрасен човек с голямо сърце винаги съм искала да съм майка като нея А сега ви прегръщам всички вас които сте тук и ви казвам 4е ще се справим всяко нещо има край и болката дори
Аз първия път влезнах заради Миа, после за Тео, после прочетох всичко..... и плаках,дълго плаках и се питах ЗАЩО???
сега влизам, после се заричам,че дълго няма да го правя, защото дълго буцата стои в гърлото ми, стои дори когато запаля свещичките, стои и пак излиза. Но минава време и онова чувство отвътре ме кара да вярвам,че чудеса се случват,че подфорума го няма,че е пълен само с Моята мечта се сбъдна! Вярвайте ми! После пак излиза.... , а аз пак се надявам силно и дълго.
и както скоро писах на една мама от тук ВАШАТА БОЛКА МЕ КАРА ДА СЪМ ПО ДОБРА и ТЪРПЕЛИВА, ДА СЕ РАДВАМ НА ВСЯКА УСМИВКА НА ДЪЩЕРЯ МИ!
ПРЕГРЪЩАМ ВИ !
сега влизам, после се заричам,че дълго няма да го правя, защото дълго буцата стои в гърлото ми, стои дори когато запаля свещичките, стои и пак излиза. Но минава време и онова чувство отвътре ме кара да вярвам,че чудеса се случват,че подфорума го няма,че е пълен само с Моята мечта се сбъдна! Вярвайте ми! После пак излиза.... , а аз пак се надявам силно и дълго.
и както скоро писах на една мама от тук ВАШАТА БОЛКА МЕ КАРА ДА СЪМ ПО ДОБРА и ТЪРПЕЛИВА, ДА СЕ РАДВАМ НА ВСЯКА УСМИВКА НА ДЪЩЕРЯ МИ!
ПРЕГРЪЩАМ ВИ !
Аз също влизам често тук - чета и плача с вас, моля се за малките невинни душички. Майчета прегръщам ви силно и дано наистина темите намаляват. Много пъти съм искала да пиша - започвам и трия - всичко ми се струва глупаво на фона на вашата мъка. Простете ми и сега ако е нелепо писането ми. Просто исках да знаете, че и аз се моля с вас.
Здавейте мили дами!
Също ви чета често,но не съм писала до сега,не намирах точните думи.Прекланям се пред вас,пред вашата борбеност и сила.Не ви поЗнавам,но ви чувствам някак си блиЗки и достойни zа уважение.
Бъдете живи и zдрави,нека Господ бди и zакриля вас,семействата ви и отишлите си дечица.
Приемете теЗи цветя,мили момичета.Те са zа вас.Целувам ви и ви прегръщам.
Също ви чета често,но не съм писала до сега,не намирах точните думи.Прекланям се пред вас,пред вашата борбеност и сила.Не ви поЗнавам,но ви чувствам някак си блиЗки и достойни zа уважение.
Бъдете живи и zдрави,нека Господ бди и zакриля вас,семействата ви и отишлите си дечица.
Приемете теЗи цветя,мили момичета.Те са zа вас.Целувам ви и ви прегръщам.
Здравейте, Мами!
Вчера съвсем случайно се разходих по надолу из форумите и попаднах на този!
Не знаех, че го има! Не съм преживяла това, което вие сте но споделям болката ви! Извинете ме, че не съм знаела за вас! Простете ми, че съм празнувала докато вие сте плакали!
Каквото и да ви кажа, ще е глупаво, смешно и неловко! Просто искам на всяка една да изкажа своите съболезнования/ няма да помогнат, няма да върнат, нито ще излекуват, знам...но всяка една от вас стояща сама вечер, чудейки се как да преглътне тази болка, която цял един живот няма да съумее да излекува нека знае, че докосна сърцето ми и разплака очите ми! Прекланям се пред вас и болката ви и съм с вас наистина!
Щеше ми се да го нямаше този форум и да се пишеха глупави, хапливи, смешни неща...
Извинете ме ако е глупаво, че пиша, просто исках да изразя съпричасността си.
Не съм една от вас, но съм с вас всичките!
Прегръщам ви и се моля да ви помине, мъничко поне някога!
И още веднъж/ простете ми, че не съм знаела!
Вчера съвсем случайно се разходих по надолу из форумите и попаднах на този!
Не знаех, че го има! Не съм преживяла това, което вие сте но споделям болката ви! Извинете ме, че не съм знаела за вас! Простете ми, че съм празнувала докато вие сте плакали!
Каквото и да ви кажа, ще е глупаво, смешно и неловко! Просто искам на всяка една да изкажа своите съболезнования/ няма да помогнат, няма да върнат, нито ще излекуват, знам...но всяка една от вас стояща сама вечер, чудейки се как да преглътне тази болка, която цял един живот няма да съумее да излекува нека знае, че докосна сърцето ми и разплака очите ми! Прекланям се пред вас и болката ви и съм с вас наистина!
Щеше ми се да го нямаше този форум и да се пишеха глупави, хапливи, смешни неща...
Извинете ме ако е глупаво, че пиша, просто исках да изразя съпричасността си.
Не съм една от вас, но съм с вас всичките!
Прегръщам ви и се моля да ви помине, мъничко поне някога!
И още веднъж/ простете ми, че не съм знаела!
влизам тук доста честичко, но не за да злорадствам, Господи - не!!! чета историите на тези изстрадали жени, за да не си позволя да се омотая в дребнави битови проблемчета и да си напомням, че нищо, нищо на този свят не е по-важно от това сърцата на нашите деца да бият! не мога да си представя дори каква е болката ви, но плача с вас, страдам с вас и се моля за вас. не съм го показвала, защото не знаех как ще го приемат разбитите ви сърца - дали няма да е звучи като подигравка, та какво знам аз за тази мъка?
благодарение на b.naidenova имам повод да ви прегърна и да кажа също: не съм от вас, но съм със вас!